Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 354 Година 15.03.2022 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Бургас, ХVІ-ти състав, на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и
втора година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря
Й.Б.
Прокурор
Дарин Христов
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 77 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по касационна жалба подадена от „Стар Пост“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Черни връх“ № 73, представлявано
от управителя Д.Д.В.срещу решение № 724/29.10.2021г. постановено по н.а.х.д. № 3684/2021г.
на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 02-0003658/22.07.2021г.
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас. Счита, че
съдебното решение е незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на
процесуалния и материалния закон и прави искане за неговата отмяна или да се
квалифицира случай като маловажен и се намали размера на наложената имуществена
санкция до установения в закона минимум от 100 лева.
Ответникът
– Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния
си представител оспорва жалбата и прави искане да бъде оставена без уважение и
да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на касационната
жалба и оставяне в сила на съдебното решение.
Административен
съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена
в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество жалбата е частично основателна
С обжалваното решение
Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление № 02-0003658/22.07.2021г.
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас, с което за
нарушение на чл.128, т.2 от Кодекса на труда КТ) и на основание чл.416, ал.5,
вр. чл.414, ал.1 от КТ, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2 000,00
лева. За да постанови решението си, съдът е
приел, че в случая са спазени всички изисквания относно процедурата по
издаването на акта и наказателното постановление, като те са издадени от
компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат пълно
описание на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството,
като събраните по делото доказателства сочат на описаното деяние, с което
жалбоподателя е реализирал състава на административно нарушение във връзка със
задължението му като работодател да заплати конкретно трудово възнаграждение на
конкретен работник. От жалбоподателя не са представени надлежни доказателства
от които да се установи, че не е извършил нарушението. Наложената имуществена
санкция е намерена за правилно определена, поради което наказателното
постановление е потвърдено.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията на касатора са частично
основателни.
С наказателното постановление, на
основание чл.416, ал.5 от КТ, касаторът е санкциониран за това, че в качеството
си на работодател не е изплатил в пълен размер трудовото възнаграждение на
лицето Б.И.П.на длъжност „шофьор-куриер“, за месец май 2021г., дължимо до 30.06.2021г.,
с което е нарушил чл.128, т.2 от КТ.
Правилно съдът е приел, че от събраните
в хода на съдебното производство доказателства безспорно се установява
извършването на описаното нарушение. Нормата на чл.128, т.2 от КТ, вменява
задължението на работодателя да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа, в установените срокове. Ето защо, след като трудовото
възнаграждение на Б.П.за месец май 2021г. не е изплатено до 30.06.2021г.,
правилно е прието, че дружеството, като негово работодател, е извършило
административното нарушение, за което е санкционирано. Отговорността на
дружеството е безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да
бъде констатирано неизпълнение на определеното задължение, като в случая са без
значение както причините поради които задължението не е изпълнено, така и
конкретното длъжностно лицето чиито действия или бездействия са довели до
неизпълнението. Фактът, че дружеството е заплатило дължимото трудово
възнаграждение на работника, в срока указан му в дадените задължителни
предписания по чл.404, ал.1, т.1 от КТ, не би могло да доведе до извод различен
от изложения. С даването на тези предписания не отпада отговорността на
дружеството за извършеното административно нарушение, като за неизпълнението на
предписанията, които са вид принудителна административна мярка, законодателя
също е предвидил да се носи административнонаказателна отговорност, като е
предвидил санкция в нормата на чл.415, ал.1 от КТ.
Неоснователно е възражението на
касатора, че АУАН не е надлежно връчен. Актът е връчен на М.Х.С., която се
явява упълномощено лице, съгласно представеното по делото писмено пълномощно
(л.27 от а.н.д.д.3684/2021г. на БРС). Действително това пълномощно не е с
нотариална заверка на подписа на управителя на дружеството, но такава не е
необходима, тъй като не е предвидена от законодателя, като изискване за
действителността на упълномощаването. Ето защо и доколкото по делото не се
спори, че пълномощното е подписано от управителя на дружеството, то АУАН е бил
надлежно връчен на дружеството.
Неоснователни са и доводите за
прилагане на чл.415в от КТ, тъй като за да бъде приложена тази норма, са
необходими две предпоставки – нарушението да е отстранено веднага след
установяването му и от него да не са настъпили вредни последици за работници и
служители. В случая не са налице и двете посочени предпоставки. Работодателят е
бил наказан за това, че не е изплатил дължимото трудово възнаграждение в срок
до 30.06.2021г., като АУАН е съставен на 08.07.2021г., а възнаграждението е
изплатено на 12.07.2021г., тоест нарушението не е отстранено веднага. Също
така, след като Петков е бил лишен от полагащото му се трудово възнаграждение в
период от 11 дни, за него безспорно са налице вредни последици, които не могат
да бъдат преодолени и отстранени, чрез последващите действия на работодателя по заплащане.
Основателни са възраженията на касатора
за неправилно определяне на размера на наложената имуществена санкция. Съгласно
чл.27 от ЗАНН, административното наказание се определя съобразно разпоредбите
на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение,
като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя. При издаване на наказателното
постановление административният орган не е изложил никакви мотиви, които да
обосновават определения размер на имуществената санкция от 2 000,00 лева, при предвиден от
законодателя размер от 1 500,00 до 15 000,00 лева, като мотивите за
определяне размера на наказанието е недопустимо да се извеждат по тълкувателен
път. Ето защо, настоящият съдебен състав,
след като съобрази тежестта и характера на нарушението, краткия срок на
забавянето на изплащането на трудовото възнаграждение намира, че с оглед целите
на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, на дружеството
следва да бъде определен размер на наложеното наказание към минималния
предвиден от законодателя в нормата на чл.414, ал.3 от КТ, а именно 1 500,00
лева, който е подходящ да осъществи функциите на административното наказание,
свързани със специалната и генерална превенция.
С оглед на изложеното обжалваното
съдебно решение следва да бъде частично отменено, като бъде постановено друго с
което да се измени размера на наложената имуществена санкция от 2 000,00
лева на 1 500,00 лева.
При този изход на
спора и на основание чл.63д от ЗАНН, в полза на Дирекция „Инспекция по труда“
гр.Бургас следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 60,00
лева, определено на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, съобразно частичната
основателност на касационната жалба. Съответно, в полза на касатора следва да
се присъдят част от направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 420,00 лева, а именно 105,00 лева.
Мотивиран от горното, Административен
съд Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 724/29.10.2021г. постановено
по н.а.х.д. № 3684/2021г. по описа на Районен съд Бургас, в ЧАСТТА в която е
потвърдено наказателно постановление № 02-0003658/22.07.2021г. издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас, ОТНОСНО наложената на „Стар
Пост“ ООД с ЕИК ********* имуществена санкция в размер на 2 000,00 лева и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-0003658/22.07.2021г.
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас, с което на „Стар Пост“ ООД с ЕИК *********, за
нарушение на чл.128, т.2 от Кодекса на труда и на основание чл.416, ал.5, вр.
чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 2 000,00
лева, като ОПРЕДЕЛЯ размер на
имуществената санкция от 1 500,00 лева.
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 724/29.10.2021г. постановено
по н.а.х.д. № 3684/2021г. по описа на Районен съд Бургас, в останалата му част.
ОСЪЖДА
„Стар Пост“ ООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.“Черни връх“ № 73, представлявано от
управителя Десислава Димитрова Вълкова, да заплати в полза на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 60,00 лева (шестдесет лева).
ОСЪЖДА Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Бургас да заплати в полза на „Стар Пост“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Черни връх“ № 73,
представлявано от управителя Десислава Димитрова Вълкова, разноски по делото в
размер на юрисконсултско възнаграждение в размер на 105,00 лева (сто и пет лева).
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1./о.м./
2.
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ
от
съдия Веселин Енчев
Не съм съгласен
с мотивите и диспозитива на решението в частта относно определения размер на
разноските.
Съгласно т. 2
б. „а“ от тълкувателно решение № 3/8.04.1985 година по н. д. № 98/84 година на
ОСНК на Върховния съд, ако наказателното постановление бъде потвърдено или
изменено, разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение
е станал причина те да бъдат направени.
Административнонаказателното
производство е вид санкционно производство и съобразно целите, които си
поставя, то се родее с наказателното производство – санкциониране на лице за
извършено правонарушение, постигане на поправителен и превъзпитаващ ефект
спрямо извършителя, постигане на превантивен ефект по отношение на останалите
членове на обществото.
В ЗАНН
изменението/намаляването на наказанието, наложено с наказателното
постановление, не е обвързано със задължение за разпределяне на разноските
между страните. В текста на чл. 63д ал. 1 от ЗАНН е направено препращане към реда по АПК, но самият кодекс също не
урежда изрично това правоотношение, т.е. налице е празнота в закона, която не
може да бъде запълнена посредством препращащата норма на чл. 144 от АПК, защото
систематичното място на този текст е в частта, свързана с обжалването пред съд
на административни актове, а наказателното постановление не е административен
акт.
Според чл. 46
ал. 2 от ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи
се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря
на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат
съобразно основните начала на правото на Република България.
При
установената празнота в приложимото право – единствено
за разпределяне на разноските в административнонаказателното производство, по
повод реализиране на отговорността на юридическо лице, считам, че следва да се
приложат разпоредбите в законодателството, които уреждат правоотношението,
имащо за адресат физическо лице, предвид основният принцип за юридическа
равнопоставеност на различните участници в еднотипни юридически отношения.
Нормата на чл.
84 от ЗАНН предвижда, че доколкото в този закон няма особени правила за
призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване
на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица,
изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на
жалби срещу наказателни постановления, на
касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на
Наказателно-процесуалния кодекс.
Съгласно чл.
189 ал. 3 – 4 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото,
включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно
назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и
гражданския ищец, ако са направили такова искане. Когато осъдените са няколко,
съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати. Когато подсъдимият
бъде оправдан по някои обвинения, съдът го осъжда да заплати само разноските,
направени по обвинението, по което е признат за виновен.
В конкретния
случай, „нарушителят“ – юридическо лице, не е „оправдан“, тъй като наложеното
му наказание не е отменено, затова с оглед нормите на чл. 84 от ЗАНН, чл. 189
ал. 3 – 4 от НПК и предвид диспозитива на т. 2 б. „а“ от тълкувателно решение №
3/8.04.1985 година по н. д. № 98/84 година на ОСНК на Върховния съд, на
касатора не следва да се присъжда пропорционална част от претендираните
разноски, съответно на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в пълен размер.
СЪДИЯ: