Р Е Ш Е Н И Е
№260112
гр. Б., 23.06.2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Б.СКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, НО, шести състав, в публичното заседание на седемнадесети юни през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Н.П.
при секретаря Х.К., като
разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 126 по описа за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.
Предметът на обжалване:
Заповед за
задържане на Д.Т.Т. с рег. № ***., издадена от А.И.К. ***, с която на основание
чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, след издадено устно полицейско разпореждане лицето
съзнателно пречи на полицейски служител да изпълнява своите функции, на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "задържане за
срок до 24 часа".
Становищата
на страните:
В подадената
жалба е описано искане за отмяна на така издадената заповед. Изразява се
становище, че обжалваната заповед е незаконосъобразна като издадена при липса
на компетентност и фактическо основание за издаването й, при неспазване на
установената форма и в противоречие със закона. Твърди се, че жалбоподателят не
е бил уведомен за правата при задържане; не е бил задържан във връзка с
престъпление. Отправя се искане за отмяна на атакуваната заповед.
В съдебно
заседание жалбоподателят, лично и чрез процесуалния си представител адв. Д. от
САК, поддържа жалбата и моли атакуваната заповед да бъде отменена на изложените
в нея основания.
Ответникът -
А.И.К. ***, редовно уведомен, не се явява, не изпраща процесуален представител
и не ангажира становище по жалбата.
Районна
прокуратура гр.Б., редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по
жалбата.
По
допустимостта:
Жалбата е
подадена от легитимирано лице-адресат на заповедта, в 14-дневния срок по чл.
149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален
административен акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима.
Районен
съд-гр. Б., след като обсъди становищата на страните и доказателствата по
делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на
законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в жалбата основания,
приема за установени следните обстоятелства по делото.
По фактите:
Съдът е указал
на Началника на РУ-Б. да изпрати цялата административна преписка по случая, като
отговори образувано ли е досъдебно производство или прокурорска преписка и
крайните актове, ако са постановени такива, след задържането на жалбоподателя с
процесната заповед. В изпъленине на
указанията е изпратено заверено копие на заповедта и протокол за обиск на лице.
От заповед рег.
№ ***., издадена от А.И.К. *** се установява, че жалбоподателят е задържан в РУ-Б.,
където била издадена процесната заповед, спрямо жалбоподателя и същия задържан
за 24 часа на ***г. от 06.30 часа до 08,00ч. на ***г., когато бил освободен.
С Протокол за личен обиск на лице, при
задържането не са иззети недопустимите вещи и предмети.
Попълнена е Декларация от ***г./при
задържането/ от жалбоподателя Д.Т.Т., ЕГН ********** относно здравния статус на
същия в която собственоръчно е отразено, че няма проблеми от здравен характер.
На ***г. в 08,00ч
задържаният е ОСВОБОДЕН видно от процесната заповед.
Горната фактическа обстановка се възприе от представената по делото
административна преписка, приета, като годно доказателство. Приетите в
съдебното производство доказателства си кореспондират и установените с тях
факти не се оспорват от страните, поради което и съдът ги кредитира.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното:
От правна
страна:
Със Заповед
за задържане на лице с рег. № ***., А.И.К. *** е задържал жалбоподателя на осн.
чл. 72, ал. 1, т. 2 от "Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
за срок от 24часа в помещение за временно задържане в РУ-Б., като същия е
освободен преди изтичане на процесния период време т. е в законно установения
интервал.
Издателят на
заповедта А.И.К., към дата на издаването й заема длъжност "полицай" в
РУ-Б. и същият има качество на полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР.
В случая
компетентността на полицейския орган да задържа лица произтича пряко от нормата
на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР/чл. 72. (1) Полицейските органи могат да
задържат лице: 1. за което има данни, че е извършило престъпление; 2. което
след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни
задължението си по служба; 3. което показва тежки психични отклонения и с
поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на
други лица на явна опасност; 4. при невъзможност да се установи самоличността
му в случаите и по начините, посочени в чл. 70; 5. което се е отклонило от изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като
обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на съдебната власт; 6. обявено
за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава във връзка с
неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест; 7. в
други случаи, определени със закон. (2) В случаите по ал. 1 лицето може да бъде
настанено в помещение за настаняване на задържани лица и спрямо него могат да
бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на
задържането налагат това. (3) Когато задържаното лице не владее български език,
то незабавно се информира за основанията за задържането му на разбираем за него
език. (4) Задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред
районния съд по седалище на органа. Съдът се произнася по жалбата незабавно,
като решението му подлежи на касационно обжалване по реда
Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд. (5) От
момента на задържането си лицето има право на защитник, като на задържания се
разяснява и правото на отказ от защитник и последиците от него, както и правото
му да откаже да дава обяснения, когато задържането е на основание ал. 1, т. 1.
(6) За задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице,
посочено от задържания. (7) Полицейските органи са длъжни незабавно да
освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало. (8) Задържаните
непълнолетни лица се настаняват в специални помещения отделно от задържаните
пълнолетни лица. (9) Редът за осъществяване на задържане, оборудването на
помещенията за настаняване на задържани лица и редът в тях се определят с
инструкция, издадена от министъра на вътрешните работи. / респ. ответника е
оторизиран да задържа лица при наличие на законовите предпоставки за това.
Въз основа на това следва, че заповедта е
издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяната й в
условията на чл. 146, т. 1 от АПК. Основанията за оспорване на
административните актове са: 1. липса на компетентност; 2. неспазване на
установената форма; 3. съществено нарушение на административнопроизводствени
правила; 4. противоречие с материалноправни разпоредби; 5. несъответствие с
целта на закона. /
Оспорваната заповед е в изискуемата форма за
действителност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР/чл. 74. (1) За лицата по чл. 72, ал. 1 се
издава писмена заповед за задържане. (2) В заповедта по ал. 1 се посочват: 1.
името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта; 2.
фактическите и правните основания за задържането; 3. данни, индивидуализиращи
задържаното лице; 4. датата и часът на задържането; 5. ограничаването на
правата на лицето по чл. 73; 6. правото му: а) да обжалва пред съда законността
на задържането; б) на адвокатска защита от момента на задържането; в) на
медицинска помощ; г) на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето
задържане; д) да се свърже с консулските власти на съответната държава, в
случай че не е български гражданин, както и по негово искане незабавно се
уведомяват консулските органи на държавата, чийто гражданин е задържаният, чрез
Министерството на външните работи; ако задържаният е гражданин на две или
повече държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат
уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка; е) да ползва
преводач, в случай че не разбира български език. (3) Задържаното лице попълва
декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни
или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" –
"е". Заповедта се подписва от полицейския орган и от задържаното
лице. (4) Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта
се удостоверява с подписа на един свидетел. (5) Заповедта за задържане се
вписва в специален регистър. (6) Копие от заповедта се връчва на задържаното
лице срещу подпис. /, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР се
извършва с писмена заповед.
Оспорената заповед има съдържанието посочено в
чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, като съдържа името, длъжността и местоработата на
служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни,
индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането,
ограничаването на правата на лицето по чл. 72 от ЗМВР, както и данни, че
задържания е уведомен за правото му на адвокатска защита от момента на
задържането и за правото му да обжалва пред съда законността на задържането.
Посочено е в
заповедта и правно основание за задържането–чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР/чл. 72.
(1)Полицейските органи могат да задържат лице: 1. за което има данни, че е
извършило престъпление; 2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи
на полицейски орган да изпълни задължението си по служба; 3. което показва
тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или
излага живота си или живота на други лица на явна опасност; 4. при невъзможност
да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70; 5.
което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от
местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на
орган на съдебната власт; 6. обявено за издирване с цел задържане, както и по
искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на
Европейска заповед за арест; 7. в други случаи, определени със закон. (2) В
случаите по ал. 1 лицето може да бъде настанено в помещение за настаняване на
задържани лица и спрямо него могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако
поведението му и целите на задържането налагат това. (3) Когато задържаното
лице не владее български език, то незабавно се информира за основанията за
задържането му на разбираем за него език. (4) Задържаното лице има право да
обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа.
Съдът се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на
касационно обжалване по реда Административнопроцесуалния кодекс пред съответния
административен съд. (5) От момента на задържането си лицето има право на
защитник, като на задържания се разяснява и правото на отказ от защитник и
последиците от него, както и правото му да откаже да дава обяснения, когато
задържането е на основание ал. 1, т. 1. (6) За задържането съответният орган е
длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания. (7) Полицейските
органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането
е отпаднало. (8) Задържаните непълнолетни лица се настаняват в специални
помещения отделно от задържаните пълнолетни лица. (9) Редът за осъществяване на
задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и редът
в тях се определят с инструкция, издадена от министъра на вътрешните работи. /
Възраженията в жалбата, че заповедта е
издадена без да са посочени фактическите обстоятелства се приемат за основателни,
предвид следното:
По правната
си същност, мярката "Задържане за срок от 24 часа", чиято уредба е в
чл. 72–чл. 75 от "Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), представлява
принудителна административна мярка/ПАМ/–административното разпореждане на орган
на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата.
Основната цел на задържането на лица по чл.
72, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМВР, като принудителна мярка е свързана с
осигуряването на възможност за събиране на доказателства, при предотвратяване
на възможността съпричастните лица да укрият доказателства, да се укрият, да
осуетят разследването, да подпомогнат други лица да избегнат наказателно
преследване или да им въздействат с оглед укриване на доказателства или
лъжесвидетелстване или осигуряване възможност на органите на МВР да изпълняват
своите задължения в рамките на своята компетентост.
Задържането
с правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и т. 2 от "Закона за Министерство
на вътрешните работи (ЗМВР/, като принудителна административна мярка(ПАМ), се
предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност.
В чл. 5 § 1
от ЕКПЧ се изисква на първо място задържането да е "законосъобразно",
което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон.
Така, чрез изискването за законосъобразност, Европейската конвенция бланкетно
препраща по същество към националното право.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по
чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, следва да е оправдано от гледна точка на
съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на
законовата цел.
Налагането на принудителната административна
мярка в случая не е оправдано, защото в случая не са били налице конкретни
данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес за разкриване
на извършители на престъпления, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност,
надделява над правилото за зачитане на личната свобода.
Изведените
от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането
на чл. 5 § 1 от ЕКПЧ, отнесени към настоящия случай, сочат, че за задържането
на жалбоподателя не са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост
в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на
личната му свобода.
От
доказателствата приложени по делото е видно, че не са съществували данни,
според които жалбоподателя е съпричастен към извършване на някакво престъпление
позволяващи задържане/макар и по т. 1, а не посочената в процесната заповед/.
Видно от
процесната Заповед за задържане на лице и наличните доказателства по делото не
се установи и неизпълнение на "...... след надлежно предупреждение
съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба...
", в това число и какво конкретно предупреждение /разпореждане/ е било
отправено /ако е отправено персонално такова/ именно към жалбоподателя Д.Т.Т.,
ЕГН **********, което същия евентуално да е игнорирала.
Предвид изложеното, този съдебен състав достигна
до извода, че приложената разпоредба на чл.
72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (заповедта не е нито правно, нито фактически
основана в разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т.
1 от ЗМВР) не съдържа посочени фактически основания за издаването й,
такива, които да могат да бъдат обвързани с приложения от административния
орган материален закон. В хода на съдебното следствие от административния орган
не са представени доказателства, обосноваващи наличието на фактическите
основания за издаване на спорната заповед, въпреки указаната му доказателствена
тежест с разпореждането за насрочване на делото. Тоест, не са
налице предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМВР/чл. 72. (1)
Полицейските органи могат да задържат лице: 1. за което има данни, че е
извършило престъпление; 2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи
на полицейски орган да изпълни задължението си по служба;................ /
С оглед на
това се констатира отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Основанията
за оспорване на административните актове са: 1. липса на компетентност; 2.
неспазване на установената форма; 3. съществено нарушение на
административнопроизводствени правила; 4. противоречие с материалноправни
разпоредби; 5. несъответствие с целта на закона. /
Предвид изложеното състава приема, че оспорената
заповед, макар и издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма,
при неспазване на административно производствените правила и при неточно и не
конкретно позоваване на материално правните разпоредби се явява неправилен и незаконосъобразен
акт.
Жалбата е
основателна и като такава, следва да бъде уважена.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 пр. последно от АПК, Районен съд-Б.,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на Д.Т.Т. с рег. № ***., издадена от
А.И.К. ***, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, след издадено
устно полицейско разпореждане лицето съзнателно пречи на полицейски служител да
изпълнява своите функции, на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка "задържане за срок до 24 часа".
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: