Номер 146118.09.2020 г.Град Пловдив
Окръжен съд – ПловдивVII състав
На 18.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20205300502036 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД,
ЕИК *********, чрез пълномощника му по делото адв. И.Л., против разпореждане
№261483 от 18.08.2020г. на РС- Пловдив, постановено по ч. гр. д. №9416/2020г., с което е
отхвърлено заявлението на жалбоподателя вх. №45965/03.08.2020г. за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против Т.Х.Л.. В
частната жалба се излагат доводи за неправилност на разпореждането, като се иска
отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд указания за издаване на
поисканата заповед за изпълнение за претендираните суми.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по
делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление на „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК против Т.Х.Л., за сумата от 114,54 лв.- главница, представляваща регресно
вземане за заплатена сума по договор за поръчителство от 07.11.2014г., сключен между
заявителя и „А1 България“ ЕАД, обезпечаващ изпълнението на задълженията на
длъжника Т.Х.Л. по договор за продажба на изплащане от 14.08.2018г., сключен с „А1
България“ ЕАД, и сумата от 6,82 лв.- мораторна лихва за периода 05.11.2019г.-
04.05.2020г. С обжалваното в настоящото производство разпореждане
първоинстанционният съд е приел, че заявителят не е изложил твърдения, обосноваващи
съществуването на претендираните вземания, тъй като договорът за поръчителство, на
1
който се позовавал, бил без предмет. По така изложените съображения съдът е
отхвърлил подаденото заявление.
Частната жалба срещу така постановеното разпореждане е основателна.
Правомощията на съда, сезиран със заявление за издаване на заповед за
изпълнение, са уредени в разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК, предвиждаща
задължение за издаване на такава, освен ако не са налице изрично предвидените в т.1-
5 от същата основания за отказ. Макар и в обжалваното разпореждане да не е
посочено изрично основанието по чл.411, ал.2 от ГПК за отхвърляне на заявлението, то
с оглед изложените от първоинстанционния съд съображения би могло да се приеме,
че същият е имал предвид тези по т.1 и т.2 от разпоредбата- искането не отговаря
на изискванията на чл.410 от ГПК /т.1/ и искането е в противоречие със закона /т.2/.
Тези основания обаче в случая не са налице. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение отговаря на изискванията на чл.410, ал.2 във връзка с чл.127, ал.1 от
ГПК, тъй като съдържа изложение на обстоятелствата, на които заявителят основава
претенцията си и които позволяват индивидуализацията й. Дали в действителност
претендираното от заявителя вземане е възникнало от посочените от него факти не се
проверява в производството по издаване на заповед за изпълнение, с изключение на
изрично уредените хипотези в т.2 и т.3 на чл.411, ал.2 от ГПК. Предвид горното и
извън тези хипотези заповедният съд няма правомощия да проверява съществуването на
вземането, като извършва преценка за основателност на твърденията на заявителя и се
произнася служебно по въпроса за действителността на посочени от него преюдициални
правоотношения. Отделно от това обсъжданата от първоинстанционния съд нищожност
поради липса на предмет на договора за поръчителство от 07.11.2014г., сключен между
заявителя и „А1 България“ ЕАД, съставлява възражение, с което разполага и на
което евентуално може да се позове само самият заявител в отношенията си с кредитора
„А1 България“ ЕАД, тъй като същата е в негов интерес, а не и трети за
правоотношението лица. При положение обаче, че той не е сторил това, а счита
сделката за валидна, то отсъства каквото и да е основание по предявена от него
претенция срещу длъжника съдът служебно да повдига подобно възражение. В случая
не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК,
предвиждаща че съдът може да откаже издаване на заповед за изпълнение, ако искането
е в противоречие със закона, тъй като тази разпоредба се отнася за вземания,
възникването на които е забранено от правния ред, т.е. за такива вземания, които
никога и при никакви обстоятелства не могат да възникнат, какъвто не е настоящият
случай.
Предвид горното обжалваното разпореждане, с което заявлението е било
отхвърлено, е неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне на
първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение.
По изложените съображения съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №261483 от 18.08.2020г. на РС- Пловдив, постановено по ч.
гр. д. №9416/2020г., с което е отхвърлено заявлението на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“
АД, ЕИК *********, вх. №45965/03.08.2020г. за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК против Т.Х.Л..
ВРЪЩА делото на РС- Пловдив за издаване на заповед за изпълнение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3