Решение по дело №132/2018 на Районен съд - Перник

           

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1015

 

гр. Перник, 19.10.2018г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – гр. Перник, Гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова

 

при секретаря Антоанета Василева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 132 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК

Образувано е по искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД против Н.Б.К. с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 652.99 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за апартамент № 103, находящ се в гр. Перник, ******., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 06.11.2017г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 113.13 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от 09.07.2015г. до 20.10.2017г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 6346/07.11.2017г. по ч.гр. д. № 7591/2017г. по описа на Районен съд – гр. Перник, срещу която в законоустановения в чл. 414, ал. 2 ГПК срок длъжникът е подал възражение.

Ищецът поддържа, че страните по спора са обвързани от облигационно правоотношение, произтичащо от сключен договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който в процесния период „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД е доставило топлинна енергия до имота на Н.Б.К. на посочената в исковата молба стойност. Изложени са твърдения, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си да заплаща цената на доставена от ищцовото дружество топлинна енергия, поради което и на основание чл. 42, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД на потребителите в гр. Перник дължи законна лихва за забава.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва предявените искове по основание и размер. В отговора на исковата молба се излагат твърдения, че страните по спора не са обвързани от облигационно правоотношение, поради което Н.Б.К. не е материалноправно легитимиран да отговаря по претенцията на ищцовото дружество. Ответникът сочи, че по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на поддържаните от ищеца фактически твърдения, както относно съществуването на валиден договор за продажба на топлинна енергия, така и относно обстоятелството, че “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД е доставило услуги на посочената в исковата молба стойност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна по спора следното:

По предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В доказателствена тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

Договорът за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, извод който се налага от разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Общите условия на ищцовото дружество са публикувани в местния ежедневник вестник “Съперник”, бр. 82/29.04.2008г. ( лист 6 и 7 от делото), както и в един централен ежедневник ( вестник “Новинар”, бр. 101/30.04.2008г.), обстоятелство което е служебно известно на съда предвид множеството разглеждани в Районен съд – гр. Перник дела с предмет установяване на дължимостта на вземания за цена на доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД топлинна енергия. 

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –  етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Съдът намира, че ищецът не е ангажирал доказателства, че в процесния период между страните е съществувало облигационно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия. От представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 09.08.1990г. се установява, че трето за спора лице се легитимира като собственик на процесния недвижим имот.

От изложеното следва, че липсва проведено от ищеца пълно и главно доказване на твърдението му за наличието на валидно възникнало правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване /БГВ/, а ответникът е имал задължение да заплаща стойността на услугите в определен срок. След като ответникът не е бил потребител/клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 ЗЕ в процесния период, то между страните не е възникнало облигационно отношение на посоченото в исковата молба основание. Предвид изложеното вземането за главница е неоснователно.

При недоказаност на главния иск, акцесорната претенция за лихви за забава върху главницата, също се явява неоснователна.

Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск,  съобразявайки изхода на спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъде възложено да заплати сторените от ответника съдебни разноски в заповедното производство в размер на 350 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната и съдебни разноски в размер на 800 лева, представляващи внесен адвокатки хонорар на пълномощника на Н.Б.К..

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 415 ГПК обективно кумулативно съединени искове от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ против Н.Б.К., ЕГН **********,*** за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на топлофикационното дружество на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата в размер на 652.99 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за апартамент № 103, находящ се в ****** за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 06.11.2017г. до окончателно изплащане на вземането и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 113.13 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от 09.07.2015г. до 20.10.2017г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 6346/07.11.2017г. по ч.гр. д. № 7591/2017г. по описа на Районен съд – гр. Перник,

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ да заплати на Н.Б.К., ЕГН **********,*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 350 лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ да заплати на Н.Б.К., ЕГН **********,*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 800 лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч.гр.д. № 7591/2017г. по описа на Районен съд – гр. Перник, да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.

Районен съдия:

Дата на обявяване на Решението:19.10.2018г.

Съдебен деловодител: