№ 574/15.7.2021г.
гр. Пазарджик,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ –
административен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни, две
хиляди двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. Г.П. |
|
При секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
Живко Пенев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР БАБАКОВ
|
|
|
по к.н.а.х. дело № 599 по описа на съда за 2021 г. |
||
|
|
||
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Делото е образувано по касационна жалба на Г.П.К.
*** против Решение № 236/19.04.2021 г., постановено по н.а.х. дело № 1407/2020 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик в частта,
в която е потвърдено НП № 36-0000487 от 13.08.2020 г. на Директора на РД „АА“
гр. Пловдив, с което за нарушение на чл. 36 §1“i“ от Регламент
/ЕС/ № 165/2014 на ЕП и Съвета, на основание чл. 93в ал.17, т.1 от ЗАвПр е
наложена глоба в размер на 1500 лева.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния
съд, в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли се да
бъде отменено решението на районния съд и потвърденото с него наказателно
постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
представлява.
Ответникът – РД
„АА“ гр. Пловдив, редовно призован, не се представлява.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Пазарджик счита, че решението е правилно и
законосъобразно.
Административен
съд - Пазарджик, като взе предвид събраните доказателства, доводите на страните
и посочените касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение,
настоящата инстанция счита, че в обжалваната част същото е валидно,
допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства,
установяващи фактическата обстановка, при преценката на които са възприети
законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата
инстанция.
С решението си Районен съд гр. Пазарджик
е потвърдил НП № 36-0000487 от 13.08.2020 г. на
Директора на РД „АА“ гр. Пловдив, в частта, в която за нарушение на чл. 36 §1 т.“i“ от Регламент /ЕС/ № 165/2014 на ЕП и Съвета, на
основание чл. 93в ал.17, т.1 от ЗАвПр е наложена глоба в размер на 1500 лева. Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е
възприел фактическата обстановка по делото, а именно, че На
жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение от
затова, че на 31.07.2020 г. около 15,05 часа в гр.Пазарджик. изходът за
с.Главиница, срещу фабрика ,.Федон“
управлява автобус „*****, категория **,
с ДК №*****, собственост на „Хебърбус“ АД, като
извършва случаен превоз на пътници с пътен лист №0-0491/21.07.2020 г., със
заверено копие №********** за международен автобусен
превоз на пътници, като извършва следните нарушения: 1. При
извършване на превоз, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) 561/2006 г., водачът
на превозното средство, оборудвано с аналогов тахограф, не представя
тахографски лист за текущия ден.2. В момента на проверката водачът е
без пътническа ведомост за случаен превоз на пътници (Приложение №11а) за
31.07.2020 г. - водачът представя пътническа ведомост за случаен превоз за дата
27.07.2020 г. 3. Водачът е без фактура за превоза за 31.07.2020
г. - представя фактура ксерокопие поправена на 27.07.2020 г.
Въз основа на АУАН е издадено и
наказателното постановление, с което били наложени за нарушение на
чл.36, §1, т. “i“ от Регламент (ЕС) №165/2014 на Европейския
парламент и на Съвета, на основание чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвП е наложена ГЛОБА в размер на 1 500 лева; за
нарушение на чл.71, т.4 от Наредба №33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република България, на основание чл.93,
ал.1, т.1 от ЗАвП е наложена ГЛОБА в
размер на 2 000 лева и за нарушение
на чл.71. т.З от Наредба №33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България, на основание чл.93, ал.1, т.1 от
ЗАвП е наложена ГЛОБА в размер на 2 000 лева.
След съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, районният съд е приел, че администравивно-наказателната
отговорност на жалбоподателя /касатор в настоящото производство/ следва да бъде
ангажирана само за първото установено нарушение- това на чл. 36 §1 т.“i“ от Регламент /ЕС/ № 165/2014 на ЕП и Съвета. В
останалата част НП било отменено. Пред касационния съд, решението на РС се
обжалва само в потвърдителната му част.
Решението
в оспорената част е валидно, допустимо и правилно.
Нарушението
е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В
мотивите на постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и
задълбочено както представените писмени доказателства, така и показанията на
разпитания по делото свидетел. В тази връзка настоящият касационен състав
изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърдено наказателното
постановление. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на
всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси.
Съгласно
чл.36, §1, т.“i“
от
Регламент (ЕС) №165/2014 на Европейския парламент и на Съвета когато водачът
управлява превозно средство, на което е монтиран аналогов тахограф, водачът
трябва да е в състояние да представи по искане на оправомощен служител на
контролен орган тахографските листове за текущия ден и листовете, използвани от
водача през предходните 28 дни.
Обосновано, районният съд е приел, че
констатациите на проверяващите органи за непредставяне на тахографски лист за
текущия ден не се оспорват по делото.
Твърдението, че такъв не е бил
необходим, тъй като маршрутът за текущия ден не е надвишавал 50 км внимателно
са обсъдени от решаващия съд и правилно са отхвърлени. Действително, в чл.З, §1, б.а“ Регламент (ЕО) 561/2006
г. е посочено, че настоящият регламент не се прилага към автомобилен превоз с
превозни средства, използвани по редовни линии, когато маршрутът на въпросната
линия не надвишава 50 километра. В този случай
обаче се изисква да се касае за превоз по редовни линии, какъвто процесния не е
бил и водачът е бил длъжен да
представи тахографски лист, независимо, че разстоянието Пазарджик-
Братаница не е надвишавало 50 км.
По възражението на касатора, че е спазено изискването на чл.36,
§1, т.“iii“ от
Регламент (ЕС) №165/2014 г., районният съд правилно е отбелязал, че представените
от „Хебърбус“ АД ежедневни графици, не могат да се отъждествят с „ръчни
записи“, тъй като не отговарят на изискванията на чл. 6 § 5 от Регламент (EO) № 561/2006. Няма как да се
възприемат и твърденията в касационната жалба, че т.нар. „писмени графици“
представляват „своеобразна попълнена тахошайба“, тъй като освен че не отговарят
на изискванията за съдържание на този документ, същите са представени едва в
съдебно заседание и нямат достоверна дата.
Неоснователно е възражението, че отговорността за нарушението по чл.36,
§1, т.“i“ от
Регламент (ЕС) №165/2014 следва да се носи от превозвачът. Субекта на отговорност
за извършване на обсъжданото нарушение е
определен в санкционната разпоредба на чл. 93в ал.17 т.1 от ЗАвПр и това е
водача на автобуса, а не фирмата- превозвач.
Районният съд формално е посочил, че случая не може да се квалифицира като
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, без да изложи конкретни съображения за
това. Касационната инстанция констатира, че обществената опасност не е по-
ниска от тази на другите нарушения от посочения вид, тъй като при проверката са
открити и други нередности /за които чл. 28 от ЗАНН е бил приложен/, а освен
това, дори от обясненията на нарушителя, дадени при изслушването му от
първоинстанционния съд е видно, че
нарушението не е инцидентен случай.
При разглеждане на
делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Районен съд гр. Пазарджик да бъде оставено в сила, а касационната жалба като
неоснователна - без уважение.
По делото не е
направено искане за присъждане на разноски от ответната страна, поради което
съдът не следва да се произнася в частта за разноските.
По изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд –
Пазарджик
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 236/19.04.2021
г., постановено по н.а.х. дело № 1407/2020 г. по описа на Районен съд гр.
Пазарджик в частта, в която е потвърдено НП № 36-0000487 от 13.08.2020 г. на
Директора на РД „АА“ гр. Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/