Р Е Ш Е Н И Е
01.12.2020 г. Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО, ІІІ
Районен съд – Дупница състав
12 ноември 2020
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Светла
Пейчева
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна Боянова аа
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
НАХ 748 2020
дело № по описа за година.
Г.С.У., с ЕГН **********, с адрес *** е Наказателно постановление № 20-0332-000463, издадено от Началник Група към ОДМВР Кюстендил, РУ Рила на 10.08.2020 г., с което са му наложени административни наказания на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП – „глоба“ в размер на 2 000.00 (две хиляда) лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца. На основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 (десет) контролни точки. Прави оплакване за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна е взела становище по жалбата в съпроводителното писмо, като смита, че издаденото НП е законосъобразно. Направено е възражение за прекомерност на претендираните разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 02.08.2020 г. около 23:55 часа актосъставителят Л.Г., на длъжност мл. автоконтрольор при ОДМВР Кюстендил, РУ Рила и свидетелят при съставянето и предявяването на акта за установяване на административно нарушение –И.И. са констатирали, че на 02.08.2020 г. жалбоподателят извършил следното нарушение: в гр. Рила, ул. „Любен Каравелов“ под дом № 17, в посока на движение към ул. „Спортела“ управлява собствения си лек автомобил, марка и модел „Мерцедес ГЛЕ 350 Д“, с рег. № СВ 5959 РС, като отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510, с фабричен № АRВВ 0034. Издаден е талон за медицинско изследване, в нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1-во от ЗДвП. Издаден е талон за изследване с № 0065018. А в 00:40 на 09.08.2020 г. Актът е предявен на нарушителя срещу подпис, като нарушителят е отказал да се запознае със съдържанието и да подпише АУАН, като не е отразил в графата за обяснения и възражения, че има такива, въпреки че е записано, че има такива. Такива са постъпили в срока предвиден в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Отказът е удостоверен с подписа на свидетеля И.Н.И..
Въз основа на издадения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, което отразява същата фактическа и правна обстановка и АНО е наложил административно наказание на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП.
В хода на съдебното следствие не са събирани гласни доказателства, чрез разпита на актосъставителя и свидетелят на установяването на нарушението и съставянето на АУАН.
Приложена е заповед № 8121д-515/14.05.2018., издадена от Министъра на вътрешните работи, от която е видно, че началникът на РУ гр. Дупница е оправомощен да издава НП за констатирани нарушения по ЗДвП, като въпросът за материалната компетентност не се оспорва и от жалбоподателя. В същата заповед е посочен кръга лица, оправомощени да издават АУАН по ЗДвП, като в случая не се оспорва материалната компетентност на актосъставителя.
Приложени са писмени доказателства – талон за изследване, докладна записка от 02.08.2020 г., докладна записка от 10.08.2020 г. 2 бр. сведения от свидетели, възражение по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Горната фактическа обстановка се
доказа по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства:
С оглед на така
установеното, съдът счита че жалбата е основателна, поради което следва
наказателното постановление да бъде отменено. Съображенията за това са
следните:
Настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното № 20-0332-000463, издадено от Началник Група към ОДМВР Кюстендил, РУ Рила на 10.08.2020 г. е незаконосъобразно.
При така изяснената
фактическа обстановка, според съда в хода на производството
административно наказващия орган /АНО/ е допуснал процесуални нарушения при
установяване на административното нарушение и по-конкретно при предявяване и
връчване на препис от акта за нарушение, които опорочават издаденото, въз
основа на този акт, наказателно постановление. Допуснато е съществено нарушение
на процесуалните правила – чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН. Според посочените
разпоредби актът се предявява на нарушителя, за да се запознае със съдържанието
му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени
адреса си, както и при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от
него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. Целта
на връчването на препис от акта е да запознае лицето с образуваното спрямо него
административно наказателно производство, с нарушението, в чието извършване е
обвинено и да му даде възможност да изложи своите писмени и гласни възражения и
доказателства. Установяването на тези обстоятелства, както и че акта е бил
предявен на нарушителя и му е дадена възможност да се запознае със съдържанието
му, подлежи на доказване с всички доказателствени средства. В конкретният
случай видно от приложения АУАН се установи, че на нарушителя не е бил връчен
екземпляр от АУАН, и тези обстоятелства не се оборват от показанията на
контролните органи, върху които има тежест на доказване на обстоятелствата по
извършеното нарушение, посочено в акта. Разпоредбата на чл.43, ал.5 от ЗАНН,
предвижда след подписването на акта препис да се връчи на нарушителя срещу
разписка. Правото на нарушителя да не подпише акта, не влече със себе си
санкция за него да не получи един екземпляр от акта, тъй като той има право да
направи възражения в тридневен срок. Дори при наличие на отказ от
жалбоподателят да подпише АУАН не се изключва в никакъв случай
задължението за връчване на препис, тъй като това са две последователни и
самостоятелни действия. След като приключи процедурата по съставяне на акта,
актосъставителят следва да връчи препис на нарушителя, като ако същия откаже да
го получи това следва да се отбележи в разписката. Неслучайно законодателят
изисква към АУАН да е предвидена самостоятелно наличие на разписка, касаеща
връчването на препис от него, която следва да се оформи независимо и без
значение, дали по-горе в акта е положен подписа на нарушителя или отказът на
същия е удостоверен с подпис на свидетел. Ето защо съдът приема, че съществено
е опорочена процедурата по връчване на акта за установяване на административно
нарушение. Отказът да се подпише акта от нарушителя не
освобождава органа от задължението екземпляр от акта да му бъде връчен.
Съществено е нарушено правото на защита на жалбоподателя, който не е могъл в
установения в чл.44, ал.1 от ЗАНН, срок да се възползва от правото си да даде
писмени възражения. Нарушението на това правило е самостоятелно основание за
отмяна на процесното наказателно постановление. В случая допуснатото
нарушение е от категорията на абсолютните, водещи до
незаконосъобразност на акта, които не могат да бъдат санирани и преодолени с
издаването на НП по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. АНО е следвало да констатира
допуснатото процесуално нарушение и да го отстрани, като връчи АУАН
на нарушителя. Като последица от изложеното наказателното постановление, следва
да бъде отменено само на това основание. Тук следва да се посочи критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне
и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата
на страните в която и да е фаза на процеса. В настоящия случай горното
нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като е във връзка с
правото на защита на жалбоподателя. След като има неизпълнение на задължението
на актосъставителя да предяви АУАН на нарушителя, то жалбоподателят У. е бил
лишен от възможността на разбере за какво точно свое виновно поведение се
обвинява с акта, какви нарушения се твърди, че е извършил, бил е лишен и от
възможността да организира адекватно и в пълен обем защитата си, като направи
необходимите за това коректни възражения, които да се вземат в предвид както от
актосъставителя, така и от наказващия орган. Нещо повече нарушението
по чл.43, ал.1 ЗАНН се е отразило върху цялото производство, като се
има предвид, че съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН административно наказателно
производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното
административно нарушение. Всички гореизброени разпоредби на ЗАНН са все
процесуални гаранции за осъществяване правото на защита на наказаното лице и
затова нарушаването им винаги се преценява като съществено нарушение на
процесуалните правила и е основание за отмяна на наказателното постановление
като незаконосъобразно.
Настоящия
състав счита за необходимо да отбележи и друго съществено процесуално
нарушение, което е допуснато при съставянето на НП, което също води до неговата
отмяна, а именно на разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН, с което е
нарушено правото на защита на жалбоподателя. За да достигне до този извод,
съдът съобрази следното: Процесуалният закон – ЗАНН урежда четири категории
свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го
подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а
именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава
на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха
могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората
- свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата,
възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при
които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението
или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна
представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно
обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а
именно това са лица както от посочените по - горе две групи, така и лица, които
не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при
които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на
изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише
акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето,
посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност
по чл.43, ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории
свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства.
Ето
защо, според настоящия състав на ДнРС, за да не възникнат съмнения в
обективността и безпристрастността на актосъставителя и в истинността на
отразеното от него в обстоятелствената част от акта, свидетелят
по чл.43, ал.2 от ЗАНН следва да е лице, различно от свидетелите по
чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. До този извод настоящия състав достигна и
анализирайки разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.3, чл.42, т.7 от ЗАНН
и чл.43, ал.2 от ЗАНН. Изрично според нормата на чл.42, т.7 от ЗАНН
като реквизит на акта следва да бъдат посочени имената, точните адреси и ЕГН на
свидетелите по акта. Съгласно чл.43, ал.2 от ЗАНН, когато
нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един
свидетел, имената и точният адрес на който се отбелязват в акта. По аргумент от
последното, и след като съгласно чл.42, т.7 от ЗАНН в акта като негов реквизит
се посочват данните на лицата, свидетели при извършване, респективно при
установяване или при съставяне на АУАН, то следва единствения извод, че
свидетелят при отказа следва да е лице различно от другите по-горе посочени свидетели,
но в конкретния казус се установи, че посочения в акта свидетел на отказа да се
подпише акта и получи препис от него е също така полицейски служител при РУ на
МВР Рила, който заедно с актосъставителят е посочен в акта като очевидец, и
само те са лицата спрели и извършили проверка на жалбоподателя като водач на
МПС. Това се потвърждава категорично и от самия оригинал на АУАН, приложен по
делото. Абсолютно същото нарушение е допуснато при съставянето на
талона за изследване, като отказът да бъде подписан отново е оформен от същия
свидетел, който е описан в АУАН като очевидец. Нарушението на това правило
представлява още едно процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за
отмяна на процесното наказателно постановление, без да се разглежда спора от
съда по същество.
Независимо от това обстоятелство съдът счита, че следва да отбележи следното:
Съдът намира, че така описаното в АУАН деяние е
несъставомерно по чл. 174, ал.3 ЗДВП по следните съображения:
Трайна е съдебната практика, че посочената норма въвежда, както
позитивно правно правило за поведение, така и предвиждащата се санкция за
нарушаването му.Също така трайно се приема в съдебната практика, че нормата
съдържа няколко алтернативно предвидени форми на изпълнителното деяние, като за
осъществяването на нарушението е достатъчно реализирането и на само една
от тях, но е възможно в условията на кумулативност да бъдат извършени и няколко
от формите на изпълнителното деяние.
За да се разбере обаче какви са
съставомерните признаци на отделните форми на изпълнителното деяние, не е
достатъчен само буквалния прочит на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а тя
следва да се тълкува систематически с разпоредбите на чл. 3-7 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/ или наркотични вещества или техни
аналози.
1. Първата уредена
хипотеза в чл. 174, ал.3 ЗДвП е когато водачът откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол в кръвта. В чл.3, ал. 2, т.1 от Наредба № 1/ 19 юли 2017 г обаче е
посочено, че когато лицето откаже извършване на проверка с техническо
средство, концентрацията на алкохол се установява чрез доказателствен
анализатор или с химическо изследване, като меродавни са стойностите отчетени
от доказателствения анализатор или химическото изследване. Налага се извод, че
в случай, че лицето откаже изследване с техническо средство, но се подложи на
изследване с доказателствен анализатор или в указания в талона срок ся яви в
указаното медицинско заведение, за да даде кръвна проба за химическо
изследване, деянието не е обществено опасно, доколкото възможността за
установяване действителната концентрация на алкохол в кръвта не е
възпрепятствана. От гореизложеното и от високите санкции предвидени
в санкционната част на нормата на чл. 174, ал.3 ЗДвП, а именно глоба в размер
на 2000 лева и лишаване от правоуправление за срок от две години се налага
извод, че за разкриване на действителното приложно поле на първата хипотеза се
налага стеснително тълкуване на нормата, като се приеме, че тази норма обхваща
само случаите, при които кумулативно са налице двете посочени условия: 1.
лицето да е отказало да бъде изследвано с техническо средство и 2.
след това лицето да не се е подложило на изследване с доказателствен анализатор
или да не е дало в срок кръвна проба за химическо изследване.
2. Втората уредена хипотеза е когато водачът откаже
да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Съгласно чл. 3, ал.2, т. 1 от Наредба № 1/ 19 юли 2017 г, обаче установяването на употребата
на наркотични вещества или техни аналози става с
химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с тест. Налага се извод, че когато
лицето откаже проверка за наркотици с тест, но се яви в указания срок и даде
проба за химико-токсикологично лабораторно изследване
деянието не е обществено опасно, доколкото възможността за реално установяване
дали лицето е употребило наркотици не е възпрепятствана. От гореизложеното и от високите санкции предвидени в
санкционната част на нормата на чл. 174, ал.3 ЗДвП, а именно глоба в размер на
2000 лева и лишаване от правоуправление за срок от две години се налага извод,
че за разкриване на действителното приложно поле на втората хипотеза се налага
стеснително тълкуване на нормата, като се приеме, че тази норма обхваща само
случаите, при които кумулативно са налице двете посочени условия 1. лицето да е
отказало да бъде изследвано за употреба на наркотици или техни аналози с тест
2. след това лицето да не се е явило в указания срок за даване на проба
за химико-токсикологично лабораторно изследване.
3. Третата хипотеза е налице, когато водачът не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за вземане
на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му. Съгласно чл.6, ал.9 от Наредбата
обаче при отказ на лицето да получи талона за
изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ
за изследване употребата на алкохол се установява въз основа на
показанията на техническото средство. Налага се извод, че когато
водачът не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване, но е бил изследван с техническо средство и то е дало
годни показания деянието не е обществено опасно, защото възможността за реално установяване дали лицето е употребило алкохол и
неговата концентрация не е възпрепятствана. От гореизложеното
и от високите санкции предвидени в санкционната част на нормата на чл. 174,
ал.3 ЗДвП, а именно глоба в размер на 2000 лева и лишаване от правоуправление
за срок от две години се налага извод, че за разкриване на действителното
приложно поле на третата хипотеза се налага стеснително тълкуване на нормата,
като се приеме, че тази норма обхваща само случаите, при които кумулативно са
налице двете посочени условия 1. водачът не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване и 2. не могат да се използват показанията на
техническото средство. Второто условие ще е налице при едно от алтернативно
предвидените в чл. 3, ал.2 от Наредбата условия: 2.1 лицето откаже извършване на проверка с техническо средство (в този
случай е налице припокриване с приложното поле на първата хипотеза), 2.2
извършената проба с техническо средство е некачествена или невалидна и 2.3
физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
техническо средство.
4. Четвъртата хипотеза е налице, когато
водачът не изпълни предписанието за вземане на
биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно
чл.6, ал.9 от Наредбата обаче при отказ на лицето да
получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото
място или при отказ за изследване употребата на наркотични вещества или техни
аналози се установява въз основа на показанията на теста. Налага се извод,
че когато водачът не изпълни предписанието за
вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване, но
е бил изследван с тест и той е дал годни показания деянието не е обществено
опасно защото възможността за реално установяване дали
лицето е употребило наркотици не е възпрепятствана. От гореизложеното и от високите санкции предвидени в
санкционната част на нормата на чл. 174, ал.3 ЗДвП, а именно глоба в размер на
2000 лева и лишаване от правоуправление за срок от две години се налага извод,
че за разкриване на действителното приложно поле на
четвъртата хипотеза се налага стеснително тълкуване на нормата, като
се приеме, че тази норма обхваща само случаите, при които кумулативно са налице
двете посочени условия 1. водачът не изпълни предписанието за
вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване и
2. не могат да се използват показанията на теста. Второто условие ще е налице
при едно от алтернативно предвидените в чл. 3, ал.2 от
Наредбата условия: 2.1 лицето откаже извършване
на проверка с тест (в този случай е налице припокриване с приложното поле
на втората хипотеза), 2.2 извършената проба с тест е некачествена
или невалидна и 2.3 физическото състояние на лицето не позволява извършване на
проверка с тест.
При
гореизложеното тълкуване следва да се съобрази и че предвидените в закона
санкции в нормата на чл. 174, ал.3 ЗДвП са толкова високи, защото почиват на
презумпцията, че лицето осуетява проверката именно, за да избегне високите
санкции за управление след употреба на алкохол или наркотици. В случаите,
когато поведението на лицето е такова, че реално проверката не е осуетена,
налагането на толкова високи санкции не е обществено оправдано, което наложи и по-горното
стеснително тълкуване.
В случая с АУАН и с НП на дееца е вменено извършването на нарушение по първата хипотеза. Както бе изяснено по-горе, за да е налице тя следва кумулативно да са налице следните две условия: 1. лицето да отказало да бъде изследвано с техническо средство и 2. след това лицето да не се е подложило на изследване с доказателствен анализатор или да не е дало в срок кръвна проба за химическо изследване. В АУАН и в НП са изложени факти за наличието на двете условия, но са описани в различни дни. Съдът счита, че в настоящия случай липсват каквито и да било факти за наличието или не на второто условие, тъй като между датата на издаване на АУАН и талона за изследване съществува драстично разминаване в датите. АУАН е съставен на 02.08.2020 г., а в талонът за изследване, който жалбоподателят също отказал да получи е указано, че лицето трябва да отиде до 45 минути в ЦСМП гр. Рила, считано от 00.40 минути на 09.08.2020 г., т.е. жалбоподателят е следвало да отиде 7 дни по-късно, а не 45 минути по-късно. В този смисъл деянието, описано в АУАН се явява несъставомерно по чл. 174, ал.3 ЗДвП, тъй като за този вид деяния законодателят е предвидил в минимален срок от време да бъде изследвано наличието на алкохол. Дори да се касае за това, че деянието е установен в полунощ на 02.08.2020 г., в случая не може да се приеме, че е налице фактическа грешка, тъй като и в АУАН, и в НП, и в талона за изследване е записано, че талона е връчен на дата 09.08.2020 г. В случаят е нарушено правото на защита на нарушителя, тъй като същият не знае в какво е обвинен, за да организира правото си на защита в пълен обем, което е абсолютно процесуално нарушение.
Безспорно е и в теорията и практиката, че АУАН е акта в
административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в
наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса. АУАН
очертава нарушението, с неговите съставомерни признаци от обективна и
субективна страна, както и фактите, сочещи на връзката между инкриминираното
деяние и лицето, сочено като нарушител. Срещу тези факти нарушителят трябва да
се брани. В този смисъл посочването
на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение в АУАН,
съответно в НП се явява същностен елемент от правото на защита на нарушителя.
Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква същия да бъде запознат
с фактическите рамки на нарушението още в началото на
административно-наказателното производство, т.е към момента на съставяне на
АУАН. Очертаването на тези фактически рамки на по-късен етап- за
първи път в наказателното постановление или на етапа на събиране на
доказателства в хода на започнало съдебно следствие не санира пропуска тези
обстоятелства да бъдат предявени на нарушителя с АУАН.
На следващо място, както вече се посочи АУАН очертава предмета
на доказване в административнонаказателния процес, което означава, че административнонаказателната
отговорност на лицето, сочено като нарушител може да бъде ангажирана, само ако
обстоятелствата посочени в АУАН се докажат в хода на съдебното следствие и
могат да се субсумират под състава на определено нарушение. От сочения принцип
следва, че отговорността на нарушителя не може да бъде ангажирана въз основа на обстоятелства, които са посочени
за първи път в наказателното постановление или са разкрити в хода на
съдебното следствие, но които не са посочени в АУАН, защото
те не са надлежно предявени на нарушителя и респективно са извън предмета на
доказване.
От гореизложеното следва, че ако деянието така, както е описано
в АУАН е несъставомерно, то не съществува законосъобразен начин административно
наказателната отговорност на дееца да бъде ангажирана за това деяние.
Посоченото налага отмяна на НП в тази му част.
По силата на разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН,
в съдебните производства по чл.63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл.144 от АПК, по неуредените в АПК въпроси субсидиарно приложение
намира ГПК. А съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото
пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В
случая Г.У. е направил разноски в размер на 1000 лева, представляващи
договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения
договор за правна защита и съдействие. Размерите на адвокатските възнаграждения
са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.18, ал.1 от Наредба № 1 от
7.09.2004г., за изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без
процесуално представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на
базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не
по-малко от 50 лв. В чл.18, ал.2 от с.н. е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. А
според чл.18, ал.3 - за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2
възнаграждението е 300 лв. Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на 04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил
искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото
по реда на АПК.Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 1000 (хиляда) лв. В случая адвокатското възнаграждение е над минимума
определен в Наредбата за размера на адвокатските възнаграждения, което съгласно
чл.7, ал.2, т.2 от същата е 300 + 7% за горницата на 1000 лв., което в случая е
119 лв., предвид размера на интереса от 2000 лева. В договора за правна помощ е
посочено че е платено изцяло в брой. Искане за прекомерност съгласно чл.63,
ал.4 от ЗАНН е направено своевременно от въззиваемата страна преди края на
съдебното заседание. Настоящото производство протече в едно съдебно заседание,
не се отличава с фактическа или правна сложност, свидетели не са разпитвани и
РУ гр. Рила към ОД на МВР-Кюстендил,
следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски
по делото в размер до 419 лева.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. ІІІ-то от ЗАНН, Дупнишкият районен
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-0332-000463, издадено от
Началник Група към ОДМВР Кюстендил, РУ Рила на 10.08.2020 г., с което на
Г.С.У., с ЕГН **********, с адрес *** са му наложени административни наказания на
основание чл. 174, ал. 2, т. 2 от ЗДвП –
„глоба“ в размер на 2 000.00 (две хиляда) лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца. На основание Наредба № Із-2539
на МВР са отнети 10 (десет) контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РУ гр. Рила към
ОД
на МВР-Кюстендил да заплати на Г.С.У., с ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 419 (четиристотин и деветнадесет) лева за направените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд гр. Кюстендил, в 14-ет дневен срок от деня на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: