Р Е Ш Е Н И Е
№1367/8.7.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав в публичното
съдебно заседание на двадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ при ВРС:ВАЛЯ
ЦУЦАКОВА
при секретаря КАЛИНА КАРАДЖОВА, като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 2032 по
описа на ВРС за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на „ А. АД”
ЕООД-Варна, с управляващ и представляващ
Г.Й.Д., против НП №427495-F 479469/ 09.04.2019г. на Началник
на Отдел „Оперативни дейности”-Варна в ЦУ на НАП- Варна, с което на търговеца,
за нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от
Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. на Министъра на финансите и чл.118 ал.1 от ЗДДС, е
наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 900 лв/
деветстотин /лева, на основание чл.185ал.1 от ЗДДС.
Жалбата е депозирана от надлежна страна, в срок, поради което като
допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че
НП е незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и
процесуалните правила.Визират се като нарушени нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, касаещи реквизитите на АУАН и НП, твърди се, че актосъставителят не е положил нужните усилия да опише ясна и
конкретна фактическа обстановка да посочи обстоятелствата при които е извършено
нарушението и доказателствата, които го потвърждават.Твърди се че фактическата
обстановка не е изяснена, визира се ограничено право на защита на нарушителя, ,
счита се, че е нарушена и нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, оспорва се изцяло
приетата за установена фактическа обстановка, твърди се, че има разминаване
между действителните факти и тези приети за установени от АНО, излагат се
аргументи в подкрепа на становището, че в действителност е имало съгласие за
продажба, но това е станало половин час преди проверката, когато клиентът е
заплатил само част от стойността на стоката- сумата от 4,50лв., но е бил издаден
касов бон за цялата стойност на закупената стока, струваща 9,50лв. и тъй като в
последствие клиентът е заплатил остатъкът от 5,00лв., тогава е получил и закупената
стока, маркирана по-рано.За фактическата наличност в повече в касата се твърди,
че са лични средства на търговския работник, визират се и възражения в тази
насока при съставянето на протокола за проверка и отказ на присъствалия търговски
работник да го подпише, визира се доказателствената тежест- АНО да докаже извършването на
нарушение и се приема, че в конкретния случай нарушението, описано в АУАН и НП
не е доказано по безспорен и несъмнен начин.В заключение се иска отмяна на НП.
Въззивникът,
редовно призован, се представлява в
с.з. от адв.Д., надлежно упълномощен и
приет от съда.Процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата,
ангажира гласни доказателства в подкрепа на същата, а в хода на делото по
същество моли НП да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, като
отново излага аргументи за недоказаност на извършеното нарушение, а в условията
на евентуалност моли за намаляване размера на наложеното административно
наказание.
Представителят на органа, издал
НП, оспорва жалбата, а в хода на делото по същество аргументира доказаност и съставомерност на нарушението и моли за
потвърждаване на НП, включително и по отношение размера на наложеното
административно наказание.
След преценка на доказателствата
по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:
На 20.03.2019г., св.Т. и колегата
й- Д.Б.-инспектори по приходите в ТД на НАП-Варна, извършили проверка в търговски обект по смисъла на
параграф1 т.41 от ДР на ЗДДС- сладкарница
„Синчец”, находящ се в гр.Варна, на ул.”Васил Друмев” №28, стопанисван
от „Анико АД” –ЕООД-гр.Варна.Около 16.40ч. на
горепосочената дата, св.Т. изчаквала на
„опашка” в сладкарницата, като пред нея се намирал мъж на средна възраст, който
предоставил на продавачката в обекта- св.Ц.,
сумата от 10лв., получил от нея „ресто” от пет лева, взел един брой
шоколадово руло и напуснал обекта, без да му бъде издаден касов бон, от
въведеният в експлоатация в обекта ЕКАФП. Св. Т. закупила сладкарско изделие за
сумата от 1,00лв. и тъй като решила, че и на нея няма да й бъде издаден касов
бон напуснала обекта, преди да изчака действията на търговския работник и преди
да установи, дали след нея ще обслужи друг клиент.Малко по-късно с колегата си
влезли в обекта и обявили извършването на проверка.В хода на проверката бил изведен междинен финансов отчет от
монтираният в търговския обект ЕКАФП и КЛЕН, от който се установило, че в
действителност не е регистрирана продажба на стойност 5лв. от момента на наблюдаваното плащане до момента на
извеждане на междинния финансов отчет.Проверена била и касовата наличност, като
било установено, че паричните средства се съхраняват на различни места в
чекмедже и на рафт и била установена касова разлика в размер на 37,61лв. в повече.За разликата св.Ц. обяснила, че са
нейни лични средства и с тях разваля други парични средства.Сумите, открити в
чекмеджето и отделно на рафта не били описани отделно.В хода на проверката било
установено, че в часа на наблюдаваното плащане на сума от пет лева такава
стойност не е отразена във фискалното устройство, но е отразена сумата от 1лв.,
заплатен от св.Т..Доказателства, дали след нея някой е закупил стока на същата
сума не били събрани.
Резултатите от проверката били отразени в съставен на место Протокол в присъствието на
св.Ц., но същата отказала да подпише протокола, като вписала възражение, че не
е съгласна с констатациите в протокола,тъй като в него били описани и нейни лични
средства и въпросните пет лева, като в описа на паричните средства също
отразила, че разликата се дължи на нейни лични средства, които ползва за
разваляне.
Във връзка с резултатите от
извършената проверка, на 28.03.2019г. св.Т. съставила АУАН срещу
санкционираното дружество, в който било описано нарушението, прието за
констатирано по време на проверката, квалифицирано като такова по чл.25ал.1т.1
от Наредба Н 18/2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС. АУАН бил надлежно връчен на представляващия дружеството, който го
подписал и в съответната графа вписал възражения, че за всички продажби в
обекта се издава касов бон.
Тъй като в законоустановения срок
не били депозирани допълнителни писмени възражения срещу съставения АУАН,
излагайки аргументи за липса на спорни
обстоятелства и относно размера на наказанието, което следва да се наложи тъй
като има издадено и друго НП, което не е влязло в сила , въз основа на АУАН и останалите събрани доказателства, на 09.04.2019г. АНО издал НП, предмет на
настоящата въззивна проверка.
Със същото е наложена имуществена санкция в размер на 900 лева на „Анико АД” –ЕООД-гр.Варна, на основание чл.185ал.1 от ЗДДС.
В съдебно заседание се събраха
гласни доказателства/ показанията на св.Ц./, от които се установи, че половин
час преди проверката, извършена от органите на приходите, в действителност в
обекта е дошъл клиент, който предварително бил поръчал специално руло, чиято стойност от
9,50лв. е била маркирана от св.Ц., но клиентът е заплатил сумата от 4,50лв.,
тъй като е разполагал с банкнота от 50лв., и половин час по-късно е дошъл в
обекта, заплатил е остатък от 5,00лв. и е получил продуктът, за който по-рано
му е бил издаден вече касов бон.
Видно от разпечатаният отчет от
ФУ, в действителност, на процесната дата, в 16,18ч.
има регистрирана продажба на
сладкарско изделие на стойност 9,50лв., което изяло потвърждава твърденията на
св.Ц..
Съдът напълно кредитира
показанията на св.Т.., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи с писмените доказателства по делото, а и фактът, че за сума от
5лв. касов бон на процесната дата и в процесния час не е издаван не е оспорен в нито един момент
от АНП.
Съдът напълно кредитира и
показанията на св.Ц., тъй като същите са искрени, непротиворечиви и напълно се
подкрепят от приложените писмени доказателства по делото- отчет от ФУ, а и
както в хода на АНО, така и в с.з. не се ангажираха никакви доказателства,
които да ги оборват.
Съдът изцяло кредитира и
писмените материали от АНП, приобщени към доказателствата по делото, тъй като
същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото
фактическа обстановка.
Гореизложеното се установява от показанията на св.Н. и сдв.Т.
и Ц., протокол за проверка, АУАН, дневен финансов отчет и от останалите
приетите писмени доказателства по делото, съдържащите се в АНП.
Като прецени изложената фактическа
обстановка, с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи:
Актът за установяване на
нарушението, както и издаденото, въз основа на него НП/ съгласно приложената в
материалите по делото заповед/, са издадени от оправомощени
лица и са законосъобразни от формална страна.Актът е съставен, респективно НП е
издадено в предвидените от ЗАНН срокове.
Както в АУАН, така и в НП приетото
за установено нарушение от формална страна е описано пълно, точно и ясно, като са
посочени обстоятелствата, при които е извършено, като се визирани и
доказателствата, въз основа на които е прието, че е извършено това нарушение,
поради което възраженията за нарушение на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, касаещи реквизитите на
АУАН и НП, не се споделят от съда.
Въпреки горното съдът споделя
възраженията, че нарушението не е било безспорно установено в хода на АНП, още
при съставянето на протокола са били направени възражения от присъстващата св.Ц.,
такива са били направени и след запознаване от страна на представляващия със
съдържанието на АУАН, които обаче, очевидно не са били преценени в пълнота и в
този смисъл съдът споделя възраженията както че е нарушена нормата на чл.52
ал.4 от ЗАНН,така и че неправилно е бил приложен в последствие и материалния
закон, тъй като НП следва да бъде издадено единствено когато безспорно са
установени нарушение, нарушител и евентуално неговата вина, ако се касае за ФЛ,
тъй като при ЮЛ елементът вина е ирелевантен.
По делото в нито един момент не е
бил спорен въпроса, че не е издаден касов бон за получена от търговския
работник сума от 5лв. в момента на плащането на тази сума и в посочения час,
напротив събрани са достатъчно доказателства в тази насока.
Въпреки горното, от събраните
гласни и писмени доказателства, които съдът по-горе е посочил, че кредитира, се
установи, че платената сума касае покупка на шоколадово руло на стойност
9,50лв. , за което първоначално е била платена само сума от 4,50лв. от клиента,
издаден е касов бон в 16,18ч. за сумата
от 9,50лв. и в процесния час- 16,40ч. клиентът просто
е доплатил сумата от 5,00лв. и е получил съответната стока, но самата продажба
е била регистрирана много по-рано- правомерно или не от търговския работни.
В този смисъл съдът намира за
недоказан изводът на АНО, че не е издаден касов бон за извършена продажба на
стока, на стойност 9,50лв., тъй като доказателства на каква цена се продават
рулата и в частност шоколадовите такива в търговския обект не са ангажирани,
още по-малко пък са събрани доказателства, че в конкретния случай, както твърди
св.Ц., поръчката е била специална. Няма как да се приеме, че търговецът не е
изпълнил фискалните си задължения по Наредба №Н-18/ 13.12.2006г. на МФ, тъй
като не може да се оспори твърдението, че плащане по търговската сделка, макар
и на част от сумата по сделката е станала по-рано и е бил издаден касов бон за
цялата цена за закупената стока.Дори и това да е нарушение, тъй като е
маркирана стойност, по-висока от получената от търговския работник в момента на
плащането, то това нарушение не е свързано с изискването да се издава касова бележка
за всяка продажба на стока и услуга.
Съгласно
разпоредбата на Чл. 118 ал.1 от ЗДДС: Всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и
да ги съхранява до напускането на обекта.
Съгласно разпоредбата на
чл. 25 ал.1 от Наредба № Н-18/
13.12.2006г. на Министъра на финансите: Независимо от документирането с първичен счетоводен
документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата:
1. (доп. - ДВ, бр. 49 от 2010 г.,
в сила от 29.06.2010 г., изм., бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г., бр.
102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г.) по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение
на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод
или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1;
В конкретния случай по делото се
установи, че договорка за продажба е била постигната
още преди проверката и на касовия апарат е маркирана цялата дължима по сделката
сума от 9,50лв.
Още по време на проверката за
разликата в касовата наличност са дадени обяснения, че се касае за лични
средства на св.Ц., но проверка в тази насока не е извършена.Няма разграничаване
между откритите средства в чекмеджето на касата и извън него- на рафт, и няма
как да се прецени, дали наличните средства в чекмеджето кореспондират с тези,
разчетени от ФУ.В този смисъл, въпреки, че св.Т. сочи, че сумата, която тя е
наблюдавала да се плаща от клиента/ неустановен/ не е поставена в чекмеджето,
няма как да се приеме, че същата не е маркирана, още повече, че половин час
по-рано св.Ц. вече е била наясно, че е маркирала по-висока сума от платените от
клиента 4,50лв. и няма никакви доказателства, че не е възстановила тя
липсващата сума от 5лв. по-рано.
Няма как да се прави извод, че
процесното нарушение е доказано, поради издадено друго НП за идентично нарушение,
първо, тъй като безспорно това НП не е влязло в сила и второ- всяко нарушение
следва да бъде категорично доказано само за себе си, а не от други действия да
се презюмира, че има извършено нарушение.
По гореизложените съображения, съдът намира,
че издаденото Наказателно постановление
следва да се измени в частта относно имуществената санкция, поради което
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НП №427495-F 479469/
09.04.2019г. на Началник на Отдел
„Оперативни дейности”-Варна в ЦУ на НАП- Варна, с което на „ А. АД” ЕООД-Варна,
с управляващ и представляващ Г.Й.Д., за
нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №
Н-18/ 13.12.2006г. на Министъра на финансите и чл.118 ал.1 от ЗДДС, е
наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 900 лв/
деветстотин /лева, на основание чл.185ал.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационна проверка пред Административен съд-
Варна в четиринадесетдневен срок от
съобщението до страните.
След влизане в сила на решението,
АНП да се изпрати на АНО по компетентност.
СЪДИЯ при ВРС: