Решение по дело №203/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 303
Дата: 16 май 2019 г. (в сила от 2 октомври 2019 г.)
Съдия: Красимир Димитров Лесенски
Дело: 20195220200203
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Пазарджик, 16.05.2018 г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, ХХ състав в публично заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                         

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ

 

 

при секретаря Десислава Буюклиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 203 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № Е-НП-8 от 19.12.2018 г. на Зам. министър на енергетиката е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 50 000 лева на основание чл.93, ал.2, т.1 от Закона за подземните богатства на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик 4400, ул. „А.З.“ № ** за нарушение на чл.4, ал.2 ЗПБ.

Срещу НП е подадена в срок жалба от „***“ ООД,  в която се твърди, че атакуваното НП е незаконосъобразно и необосновано, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон и се моли да бъде отменено.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, чрез процесуалните си представители, поддържа жалбата и моли съда да отмени постановлението, като се ангажират доказателства, излагат се допълнителни доводи за неговата незаконосъобразност.

От ответника по жалбата, чрез процесуалния му представител, се застъпва становище, с което се моли съдът да потвърди постановлението като законосъобразно и обосновано.

 

Съдът, като съобрази доводите изложени от страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

           На 21.03.2010 г., на основание чл. 90, ал. 1 от ЗПБ и във връзка със Заповед № Е-РД-16-220/15.02.2017 г. проверяващ екип от служители на Министерство на енергетиката (МЕ), в състав: свидетелят Т.П.Д. - главен инспектор в отдел „Контрол“ на дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“ към Министерство на енергетиката и Е.В.Т.- държавен инспектор в отдел „Контрол“ на дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“ към Министерство на енергетиката, извършвали проверки за изпълнението на договори за предоставяне на концесии за добив на подземни богатства. Те се движели в посока към гр. Пазарджик със служебен автомобил, около 09.55 часа по пътя от с. Д.към разклона за гр. Пазарджик, като забелязали, че на около 2-3 км след с. Д.вдясно от пътя, еднокофов хидравличен багер изгребва натрошена скална маса и я натоварва в коша на самосвал. Натовареният самосвал с регистрационен номер ***напуснал мястото и се отправил в посока към гр. Пазарджик. В близост до мястото, където бил багерът, бил разположен скален масив. След направената констатация, около 10.00 часа на 21.03.2018 г. горепосочените служители се обадили на тел.112 и потърсили полицейско съдействие за извършване на проверка на извършващите се дейности. Докато чакали пристигането на полицейските служители, проверяващият екип на МЕ констатирал, че от обекта излизат още два самосвала с регистрационни номера ***и ***, които се отправят в същата посока. За извършване на гореописаните дейности около 16.30 часа на предния ден – 20.03.2018 г. също бил подаден сигнал от служителите на Министерство на енергетиката в РУ на МВР Пазарджик с вх. № 3841/20.03.2018 г. По повод извършваните дейности и във връзка с подадения сигнал в РУ на МВР Пазарджик, от служителите на МЕ е направена справка в специализираните карти и регистри, поддържани от Министерство на енергетика, при която е установено, че натоварването на натрошената скална маса се извършва в границите на находище „К. Ч.“, което е регистрирано като находище на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни материали. Извършено е фотозасне*е от разстояние. На място на 21.03.2018 г. пристигнали за съдействие полицейските служители при РУ на МВР Пазарджик А.Л.Т. и С.Д.Т.. Проверката на място на обекта е извършена от проверяващия екип на МЕ със съдействието на посочените по-горе служители на РУ на МВР Пазарджик около 12.00 часа на 21.03.2018 г. По време на проверката е констатирано следното:

В точка с координати 35Т 0275408, 4667085, попадаща в границите на находище „К. Ч.”, е установен еднокофов хидравличен верижен багер ***, модел ***, сериен номер ****, произведен 2006 г., с продуктов идентификационен номер KMTPC180J55****. Багерът е в работещо положение, с работещ двигател, като при пристигането на проверяващите кофата на багера изгребвала натрошена скална маса, която товарила в коша на самосвал с марка „М.“ с рег. № ***. Багерът се управлявал от свидетеля В. Б. С. - служител на дружеството-жалбоподател. Последният заявил на проверяващите, че му е разпоредено от управителя на „***“ ООД да товари скална маса от посоченото място, като не знаел къде трябвало да се откара скалната маса. Самосвалът с марка „М.” с рег. № ***се управлявал от Н.И.Н., също служител на „***“ ООД. Той заявил, че му е възложено да транспортира натоварената скална маса до минерални бани с. Варвара. Заявил, че през деня до момента на проверката вече бил извършил един курс до там. По време на проверката изчаквал да бъде натоварен и самосвал с марка „*“ с рег. № ***, управляван от В.А.А., също служител на „***“ ООД. След започване на проверката на място пристигал и управителя на „***“ ООД Г.С.Д.. Той потвърдил, че горепосочените лица, установени при проверката на място, са служители на „***“ ООД. Машините също били собственост на дружеството. Служителите от МЕ приели, че скалната маса, която се товари в самосвалите, е отделена от масива на находище „К. Ч.” чрез пробивно-взривни работи, които обаче са извършени в предходен период. След това проверяващите отишли в офиса на дружеството-жалбоподател, където от страна на управителя Г.Д. допълнително са предоставени заверения копия с щемпел „вярно с оригинала“ на следните документи: Договор за покупко-продажба между община Пазарджик и „***“ ООД с регистрационен индекс 640/08.06.2012 г. на община Пазарджик, ведно със скица № Ф00002/15.06.2012 г. и регистър на земеделски земи, гори и земи в ГФ, партида на имот № 000506 открита на 02.10.1995 г., Писмо до Министерство на енергетиката с вх. № Е-26-Е-271/15.12.2014 г., Заявление за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по право по чл. 54 във връзка с чл. 29 от Закона за подземните богатства с вх. № Е-26-Е-271/04.09.2014 г.; Удостоверение за търговско откритие № 0483 от 26.05.2014 г., издадено от министъра на икономиката и енергетиката; Приемо-предавателен протокол от 18.04.2012 г.; Договор за проучване на строителни материали - подземи богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ в площ „К. Ч.“, разположена в землищата на село Д.и село А.К., община Пазарджик, област Пазарджик, сключен на 18.04.2012 г.; Разрешение № 137 от 11.10.2011 г. за проучване на строителни материали в площ „К. Ч.”; Трудов договор № 015 от 27.04.2015 г. на В.А.., ведно с длъжностна характеристика, уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ до НАП, и допълнително споразумение от 02.01.2018 г. към трудовия договор; Трудов договор № 042 от 11.06.2012 г. на В.С., ведно с длъжностна характеристика, уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ до НАП, и допълнително споразумение от 02.01.2018 г. към трудовия договор; Трудов договор № 012 от 08.04.2013 г. на Н.Н., ведно с длъжностна характеристика, уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ до НАП, и допълнително споразумение от 02.01.2018 г. към трудовия договор; Договор за доставка със запазване на собствеността до заплащане на цената с № 1114/14.11.2006 г. между „Киров“ АД и „***“ ООД, едно с 3 бр. приложения към договора и данъчна фактура № ********** от 14.11.2006 г.; Разрешение за строеж № 333 от 15.11.2013 г., издадено от община Пазарджик; Технически проект за обект: „Два броя дъгови складове“ и „Лека ограда в собствен имот“ (по реда на чл. 147, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от ЗУТ) в п.и. 000506, землище на с. А.К., община Пазарджик, регистриран в община Пазарджик на 14.11.2013 г., ведно с приложения към него.

След справка в специализираните карти и регистри, поддържани в Министерство на енергетиката, е установено, че заснетата с GPS марка Garmin Gpsmap64s точка c координати 35T 0275408, 4667085, в която се намирал еднокофовият хидравличен верижен багер ***, модел ***, попадала в границите на находище „К. Ч.“, както и че „***“ ООД е титуляр на Разрешение № 137 от 11.10.2011 г. за проучване на строителни материали в площ „К. Ч.“ и има издадено Удостоверение за търговско откритие № 0483 от 26.05.2014 г. за находище „К. Ч.“. Въз основа на това дружеството „***“ ООД е подало Заявление за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по право по чл. 54 във връзка с чл. 29 от Закона за подземните богатства, по което от страна на специализираната администрация на МЕ са предприети процедурни действия, които към момента на проверката не са били приключили. Проверяващите също така приели, че предоставените от управителя на „***“ ООД информация и документи не дават право за извършване на дейности по добив на подземни богатства - строителни материали от находище „К. Ч.”, при което те достигнали до следните изводи:

В момента на проверка в границите на находище „К. Ч.“ се извършвало добив на подземни богатства - строителни материали, представляващи подземно богатство по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства, без надлежно предоставени права. Организатор, възложител и извършител на добивните дейности било дружеството „***“ ООД. По време на проверката се извършвало изкопаване на натрошена скална маса с еднокофов хидравличен верижен багер ***, модел *** и натоварване на изкопаната маса на самосвал с марка „М.“ с рег. № ***. От направения оглед на място можело да се направи изводът, че част от нарушенията на терена са извършени в предишен период. Това представлявало нарушение на чл. 4, ал. 2 от ЗПБ и подлежало на налагане на административно наказание, съгласно чл. 93, ал. 2, предложение първо от ЗПБ.

С писмо изх. № Е-26-Е-215/06.06.2018 г. от директор на дирекция „ПРКК”, МЕ до „***“ ООД е отправена покана за явяване за съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) в сградата на Министерство на енергетиката на 19.06.2018 г., която е получена от дружеството на 07.06.2018 г., видно от обратната разписка. На 19.06.2018 г. в МЕ е съставен, в присъствието на управителя на „***“ ООД Г.С.Д., АУАН № 6/19.06.2018 г. от свидетеля Т.П.Д.. АУАН е връчен на същата дата лично на управителя и представляващ „***“ ООД. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е подадено писмено възражение, което е регистрирано в Министерство на енергетиката с вх. № Е-26-Е-240/25.06.2018 г. В него се излагат твърдения, че дружеството е собственик на поземлен имот № 000506, в землището на с. А.К., общ. Пазарджик, като този поземлен имот се намира непосредствено до границите на находище „К. Ч.“. Посочва се, че в същия имот през месец ноември и месец декември 2013 г. дружеството е складирало закупени различни скални фракции от фирма „Огняново К“ АД, за което са представени фактура № **********/22.11.2013 г. и фактура № **********/18.12.2013 г., ведно с приложени документи (кантарни бележки за износ). Твърди се, че на 21.03.2018 г. - датата на проверката на място, служители на дружеството са извършвали разчистване на терена и дейности по извозване на земна маса от обекта за извършване на последващи строително-монтажни дейности, като в този смисъл на посочената дата нямало осъществено добиване на скален материал от дружеството. Съдържат се още възражения, че не се касае за добив на подземни богатства - строителни материали, тъй като при проверката на място е констатирано единствено „товарене“ на строителни материали, а същото не се включва в технологичния процес по извличане на твърди полезни изкопаеми от земните недра, както и че липсват данни, които да установяват цялостен технологичен процес на извличане на полезни изкопаеми, съгласно дефиницията за „добив“ по смисъла на Параграф 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗПБ. Възражението съдържа твърдения, че в констативния протокол от проверката на място, както и в АУАН няма нито една констатация за извършване на изкопни работи и за „добив“ на скални маси, а единствено за натоварването на скални маси от еднокофов хидравличен верижен багер на няколко камиона.

Като приел възражението за неоснователно и въз основа на съставения АУАН, АНО издал атакуваното НП. В него е посочено, че нарушението е извършено за първи път и не е маловажен случай по смисъла на чл. 28 на ЗАНН.

 

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. По делото са разпитани като свидетели актосъставителят Т.П.Д. и В. Б. С.. Показанията им потвърждават описаната по-горе фактическа обстановка. Тя се потвърждава и от всички писмени доказателства по делото, които са събрани в хода на воденото административнонаказателно производство и съдебно такова. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, тъй като те са конкретни, ясни, логични, безпротиворечиви и взаимно се допълват.

          

При тези данни от правна страна съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като не е доказано по безспорен и категоричен начин извършване на нарушението от страна на дружеството-жалбоподател. Аргументите в тази насока са следните:

Дружеството-жалбоподател е наказано за нарушение на чл. 4, ал. 2 от ЗПБ. Съгласно тази разпоредба добивът на подземни богатства се извършва чрез предоставяне на концесия, а чл.93, ал.2, т.1 от същия закон гласи, че: „Който извършва добив на подземни богатства без надлежно предоставена концесия или с концесия, чието действие е спряно по реда на чл. 68 и на сключения договор, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 50 000 до 100 000 лв. при първо нарушение“. По делото не се спори по няколко обстоятелства – точката, в която се намирал еднокофовият хидравличен верижен багер ***, модел ***, попада в границите на находище „К. Ч.“, освен това мястото е в границите на  ПИ № 000506, в землището на с. А.К., община Пазарджик, собственост на „***“ ООД, машините, заварени да работят на място, са собственост на „***“ ООД, лицата, които са ги управлявали, са служители на „***“ ООД, дружеството няма разрешение за добив на подземни богатства от находището „К. Ч.“ към процесната дата.

Основният релевантен и спорен въпрос по делото е дали на посочената дата дружеството-жалбоподател е извършвало добив на подземни богатства. При всички случай извършване на добив не може да се предполага, а трябва да има конкретно и обективно проявление. По смисъла на  §1, т.4 от ДР на ЗПБ добивът представлява „технологичен процес на извличане на твърди, течни и газообразни полезни изкопаеми от земните недра, включително и чрез преобразуване на естественото им състояние“. Поради това и административнонаказващият орган, върху когото лежи доказателствената тежест, следва да установи по безспорен и категоричен начин действия от подобен характер, преди да пристъпи към приложението на санкциониращата нарушението норма. В настоящия казус обаче, съобразно разпределението на доказателствената тежест, АНО не ангажира нито едно пряко или косвено доказателство, от което да е видно, че дружеството на процесната дата е извършвало именно добив от находище „К. Ч.“. Какво се установи в хода на съдебното следствие – актосъставителят заяви, че към момента на проверката багерът товарил скална маса на самосвал. Не е установено, така както е посочено в НП, че се „изкопава“ скална маса. Нещо повече – в НП е посочено, че се товари скална маса, която е отделена от масива на находище „К. Ч.” чрез пробивно-взривни работи. Такива на процесния ден категорично не са извършвани и не са установени. Нещо повече – не е установено въобще по категоричен начин, че товарената скална маса е именно от същото находище. Не е извършена каквато и да е проверка, че скалната маса е от „К. Ч.” и с оглед твърденията на дружеството-жалбоподател, че там е складирало скални материали през 2013 г., закупени от друго находище. В същото време, актосъставителят заяви буквално в съдебно заседание: „Аз поне считам, че за извършването на тази дейност на товарене са извършвани в предишен период взривни работи. Също така мога да кажа, че в още по-предишни периоди е имало изземване на част от масива на находището. Тези дейности по извършване на взривни работи и по осъществяване на такива дейности за товарене си ги установяваме визуално, чрез наблюдение. Просто то си личи като се отиде на терен кога е прясно изкопано, кой масив е прясно изкопан, и кой масив е бил изкопан преди месеци или преди години, тъй като той е леко загобрушен, има прах, пораснали храстчета, леки треви и т.н., което дава основание да се смята, че това не е в непосредствена обработка. Всичко, което е изкопано, е в предходен период. Трябва да се разграничи какво значи предходен период. Аз го оценявам, че този материал е изкопан в по-кратък предходен период, не годишен – период по-малко от година. Визуално съм го установил всичко това на място където беше“. Какви изводи могат да се направят от подобни показания? На първо място самият актосъставител заявява, че ако е имало пробивно-взривни работи по добив на скална маса, то те са в предишен период, около година назад, като това го е установил „визуално“. Оставяйки настрана доколко визуално и на субективната преценка на актосъставителя може да се ангажира административнонаказателна отговорност, но ако все пак приемем твърденията му за достоверни, се вижда, че добивът, ако въобще е налице, е извършен някъде назад във времето. Къде са доказателствата, че пробивно-взривните работи са извършени в този предишен период евентуално от дружеството-жалбоподател? Липсват такива. Къде са доказателствата, че „още по-предишни периоди е имало изземване на част от масива на находището“? Липсват такива, а дори и да бяха ангажирани, как те следва да бъдат свързани по някакъв начин с дружеството-жалбоподател. В крайна сметка, извън визуалните преценки на актосъставителя, липсват конкретни доказателства за фактически извършван добив на скална маса от находището, като не е установен по време на проверката осъществяването на технологичен процес по извличане на подземни богатства от земните недра. Установено е само товарене на скална маса, която обаче към момента не е била част от земните недра, а натрупана на купчина на земната повърхност. За тази скална маса нито е установена, че е от самото находище, нито как и по какъв начин се е оказала там, нито, ако е от находището, как точно е добита и кога, тъй като това не се е случило категорично на датата, посочена в НП за извършване на нарушението. Самият актосъставител беше категоричен: „В момента на проверката такива работи не са извършвани – взривни, пробивни и изкопни, не са регистрирани, пак повтарям, че тези дейности са извършени в един по-предходен период“. Той заяви и, че макар да може да се установи чрез лабораторно изследване от къде е скалната маса, такова изследване въобще не е направено.

Проверяващите са се доверили на собствената си преценка за това, че се извършва добив на подземни богатства, без самите те по безспорен начин да установят този добив. Очевидно е, че е меко казано непрофесионално от страна на административен орган със сериозен апарат и ресурс, какъвто е Министерството на енергетиката, да извършва проверки само на око, в следствие на които да се привличат към отговорност определени лица, без основен съставомерен признак на тази отговорност да е категорично доказан и установен. Наказаното лице не е длъжно да доказва, че не е извършило твърдяното от контролните органи нарушение. Върху АНО лежи доказателствената тежест да ангажира доказателства, че лицето е наказаното правомерно. А такива доказателства според настоящия състав на съда не се събраха. Установена на око скална маса, за която по лична преценка и предположение се твърди, че е от това находище, че е добита в предходен период чрез взривни работи и по всички тези неточни и несигурни начини да се достигне до категоричен извод, че дружеството-жалбоподател извършва добив, е просто несериозно. Освен изложеното дотук, следва да се добави и, че от доказателства по делото стана ясно, че „***“ ООД има издадено Разрешение за строеж № 333 от 15.11.2013 г. от община Пазарджик и Технически проект за обект: „Два броя дъгови складове“ и „Лека ограда в собствен имот“ (по реда на чл. 147, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от ЗУТ) в ПИ № 000506 в землището на с. А.К., община Пазарджик, регистриран в община Пазарджик на 14.11.2013 г., ведно с приложения към него, от които е видно дори и без специални знания и техническа експертиза, а само при елементарно сверяване на скицата на поземлен имот № 000506, част архитектурна, обект: „два броя дъгови складове”, находяща се на лист 175 от делото и на скицата на същия имот ведно със скица на находище с посочена точка, на която е заварен багерът да работи, находяща се на лист 112 от делото, че мястото, където е заварен да работи багерът съвпада с мястото, на което следва да бъдат изградени двата броя дъгови складове. Дори само при наличието на това съвпадение, АНО следваше по несъмнен начин да установи, че действията, които извършва багеристът по товаренето на скална маса, не са били свързани с евентуално разчистване на имота за строежа на складовете, за да може въобще да ангажира административната отговорност на наказаното лице. Според съда това не е сторено, като отново следва да се отбележи, че дружеството по никакъв начин не следва да доказва, че не е извършило нарушението. В отговор на подаденото възражение АНО само е обсъдил въпроса, че точката, на която е багерът е в рамките на находището, за което няма разрешение за добив. Да, но тази точка е и част от ПИ 000506, собственост на дружеството-жалбоподател и е в зона, определена за строежа на посочените складове.

В заключение - едва след категорично и безспорно установяване откъде точно е скалната маса, която се товари – че е от „К. Ч.“, как и кога е добита - евентуално кога са извършени пробивно-взривните работи, от кого и дали това е дружеството-жалбоподател – едва при коректен отговор на тези въпроси, може да се достигне до ангажиране на административнонаказателна отговорност на дадено лице. Административнонаказателното производство е строго формално производство. То има строго определени правила за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания и гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите.

                В тази връзка съдът счита, че нарушението не е доказано по категоричен начин.  По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Пазарджик

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № Е-НП-8 от 19.12.2018 г. на Зам. министър на енергетиката, с което е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 50 000 лева на основание чл.93, ал.2, т.1 от Закона за подземните богатства на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик 4400, ул. „А.З.“ № ** за нарушение на чл.4, ал.2 ЗПБ.

            Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Пазарджик.

 

                                                                      

           

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: