РЕШЕНИЕ
№ 1102
гр. Пловдив, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. А.
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. А. Въззивно гражданско дело №
20225300500077 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Н.К.А., ЕГН ********** и Л.Н.А., ЕГН
**********, двамата с адрес: с. ***, ул. *** №***, против решение №
262483/09.11.2021 г., постановено по гр.д. № 6423/2020 г., по описа на Пловдивски
районен съд, ХІV гр.с-в, с което е признато за установено по отношение на Л.Н.А.,
Н.К.А., Н. Н. П. и З.О.Х., че И.Д.К. и Г.А.К. са собственици в режим на СИО на
основание нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 09.06.2004 г. №
144, том II, дело 324/2004 г. на нотариус К.С.Д. с рег. № ***, вписан в СВ с вх. рег. №
10505 от 10.06.2004г., акт 178, том 31, дело № 7276/2004 г. на УПИ IV- 48, кв. 12 по
регулационния план на с. ***, община ***, с площ от 665 кв.м. (по скица) при граници:
улица, УПИ III-46, УПИ II-47, УПИ XII- 48, УПИ XI-49 и УПИ V-782 , заснет в
кадастралната карта на село ***, община ***, одобрена със заповед РД-18-298 от
08.12.2020 г. като част от поземлен имот с идентификатор 06447.502.48 между точки
14, 15, 27, 30, 13, 14 на комбинирана скица №*** към съдебна техническа експертиза,
лист 347 от делото с площ от 661 кв.м., която комбинирана скица е част от
обжалваното решение. С обжалваното решение е отменен на основание чл. 537, ал. 2,
изр. последно от ГПК нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот №
2, том 1, рег. 51, дело 2 от 2020 г. на нотариус Т.К. с рег. № *** в регистъра на
Нотариалната камара, вписан в СВ с вх. рег. № 85 от 07.01.2020г., акт № 15, том 1, дело
12/2020 г, в частта, с която Л.Н.А., ЕГН ********** е призната за собственик на УПИ
IV-48, кв. 12 по регулационния план на с. ***, община ***, с площ от 665 кв.м., при
граници: улица, УПИ III- 46, УПИ II-47, УПИ XII-48 и УПИ V-782. С въззивната жалба
1
решението се обжалва като неправилно. Поддържа се, че е незаконосъобразен извода
на Районен съд, че К. А. не е станал собственик на парцел VІ ткзс от кв. 70 по плата на
с. ***, който е бил съставен от части, взети от имот № *** на Д. К. и имот №*** на К.
А., тъй като планът от 1947 не е бил приложен поради неизпълнение на процедурата
по заплащане на обезщетения, нито тяхното реално заемане . Считат, че дворищно-
регулационният план е имал непосредствено отчуждително действие и следва да се
счита приложен, когато придаваемите части са фактически заети, без да е спазен
законоустановеният ред и са владени в продължение на 10 години. Ето защо
поддържат, че планът от 1981 г. не е бил приложен, защото преди това е бил приложен
планът от 1947 г. и собствените на К. А. части не са отчуждени. При тези оплаквания
се иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови решение, с
което да се отхвърлят исковете. Не претендират разноски.
Въззиваемите страни И.Д.К. и Г.А.К. чрез представителя и по делото адв. Н.Ч.
оспорват въззивната жалба като неоснователна. Поддържат, че по делото е установено,
че относно придадената част от имота на Д. К. към имота на К. А. по кадастрално-
регулационния план от 1947 г. няма данни нито за заплащането и, нито за завземането
и и по отношение на тази придаваема част планът не е приложен, а собствеността на
придаваемото място не е преминала към парцела на К. А.. Затова, при изработването
на новия кадастрално - регулационен план през 1978 г., частично изменен през 1981 г.
собствеността на Д. К. е възстановена поради отпадане на отчуждителното действие на
стария план. Поддържат, че останалите формирани изводи от първоинстанциония съд
относно последвалите регулационни изменения и осъщественото в процесния имот
владение са правилни, като няма доказателства по делото тяхното владение и това на
техния праводател да е било прекъсвано и отнемано по явен начин, нито от
ответниците и техните праводатели, нито от други лица. Молят решението да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират заплащането на разноски
за инстанцията.
Въззиваемите страни Н. Н. П. и З.О.Х. не вземат становище по жалбата.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо
право на жалба и като такава е процесуално допустима.
По същество:
Според чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо, а по отношение на неговата правилност е обвързан от онези фактически
изводи, за които във въззивната жалба и в отговора към нея липсват оплаквания.
Ищците И.Д.К. и Г.А.К. са основали иска си на твърдението, че са
придобили правото на собственост в режим на СИО върху дворно място с площ от 648
кв.м. / а по графични данни 665 кв.м./, находящо се в с.***, Община ***, област ***,
съставляващо УПИ IV-48 от кв.*** по регулационния план на с. *** чрез договор за
покупко-продажба от 09.06.2004 г. От този момент започнали да владеят и ползват
като собственици имота явно, необезпокоявано и непрекъснато до момента на
подаване на исковата молба. В началото на м. февруари 2020 г. при посещение в
общинска администрация в Община *** установили, че техният имот - УПИ IV-48 от
кв.*** е с нови собственици, без да са се разпореждали с правата си. От справка в
2
имотния регистър установили, че на 06.01.2020 г. ответницата Л.А. се е снабдила с
нотариален акт за собственост върху имота като придобит по давностно владение № 2,
том 1, рег.№***, дело № 2 от 2020 г. На Нотариус Т.К., рег.№ *** на НК. На същата
дата - 06.01.2020 г. С нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено право
на ползване № 3, том 1, рег.№***2, дело № 3 от 2020 г. на Нотариус Т.К., рег.№ *** на
НК, ответницата Л.А. е дарила имота на втория ответник – внука и Н.К.А..
На 31.01.2020 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 9, том 1, рег.№ 1661, дело №*** от 2020 г. на Нотариус Ц.Б., рег.№****** на НК,
вторият ответник Н.К.А. е продал на ответниците Н. Н. П. и З.О.Х. процесния имот.
Предвид посочените правни действия, с които ответниците оспорват
правата им, молят съда да признае за установено по отношение на същите, че те –
ищците са собственици на имота. Правят искане и за отмяната на издадения в полза на
ответницата Л.А. констативен нотариален акт за собственост.
С отговора на исковата молба ответниците Н. и Л. А.и са оспорили иска с
възражението, че имотът е бил собственост на К.Р. А., поч. на *** г., който е бил баща
на съпруга на Л.А. – Н.К.А., поч. на *** г. Твърдят, че с нотариален акт № 26, т.10,
дело № 3328/1973 г. на Нотариус при ПРС К.Р. А. е признат за собственик по
давностно владение в продължение на повече от 10 години върху дворно място от 506
кв.м., с построената в него едноетажна жилищна постройка, съставляващо парцел Ia от
кв.70 по плана на с. *** и върху дворно място от около 654 кв.м. с построената в него
плевня, съставляващо парцел VI от кв. 70 по плана на с. ***.
С нотариален акт № 87, т.1, дело № 3091/1982 г. на Нотариус при ПРС
за придобиване на продаваеми места К.Р. А. е признат за собственик на дворно място
от 80 кв.м. в с. ***, предаващо се по регулация от имот пл. №*** в кв.***, бивша
собственост на Д. И. К. - към парцел III, им. пл.№*** в кв.*** по плана на селото;
дворно място от 158 кв.м. в с. ***, предаващо се по регулация от имот пл.№ 47, в
кв.***, бивша собственост на Р.Т.В. - към парцел III, им. пл.№*** в кв.*** по плана на
селото.
С нотариален акт № 2, том 1, рег.№ 51, дело № 2 от 2020 г. на Нотариус
Т.К., рег.№ *** на НК Л.Н.А. е призната за собственик по давностно владение в
продължение на повече от 10 години върху дворно място, представляващо УПИ III -
46 в кв.*** по плана на с. ***, цялото с площ от 624 кв.м., ведно с построените в имота
сгради, и дворно място, представляващо УПИ IV- 48, кв. 12 по регулационния план на
с. ***, община ***, с площ от 665 кв.м. За съставянето на този нот.акт е била
представена скишца за това, че имотът е собствоност на наследниците на К. А. на
основание нот.акт № 26 /1973 г. Твърди се, че процеснинят имот винаги е владян от К.
А. и неговото семейство и никога не е владян от ищците, или от Д. И. К..
С отговора на исковата молба ответниците Н.П. и З.Х. са оспорили иска като
неоснователен.
В случая пред настоящата инстанция спор по фактите няма, като не се оспорват
следните фактически констатации и правни изводи на районния съд:
С нотариален акт № 52 от 1972 г. Д. И. К. е признат за собственик на дворно
място от 1416 кв.м., представляващо парцел II-***. Описанието е направено съобразно
плана от 1947 г., действал към онзи момент, като включва по-голямата част от площта
на имот № ***. Останалите 334 кв.м. са включени в парцел VIткзс. Последният е
съставен, като са взети части от имот № *** на Д. К. и от имот № *** на К. А.. Този
нотариален акт се отнася само до отредения за имота парцел заради прякото
3
отчуждително действие на плана. Приема се за безспорно между правото на
собственост върху имоти с номера *** и ***, като първият е принадлежал на Д. К., а
втория на К. А..
С нотариален акт № 26 от 1973 г. К.Р. А. е признат за собственик по давностно
владение на парцел I-а и парцел VI от кв.70 на с. ***. Описанието на имотите е
извършено по плана от 1947 г.
През 1978 г. е приет нов КРП на селото, като са отредени нови УПИ. По делото
няма доказателства за прилагането на тези регулационни предвиждания. Регулацията е
изменена със заповед от 1981 г. в състоянието, в което е и към настоящия момент и
съобразно която са се развили всички уреждания на регулационни отношения.
С нотариален акт № 8 от 1983г. Д. И. К. е признат за собственик на придаваема
част от 215 кв.м. от имот пл. №*** на К.Р. А.. В нот.акт са описани всички представени
документи за издаването му, измежду които протокол за оценка, съдебно решение по
гр.д.№ 9898/1982 на ПРС и плащането на стойността на придаваемия се имот по сметка
в ДСК. В нотариалния акт е отразено и извършването на въвод във владение от съдебен
изпълнител.
На Н. А. (син на К. А.) е издаден нотариален акт № 87 от 1982г., с който е
признат за собственик на придаваемо място от 80 кв.м. от имота на Д. К. и на
придаваемо място от 158 кв.м. от имот на Р.В..
С решението си районният съд е приел, че регулацията по плана от 1947 г. не е
била приложена и нотариален акт № 26 от 1973 г., издаден в полза на К.Р. А. не
удостоверява възникването на правото на собственост върху описаните парцели,
защото не се установява изпълнение на процедурата по плащането на обезщетения,
нито тяхното реално заемане за описания период. Този извод се оспорва с въззивната
жалба, като спор пред настоящата инстанция се формира основно именно по въпроса
приложена ли е регулацията по плана от 1947 г., като жалбоподателите поддържат, че
дворищно-регулационният план е имал непосредствено отчуждително действие и
следва да се счита приложен, когато придаваемите части са фактически заети, без да е
спазен законоустановеният ред и са владени в продължение на 10 години. Предвид
това владение бил издаден и нотариален акт № 26 от 1973 г. Така спор между страните
пред въззивната инстанция няма по отношение на фактите, че след одобряване на
плана от 1947 г. не е била изпълнена процедурата по плащането на обезщетения, нито
тяхното реално заемане по законовия ред.
Към момента на изработване на плана от 1947 г. е действал Законът за
благоустройство на населените места /ДВ, бр.117 от 31.05.1941 г./, който в чл.47 е
предвиждал, че недвижимите имоти, придадени към парцела на други лица по
дворищно-регулационния план се считат отчуждени по силата на самия регулационен
план. Съгласно чл. 107 от същия закон, никой недвижим имот, отчужден по улично-
регулационния или дворищно-регулационния план (чл. 47), не може да бъде
фактически зает преди обезщетяване на собственика по реда на този закон. Т.е.
заплащането на обезщетение на собственика на имота, от който е извършено
отчуждаването е задължителна предпоставка за фактическото заемане на придаваемата
част.
Налице е съдебна практика, която се споделя изцяло от настоящия съдебен
състав, с която се приема, че въпреки отчуждителното вещноправно действие на плана,
дворищната регулация се счита приложена тогава, когато са уредени сметките за
придадения имот и в резултат на това той е завзет на база съставен нотариален акт за
4
придаваемото място. С влизане в сила на дворищнорегулационния план се придобива
само голата собственост върху придаваемото място. Едва след заплащането му може
да бъде получено и владението върху него и тогава регулацията се счита приложена. /В
този смисъл са Решение № 780 от 13.11.2009 г. по гр. д. № 3024/2008 г. на III г. о.,
Решение 1419 от 14.12.1971 г. по гр. д. № 898/71 г., III г. о. на ВКС, Решение по гр. д.№
4***/2007 г., IV г. о. /. В същия смисъл са и разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 3 от 1993 г. на ОСГК, с което се приема, че дворищно регулационния план
се счита приложен в момента, в който регулационните граници се трансформират в
имотни при хипотезите на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ (отм.), като понятието приложен план
е относимо не към заемането на придадения имот, а към съвпадането на
регулационните линии с имотните граници след завземането на придадените части и
владението им, продължило повече от десет години. В мотивите към тълкувателното
решение се сочи, че за стабилизиране последиците от отчуждителното действие на
отменената дворищна регулация е необходимо само изпълнение на условията за
заемане на придаваемия имот, а по ал.1 на чл.33 ЗТСУ -когато в него има явна
фактическа грешка (какъвто настоящият случай не е) или е утвърден при съществено
закононарушение - освен заемането и нейното владение продължило минимум 10
години.
Съдът в настоящия съдебен състав споделя извода на районния съд, че за да бъде
стабилизирано непосредственото отчуждително действие на плана по отношение на
придаваемите части е необходимо да са изпълнени законните условия за заемане на
придаваемите части от новия собственик - когато бъде изпълнена процедурата по
обезщетяване на собственика на отчуждената част; при доброволното и предаване или
при снабдяване с изпълнителен титул при погасено вземане за обезщетение.
Ето защо съдът приема, че планът от 1947 не е бил приложен поради
неизпълнение на процедурата по заплащане на обезщетения, нито тяхното реално
заемане.
С решението си районният съд е приел, че с нотариален акт № 143 от 2004 г. Д.
И. К. е признат за собственик на процесния имот (УПИ IV-48) на основание давностно
владение, но този акт реално не поражда никакво действие, предвид това, че правото
на собственост се установява предвид стабилизирането на отчуждителното действие на
регулацията и същият може да бъде взет предвид единствено по отношение на
регулацията на южната граница. С нотариален акт № 144 от 2004 г. процесният имот се
продава от Д. К. на И.К. по време на брака му с Г.К., поради което представения
нотариален акт легитимира ищците като собственици на имота в режим на СИО.
Приел е за неоснователно възражението за изтекла придобивна давност на
ответниците. Тъй като те са ползвали реална част от УПИ IV-48, която преди
прилагането на регулацията е била част от техния имот с пл. №*** по плана от 1978г.,
изменен през 1981 г. Осъществяваното от тях ползване се е изразявало в грижа за
съществувалите от преди това дървета и събирането на плодовете, които са давали, без
да се извършват някакви съществени изменения във фактическото състояние на вещта,
а така описаните действия не могат да обосноват осъществяването на фактическа власт
върху имота, защото се явяват търпими от собственика на имота.
Предвид обстоятелството, че извън коментираните оплаквания че планът от
1981 г. не е бил приложен, защото преди това е бил приложен планът от 1947 г.,
въззивната жалба се явява абсолютно бланкетна, въззивният съд приема тези изводи на
районния съд за правилни. Предявеният установителен иск за собственост е
основателен и следва да се уважи, а на основание чл. 537, ал. 2 ГПК издаденият
5
констативен нотариален акт за собственост следва да бъде отменен.
Решението на районния съд е е правилно и законосъобразно и като такова ще се
потвърди.
Предвид изхода по спора, жалбоподателите следва да заплатят на въззиваемите
страни И.Д.К. и Г.А.К. сторените от тях разноски пред тази инстанция, които се
констатираха на 700 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, видно
от представения договор за правна защита и съдействие.
По тези съображения Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262483/09.11.2021 г., постановено по гр.д. №
6423/2020 г., по описа на Пловдивски районен съд, ХІV гр.с-в.
ОСЪЖДА Н.К.А., ЕГН ********** и Л.Н.А., ЕГН **********, двамата с
адрес: с. ***, ул. *** № *** да заплатят на И.Д.К. с ЕГН ********** и Г.А.К.с ЕГН
**********, и двамата с адрес: с. ***, ул. *** №***, сумата от 700 /седемстотин / лв.
разноски по делото пред въззивната инстанция за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6