РЕШЕНИЕ
№ 582
гр. Пловдив, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330206717 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0435-
000346/18.06.2021г., издадено от Началник РУ към ОДМВР-Пловдив, 02 РУ-
Пловдив, с което на Л.С.Д., ЕГН ********** са наложени наказания глоба в
размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна с молба-становище по делото намира жалбата за
неоснователна и моли процесното наказателно постановление да бъде
потвърдено. Прави възражение за прекомерност.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок за обжалване
(НП е връчено на 28.09.2021г., а жалбата е подадена по пощата с клеймо от
05.10.2021г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на
обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и
1
подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери следното от фактическа страна:
На 08.05.2021г. служителите на 02 РУ-Пловдив св. А. и св. Д. били на
работа и извършвали обход на обслужваната територия. По време на обхода,
забелязали водач със съмнително поведение, използващ звуков сигнал
безпричинно, да се движи по кръстовището на ул. Вечерница и ул. Момина
сълза. Водачът управлявал л.а. БМВ с рег. № ****. На органите на реда
направило впечатление, че на водачът му отнема повече време да паркира
пред ул. Момина сълза, поради което решили да извършат проверка.
Установили, че водачът е жалбоподателят Д.. Служителите поканили Д. да му
бъде извършена проверка за наличие на алкохол с техническо средство –
Дрегер Алкотест 7510 OINL № ARNJ-0030, но жалбоподателят отказал. Св.
А. издал АУАН № 985682 от 08.05.2021г., в който констатирал, че
нарушението е извършено на 08.04.2021г. Бил издаден и връчен талон за
изследване № 071053, в който бил отразен отказът и който бил връчен на
жалбоподателя на 08.05.2021г. в 01,45ч.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена след анализ на събраните в хода на производството доказателства
– показанията на св. А., св. Д., св. Б., както и писмените документи - АУАН №
985682/08.05.2021г., талон за изследване № 071053, докладна записка от св.
А., Ежедневна ведомост УРИ 435-370/27.04.2021г. с излечения от дати
07.05.2021г. и 08.05.2021г.
Следва да се посочи, че гореописаната обстановка по отношение на
управлението на автомобила в процесната вечер от жалбоподателя и
извършеният от него отказ се установява по несъмнен начин от показанията
на разпитаните полицейски служители, които са последователни, убедителни
и взаимно допълващи се, като същите се подкрепят и от останалите писмени
доказателства. АУАН е бил подписан без възражения от жалбоподателя.
От показанията на св. Б., майка на жалбоподателя, не се опровергава
описаната фактическа обстановка. Същата разяснява само как
жалбоподателят е бил извън дома си, тъй като е имал рожден ден на ****г.,
като в даден момент се е прибрал за незначителен период от време и е
2
излезнал отново. Посоченото от свидетелката по никакъв начин не осуетява
възможността събитията покрай проверката да са се случили така, както са
описани, още повече че и свидетелката посочва, че не знае по какъв начин
синът й е отишъл на празненството за рождения му ден, което не изключва
същият да се е придвижил до там с колата си.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия
орган се установява от приложените по делото Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. и Заповед № 8121з- 825/19.07.2019г. Видно от Заповед
№ 8121к-8559/22.08.2018г. издателят на НП – Г.М., е упражнявал длъжността
Началник 02 РУ при ОДМВР-Пловдив към момента на съставянето на НП.
Видно от Заповед № 317з-7914/20.12.2019г. издателят на АУАН – И.А., е
упражнявал длъжността младши инспектор във Второ РУ при ОДМВР-
Пловдив към момента на съставянето на АУАН и е бил оправомощен да
осъществява административно-наказателна дейност по ЗДвП.
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и НП, намира, че
макар издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия,
то съставените АУАН и НП не отговарят на формалните изисквания на
ЗАНН, като при съставянето им са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство, както и до ограничаване на
правото на защита на жалбоподателя.
В съставения АУАН е посочено, че нарушението е извършено на
08.04.2021г., а в издаденото въз основа на този АУАН Наказателно
постановление е посочено, че нарушението е извършено на 08.05.2021г.
Констатираното разминаване между датата на извършване на нарушението,
посочена в АУАН, и тази, посочена в НП, съществено опорочава
административнонаказателната процедура, доколкото на практика е издадено
НП за нарушение, извършено на 08.05.2021г., без да има акт за установяване
на нарушение, извършено на същата дата.
В разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, законодателят е
предвидил като задължителни реквизити на АУАН и НП посочването на
мястото и датата на извършване на нарушението. Конкретното и правилно
3
посочване на датата на нарушението е абсолютно необходим реквизит на
АУАН и НП, тъй като чрез него се описва и индивидуализира нарушението и
се очертава предметът на доказване, поради което неизясняването му не може
да бъде отстранено в процеса на обжалването на наказателното
постановление. АУАН има обвинителна функция и с него се
лимитират пределите на административнонаказателното обвинение както от
фактическа, така и от правна страна. В случая, с наказателното постановление
е направено различно описание на деянието от фактическа
страна,включително и като е посочена друга дата на извършването му, и по
този начин се изменя недопустимо повдигнатото с АУАН административно
обвинение.
Следва да се отбележи, че посочването на точната дата на извършване
на нарушението има съществено значение, както с оглед възможността на
лицето, посочено като нарушител, да организира защитата си, така и с оглед
осъществяването от съда на контрол за спазване на сроковете по чл. 34 от
ЗАНН. Не на последно място, датата на извършване на нарушението е от
значение и за определянето на приложимия материален закон в съответствие
с чл. 3, ал. 1 от ЗАНН. Поради санкционния характер на производството по
ЗАНН, в тежест на административно-наказващия орган е било да проведе
законосъобразна процедура, завършила със законосъобразни актове.
Посочването в НП на дата, различна от посочената в АУАН дата на
извършване на нарушението, от своя страна нарушава правото на наказаното
лице да разбере ясно и недвусмислено кога е извършил нарушението – на
08.04.2021г. (дата посочена в АУАН) или на 08.05.2021г. (дата посочена в
НП), а оттам и да организира адекватно защитата си – така и Решение № 1812
от 16.10.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1485/2020 г. Тази
нередовност е съществена и е непреодолима по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН,
тъй като касае значим съставомерен елемент на нарушението – дата на
извършването му. В този изричен смисъл е и трайната практика на
Административен съд Пловдив, приемаща, че разширително тълкуване,
според което по реда на чл. 53, ал.2 ЗАНН могат да се отстраняват и пороци,
свързани с индивидуализация на съставомерните признаци на деянието, е
недопустимо, доколкото на практика би се обезсмислило изготвянето на
АУАН и цялата законово уредена процедура по неговото надлежно
предявяване - така Решение № 468 от 01.03.2016 г. по н. д. № 3356 / 2015 г. на
4
Административен съд – Пловдив, Решение № 1151 от 08.06.2015 г. по н. д. №
904/2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 2294 от
24.10.2013 г. по н. д. № 1863/2013 г. на XX състав на Административен съд –
Пловдив.
С оглед на изложеното, процесното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Жалбоподателят не е претендирал разноски, нито е представил
доказателства за извършването на такива, поради което и разноски не следва
да се присъждат.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0435-000346/18.06.2021г.,
издадено от Началник РУ към ОДМВР-Пловдив, 02 РУ-Пловдив, с което на
Л.С.Д., ЕГН ********** са наложени наказания глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5