№ ………
гр. Добрич, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: Ивелина Велчева
при участието на секретаря Ирена Димитрова, като разгледа докладваното от
съдия Велчева адм. дело № 31 по описа на съда за 2023 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на М.Г.С. ЕГН ********** *** срещу Акт за
прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие от ПРСР за периода
2014-2020 за кампания 2021 и за установяване на публично държавно вземане №
01-6500/4143# 1 от 15.11.2022 г. на
зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
Атакуваният акт се оспорва като незаконосъобразен, постановен при нарушение
на материалния закон и административнопроизводствените правила. Претендира се
неговата отмяна.
В жалбата и в съдебно заседание се твърди,че оспореният акт не съдържа
фактически основания за издаването му, което е нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4
от АПК. Настоява се също така, че в АУПДВ не са посочени конкретни мотиви за
прекратяване на ангажимента по мярка 11 за 2021 г. и за възстановяване на
публичното държавно вземане по кампаниите за 5 поредни години в размер на
8 974,19 лв.
Навежда се, че жалбоподателят е регистриран като земеделски стопанин с УРН
386074. Със заявление с УИН 08/190516/1779 в ДФ Земеделие е
кандидатствал за подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление
„Биологично пчеларство“.
Деклариран е договор с контролиращо лице „Агенция за биологична
сертификация“ ЕООД, получило разрешение съгласно чл. 18, ал.1 от Закон за
прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на
Европейския съюз.
На 18.12.2015 г., земеделският стопанин е сключил договор за контрол и
сертификация, с който на изпълнителя се
възлага да извършва дейности по сертификация и контрол в съответствие с
Регламент 834/2007 г., Регламент 889/2008 и други приложими нормативни актове в
областта на биологичното производство.
Жалбоподателят е кандидатствал за плащания в рамките на петгодишния период
– 2016-2020 г. вкл., като е доказал изпълнението на поетите ангажименти по
мярка 11 и е получил съответните плащания. За кампания 2021 г., жалбоподателят
се е възползвал от правото си да подаде заявление за плащане по същата мярка и
направление.
По време на изпълнение на всеки един от годишните му ангажименти по
мярката, кандидатът е бил в договорни правоотношение с контролиращото лице.
На жалбоподателят са издавани сертификати за биологичен продукт „пчелен
мед“, последният от който е издаден на 01.10.2020 г. и е валиден до 01.10.2021
г.
Оспорва се твърдението, че договорът с контролиращото лице е прекратен на
25.06.2021 г. Заявява се, че на жалбоподателя не е връчено предизвестие за
прекратяване на договора. В съдебно заседание се допълва, в условие на
евентуалност, че на възложителя на договора за контрол не е даден срок за
изпълнение. Навежда се, че дори да е налице такова прекратяване на договора, то
не влече след себе си преустановяване прилагането на стандартите на биологичния
продукт – пчелен мед. Излага се, че несъразмерно на тежестта/непропорционално
на нарушението са засегнатите интереси на земеделския производител и
охраняваните с прилагането на цитираните норми обществени интереси. Твърди се
незначителен характер на неспазеното от земеделския стопанин изискване, което
не може да се отрази на принципите и целите на
подпомагането по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода от
2014 - 2020 г. и на изпълнението на задълженията и
ангажиментите, произтичащи от прилагането на националните правила и правото на
Сюъза.
Твърди се, че жалбоподателят не е уведомен за началото на административното
производство, което определя като съществено процесуално нарушение по чл. 26 от АПК.
Административен съд – Добрич, като взе предвид становищата на страните и
след преценка на събраните по делото доказателства, в съответствие с
изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, с правен
интерес, засегната от оспорения акт и в законоустановения срок при връчен акт
на 28.11.2022 г . – л. 21 от делото, и пощенско клеймо на жалбата от
12.12.2022 г.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Жалбоподателят в настоящото производство е земеделски
стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП във вр.
с чл. 4, параграф 1, б. "а" от Регламент (ЕС) № 1307/2013, регистриран с УРН 386074 в ИСАК. Одобрен е за участие
по мярка 11 "Биологично
земеделие" от ПРСР за периода 2014 г. - 2020 г. с направление „Биологично пчеларство“, като през 2021 г. е избрал да удължи
ангажимента си.
Подадени са заявление за подпомагане с УИН 08/190516/91779, УИН 08/060617/00954;
УИН 08/140618/07541; УИН 08/290519/13273; УИН 08/160620/19842. Приложен е Договор № 028/18.12.2015 г. за контрол и сертификация в областта на биологичното производство, и в обхват, съгласно Заявление за сертификация № 029-01/08.12.2015 г., сключен с „Агенция за биологична сертификация“ ЕООД и анекс към договора от 07.12.2020 г.
След извършените административни проверки и такива на място по заявлението,
на земеделския стопанин са изплатени следните суми по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г . с направление „Биологично пчеларство“:
-
По заявление за кампания 2016 г . –
29 845, 51 лв.;
-
По заявление за кампания 2017 г . – 10 316,51
лв.;
-
По заявление за кампания 2018 г . – 16 526,51
лв.;
-
По заявление за кампания 2019 г . – 16
526,51 лв.;
-
По заявление за кампания 2020 г . – 16
526,51 лв..
По делото са представени сертификати
№№ BG-BIO-17-029-С-03/ 01.10.2019 г.; BG-BIO-17-029-С-04/ 01.10.2019 г. за
съответствие с Регламенти (ЕО) 834/2007 и Регламенти (ЕО) 889/2008 г.
Образуването на административното производство се основава на съображения,
че при извършените административни проверки на основание чл. 46, ал. 1 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г., е установено прекратяването на договора с
контролиращото лице по мярка 11 "Биологично земеделие", направление
"Биологично пчеларство" през кампания 2021 г.
С писмо, изх. №01-6500/4143 от 01.08.2022 г., зам.изпълнителният директор
на ДФ „Земеделие“ е предприел действия по уведомяване на жалбоподателя за
започване на административното производство по прекратяване на ангажимента и
издаване на акт за установяване на публично държавно вземане.
По делото е представен констативен протокол
- л. 24 от делото, за уведомяване на жалбоподателя по реда на чл. 18а,
ал. 7 от АПК относно възможността в 7 – дневен срок да получи писмо, с което е
открито административно производство по издаване на акт за прекратяване на
многогодишен ангажимент. В протокола е отразено, че не е неосъществен контакт с
жалбоподателя, поради посочен грешен номер.
Приложено по делото е и уведомление от 01.09.2022 г., поставено на таблото на
органа за обявления, относно прилагане на процедурата по чл. 18а, ал. 10 от АПК
и поставяне на съобщение за връчване на писмо за откриване на адм.производство
за издаване на АУПДВ, което не може да бъде доставено на жалбоподателя.
На 15.11.2022 г. е постановен атакуваният акт. С констативен протокол от
21.11.2022 г. – л. 20 от делото, е обективиран осъществен контакт с
жалбоподателя на същия телефонен номер, който в предходния протокол е обявен за
грешен, и уведомяване за правото на лицето да получи Акт за прекратяване на
ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014-2020 за
кампания 2021.
От фактическа страна издаденият акт е обоснован с извършените, на основание
чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., административни проверки за
спазване на поет биологичен ангажимент, при които е установено прекратяването
на договора с контролиращото лице по мярка 11 "Биологично земеделие",
направление "Биологично пчеларство" през кампания 2021 г. Прието е,
че с прекратяването на договора с контролиращото лице по време на поетия
ангажимент, са налице основанията по чл. 15, ал. 3, т. 5 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. за прекратяване на поетия ангажимент по мярка 11 "Биологично
земеделие" с направление "Биологично пчеларство".
Атакуваният акт е издаден от компетентен орган по степен, материя и време.
Съгласно чл.20а от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен
директор на Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно §1, т.13 от
ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за
приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от
Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на
Европейския съюз.
Съобразно чл. 20а, ал. 4 и ал. 5 от ЗПЗП във връзка със заповед № 03-РД/3038
от 22.08.2022 г. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ делегира
на зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – Владислава Илиева Казакова,
компетентността по издаване и подписване на административни актове по мярка 11
„Биологично земеделие“, с което едновременно се прекратява поет ангажимент и се
предприемат действия по възстановяване на получена финансова помощ по
съответното направление.
При постановяване на акта са спазени изискванията за форма, обективирани в чл. 59, ал. 2 от АПК. Актът е мотивиран в достатъчна степен. Кратко, точно и ясно, административният орган е обосновал прекратяване на ангажимента по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2021 г. с прекратяването на договора с контролиращото лице по време на действието на ангажимента. Нормата на чл. 15, ал. 3, т. 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. е императивна, поради което административният орган е действал при обвързана компетентност. Прекратяването на многогодишният ангажимент, в разглеждания случай, не може да се квалифицира като непропорционално на обстоятелството, че договорът за сертификация и контрол е прекратен, считано от 25.06.2021 г. и към този момент жалбоподателят е разполагал със сочените по – горе сертификати, поради датата на изтичане на ангажимента. Неспазеното от земеделския стопанин изискване няма незначителен характер и по никакъв начин не може да се приеме с категоричност, че не се е отразило обективно и, че не може да не се отрази на принципите и на целите на подпомагането по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР.
Настоящият състав на съда, при анализ на оспорения акт намира, че не е
налице неспазване на изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Административният орган е събрал всички относими по случая писмени
доказателства.
По отношение на направените възражения от страна на жалбоподателя относно
наличието на съществено нарушение на административно производствените правила:
Неуведомяването по чл. 26 от АПК за образуване на административното
производство е съществено нарушение на процесуалните правила, когато се е
отразило върху съдържането на волеизявлението на органа, обективирано в
процесния акт. В случая ако лицето бе участвало в производството не би се
стигнало до друга фактическа обстановка - контролиращото лице е прекратило
договора и отбелязало това в системата. Това е обусловило правния извод на
административния орган.
Оспореният акт не противоречи на материалноправните разпоредби. Земеделският
стопанин е длъжен да спазва всички изисквания, произтичащи от подпомагането по
направление "Биологично пчеларство" от мярка 11 "Биологично
земеделие", за периода на поетия биологичен ангажимент. Едно от
изискванията, които бенефициерът е длъжен да изпълнява през целия петгодишен
период на поетия ангажимент, е изискването земеделският стопанин да има сключен
и непрекъснато действащ договор с контролиращо лице. Това изискване не е спазено.
Жалбоподателят оспорва прекратяване на договора.
В тази връзка по делото са събрани като доказателства: уведомително писмо,
изх. №029-35/20.05.2021 г. , в което е посочено, че на основание чл. 14, ал.1,
т. 5 и 6 от Договора за контрол и сертификация - неплащане на финансовите
задължения по него, „Агенция за биологична сертификация“ ЕООД го прекратява, считано
от 25.06.2021 г. , и обратна разписка по товарителница № 5300296744929,
удостоверяваща полученото на 22.05.2021
г. от жалбоподателя писмо. Приложена по делото е и разпечатка от Регистър на
Министерство на земеделието и храните относно договор на оператор М.С./BG-BIO-17, където е посочено прекратяване на
договора с контролиращото лице на 25.06.2021 г.
При така установеното, съдът стига по правния извод относно наличието на
достатъчно доказателства в административното производство за прекратяване на
договора, за което жалбоподателят е бил своевременно уведомен. В тази връзка възражението
му се явява несъстоятелно.
По делото не се събраха доказателства относно заплащане на финансовите задължения
от бенефициера по договора за контрол и сертификация, основание за неговото
прекратяване от страна на контролиращото лице.
След като е констатирал прекратяването на договора с контролиращото лице,
административния орган, при условията на обвързана компетентност и на основание
визираните в чл. 14, ал. 2, т. 7, респ. чл. 15, ал. 3, т. 5 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. материалноправни предпоставки, е издал атакувания акт за
прекратяване на биологичния ангажимент и за възстановяване на публично държавно
вземане в размер на 8 974,19 лв.
По делото не се спори, че по време на многогодишния ангажимент бенефициерът
е получил сумата в общ размер от 89 741,89 лв.
По силата на чл. 15, ал. 3, т. 5 и ал. 4, т. 2, б „г“ от Наредба
№4/24.02.2015 г. подпомогнатият земеделски стопанин дължи възстановяване на 10%
от изплатената финансова помощ, т.е. сумата в размер на 8 974,19 лв.
По изложените съображения съдът приема, че обжалваният акт не страда от
пороци, обосноваващи отмяната му на основанията по чл.146 от АПК, поради което жалбата срещу него следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на делото в полза на ответника следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимално предвидения размер по чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ – 100 лева.
Воден от горните съждения и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, Административен съд – Добрич
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Г.С. ЕГН ********** ***
срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие от
ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2021 и за установяване на публично
държавно вземане № 01-6500/4143# 1 от 15.11.2022 г. на зам.изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“.
ОСЪЖДА М.Г.С. ЕГН ********** *** да заплати на
Държавен фонд „Земеделие“ – София, разноски по делото, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ:………….