РЕШЕНИЕ
№ 1119
гр. Пловдив, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Недялка Н. Вълчева
при участието на секретаря Иванка Анг. Боева
като разгледа докладваното от Недялка Н. Вълчева Гражданско дело №
20215330108927 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 143
от СК и чл. 149 от СК.
Производството е образувано по искова молба от П. Л. К. ЕГН
********** – действаща ЛИЧНО И СЪС СЪГЛАСИЕТО на нейната майка и
законен представител П. Н. А. ЕГН ********** , против Л. Н. К. ЕГН
********** , на основание чл. 143 и 149 СК
Твърди се, че ищцата е дъщеря на ответника, като родителите нямат
сключен гр. брак, живели са на съпружески начала. Родителите не живеят
заедно от пролетта на ****г. От раздялата до сега бащата е предоставил на
детето средства в размер на общо 150-200лв., като никакви други средства не
е осигурявал за неговото отглеждане. Ищцата е ученичка в **** клас на
******** и издръжката и грижите за нея са поети изцяло от нейната майка.
След като бащата ги напуснал ,ищцата преживяла трудно този факт,
чувствала се огорчена и разочарована. Твърди се, че разходите й са
значителни и нарастват с възрастта и . Майката не е в състояние да се справи
сама с всички грижи за детето. Същата работи на постоянен трудов договор в
„Осрам“ ЕООД, като ********** при трисменен режим на работа. Брутното й
1
трудово възнаграждение е 920,00лв., като чисто получава 780,00лв. Детето и
майката живеят в жилището на родителите на майката заедно с бабата по
майчина линия, която е болна на легло и за която се грижат ежедневно.
Ежемесечно майката заплаща всички битови разходи, които са около 250-
300лв. месечно, а лятото около 150лв. до 200лв. За да могат да отопляват
жилището, в което живеят майката успяла да закупи климатик за стаята на
детето, с който отопляват цялото жилище. Майката не е в състояние да
посрещне всички нужди на детето. Всеки месец му закупува карта за градски
транспорт, за да може да се предвижва от вкъщи до училище и обратно. С
огромни лишения заделя средства за дрехи, обувки, козметични и
медицински продукти, за които детето има ежемесечни разходи. На ден
майката успява да му осигури между 2 и 5 лева джобни, които не са
достатъчни на детето, но същото се е примирило с възможностите, които има
майката. Тези средства не са достатъчни за посрещане на основни
необходимости на детето. Същото няма възможност да посещава извънкласни
форми на обучение поради липса на средства. Месечно нуждите му възлизат
на 600-700 лв. Желанието на детето е да продължи образованието си, което
също ще е затруднение за майката, която от сега се подготвя за разходите
след навършването на 18- годишна възраст. Сключила е в полза на детето
застраховка със спестовен характер, като ежемесечно заплаща премията от
56,33лв. за това. Бащата е напуснал дома през ****г. под предлог, че отива да
се грижи за майка си и повече не се е върнал. Впоследствие са научили, че
има връзка с друга жена. От пролетта на ****г. родителите са разделени.
Няколко пъти майката на ищцата е опитвала да води разговор по телефона с
него и лично, но бащата директно заявявал, че не го интересуват повече.
Твърди се, че ответникът работи като ***** и от съда се иска да го осъди да
заплаща месечна издръжка на своята непълнолетна дъщеря в размер на
360,00лв. месечно ,считано от завеждане на исковата молба занапред, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до
окончателното й изплащане, както и за изминал период от време -за една
година преди депозиране на исковата молба пред съда в същия размер.
Прилагат се писмени доказателства. Претендират се разноски по делото.
В срокът по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответника. Сочи ,че недоказано е твърдението, че майката на
детето получава нетно възнаграждение от 780,00лв. Представените фишове за
2
трудово възнаграждение са стари и навеждат на мисълта, че се опитва да се
заблуди съда за реалните си доходи. Неверни изглеждат и твърденията за
средно месечни режийни разходи от порядъка на 250-300лв. Ноторно
известно е, че такива разходи за сметки в средно статистическо жилище от
70-80 кв.м. се генерират само в най-студените зимни месеци. Ищцата и детето
живеят съвместно с бабата по майчина линия, която също разполага с доход
от пенсия, който може да се използва за нуждите на домакинството. Оспорват
се твърденията, че детето няма възможност да насочи вниманието си към
извънучилищна дейност или активност, тъй като такава невинаги е свързана
със заплащане на такса . Към приложенията към исковата молба фигурират
касови бележки за поставяне и поддръжка на гел-лак, което е сравнително
скъпа процедура за *** -годишно момиче и няма нищо общо с духовното му
развитие. Твърди се, че издръжката на детето се изчислява на база на неговите
обичайни разходи, които се разпределят между двамата родители, като се
отчита приноса на този родител, който полага фактическите грижи за детето.
Посочената сума за разходи на детето не отговаря на обикновените разходи на
момиче на тази възраст. Твърди се, че размерът е необосновано завишен и
размера на издръжката следва да бъде разпределен между двамата родители, а
не възложен само на единия от тях. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Прави се искане за издаване на РКО.
Квалификацията на исковете е чл.143 и чл.149 от СК.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за
установено следното:
Между страните не се спори, и от представеното по делото
удостоверение за раждане се установява, че ищецът - непълнолетната П. Л.
К. е дъщеря на ответника Л. Н. К. ЕГН ********** .
От показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел на
ищцовата страна – св. А. /без родствени връзки/, се установява, че от ****г.
познава П.А. , с която са близки приятелки Свидетелката е ***** на детето П
. От ****г. П.А. не живее с ответника Л.К. Един ден последният си събрал
багажа и отишъл да живее при майка си ,като изтъкнал ,че последната е болна
и трябва да полага грижи за нея .След това прекъснал връзка със семейството
3
си .По-късно П. узнала ,че ответникът поддържа извънбрачна връзка.След
раздялата ответникът не е заплащал издръжка на дъщеря си .Свидетелката
знае това от детето и от майката .Непълнолетната П. е ученичка в гимназията
,в момента е в **** клас .Всеки ден ползва градски транспорт ,за да отиде на
училище .Майката и детето живеят в собствено жилище заедно с бабата по
майчина линия ,която е обездвижена ,на легло и те се грижат за нея
Джобните на П. са 4-5лв. дневно ,като майката не може да си позволи да и
дава по-голяма сума ,макар детето да има нужда от повече средства Детето е
в деликатна възраст ,иска да има нови дрехи .Майката работи в ,,Осрам , ,на
три смени ,като въпреки всички задължения успява да полага отлични грижи
за детето .Бащата работи като ***** .И двамата родители нямат други деца
освен детето П .Бащата не участва по никакъв начин в грижите за детето .Не
го взима при себе си ,не го води на почивки .Само през първата година след
раздялата завел детето на море ,но майката осигурила половината средства за
това . П. като всяко момиче на нейната възраст има свои мечти и желания .
Иска да посещава тренировки по ***** ,но майката не е в състояние да
осигури тази възможност ,поради недостиг на средства .Детето се обърнало с
молба към бащата ,но той и заявил ,че няма пари за нея .
Съдът кредитира в пълен обем показанията на разпитания свидетел като
обективни ,безпротиворечиви и кореспондиращи с другите събрани
доказателства по делото .
От заключението на приетия по делото социален доклад на ДСП –П. се
установява, че към настоящия момент детето се отглежда от майката, която
посреща адекватно потребностите му. Бащата рядко поддържа контакт с
детето . Майката посреща по подходящ начин потребностите на
непълнолетното момиче .Детето общува с роднините по майчина линия ,но е
прекъснат контакта с разширеното семейство по бащина линия .В интерес на
детето е да му се определи подходящ размер на издръжка ,съобразена с
възрастта и потребностите му ,позволяваща сигурност и стабилност в
ежедневието .
От приобщената справка от ,,ГРАО,, се установява ,че и двамата
родители нямат други деца освен детето П.
От изисканата и приета по делото справка от НАП-ТД П. се установява
,че майката П.Н. работи ,доходът и към м. декември 2021г. е 1225,53лв.
4
Ответникът Л.К. също има действащ трудов договор ,доходът му през
2021г варира между 1512лв.- 2114лв. .Същият притежава два недвижими
имота в гр. Е. и едно МПС.
Приобщени по делото са касови бонове за битови разходи и за
закупуване на карта за пътуване на детето ,касови бонове за закупуване на
дрехи ,козметика ,за посещения на социални събития.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до
следните правни изводи:
За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна
издръжка на детето си в определен размер следва да се установи, че
ответникът е баща на детето, като следва да бъде установен размерът на
доходите на всеки от родителите на детето, с оглед преценката на
възможностите им да осигурят издръжка на сина си.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. , те дължат
издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите
на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК.
Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на
едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е
безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило
пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от
определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по
всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на
детето и съответства на доходите на родителя.
Съдът приема за доказано , че ответникът няма задължения към други
непълнолетни деца, същият е млад, здрав и работоспособен човек. Освен това
бащата не участва по никакъв друг начин в отглеждането и възпитанието на
детето. Морално укоримо и несправедливо е всички грижи да се поемат от
майката на детето , независимо дали същата има възможност за това, работи
или не, и какво заплащане за труда си получава.
Ответникът има регистриран трудов договор, реализира доход около
5
средния за страната , а и като човек в трудоспособна възраст той разполага с
възможността и е длъжен да работи и да осигури издръжката на
ненавършилите пълнолетие свои деца .
Ирелевантно е дали заплащането на издръжка в търсения размер от 360
лева би създавало затруднения за ответника, защото уреденото в чл. 143 ал. 2
от СК задължение на родителите за издръжка на ненавършилото пълнолетие
дете е безусловно, без значение дали изпълнението му ще ги затрудни. Този
характер на издръжката цели осигуряването на средства, които да гарантират
на детето адекватни грижи и начин на живот и развитие, каквито то би
имало, ако родителите му живееха заедно. Несъмнено първото и най-важно
задължение на всеки родител е да се грижи подобаващо за детето си, да му
осигури условия да отрасне здраво , да се образова, за да има добра житейска
реализация.
Безспорно детето има своите нужди, които нарастват с възрастта му,
детето е ученичка в **** клас в гимназия в град П., ежедневно пътува с
градски транспорт. Разходите на момиче на ***- годишна възраст ,което е в
период на активен растеж, съдът определя средно на около 550лв месечно –
включват се обичайните разходи за храна , облекло , отопление ,други
битови разходи ,учебници ,учебни помагала и пособия ,спортни екипи за
училище , униформа , за посрещане на здравни потребности ,както и за
развлечения в рамките на обичайните за възрастта. С оглед на това, че е здрав
и работоспособен, ответникът е длъжен да работи и да осигурява издръжка на
своите деца. Поради изложените съображения, съдът намира, че искът за
осъждане на ответника да заплаща на непълнолетното си дете, месечна
издръжка в размер на 360 лева е основателен и доказан и като такъв следва да
бъде уважен в посочения размер.По-голямата част от дължимата издръжка на
детето ежемесечно следва да се поема от бащата ,тъй като майката е
ангажирана с преките грижи за отглеждане и възпитание на детето ,в които
бащата не се включва след раздялата .
Относно претенцията по чл. 149 от СК – Предявена е претенция за
присъждане на издръжка за минало време -за една година преди завеждане на
исковата молба, т.е. за периода от ********-********г.,в размер на по 360лв
месечно , която съдът намира също за основателна, тъй като е категорично
изяснено от събраните гласни и писмени доказателства , че през този период
6
детето живее при майката и се отглежда изцяло от нея, а бащата се е
дистанцирал от грижите за него и издръжката му . При доказателствена
тежест, лежаща върху ответника, последният не установява да е изпълнявал
задължението си за осигуряване издръжка на детето в процесния период.
Успоредно с това ,от събрания доказателствен материал (свидетелски
показания), се установи, че бащата не е подпомагал по никакъв начин
отглеждането на дъщеря си, напълно се е дезинтересирал от детето и
неговите нужди. Поради изложените по-горе съображения относно размера
на издръжката занапред, и издръжката за минало време следва да се присъди
в размер на 360 лева месечно ,като се взема предвид ,че през този период от
време детето е било в ***** клас ,отново в гимназиален курс на обучение и
няма съществена разлика в разходите му тогава и понастоящем . Издръжката
се дължи ведно със законната лихва.
С оглед изхода на делото, изцяло в тежест на ответника ще се възложат
разноските за възнаграждение на особения представител, възлизащи на 300.00
лева.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 6 и т. 7 от
ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от
съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на ПРС и държавни такси общо в размер на 518,40 лева, които включват
държавна такса върху присъдената издръжката занапред / ******** до
навършване на пълнолетие от детето / и държавна такса върху присъдената
издръжка за минало време.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Н. К. ЕГН **********, да заплаща на дъщеря си П. Л. К.
ЕГН ********** – действаща ЛИЧНО И СЪС СЪГЛАСИЕТО на своята
майка и законен представител- П. Н. А. ЕГН **********, издръжка в размер
на 360 лева ( триста и шестдесет лева) месечно, начиная от ********г. , до
настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
7
месечна вноска, от падежа до окончателното и изплащане.
Издръжката ще се заплаща от 1-во до 5-то число на месеца ,за който се
отнася .
ОСЪЖДА Л. Н. К. ЕГН **********, да заплати на дъщеря си П. Л. К.
ЕГН ********** – действаща ЛИЧНО И СЪС СЪГЛАСИЕТО на своята
майка и законен представител П. Н. А. ЕГН **********, издръжка в размер
на 360 лева месечно за изминал период от време - за периода ********-
********г. , ведно със законната лихва за забава, от падежа до окончателното
изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА Л. Н. К. ЕГН ********** да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата
от 518,40 лева ( петстотин и осемнадесет лева и четиридесет стотинки ) –
държавна такса върху дължимата издръжка .
ОСЪЖДА Л. Н. К. ЕГН ********** да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд ,сумата
от 300 лева (триста лева) – разноски по делото за назначаване на особен
представител .
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
– гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщението
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/П/______________
8