Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София , 03.10.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав , в публичното съдебно заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №14360 по описа на
СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени
са искове по чл.432 ал.1 КЗ във вр.чл.477 КЗ.
С.Д.С. ЕГН ********** от гр.Пловдив
иска да се осъди З. „Л.И.“ АД *** да му заплати на основание чл.432
ал.1 КЗ във вр.чл.477 КЗ сумата от 300 000 лева – застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ и сумата от 5577 лева застрахователно обезщетение за имуществени
вреди /разходи за лечение / от ПТП на 15.09.2016 г в гр.Пловдив бул.**********по
вина на Т.М.З.управлявал л.а. Мерцедес Ц 180 рег.№**********; при което ПТП С.
е получил полифрагментна компресионна нонтузионна фрактура на Тх-7 прешлен ,
множество фрактури на мозъчния и лицевия череп , увреда на очен нерв на дясното
око , фрактура на горна и долна челюст , парциален пневмоторакс в десния бял
дроб с наличие на постконтузионни белодробни промени , ателектаза на ляв бял
дроб , фрактури на 1-9 ребра вдясно , малък плеврален излив в дясна гръдна
половина и охлузвания , натъртвания по цялото тяло ; ведно със законната лихва
от 10.08.2017 г до окончателното му заплащане .
Ответникът оспорва исковете по основание
и размер . Счита , че ищецът е съпричинил ПТП , тъй като е бил неправоспособен и
се е движел с превишена скорост .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Не се спори между страните , че в случая
е налице влязло в сила решение по 78а НК
/ решение №1615 от 26.09.2017 г по н.а.х.д.№4177/17 г на Районен
съд-гр.Пловдив/. На основание чл. 300 ГПК не се нуждае от доказване , че Т.М.З.е
виновен за това , че на 15.09.2016 г в гр.Пловдив при управление на л.а.
Мерцедес рег.№**********; като е нарушил правила за движение по пътищата по
непредпазливост е причинил на С.Д.С. тежка черепно-мозъчна травма със счупване
на покрива и основата на черепа с контузии , отток и излив на въздух , счупване
на лицевите кости довело до счупване на челюст , счупване на 9 ребра
вдясно и счупване на тялото на 7-ми
гръден прешлен .
Безспорно между страните е наличието на
застрахователно правоотношение /респ.застрахователно покритие/ между него и
виновния водач .
С молба от 30.11.2017 г ищецът е уточнил , че претендира лихви за забава
върху обезщетенията считано от 10.08.2017 г .
Ищецът представя молба-претенция от
10.05.2017 г , с която е поискал обезщетяване от ответника
С писмо от 15.05.2017 г ответникът е
поискал допълнителни документи от досъдебното производство .
С писмо от 22.06.2017 г ответникът е
отказал плащане по представените документи .
Ищецът представя епикриза от УМБАЛ
„Св.Георги“ ЕАД гр.Пловдив , Клиника по неврохирургия според която е постъпил
на 19.09.2016 г и е изписан на 19.10.2016 г . Ищецът претърпял политравма ,
изпаднал в безсъзнание , след което му е направена животоспасяваща операция на
масивен хемоторакс . Установена е фрактура на Тх-7 прешлен , която е оперирана
, наместена и е поставена остеосинтеза .
Установени са множество фрактури на мозъчния и лицевия череп , фрактури на 1-9
ребра вдясно , малък плеврален излив в дясна гръдна половина . Извършени са
активни реанимационни дейности по овладяване на хемопневмоторакса вдясно ,
фиксация на долна и горна челюст и лечение на черепно-мозъчната травма .
Ищецът представя епикриза от УМБАЛ
„Св.Георги“ ЕАД гр.Пловдив , според
която е постъпил на 20.10.2016 г и е изписан на 22.10.2016 г /продължило е
лечението , но по друга клинична пътека/. Деблокирани са челюстите и са
премахнати фиксиращите устройства .
Ищецът представя фактура и касова
бележка от 20.09.2016 от УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД гр.Пловдив за остеосинтеза – 8
винтова титанова стабилизация – за 5519 лева.
Ищецът представя фактура и касова
бележка от 20.10.2016 от УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД гр.Пловдив за потребителска
такса от 58 лева .
Ищецът представя история на заболяването
, резултати от изследвания и оперативни протоколи .
Ищецът представя амбулаторни листа от 15.11.2017
г и от 12.12.2017 г за атрофия на зрителния нерв .
Ищецът представя експертно решение №1073
от 26.02.2018 г на ТЕЛК към УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД гр.Пловдив , с което са му
определени 13 % ТНР за три години поради атрофия на зрителния нерв .
Според изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза на вещото лице д-р А.М. ; от ПТП ищецът е получил полифрагментна
компресионна нонтузионна фрактура на Тх-7 гръден прешлен , охлузвания на
главата и лицето , отоци на клепачите , прорезна рана над дясно око ,
разкъсно-контузна рана на лява подбедрица , травматичен излив на кръв в
гръдната кухина , контузия на белите дробове вдясно , двустранни малки изливи
на въздух в гръдната кухина , счупване на 1-9 десни ребра като на 4-9 ребро по
две линии, счупване на горната челюст – Le Fort III , счупване на долната челюст , двустранно счупване на
черепната основа /голямо крило на сфеноидалната кост и тялото й с пневмоцефалия
, счупване на лява слепоочна кост , контузия на мозъка двустранно слепоочно ,
атрофия на зрителния нерв и намалено зрение на дясно око . От счупване на
гръдния прешлен и ребрата следва трайно затруднение на движението на снагата за
срок от поне 6 месеца , счупването на челюстите затруднява дъвченето и
говоренето за срок от поне 2 месеца , трайно е отслабено зрението на дясното око
.
Според вещото лице ищецът е лекуван оперативно
със :
-
торакосинтеза
вдясно по повод излив на кръв и въздух в гръдната кухина ;
-
трахеостомия
с последваща деканюлация
-
репозиция на 7-ми
гръден прешлен с поставяне на титаниева остеосинтеза ;
-
междучелюстна фиксация по повод счупване на
челюстите .
-
предстои
изваждане на металите стабилизиращи гръбначния стълб .
Според вещото лице М. ищецът се оплаква
от болки в кръста иридиращи към десния крак , болки при натоварвания и промяна
на времето , не може да стои повече от 3-4 часа , не може да се навежда под 40
см от земята , има изтръпвания на кожата на горната устна и дясната скула и на
небцето . Представените фактури са относими към лечението /касаят остеосинтеза
и потребителска такса/.
В о.с.з вещото лице М. уточнява , че
прогноза за възстановяване от травмата на гръбначния стълб трудно може да се
направи . Предстои изваждане на металните елементи и раздвижване .
Според изслушаната по делото САТЕ на
вещото лице инж.А.М. механизмът на ПТП е следният :
водачът на л.а.Мерцедес излиза от реда на паркиралите автомобили и навлиза в
лява пътна лента без да пропусне движещия се попътно зад него мотоциклетист .
Мотоциклетистът се движи с превишена скорост в населено място /80 км/ч вместо с
50 км/ч разрешена скорост / и ударът е предотвратим за него ако е възприел като
опасност потеглящият паркиран в дясна лента автомобил и непредотвратим когато
л.а.Мерцедес навлиза в лява лента за движение . Ударът е предотвратим за водача на
мотоциклета ако се е движел с 40 км/ч при навлизане на автомобила в лява лента
за движение .
Според разпитания пред съда свидетел Д.С./баща
на ищеца/ , след процесното ПТП ищецът не е същия човек , не може да работи
тежък физически труд , бързо се уморява и има болки в кръста . След травмите
бил 2 месеца в болница , като преминавал през различни отделения , не можел
въобще да става от леглото и имал нужда от чужда помощ . След изписване ищецът 3
месеца се нуждаел от помощ , не можел да става самостоятелно . След 6-тия месец
опитал да се върне на работа , но се оказало , че не може да работи същото .
Ищецът се променил , изнервил се , вече
не е така жизнен , от травмата в главата забравя темата на разговора . В
момента ищецът работи като продавач-консултант . Останали му белези на веждата
, на крака , на гръбнака и по ребрата .
Според разпитания пред съда свидетел К.Ж./приятел
на ищеца/ , един месец след излизане от болницата ищецът бил много отслабнал ,
движел се без патерици , но с придружител и много бавно . Говорел много тихо ,
бил отпаднал и с много белези . Станал различен човек след ПТП , не може да
тича и да спортува , все още се възстановява . Ходи пеша на работа , но се
вижда , че не е добре .
Според изслушаната по делото СМЕ на
вещото лице д-р И.М. /офталмолог/ ; при ищеца е установена атрофия на зрителния
нерв на дясно око . Зрението на дясно око е ниско и не е възможно да се
възстанови , нарушено е и периферното зрение на дясното око , което е
затруднение в ежедневието .
В о.с.з.вещото лице М. уточнява , че лечението
на ищеца е било адекватно . Не може да се даде категорична прогноза дали
зрението на увреденото око ще се влоши , но е най-вероятно да се запази в
сегашното състояние .
Според
констативен протокол за ПТП от 15.09.2016 г ищецът не притежава правоспособност за управление на мотоциклет
.
Разпитан като свидетел в досъдебното
производство ищецът заявява , че не притежава правоспособност за управление на
мотоциклет , но знае как се управлява и бил в процес на обучение .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Предявени са преки искове по чл.432 ал.1 КЗ във вр.чл.477 КЗ за застрахователни обезщетения
за имуществени и неимуществени вреди от пострадало /увредено/ лице при ПТП
срещу застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач .
Претендираните права /застрахователни обезщетения/ произтичат от следните обстоятелства : причинна връзка от виновно и противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП , чиято гражданска отговорност
към датата на деянието е застрахована при ответника . Твърди се , че от деянието са настъпили
неимуществени вреди /болки и страдания/ от посочените увреждания , както и имуществени
вреди – разходи за лечение.
Прието
е за безспорно между страните , че е налице е застрахователно правоотношение
/респ.застрахователно покритие/ между ответника и виновния водач .
В случая е налице влязло в сила решение по чл.78а НК , което е задължително за гражданския съд , разглеждащ гражданските последици
от деянието /чл.300 ГПК/ , относно това дали то е извършено, неговата противоправност
и виновността на дееца. Следователно , настоящият съд е длъжен да приеме
, че деянието на виновния водач е извършено така както е прието в решението по
наказателното дело , както и че това деяние е противоправно и виновно. Поведението на пострадалия /ищеца/ не е предмет
на присъдата, като в случая евентуално съпричиняване не е елемент от
състава на престъплението. Всички останали факти, които имат отношение към
гражданските последици на деянието, с оглед принципа за непосредственост и
равенство на страните в процеса, следва да се установят конкретно със
съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане
на предявения срещу застрахователя иск. Без значение е дали за същите са
събрани доказателства в хода на наказателното производство / решение №85 от
03.08.2016 г по т.д.№1047/15 г на ВКС , II ТО, решение №55 от 30.05.2009 г по т.д.№728/08 г на
ВКС , I ТО и решение №43 от
16.04.2009 г по т.д.№648/08 г на ВКС , II ТО/.
В случая при наличието на решение по
чл.78а НК реално спорът между страните се концентрира около въпроса за
евентуално съпричиняване от ищцата на ПТП и за размера на
обезщетението за неимуществени вреди . СМЕ установява адекватно лечение на ищеца ,
както и че разходите за лечение са относими към травмите от ПТП .
Виновният водач Т.М.З.е нарушил основно чл.25 ал.1 ЗДвП във вр.чл.77 ал.1 ППЗДвП /излязъл е от реда на
паркирали превозни средства без да се увери , че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение /. Действията на Зелямов са основна причина за ПТП
.
Същевременно , по делото се установява
от САТЕ , че ищецът се е движел като
мотоциклетист с превишена скорост в
населено място – със 80 км/ч вместо с разрешената 50 км/ч. Нарушен е чл.21 ал.1 ЗДвП . Към момента на потегляне на л.а.Мерцедес ищецът
се е намирал на разстояние от 71,41 м и ако е възприел правилно опасността
и е намалил скоростта ударът е бил предотвратим от негова страна . Ищецът се е
намирал на значително разстояние и е имал
добра видимост , а същевременно е бил трудно възприеман като опасност от
водача на „Мерцедес“ . Същевременно трябва да се отчете фактът , че ищецът е разчитал , че водачът на „Мерцедес“ ще
спази ЗДвП и няма да продължи движението си и да навлезе в лява лента . От момента
на навлизане на автомобила в лява лента ударът е непредотвратим за ищеца като
мотоциклетист , освен ако се е движел със скорост по-малка от допустимата – 40
км/ч .
Поради изложените обстоятелства съдът счита ,
че приносът на ищеца е значително по-малък от този на водача на „Мерцедес“ и
трябва да се определи на 20 % , докато приносът на Т.М.З.е 80 % .
Не следва да се определя допълнителен
процент съпричиняване поради това , че ищецът е бил неправоспособен водач на
мотоциклета . При конкретния механизъм
на ПТП не е доказано , че липсата на
правоспособност за управление на мотоциклета е оказала влияние и е допринесла
за настъпване на ПТП /сравни решение №78 от 10.07.2014 г по т.д. № 1982/2013
г, ТК , І ТО на ВКС и решение №16 от 04.02.2014 г по т.д.№1858/13 г на ВКС ,
I ТО.. Ищецът се е движел на прав
участък , бил е запознат с правилата за движение и опитите му за
предотвратяване на ПТП – като се изключи движението с превишен скорост – са
били адекватни . Пропуските му са били от субективен характер , без връзка със
знания , които биха се придобили при специално обучение и придобиване на
специална правоспособност като мотоциклетист .
При доказан ФС на деликта съдът следва
да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди и
към него да приложи съответния процент на съпричиняване . При преценка
по чл.52 ЗЗД съдът преценява характера и тежестта на уврежданията, интензитета
и продължителността на болките, психическите и физически последици настъпили в
резултат на телесните увреди. Относимо обстоятелство е и икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране на обществено-оправдана
мяра за справедливост / решение №
99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012
г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният
еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС №
4/1968 г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност
/решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение №
158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде
размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив .
В случая като обстоятелства обосноваващи
висок размер на обезщетението трябва да се отчете наличието на политравма с множество счупвания и сериозни травми - полифрагментна
компресионна нонтузионна фрактура на
Тх-7 гръден прешлен , охлузвания на главата и лицето , отоци на клепачите ,
прорезна рана над дясно око , разкъсно-контузна рана на лява подбедрица ,
травматичен излив на кръв в гръдната кухина , контузия на белите дробове вдясно
, двустранни малки изливи на въздух
в гръдната кухина , счупване на 1-9
десни ребра като на 4-9 ребро по две линии, счупване на горната челюст – Le Fort III , счупване
на долната челюст , двустранно счупване
на черепната основа /голямо крило на сфеноидалната кост и тялото й с
пневмоцефалия , счупване на лява
слепоочна кост , контузия на мозъка
двустранно слепоочно , атрофия на
зрителния нерв и намалено зрение на дясно око .
От счупване на гръдния прешлен и ребрата
следва трайно затруднение на движението на снагата за срок от поне 6 месеца ,
счупването на челюстите затруднява дъвченето и говоренето за срок от поне 2
месеца , трайно е отслабено зрението на дясното око . Ищецът е бил с травми и увреждания застрашаващи живота
му след ПТП – нахлуване на кръв и въздух в гръдната кухина . От останалите
счупвания много тежки са били тези на гръдния
прешлен и двустранното счупване на черепната основа , като възстановяването от
счупения гръден прешлен е много продължително , а от черепно-мозъчната травма
ищецът има атрофия на зрителния нерв и отслабване на зрението на дясно око .
Обстоятелства обосноваващи нисък
размер на обезщетението не могат да се отчетат , но трябва да се отбележи
следното . Въпреки множеството счупвания и травми ищецът е бил възстановен в
общи линии до 6 месеца след ПТП и е правил опити да работи . Съществени трайни
увреждания са атрофията на зрителния нерв и неврологични проблеми във връзка с
черепно-мозъчната травма и счупването на гръдния прешлен . Ищецът може да
работи , макар и без тежък физически труд .
Размерът на вредите , който съдът
приема се основава на СМЕ , както и на показанията на св.Д.С.и св.Ж. . Свидетелските
показания на практика съвпадат с посоченото от вещото лице по СМЕ за характера
на болките и за трудностите при възстановяване .
Като съобразява така събраните
доказателства съдът приема , че обезщетението за неимуществени вреди принципно
трябва да е в размер на 120 000 лева . Тази сума адекватно
отстранява всички минали , настоящи и бъдещи болки , страдания и негативните изживявания на
ищеца , включително и психическите трудности и затруднения . Като се вземе
предвид приетия процент на съпричиняване , на ищецът трябва да се присъди
обезщетение от 96 000 лева .
Претендираното обезщетение на
неимуществени вреди в размер на 300 000 лева е много завишено и не
кореспондира с процесния случай . Подобен размер на обезщетение се присъжда
в случаи различни от процесния , в които ищецът остава напълно парализиран ,
доживотно в инвалидна количка и без контрол на тазовите резервоари , без
крайници и пр. За щастие ищецът не е в толкова тежко състояние , има само 13 %
ТНР и може да се движи и да работи по-лек физически труд . За разликата над
96 000 лева до претендирания размер от 300 000 лева искът за
обезщетение на неимуществени вреди трябва да се отхвърли .
Искът за имуществени вреди поначало е доказан с изслушаната СМЕ , но като се
вземе предвид приетия процент на съпричиняване трябва да се уважи до размера от
4461,60 лева и да се отхвърли за разликата до 5577 лева.
Относно
претенцията за лихви за забава , съгласно чл.497 КЗ дължимостта на същите е
свързана с уведомяване на застрахователя и
представяне на всички необходими документи от ищеца . В случая със
заявление от 10.05.2017 г ищецът е представила необходимите документи за
заплащане на процесните обезщетения – протокол за ПТП и медицински документи . С
оглед чл.497 ал.1 т.1 КЗ претендираната от 10.08.2017 г лихва за забава трябва
да се присъди .
Ищецът дължи
на ответника сумата от 436,28 лева /част от юрисконсултско
възнаграждение и от депозит за експертизи / изчислени съобразно отхвърлената
част от исковете .
Ответникът дължи на адвокатското
дружество на ищеца сумата от 2970,68 лева адвокатско възнаграждение по
чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв./с ДДС/ , съобразно уважената част от исковете .
Ответникът дължи по сметка на СГС сумата
от 4199,30 лева част от депозити
за експертизи и държавна такса , съобразно уважената част от исковете .
Водим от горното,
СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД гр.София ЕИК ******** да заплати на
основание чл.432 ал.1 КЗ във вр.чл.477 КЗ на
С.Д.С. ЕГН ********** от гр.Пловдив сумата от 96 000 лева – застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ и сумата от 4461,60
лева застрахователно обезщетение за имуществени вреди /разходи за лечение /
от ПТП на 15.09.2016 г в гр.Пловдив бул.**********по вина на Т.М.З.управлявал
л.а. Мерцедес Ц 180 рег.№**********; ведно със законната лихва върху
обезщетенията от 10.08.2017 г до окончателното му заплащане .
ОТХВЪРЛЯ посочения иск за неимуществени вреди за
разликата над 96 000 лева до претендирания размер от 300 000 лева
; както и посочения иска за имуществени вреди за разликата над 4461,60 лева
до претендирания размер от 5577лева ; ведно със законната лихва върху
посочените главници от 10.08.2017 г до окончателното им заплащане .
ОСЪЖДА С.Д.С. ЕГН ********** от гр.Пловдив да заплати на „З.К.Л.И.“
АД гр.София ЕИК ******** сумата от 436,28
лева деловодни разноски .
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД гр.София ЕИК ******** да заплати на основание
чл.38 ал.2 ЗАдв във вр. чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв., на Адвокатско
дружество „Ч. , П. и И.“ БУЛСТАТ ******** гр.София сумата от 2970,68 лева
адвокатско възнаграждение .
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“
АД гр.София да заплати по сметка на СГС на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата от 4199,30 лева такси
и разноски в производството .
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване
на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :