Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в
публично заседание на двадесет и осми април две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Таня Димчева, като разгледа докладваното
от съдията т. дело N 3188 по описа за 2016
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Ю.И.“ ООД твърди, че на
24.10.2007 г. между него, в качеството му на изпълнител, и ответника С.О., като
възложител, след проведен конкурс по реда на Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на
МТС, е сключен Договор № РД-56-1067/24.10.2007 г. за възлагане на обществен
превоз на пътници по основна градска автобусна линия № 27 от общинската
транспортна схема на С.О.. Същият е със срок на действие 8 години, считано от
деня на въвеждане в експлоатация на основната градска автобусна линия № 67,
което е извършено на 01.04.2008 г. Определената цена за превоза е 2,80 лв. на
километър извършен маршрутен пробег, в който размер не е включен дължимият ДДС.
Възложителят заплаща на изпълнителя за текущия месец авансово суми в размер на
30% от дължимите за определения пробег за текущия месец, като изравняването се
извършва до 20-то число на месеца, следващ отчетния. Съгласно договора, цената
на километър маршрутен пробег се променя с размера на годишната инфлация,
обявен от НСИ за предходната година. В изпълнение на Договора през месец април
на 2013 г. ищецът е осъществил общ маршрутен пробег от 50987.778 км., а
маршрутния пробег по същата линия при наличие на случаи по чл. 31, ал. 2 от
Договора е 99.094 км., като дължимата за това цена е в размер на 208232.29 лв.
с вкл. ДДС, която е следвало да бъде заплатена в срок до 20.05.2013 година. Към
момента на подаване на исковата молба тази сума е заплатена частично със
забава, както следва: на 30.05.2013 г. са заплатени 66300 лева; на 04.06.2013
г. са платени 65 000 лева и на 10.06.2013 г. са платени 40185.41 лева. Предвид
изложеното моли съда да осъди ответника С.О. да му заплати следните суми:
36746.87 лв., представляваща неизплатената част от индексираната цена на
извършения превоз за месец април 2013 г. по основната градска автобусна линия №
27 от транспортната схема на С.О., ведно със законната лихва, считано от деня
на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата и 10963.26
лв., представляваща мораторна лихва за забава върху горепосочената сума от
36746.87 лв., считано от 21.05.2013 г. до 26.04.2016 г. Претендира направените
по делото разноски.
В срока по чл. 367 от ГПК ответникът С.О.
подава отговор на исковата молба. В него се излагат доводи за неоснователност
на исковете. Твърди, че договорът е сключен в годината с най-висока инфлация,
като ищецът е спечелил конкурса за възлагане на градски линии за превоз на
пътници благодарение на предложената от него цена, което предполага, че той е
преценил възможностите си реално да я постигне в конкретната конюнктура на
пазара на предлаганата услуга и е нарушение на принципа за добросъвестност да
иска промяна на тази цена при липса на реални основания за това. Твърди, че
процентът инфлация през 2007 г. - годината на сключване на договора, е бил 12,5
%, а в последващите години този процент намалява, поради което липсва основание
цената да бъде увеличена. Твърди още, че
приложението на чл. 5, ал. 3 от Договора е обусловено от кумулативното наличие
на посочените в т. 1- 3 от него условия,
а ищецът не твърди наличието на предпоставките в т. 2 и т. 3 на
разпоредбата. Прави възражение за
изтекла погасителна давност, тъй като плащанията по договора са периодични и
същите се погасяват с изтичането на 3-годишнен давностен срок. Претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Страните не спорят, а и от събраните по
делото доказателства се установява, че между ищеца и ответника е сключен
договор № РД-56-1067/24.10.2007 г. за
възлагане на обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия № 27
от общинската транспортна схема на С.О.. Договорът е сключен за срок от 8 години, считано от датата на въвеждане в
експлоатация на автобусната линия, която ищецът има задължение да въведе в срок
от 180 дни от сключване на договора. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора,
възложителят заплаща на изпълнителя за извършения обществен превоз на пътници
по посочената автобусна линия цена в размер на 2,80 лв. на километър, без ДДС,
на база действително изминатите километри маршрутен пробег по разписание и въз
основа на отчетите за изпълнение. Възложителят заплаща за текущия месец
авансово суми в размер на 30 % от дължимите за определения пробег за текущия
месец, за които суми се издава фактура, а изравняването се извършва до 20 –то
число на месеца, следващ отчетния – чл. 5, ал. 2 от договора. Съгласно чл. 5,
ал. 3 от договора, цената на километър маршрутен пробег, която е определена при
сключването на договора, се променя: 1. с размера на годишната инфлация,
обявена от НСИ за предходната година; 2. в случай на увеличение на цената на
горивата за предходната календарна година с повече от 30 %; 3.в случай на общо
поскъпване на гориво-смазочни материали, гуми и резервни части, надвишаващо с
50 % стойностите от предходната календарна година.
