Р
Е Ш Е Н И Е
№
……
град
София, ….02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, II-г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 14116/2019
г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 166136/15.07.2019 г.,
постановено по гр. д. № 58418/2018 г. по описа на СРС, I
ГО, 47 състав, частично е уважен осъдителният иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, предявен от „К.Д.“ ООД срещу М.И.Б., за осъждане на
ответника да заплати сумата от 525 лв., представляваща обезщетение на нанесени
вреди на лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ******от настъпило на
27.05.2018 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от 03.09.2018
г. до окончателното ѝ изплащане. С решението претенцията на ищеца е отхвърлена
за разликата до пълния предявен размер от 538,72 лв.
С въззивна жалба от 05.11.2018 г.
ответникът обжалва решението, в осъдителната част, като неправилно, тъй като
съдът възприел за доказан механизма на произшествието, базирайки се единствено
на протокола за ПТП, съставен след посещение на мястото на инцидента от
служител на ОПП – СДВР. В протокола не бил описан третият участващ в
произшествието автомобил, поради което нямало как да се направи извод за причинно-следствената
връзка между описаното в протокола произшествие и щетите върху автомобила и за вината
на ответника за настъпването им. Съдът се позовал на издадено срещу ответника
наказателно постановление, което не било влязло в сила. При определяне на
действителната стойност на щетите не били съобразени всички събрани в хода на
съдебното дирене писмени и гласни доказателства. Твърди, че изготвената по
делото САТЕ не му била връчена надлежно. Нямало доказателства за заплащане на
адвокатското възнаграждение на ищеца пред първата инстанция. Претендира отмяна
на обжалваното решение и присъждане на разноските.
Ищецът е подал отговор на въззивната
жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който счита жалбата за неоснователна и
претендира потвърждаване на обжалваното решение. С допуснатата по делото и
неоспорена от ответника САТЕ и разпита вещото лице в съдебното заседание
пред първата инстанция били изяснени както стойността на уврежданията върху
автомобила, така и механизма на настъпването им и участниците в произшествието.
В съставения протокол било описано, че управляваният от ответника лек автомобил
„Хюндай Елантра“ се ударил в спрелия пред него автомобил „Шкода Октавия“, който
от удара в задната част се изместил и се ударил в спрелия пред него трети
автомобил. В протокола нямало предвидено място за този участник и поради това
той не бил конкретизиран. За същото нарушение срещу ответника бил съставен и
АУАН № 440614/27.05.2018 г., като в рамките на административната преписка ответникът
признал неизгодните за него факти относно механизма на осъществяване на
произшествието. Поради изложеното били доказани всички предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника. Твърди, че по делото били приобщени
доказателства за заплащане на адвокатски хонорар за първата инстанция. Претендира
присъждане на разноските за въззивната инстанция.
С разпореждане от 31.10.2019 г.
съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Съдът, като обсъди доводите на
страните във връзка с твърдените пороци на обжалваното решение, наред със
събраните по делото доказателства и на основание чл. 12 ГПК, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК съдът намира решението за валидно, в обжалваната част и допустимо. Относно
правилността му съдът е ограничен от пределите на жалбата, по аргумент от чл.
269 изр. 2 ГПК.
Приетите доказателства по делото
пред първата съдебна инстанция удостоверяват установената от същата фактическа
обстановка.
За да уважи частично предявения осъдителен
иск районният съд е приел за установено, че на 27.05.2018 г. в района на с.
Владая преди кръстовището на ул. „Войнишко възстание“ и ул. „Пернишко шосе“,
управляваният от ответника лек автомобил „Хюндай Елантра“ с рег. № ******се
удря в задната част на намиращия се пред него лек автомобил „Шкода Октавия“ с
рег. №******, собственост на В.З.Х.. От удара лекият автомобил „Шкода Октавия“ се измества и се удря в
спрелия пред него трети автомобил „Мерцедес“ с рег. № ******. Решаващият състав
е приел, че протоколът за посоченото ПТП имал значението на частен документ по
отношение на механизма на произшествието, тъй като съставилото протокола лице
не било свидетел на начина, по който произшествието е настъпило. Посочил е
обаче, че протоколът е бил подписан от ответника без възражения, представянето
му с исковата молба не е било оспорено, а ответникът не е ангажирал
доказателства да е възразил срещу наказателното постановление, с което му е
наложено наказание за извършеното нарушение на ЗДвП, изразяващо се в неспазване
на достатъчна дистанция, в резултат на което е настъпило произшествието. По
тази причина ответникът дължал заплащане на щетите, настъпили поради неговото
противоправно и виновно поведение. По отношение на стойността на уврежданията,
съдът е кредитирал заключението на приетата по делото САТЕ. След настъпване на
произшествието собственикът на лекия автомобил „Шкода Октавия“ прехвърлил
вземането си за обезщетение на ищеца „К.Д.“ ООД с договор от 03.08.2018 г., като цедираният
длъжник бил уведомен за извършеното прехвърляне на вземането с получаване на
препис от исковата молба по делото.
По отношение правилността на
решението в обжалваната част във връзка с наведените във въззивната жалба
оплаквания по съществото на спора настоящият състав на въззивния съд намира
следното:
Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с
въззивната жалба доводи за неправилност на решението, въззивният съд намира
следното.
Протоколът за ПТП е официален
свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща материална доказателствена сила
само относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното
лице факти – т.е. когато съставителят на протокола е бил очевидец, документът
се ползва с обвързваща доказателствена сила относно цялостния механизъм на ПТП.
Когато длъжностното лице не е очевидец на настъпване на събитието, както е в
случая, съставеният от него протокол, в частта относно механизма на
настъпване на ПТП, няма характер на официален и не се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила. Това обаче не означава, че този механизъм
следва да бъде доказан единствено посредством назначаване на САТЕ и поставяне
на специални въпроси към вещото лице. При оспорването му той може да бъде установяван
чрез всякакви допустими доказателствени средства. В случая приобщените по
делото доказателства подкрепят констатациите, отразени в протокола за ПТП. При
разпита си в съдебно заседание вещото лице е посочило, че описаните и
остойностени в заключението щети върху автомобила са били нанесени от удар в задната
му част и в предната лява част, като тези щети са в причинно-следствена връзка
с произшествието. От приложената по делото административно-наказателна преписка,
образувана по повод съставения протокол, се установяват трите автомобила,
участвали в произшествието, техните регистрационни номера и водачите им, както
и разположението им на пътя при настъпване на сблъсъка между тях. От
декларациите на водачите на трите автомобила, съставени на 27.05.2018 г. също
може да се направи извод за механизма на настъпването на произшествието. По
тези съображения предявените осъдителни искове са доказани по основание и
размер и правилно са били уважени от районния съд.
Поради съвпадане на крайните изводи
на първата и въззивната инстанция решението, в обжалваната му част, следва да
бъде потвърдено като правилно.
Разноски за въззивната инстанция при
този изход на спора следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на
въззиваемия „К.Д.“ ООД в претендирания размер от 300 лв.
Предвид размера на обжалваемия
интерес, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с
ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010 год., ДВ,
бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По горните съображения, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
166136/15.07.2019 г., постановено по гр. д. № 58418/2018 г. по описа на СРС, I
ГО, 47 състав.
ОСЪЖДА М.И.Б.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, да заплати на „К.Д.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, офис 1-15, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 300 лева,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.