Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………../……………2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, VІІ-ми
касационен състав,
в публично съдебно заседание на трети
септември 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
МАРИЯНА ШИРВАНЯН
при участието на секретаря Мая Вълева
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от съдия
Желязкова КНАХД № 1609/2020 г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63,
ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Община
Варна против Решение № 724/01.06.2020г. на Районен съд – Варна /ВРС/,
постановено по НАХД № 1009/2020г. по описа на XXVІІ-ми състав, с което е
отменено Наказателно постановление /НП/ № 100066/11.02.2020г. на
Заместник-кмета на Община Варна, с което на „Анико АД“ ЕООД, гр.Варна, за
нарушение на чл.53, ал.3 от Наредбата за управление на отпадъците на
територията на Община Варна /НУОТОВ/, на основание чл.86, ал.1, т.1 от НУОТОВ,
е наложена имуществена санкция в размер на 1 400 лева.
По подробно изложени в касационната жалба
съображения решението на районния съд се оспорва като неправилно и
незаконосъобразно поради нарушение на закона – касационно основание по смисъла
на чл.348, ал.1, т.1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Оспорват се
изводите на ВРС за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на
НП, изразяващо се в неяснота на описанието на нарушението от фактическа страна.
Навеждат се доводи, че не е нарушено правото на защита на санкционираното лице
предвид постъпилите възражения срещу акта за установяване на административно
нарушение /АУАН/ и подадената жалба срещу НП. На изложените основания се иска
отмяна на решението на ВРС и потвърждаване на издаденото наказателно
постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – „Анико
АД“ ЕООД, гр.Варна, редовно призован – не се явява представител и не изразява
становище по спора.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за дава заключение за неоснователност на касационната
жалба. Счита, че решението на ВРС и правилно, постановено при спазване на
процесуалните правила и закона, поради което не са налице основания за неговата
отмяна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 от АПК, от страна по делото, за която е налице правен интерес от
оспорването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е
неоснователна, поради следните съображения:
За да постанови изложения по-горе резултат,
от фактическа страна въззивният съд е приел, че при извършена проверка в
сладкарница „Синчец“, находяща се в гр.Варна, ул.“Васил Друмев“ № 28, стопанисвана
от „Анико АД“ ЕООД, гр. Варна, резултатите от която са обективирани в
Констативен протокол № 5-600/10.12.2019 г., е установено, че в обекта е наличен
кош, в който са смесени биоразградими отпадъци с други отпадъци, генерирани от
дейността на обекта – обелки от портокал, грейпфрут, лимон, сламки салфетки и
други, а наличният в обекта кош за разделно събиране на биотпадъци е празен. С
оглед констатираното, на дружеството е съставен АУАН, в който на описаното
деяние е дадена правна квалификация по чл.53, ал.3 от НУОТОВ. Въз основа на
съставения АУАН и посочената в него правна квалификация на деянието,
административнонаказващият орган /АНО/ е издал атакуваното пред районния съд
НП.
За да отмени оспореното пред него НП, ВРС е
приел, че същото, както и АУАН, са издадени от компетентни органи и в
предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове, но при допуснати съществени процесуални
нарушения на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Посочил е, че в
обстоятелствената част на АУАН и НП не са описани всички съставомерни признаци
на нарушението, която празнота не може да бъде преодоляна със събирането на
доказателства, тъй като е недопустимо едва в съдебната фаза да бъдат въвеждани
нови фактически положения. Констатирал е, че е налице противоречие между
описанието на нарушението от фактическа страна в АУАН и в НП, което е довело до
неяснота на повдигнатото административнонаказателно обвинение, респ. до
нарушаване на правото на защита на санкционираното дружество.
Настоящата инстанция намира обжалваното
решение за правилно и законосъобразно. При постановяването му районният съд е
извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и
чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил
процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора
доказателства, обсъдил е доводите на страните. В мотивите към решението е
направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически
обстоятелства и на следващите от тях правни изводи. Решението е постановено и
при правилно приложение на материалния закон. Изложените във връзка с това
подробни мотиви, настоящият състав като касационна инстанция изцяло споделя и
възприема като свои, на основание чл.221, ал.1, изр. второ от АПК, поради което
не намира за необходимо да ги преповтаря.
Наведените в жалбата касационни основания
не се установяват.
Правилно решаващият състав на ВРС е приел,
че е налице противоречие между съдържанието на АУАН и НП. В акта, с който се
поставя началото на административнонаказателното производство, нарушението е
описано, като смесване на хранителните и кухненските биоотпадъци на мястото на
образуването им в търговския обект с други видове отпадъци, генерирани от
дейността на обекта, което покрива състава на административното нарушение,
визирано в чл.11, т.4 от НУОТОВ, а не както е посочено в АУАН – на нарушението
по чл.53, ал.3 от НУОТОВ. Последната разпоредба регламентира, че хранителните и
кухненски биоотпадъци от ресторанти, заведения за бързо хранене, столове и
кетъринг, търговски обекти и други, които не са обхванати от общинската система
за разделно събиране на биоотпадъци, се събират разделно в специализирани
контейнери на място на образуване и се предават за транспортиране и последващо
третиране. Едва в оспореното пред районния съд НП от фактическа страна на
„Анико АД“ ЕООД, гр.Варна е повдигнато административнонаказателно обвинение за
несъбиране разделно на хранителните и кухненските биоотпадъци. Това
противоречие между словесното описание на нарушението в АУАН и НП правилно е квалифицирано
от въззивния съд като съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване
правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност
лице. Липсата на яснота в НП в извършването на какво неправомерно деяние е
обвинено лицето води до невъзможност последното да ангажира адекватно защита си
срещу него. Същевременно санкционната разпоредба на чл.86, ал.1, т.1 от НУОТОВ,
посочена в НП, предвижда ангажирането на административнонаказателна отговорност
на едноличен търговец или юридическо лице, което изхвърля неопасни отпадъци на
неразрешени за това места и/или нарушава разпоредбите за събиране, транспорт и
депониране на битови или строителни отпадъци. Цитираната правна норма съдържа
няколко изпълнителни деяния, като непосочването на конкретни съставомерни факти
и противоречията в АУАН и НП не дават възможност за извършване на съдебна
проверка относно правилната квалификация на нарушението.
Следва да се посочи, че както в чл.53, ал.3
от НУОТОВ, така и съгласно приетата с ПМС № 20 от
25.01.2017г., обн., ДВ, бр.11 от
31.01.2017г., изм. и доп., бр.47 от 5.06.2018г. на основание чл.43, ал.5 от Закона за управление на отпадъците, Наредба
за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградимите отпадъци –
чл.4, т.4, изрично е въведена забрана за изхвърлянето на биоотпадъци в
контейнерите за събиране на смесени битови отпадъци при наличието на осигурени
системи за разделно събиране на биоотпадъци. Тоест, процесната забрана е
поставена в зависимост от наличието на осигурени системи за разделно събиране
на биоотпадъци.
Както обаче
правилно е приел районният съд, процесната система за разделно събиране на
биоотпадъци се въвежда по аргумент от чл.53, ал.5 от НУОТОВ със заповед на
кмета на общината, като в нея се включват заведения за
обществено хранене, търговски обекти, всички училища, детски градини, пазари,
хотели, лечебни заведения и други обекти на територията на общината, при
дейността на които се образуват хранителни и кухненски биоотпадъци. Правилно
ВРС приема, че предвид административнонаказателната разпоредба, както и
посочената в НП нарушена материалноправна норма, в случая в НП не са посочени
всички съставомерни обстоятелства, като наличието на въведена система за
разделно събиране на биоотпадъци, въз основа на конкретна заповед на кмета на
общината, което да обосновава нарушаването на забраната по чл.53, ал.3 от
НУОТОВ, респ. реализиране на състава на административното нарушение по чл.86,
ал.1, т.1 от НУОТОВ.
Допуснатите в
хода на административнонаказателното
производство съществени процесуални нарушения опорочават процесното НП до
степен на неговата незаконосъобразност. Достигайки до идентичен правен извод и
отменяйки издаденото от Заместник-кмета на Община Варна НП №
100066/11.02.2020г., ВРС е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт,
който не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да се остави
в сила.
При този изход
на правния спор претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на
разноски е неоснователна. Касационният ответник не е направил искане за
присъждане на разноски, поради което такива не му се следват.
Воден от горното и на основание чл.221,
ал.2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
в сила Решение №
724/01.06.2020г. на Районен съд – Варна, постановено по НАХД № 1009/2020г. по
описа на XXVІІ-ми състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.