Със заповед № РД-09-05-30263/27.03.2008
г. на кмета на С.О. е наредено, считано от 04.00 часа на 01.04.2008 г. ищецът
да извършва от свое име и за своя сметка обществен превоз на пътници по
обособената маршрутна линия № 27 от масовия градски транспорт на столицата,
съгласно условията на процесния договор № РД-56-1067/ 24.10.2007 г.
Между страните не съществува спор, че ищецът е изпълнявал задълженията си по
договора през месец април 2013 г., за който е отчел 50987,778 км пробег и
маршрутен пробег при наличие на чл. 31, ал. 2 от договора е 99.094 км. На 30.04.2013
г. за извършената услуга по договора за м. април 2013 г. е издал фактура № 12162,
с посочен получател на услугата ответника
„Ц.ЗА Г.М.“ ЕАД, която фактура е на
стойност 171485.41 лева. Сумата по тази фактура е платена на ищеца, както
следва: на 30.05.2013 г. са заплатени 66300 лева; на 04.06.2013 г. са платени
65 000 лева и на 10.06.2013 г. са платени 40185.41 лева
Между страните е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че хипотезите, посочени в чл. 31,
ал. 2 от договора съвпадат с обстоятелствата по чл. 11 от методиката за
отчитане и окачествяване на извършената транспортна дейност – маршрутен пробег
и курсове, прилагана към м. април 2013 г.
Съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 23 от
Закона за статистиката, резултатите от статистическите изследвания са достъпни
за всички, а Националният статистически институт и органите на
статистиката запознават обществеността с
тези резултати чрез средствата за масово осведомяване, интернет страниците си,
чрез собствени публикации или по друг подходящ начин. В тази връзка,
общоизвестно по смисъла на чл.155 ГПК се явява обстоятелството, че обявената на
интернет страницата на Националния статистически институт годишна инфлация за
процесния период е, както следва: за
2008 г. - 7,80%; за 2009г.- 0,60%; за 2010гд.- 4,50%; за 2011г.- 2,80% и за
2012г.- 4,20%.
По делото е изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която, като неоспорено от
страните, съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице
прави изчисления за размера на индексираната цена с ДДС на километър маршрутен
пробег за 2013 г. по чл. 5, ал. 3, т. 1
от договора, съобразявайки обявената от НСИ годишна индексация. Определен по
този начин размерът е 3.40 лева без ДДС
и 4.08 лева с ДДС, а за случаите по чл. 31, ал. 2 от договора е 1.70 лева без
ДДС и 2.04 лева с ДДС. Съобразно определения по този начин размер на дължимата
индексация, общата индексирана цена с ДДС за отчетения от ищеца за м. април 2013
г. 50987,778 км пробег и маршрутен пробег при наличие на чл. 31, ал. 2 от
договора е 99.094 км, възлиза на 208232.29 лева. Разликата между определената
по този начин дължима цена и реално платеното на ищеца възнаграждение възлиза
на 36746.88 лева. Размерът на дължимата законна лихва върху неплатената част от
36746.88 лева за периода от 21.05.2013 г. до 26.04.2016 г. възлиза на 10963.55
лева.
Спорно между страните по делото са
обстоятелствата дали посочените в т. 1-3 хипотези от разпоредбата на чл. 5, ал.
3 от договора следва да са налице кумулативно или алтернативно, за да се
приложи разпоредбата; относно начина за определяне размера на изменението на
цената и момента, от който изменената цена следва да се прилага; относно това
налице ли е обусловеност между размера на приложимия инфлационен индекс и
времевото изпълнение на договора, както и относно това дали процесните вземания
са погасени по давност.
Възраженията на ответника С.О., че така
уговореният размер на възнаграждението представлява отклонение от цената,
предложена от ищеца при участието в конкурса за сключване на процесния договор
за обществен превоз, Съдът намира за неотносими към предмета на настоящия
правен спор, доколкото източник на претендираното от ищеца право е сключения
между страните договор, а не отношения, свързани с провеждането на конкурса.
Съдът намира за неоснователен довода на
С.О., че приложението на чл. 5, ал. 3 от
Договора е обусловено от кумулативното наличие на посочените в т. 1- 3 от него условия. От съдържанието на тази
клауза от договора не може да се обоснове извод, че посочените в нея
предпоставки следва да се налице кумулативно. Хипотезите, при които се налага
промяна, са изброени в отделни точки, без използване на съюзи или други изрази,
предполагащи посочване на части от съвкупност. Предвидените хипотези са
самостоятелни случаи на промяна - инфлация, увеличение на горивата или промяна
в цената на части, като при настъпването на всеки един от тези случаи се налага
промяна в цената. От текста на чл. 5, ал. 3, т.1 не следва, че основание за
индексиране на възнаграждението по договора представлява само увеличение на
размера на инфлацията за съответната година, съобразно размера на инфлацията за
предходната година. Съдържанието на постигнатата от страните договореност
обосновава извод, че размерът на индексираното възнаграждение е обусловен
единствено от абсолютния размер на инфлацията за предходната година.
Необосновано е твърдението на
ответника, че предвиденото в тази клауза индексиране на цената не може да бъде
приложено, тъй като не е предвиден конкретно момента, от който се дължи
индексирано възнаграждение. Наистина в договора не е посочен изрично този
момент, но съгласно чл. 20 от ЗЗД постигнатото съгласие между страните подлежи
на тълкуване, в случаите, когато е неясно и тогава договорките следва да се
тълкуват във взаимовръзка и всяка една от тях в смисъла, произтичащ от
договора, неговата цел, обичаите в практиката и добросъвестността. С оглед това
и съобразявайки останалите клаузи на договора, постигнатата от страните
договорка следва да се тълкува в смисъл, че уговорената индексация на база
размер на годишната инфлация е предвидена за възнагражденията, дължими за
следващия годишен период от действието на договора или размерът на дължимото за всяка година възнаграждение
следва да бъде определен при съобразяване на стойността на инфлацията за
предходната година. Договорът между страните по делото е започнал своето
действие на 01.04.2008 г. – чл. 3, ал. 1
от договора и заповед № РД-09-05-30263/27.03.2008 г. на кмета на С.О., поради
което следва да бъде взет в предвид темпът на инфлацията за 2008 г. при
определяне цената за 2009 г., съответно по сходен начин да се стигне до индексиране
цената за 2012 г., за която година
ищецът претендира заплащане. Видно от заключението на вещото лице, определена
по този начин, цената на маршрутен
пробег за 2013 г. е 3.40 лева без ДДС и 4.08 лева с ДДС, а за
случаите по чл. 31, ал. 2 от договора е 1.70 лева без ДДС и 2.04 лева с ДДС.
Съобразно определения по този начин размер на дължимата индексация, общата
индексирана цена с ДДС за отчетения от ищеца за м. април 2013 г. 50987,778 км
пробег и маршрутен пробег при наличие на чл. 31, ал. 2 от договора е 99.094 км,
възлиза на 208232,29 лева. Това е дължимата от ответника С.О. цена за
извършения за м. април 2013 г. превоз.
Съдът взема предвид представените доказателства, че на ищеца е платена сума в
размер на 171485.41 лева, съответно остава да се дължи сума в размер на 36746.88 лева.
Ответникът, чиято е доказателствената
тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, не представи доказателства в законоустановените в
ГПК срокове да е платил на ищеца тази
сума. Правилата за разпределение на доказателствената тежест задължават съда да
приеме, че фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от
страната, носеща тежестта на доказване, не са се осъществили.
Предвид извода на съда за дължимост на
претендираното от ищеца възнаграждение, следва да бъде разгледано направеното
от ответника СО възражение за давност. Съгласно уговореното в чл. 5, ал. 2 от
договора плащането за извършения през м. април 2013 г. превоз е следвало да
бъде направено до 20.05.2013 г., съответно тогава е станало изискуемо вземането на ищеца за
възнаграждение за м. април 2013 г. Исковата молба е подадена на 27.04.2016 г. и
към този момент е изтекъл период от
време, който е по-кратък от приложимия по отношение на процесното вземане тригодишен давност срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. В този смисъл възражението на ответника се явява неоснователно.
Предвид изложеното изложеното
предявеният иск за главницата срещу С.О. се явява основателен, като предвид
принципа на диспозитивното начало предявеният иск следва да бъде уважен за
претендирания от ищеца размер от 36746.87
лева.
С оглед извода на Съда за изпадането в
забава на ответника СО да плати дължимото на ищеца възнаграждение за извършен
превоз за м. април 2013 г., основателен се явява и акцесорния иск за законната
лихва. Безспорно е между страните, а и от заключението на вещото лице по ССчЕ
се установява, че от общо дължимото на ищеца възнаграждение му е заплатена сума
в общ размер размер на 171485.41, която
е платена на три части. Възнаграждението е било дължимо на 20.05.2013 г.,
съответно от 21.05.2013 г. ответникът е в забава на плати дължимото
възнаграждение. Мораторната лихва за забавата в плащането на цената на
извършения превоз през месец април 2013 г. следва да се изчисли, съобразно
заключението на вещото лице, съгласно което размерът на дължимата законна лихва
върху неплатената част от 36746.88 лева за периода от 21.05.2013 г. до
26.04.2016 г. възлиза на 10963.55 лева.
Предвид изложеното Съдът намира, че
предявеният иск за законната лихва е основателен и доказан за размер от 10963.55
лева. Ищецът претендира законна лихва в размер на 10963.26 лева, като предвид
забраната за произнасяне „свръхпетитум“ искът следва да бъде уважен за
предявения от ищеца размер.
С оглед изхода на спора по главните
искове, ответникът С.О. дължи на ищеца репарация на направените разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Тези разноски са в размер на 3553.45 лева, в
това число 1908.41 лева дължима държавна такса по исковете; 1145.04 лева
заплатено адвокатско възнаграждение и 500 лева
възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.О., със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Ю.И.“ ООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата 36746.87
лева, представляваща неизплатено възнаграждение, дължимо по договор № РД-56-1067/24.10.2007
г. за обществен превоз на пътници по автобусна линия № 27, осъществен през м. април
2013 г., ведно със законната лихва от 27.04.2016 г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА С.О., със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Ю.И.“ ООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 10963.26
лева, представляваща лихва за забава при плащането на дължимото възнаграждение по
договор № РД-56-1067/24.10.2007 г. за обществен превоз на пътници по автобусна
линия № 27, осъществен през м. април 2013 г., начислена за периода от 21.05.2013
г. до 26.04.2016 г. вкл.
ОСЪЖДА С.О., със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Ю.И.“ ООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по
производството в размер на 3553.45 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: