№ 183
гр. Разград, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.а П. Д.
Членове:Ирина М. Ганева
Петя П. Колева
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
в присъствието на прокурора В. Як. М.
като разгледа докладваното от В.а П. Д. Въззивно гражданско дело №
20253300500374 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
С решение №108/23.06.2025г., постановено по гр.дело №392/2024г. Кубратският районен
съд е осъдил Прокуратурата на Р.България на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на М.
К. Д. от гр. Кубрат, обл. Разград, сумата 15 000.00 лева, обезщетение за претърпени немуществени
вреди причинени в резултат на неоснователно повдигнато обвинение в извършване на
престъпления по чл. 234, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 234, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от
НК по ДП № 290ЗМ-163/2020 г. по описа на РУ – Кубрат, пр. пр. № 1199/2020 г. по описа на РП –
Разград, за което е оправдан с влязло в законна сила Решение № 35/26.05.2022 г. по ВНОХД №
22/2022 г. по описа на ОС – Разград, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.05.2022
г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 2 400.00 лева – обезщетение за
причинени имуществени вреди като е отхвърлил иска за неимуществени вреди над уважения
размер до пълния претендиран такъв от 25 000 лв. като неоснователен. Присъдил е в негова полза
разноски, съобразно уважената част от исковете.
Ответникът, Прокуратурата на Р.България обжалва решението в осъдителната му част.По
отношение на обезщетението, присъдено за неимуществени вреди счита в тази му част решението
за неправилно, съответно за несправедливо по размер, като излага подробни съображения в
жалбата.Моли решението да бъде отменено с отхвърляне на предявения иск за неимуществени
вреди или евентуално присъждане на обезщетение в много по-нисък размер.В частта за
присъдените имуществени вреди в полза на ищеца, счита, че заплатеното адвокатско
възнаграждение в наказателното производство е прекомерно.Не прави доказателствени искания.
Отговор на жалбата другата страна - ищец в производството е подала, чрез пълномощник,
като поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба, с искане за нейното
отхвърляне.Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
1
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, окръжният съд
намира за установено от фактическа страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, с предмет осъждането на
ответника Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца М. К. Д. сума в размер на 25 000 лева за
причинени му неимуществени вреди, произтекли от поддържани срещу него незаконни обвинения,
по които е бил оправдан с присъда №21/21.12.2021 г.по НОХД № 208/2021 г. по описа на PC –
Кубрат, потвърдена с решение № 35/26.05.2022 г. по ВНОХД № 22/2022 г. по описа на ОС–Разград,
влязла в законна сила на 26.05.2022 г., , както и такава от 2 400 лв., причинени му имуществени
вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по ДП №2903М-163/2020 г. по описа
на РУ-МВР-Кубрат в размер на 1200.00 лв. и по ВНОХД № 22/2022 г ОС - Разград в размер на
1200.00 лв. Върху исковите суми ищецът претендира присъждане на законна лихва, считано от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното плащане.
Първоинстанционния съд е уважил иска за неимуществени вреди до размера от 15 000 лв.,
поради което и предвид липсата на жалба от страна на ищеца против решението в отхвърлителната
част, до пълния предявен размер от 25 000 лв., предмет на въззивното производство е претенцията
до размер от 15 000 лв.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Във въззивната жалба
поддържа възраженията си за недоказаност на иска, за липсата на предпоставки Прокуратурата да
носи отговорност за претърпени от ищеца неимуществени вреди от проведеното спрямо него
наказателно производство, вкл. за недоказаност на твърдените вреди, както и за прекомерност на
претендираното, съответно на присъденото от първоинстанционния съд обзещетение за
неимуществени вреди и несъответствие на същото с критерия по чл. 52 ЗЗД.По отношение на
имуществените такива прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар в
досъдебно и съдебно производство.
По делото няма спор, а и се установява от представените доказателства и приложения, че на
08.05.2020 г. в Районна прокуратура– Разград, ТО – Кубрат е било образувано ДП № 290ЗМ-
163/2020 г. по описа на РУ – Кубрат, по преписка с вх. № 1199/2020 г. по описа на РП – Разград за
това, че в периода 01.01.2020 г. до 30.04.2020 г. в с. Савин, гр. Кубрат и с. Каменово, обл. Разград се
произвежда и държи с цел разпространение алкохол, без надлежно разрешително, в немаловажен
случай– престъпление по чл. 234, ал. 2 от НК, като не е посочен извършител на деянието. С
разрешение на съдия от РС – Кубрат на 30.09.2020 г. са били извършени претърсвания и
изземвания на автомобили и имоти, собственост на ищеца, съответно три леки автомобила, имоти в
гр.Кубрат , село Каменово, както и имоти извън регулация, претърсвания са били извършвани в
имот , собственост на родителите на ищеца и на негови близки по сватовство в гр.Русе. Седем
месеца по-късно, на 29.04.2021 г. ищецът бил привлечен като обвиняeм и му било повдигнато
обвинение за извършени престъпления по чл. 234, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 234, ал.
2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за държане и разпространение на акцизни стоки без бандерол и за
производство на алкохол, без надлежно разрешително , в немаловажни случаи като по отношение
на него не е била взета мярка за неотклонение. На същата дата бил разпитан в качеството на
обвиняем. На 02.07.2021 г., с постановление от 30.06.2021г., ищецът бил привлечен като обвиняем
за извършени престъпления по посочените вече текстове на НК, като бил прецизиран периода на
обвинението и други негови характеристики.Разследването му е било предявено на 03.09.2021 г.
Срещу него е бил внесен в съда обвинителен акт на 10.11.2021 г., по който пред КРС е образувано
НОХД № 208/2021 г.Същото е приключило в едно съд.заседание на 21.12.2021г., като с присъда от
същата дата М. Д. е бил признат за невиновен в това да е извършил вменените му престъпления и
оправдан по възвредените му обвинения.По протест на прокурора пред РОС е било образувано
ВНОХД № 22/2022 г. С решение № 35 от 26.05.2022г.по същото въззивният съд е потвърдил
първоинстанционната оправдателна присъда.
Безспорните по делото факти и събраните доказателства сочат, че ищецът е бил обвинен в
извършването на две тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, доколкото за
същите осъществяващи различни състави на престъпление по чл.234 от НК се предвижда
2
наказание лишаване от свобода от една до шест години, глоба в съответни размери и лишаване от
права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
Този съд намира,че в случая продължителността на наказателното производство в неговата
досъдебна и съдебна фаза следва да се изчислява времево не от датата на повдигане на първото
обвинение срещу ищеца, 29.04.2021г., а от 30.09.2020г., когато са извършени претърсванията и
изземванията в имоти и автомобили, собственост на самия него и на негови близки и вече
разследването срещу него е станало достояние не само на ищеца , но и на по-широк кръг лица,
негови роднини, подчинени, приятели,близки, бизнес партньори и съграждани.
Цялото наказателно производство до влизане в сила на оправдателната присъда на
26.05.2022 е продължило общо 1 година и осем месеца, който времеви период следва да се приеме
като нормална продължителност, като се вземе предвид конкретиката в случая. По време на
досъдебната и съдебната фаза, спрямо ищеца не е била взета мярка за неотклонение.
От доказателствата по делото може да се направи извод, че ищецът е публична личност,
ползвала се с добро име сред своите съгражданикакто и че образуваното срещу него наказателно
производство е предизвикало по-голям обществен отзвук, доколкото е станало известно по-широк
кръг от хора, предвид бизнесите , които е развивал, заведение , отдаване на имоти под наем,
упражняване на хоби- ловуване, вкл.и председател на ловна дружинка.
Твърдението на ищеца, че по време на наказателното производство срещу него е претъпял
комплекс от неимуществени вреди – силен психически и емоционален стрес, страх от незаконно
осъждане, унижение, че му е повдигнато обвинение, въпреки че е невинен, се потвърждават от
събр аните пред първата инстанция доказателства – показания на разпитани по искане на ищеца
свидетели, както и от заключението на назначената комплексна съдебнопсихологическа и
медицинска експертиза.Установява се ,че ищецът се е откъснал от обичайната си социална,
работна и семейна среда. Наказателното производство и угрозата от осъждане повокирали у него
безпокойство за издръжката на децата му, едното от които било студент в Германия, а другото в
езикова гимназия в гр.Русе..Изживяният стрес е допринесъл да се развие по-бързо заболяването
витилиго, от което Д. страда.
Според показанията на разпитаните свидетели П. А., Г. Г. и В. Б. по време на наказателното
производство М. Д., когото познавали като трудолюбив и честен и отговорен към семейството и
близките си човек бил стресиран, тревожен, уплашен,притеснявал се от влошаване на бизнеса и
контактите си .Воденото срещу него наказателно производство станало и причина той да не
упражнява своето хоби, лова повече от две години.Наложило се именно поради него сам да предаде
на служба КОС своето оръжие, а и да го прехвърли на един от свидетелите.
Анализът на свидетелските показания сочи, че проведеното срещу ищеца наказателно
производство действително е оказало негативно въздействие върху психичното му състояние и
социалното му функциониране. Съдът кредитира същите като логични и житейски обосновани, тъй
като се подкрепят и от заключението при извършеното на ищеца психологическо изследване по
назначената комплексна СМЕ.
Според заключението на същата, проведеното спрямо ищеца наказателно при ищеца се е
развила реакция на разстройство в адаптацията в резултат от стресогенното житейско събитие. Към
момента на провеждане на изследването Д. е психично здрав .
Въз основа на коментираните доказателства, съдът приема за установено, че в периода от
около 2 години, за който се е развило и приключило образуваното срещу ищеца наказателно
производство, последният действително е претърпял негативни в емоционален и житейски план
психоемоционални преживявания.
От материалите по двете наказателни дела в първа и въззивна инстанция се установява също
по несъмнен начин ,че в крайна сметка, оправдаването на ищеца М. Д. се дължи на
несъставомерност на инкриминираните му действия, което означава, че спрямо него е осъществена
наказателно правна репресия за период от около 2 години за действия, което дори не съставляват
престъпление по см. на чл. 9, ал. 1 НК, което е изцяло по вина на Покуратурата, взела решение
образуване на ДП, за повдигане на обвинение/я за внасяне на обвинителен акт в съда, който е
поддържан пред двете съдебни инстанции до окончателното оправдаване на ищеца и отхвърляне
тезата на обвинението.
Въз основа на изложеното по-горе от фактическа страна, окръжният съд направи следните
правни изводи:
3
Не могат да бъдат споделени възраженията във въззивната жалба, че твърдените от ищеца в
исковата молба вреди не се доказват от събраните по делото доказателства. Да , може да не се
установява ,че непосредствена причина за развитието на болестта „витилиго“ е наказателният
процес, воден срещу Д., но и взаимовръзката между двете не е напълно изключена от експертите по
делото.Не е обаче само болестта ,сочена като изживяна травма от поддържаното обвинение,
напротив това са срама, неудобството ,безпокойството, отдръпването от близки и познати, страха
от бъдещето, заявени с исковата молба, при наличните доказателства за зрелищните претърсвания
и изземвания, извършени само в един ден в малък град като Кубрат и то по отношение на лице,
живеещо постоянно, ползващо се с добро име и развиващо своите бизнеси само и предимно в този
град.По отношение на изложените в жалбата възражения за пълната липса на сочени от ищеца
доказателства във връзка с претенцията по чл.2, ал.1 ,т.3 от ЗОДОВ, този съд счита ,че същите са
бланкетни, както и това за прекомерност на присъденото обезщетение, като не държат сметка най-
вече и именно на това, че М. Д. е оправдан и по двете възведени му обвинения именно поради
несъставомерност на деянията, която е изначално такава.
Безспорно в случая е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране
отговорността на Държавата и Прокуратурата следва да бъде осъдена да заплати обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди, претърпени като пряка и непосредствена последица
от незак онно повдигнатото му обвинение, за което е бил оправдан.Определеното от районния съд
обезщетение в размер на 15 000 лева съобразено по размер с тежестта на повдигнатите на Д. две
обвинения, продъжителността на наказателното производство, претърпените от ищеца негативни
преживявания както в личен план, така и по отношение на упражняваната търговска дейност,
явяващи се пряко следствие от незаконно повдигнатото обвинение, както и бързото възстановяване
на ищеца след оправдаването му. Ето защо и след като съобрази критерия за справедливост по чл.
52 ЗЗД, съдът намира, че парично обезщетение от 15000 лв се явява адекватен и съответен
еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди, до който размер се явява основателен
и следва да бъде уважен предявения иск, ведно със законната лихва от 22.05.2022г., до
окончателното изплащане.
Съдът намира, че не са налице основания за присъждане на обезщетение в по - нисък размер,
както с оглед спазване на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД в аспекта на конкретната
фактическа обстановка по делото, така и защото не са налице фактически основания, обуславящи
намаляване на обезщетението по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Така определеният размер съответства и на
икономическата конюнктура в страната, характеризираща се със съществена динамика, вкл.
рекордна инфлация, растящи цени, увеличаващи се доходи, поради което и няма да доведе до
неоснователно обогатяване на ищеца.
До същите правни изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което обжалваното
решение в тази част, следва да бъде потвърдено.
По възражението на ответника в частта, касаеща присъденото обезщетение за имуществени
вреди:
Съдът е присъдил такива, така както са поискани в размер на 2 400 лв., при наличните по
делото доказателства. Възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от
страна на ищеца в хода на наказателното производство ответната страна прави едва с въззивната
жалба.Същото не следва да бъде обсъждано, а и по същество се явява неоснователно.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъде осъдена П. на РБ да заплати на адвоката ,
осъществил безплатна правна помощ възнагреждение за настоящата инстанция.
Този съд, съобразявайки практиката на ВКС и СЕС по отношение на адвокатските
възнаграждения, фактическата и правна сложност на делото, разглеждането на същото само в едно
съд.заседание пред окръжния съд намира, че дължимото възнаграждение от 2 290 лв.следва да
бъде намалено наполовина и съответно присъдено такова в размер на 1145 лв.
Мотивиран от горното, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №108/23.06.2025г., постановено по гр.дело №392/2024г. на
Кубратски районен съд в обжалваната част
4
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да
заплати на адв. М. Д. от АК Разград сумата 1 145 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца, на основание чл. 38, ал. 1 от
ЗАдв.
В отхвърлителната му част решението на районния съд е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването му на
страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5