№ 22936
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110138299 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основА.е чл. 45 ЗЗД.
Ищецът А. И. А. твърди, че с ответницата В. Т. Н. се запознали през 2016 г., като
през лятото на 2017 г. ответницата забременяла от ищеца. За да осигури комфорт на
бременната си приятелка ищецът се съгласил да се премести да живее при родителите на
ответницата. На 12 март 2018 г. се родило общото им дете. След раждането на детето се
породило напрежение между стрА.те по делото поради изказвА.я майката на ответницата
относно начина на отглеждане на детето. Ищецът и ответницата започнали често да се карат.
През есента на 2019 г. ответницата Н. се съгласила тя, заедно с ищеца и малолетното им дете
да се преместят да живеят при родителите на ищеца в гр. София, ж.к. „**“. Ищецът твърди,
че и след това преместване нещата между него и ответницата не потръгнали. Същата не
проявявала интерес към отглеждането на общото им дете. Поддържа, че сутринта на
29.02.2019 г. ответницата много бързо се облякла и излязла с общото им дете – **, след което
не се върнала. В стремежа си да излезе по-бързо ответницата била оставила лаптопа си
включен, като на него били отворени разговорите й във Вайбър с майка й и една приятелка
на ответницата. В тези разговори ответницата обяснявала, че ищецът с нищо не бил сгрешил
в отношенията си към нея, но просто родителите й не го харесвали. Опитал се да се свърже с
ответницата, но без резултат. Поради това решил да заведе дело относно упражняване на
родителските права и определяне режим на лични контакти с детето – **, в резултат на което
било образувано гр.д. №14284/2020 г. по описа на Софийски районен съд, което към
момента на подаване на исковата молба е във въззивната инстанция. Ответницата обаче била
завела дело по Закона за защита от домашно насилие, в което го била обвинила, че
упражнявал спрямо нея и малолетното им дете психическо насилие. Твърдяла, че на
1
27.02.2020 г. около 17:30 часа пред дома й, ищецът бил казал на ответницата пред детето:
„Ще те убия!“, „Ще те заколям“, „Детето ще живее в приют“, „Двамата няма да сте живи, за
да е при някой от нас“. В резултат на подадената от ответницата молба за защита било
образувано гр.д. № 11490/2020 г. по описа на СРС, като на 16.04.2020 г. била издадена
заповед за незабавна защита № **, с която на ищеца било забранено да приближава
ответницата В. Н. на по-малко от 100 метра. Ищецът бил задължен да посещава
специализирана програма за лица, извършители на домашно насилие. След издаване на
заповедта за незабавна защита били постановени привременни мерки, като ищецът можел да
вижда детето си ** само в определени дни. Твърди, че в много случаи майката не му давала
детето. Делото за осъществяваното от ищеца домашно насилие приключило пред СРС, като
с решението съдът отказал да издаде заповед за съдебна защита, доколкото приел, че ищецът
не е осъществил насилие над ответницата и детето. Ответницата Н. обжалвала решението,
което обаче било потвърдено от въззивната инстанция с решение, което влязло в сила на
27.04.2022 г. Ищецът твърди, че в период от 2 години и 11 дни бил заклеймен, че е домашен
насилник. Посещавал специализирана програма, името му било опетнено, бил
възпрепятстван да вижда детето си. Поддържа, че претърпял голяма обида от тази клевета,
започнал да страда от безсъние и главоболие, тъй като постоянно мислел за тази неправда.
Било му казано, че няма да му се предава детето в дните за лични контакти, тъй като бил
насилник. Твърди, че е претърпял неимуществени вреди в размер на 10000 лева, причинени
чрез обвинението му в извършване на домашно насилие, за което била издадена заповед за
незабавна защита на 16.04.2020 г., изразяващи се в психически стрес, главоболие, безсъние,
притеснения. Посочените неимуществени вреди твърди да са търпени в периода от подаване
на молбата от ответницата на 02.03.2020 г. и са продължили до влизане в сила на решението,
с което било установено, че ищецът не е извършил домашно насилие. Ето защо ищецът
моли съда да осъди ответницата В. Н. да му заплати сумата в размер на 10000 лева –
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Претендира разноски.
Ответницата В. Т. Н. оспорва иска като неоснователен. Не оспорва изложените в
исковата молба факти относно общото дете с ищеца. Не оспорва, че е подала молба за
защита от домашно насилие. Счита, че с подаването на молба за защита от домашно насилие
не е осъществила виновно и противоправно поведение, доколкото представлявало
упражняване на законоустановена възможност. Оспорва твърдението, че многократно била
препятствала режима на лични отношения между ищеца и детето. За това, че бащата бил
лишен от контакт с детето, било заведено дело с правно основА.е чл. 182, ал. 3 НК, като с
определение Софийски районен съд, 16 състав, постановено по н.о.х.д. № 16759/2020 г.
съдът прекратил делото по отношение на майката. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събрА.те по делото доказателства и доводите на стрА.те
съгласно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основА.е чл. 45 ЗЗД
Съдът е сезиран с искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
2
против ответницата. Обезщетението представлява парична престация, която е елемент от
съдържА.ето на едностранното правоотношение, породено между делинквента и
пострадалия, чиято цел е репарация на увреждането. Фактическият състав на деликтната
отговорност включва противоправно поведение, вреди, причинна връзка между
противоправното поведение и вина. В тежест на пострадалия е да докаже всички елементи
от фактическия състав, с изключение на вината, доколкото за нея е установена оборима
презумпция в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, която на основА.е чл. 154, ал. 2 ГПК размества
доказателствената тежест.
Вредите, които ищецът твърди, че е претърпял, се твърди да произтичат от
неоснователно подадена молба от 02.03.2020 г. за защита от домашно насилие, по която е
образувано гр.д. № № 11490/2020 г. по описа на СРС, приключило на въззивна инстанция на
27.04.2022 г.
Следва да се има предвид, че в специалния закон – ЗЗДН – няма уредба на
отговорността за вреди от неоснователно подадена молба за защита, но съгласно
препращането на § 1а (Предишен § 1) ДР ЗЗДН за неуредените в ЗЗДН въпроси се прилагат
съответно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, а съгласно чл. 3 ГПК
участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от
отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права
добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само
истината.
От тази материалноправна норма следва, че ищецът носи отговорност за
неоснователно подадена искова молба или друго искане за защита ако е упражнил правото
си на иск или на молба за защита недобросъвестно – знаейки, че претенцията му е
неоснователна. По настоящото дело ищецът А. А. не е провел подобно доказване – че
ответницата В. Н., когато на 02.03.2020 г. е подала молба за защита от домашно насилие, е
знаела, че молбата й е неоснователна – че твърдените от нея актове на насилие не са се
осъществили. И от мотивите на съдебното решение по гр.д. № № 11490/2020 г. по описа на
СРС (ако приемем, че мотивите на съдебни решения по граждански дела могат да имат
доказателствена стойност) следва, че молбата на ответницата В. Н. е отхвърлена поради
липса на пълно и главно доказване – но от факта, че страната не е успяла да докаже
твърденията си за конкретни факти, не следва, че противната страна е доказала, че тези
факти не са се осъществили, нежели, че страната е действала злоумишлено.
Колкото до твърденията на ищеца, че заради заповедта за незабавна защита, издадена
по гр.д. № 11490/2020 г. по описа на СРС, е имал проблеми да осъществява контакт с детето
си, то липсата на контакт едва ли може да бъде вменена на молителката по ЗЗДН. Касае се
отчасти за неправилно тълкуване на закона (преди измененията на ЗЗДН с ДВ, бр. 69/2023 г.
имаше противоречива практика измежду брачните съдии в София, като повечето брачни
съдии приемаха, че дори и след „оправдателно“ първоинстанционно решение издадената
заповед за незабавна защита продължава да се прилага до приключване на делото – вж.
статията на В. Петров, Докога действа заповед за защита от домашно насилие? DeFakto,
3
електронна публикация от 12.12.2022 г., достъпна на адрес: https://defakto.bg), отчасти за
бавност на правосъдието по делата по ЗЗДН в София. Нормата на чл. 3 ГПК обаче не възлага
отговорност за страна по делото за подобни обстоятелства.
Искът следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ответницата, на която следва да се
присъдят разноски от 1500 лв. за адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. И. А., ЕГН **, против В. Т. Н., ЕГН **, иск с правно
основА.е чл. 45 ЗЗД за осъждането на ответница да заплати сумата от 1000 лв., обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от неоснователно обвинение в извършване на домашно
насилие, за което била издадена заповед за незабавна защита на 16.04.2020 г. по гр.д. №
11490/2020 г. по описа на СРС, изразяващи се в психически стрес, главоболие, безсъние,
притеснения в периода 02.03.2020 г.- 27.04.2022 г.
ОСЪЖДА А. И. А., ЕГН **, да заплати на В. Т. Н., ЕГН **, на основА.е чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 1500 лв., разноски, сторени в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис на
стрА.те пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на стрА.те, чрез техните пълномощници, което
обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4