Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 10.12.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря С.
Димитрова, като разгледа т.д. № 949/2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ.
Ищецът Н.Г.Н. – синдик на „П.Т.С.“ ЕООД (н.) - твърди, че на 10.09.2018 г. между „П.Т.С.“ ЕООД (н.) и ответника „А.“ ЕООД е подписан протокол, в който било удостоверено изявление за прихващане на вземанията на „П.Т.С.“ ЕООД за продажна цена по договор за доставка от 31.07.2018 г. с негово насрещно задължение към „А.“ ЕООД за връщане на получената цена по договор за доставка от 28.09.2017 г. Тъй като изявлението за прихващане било извършено след определената начална дата на неплатежоспособността и не по-рано от една година преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, ищецът моли съда да обяви относителната му недействителност спрямо кредиторите на несъстоятелността. Претендира разноски.
Ответникът „П.Т.С.“ ЕООД (н.) не взема становище по иска.
Ответникът „А.“ ЕООД оспорва иска при твърдението, че процесният протокол не обективира изявление за прихващане като едностранно волеизявление на длъжника. Поддържа, че страните договорили платените от „А.“ ЕООД суми по предходен договор да се считат като аванс по договора за доставка от 31.07.2018 г. Това означавало, че не е налице погасяване на насрещни задължения, какъвто бил ефектът на прихващането, а само промяна на предмета на задължението за доставка при запазване на вече извършеното плащане на цената. Наред с това ответникът сочи, че не е имал намерение за увреждане на кредиторите и се явява добросъвестно лице. Ето защо моли съда да отхвърли иска. До приключване на устните състезания не заявява искане за разноски (такова е заявено с писмената защита).
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
В чл. 645, ал. 4 ТЗ е уредено потестативното право за обявяване на относителна (спрямо кредиторите на несъстоятелния длъжник) недействителност, за чието упражняване активно легитимиран е синдикът (чл. 649, ал. 1 ТЗ) и за чиято основателност трябва да се установят следните факти: да е налице направено от длъжника изявление за прихващане, което е достигнало до адресата след началната дата на неплатежоспособността и не по-рано от една година от подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. Добросъвестността на носителя на пасивното вземане, както и неговото намерение за увреждане на кредиторите, са извън фактическия състав на конститутивния иск.
Общоизвестно (като вписано в търговския регистър) е, че с решение от 27.05.2019 г. е открито производство по несъстоятелност по отношение на „П.Т.С.“ ЕООД (н.), като определената начална дата на неплатежоспособността му е 31.12.2017 г. Служебно известно е, че молбата за откриване на производството по несъстоятелност е подадена в съда на 29.10.2018 г.
От приетите писмени доказателства се установява, че между страните са съществували няколко облигационни отношения, част от които са и отношенията по процесния протокол, поради което съдът ще изложи по-долу установената от доказателствата хронология:
На 03.04.2017 г. е сключен договор за продажба (л. 32), по силата на който „А.“ ЕООД е следвало да предаде на „П.Т.С.“ ЕООД (н.) оборудване срещу цена в размер от 469 399,20 лв. с ДДС. На 31.03.2018 г. този договор е прекратен по съгласие на страните (л. 37), като купувачът се е задължил да върне оборудването, а продавачът – получената до момента цена в размер от 425 000 лв. (според заключението на ССчЕ платената цена възлиза на 365 500 лв. с ДДС).
На 28.09.2017 г. е сключен договор за продажба (л. 49), по силата на който „П.Т.С.“ ЕООД е следвало да предаде на „А.“ ЕООД оборудване срещу цена от 454 300 лв. без ДДС. От заключението на ССчЕ се установява, че „А.“ ЕООД е извършило плащане в общ размер от 464 785,59 лв. На 19.03.2018 г. е подписано споразумение за прекратяване на договора (л. 51), по силата на което „П.Т.С.“ ЕООД (н.) е поело задължение за връщане на получената цена в размер от 387 321,32 лв. без ДДС (464 785,59 лв. с ДДС). В резултат от споразумението продавачът е издал кредитни известия за подлежащата на връщане цена.
Тъй като към 31.03.2018 г. е съществувало задължение за „А.“ ЕООД да върне цената по договора от 03.04.2017 г. и вземане за платената от него цена по договора от 28.09.2017 г., в неговото счетоводство (вж. обясненията на вещото лице в о.с.з.) на 30.04.2018 г. е осчетоводено прихващане на задължението в размер от 425 000 лв. с вземането в размер от 464 785,59 лв. Няма данни обаче към този момент да е извършено изявление за прихващане на тези суми, достигнало до насрещния длъжник „П.Т.С.“ ЕООД (н.). Нещо повече, ефектът на това прихващане не е бил зачетен и от „А.“ ЕООД, тъй като впоследствие същото вземане (в размер от 387 321,32 лв.) е било предмет и на процесния протокол.
На 31.07.2018 г. е сключен трети договор за продажба (л. 52), по силата на който „П.Т.С.“ ЕООД (н.) е следвало да предаде на „А.“ ЕООД оборудване срещу цена в размер от 766 930 евро без ДДС при заплащане на аванс в размер до 80 % от цената. От заключението на ССчЕ е видно, че „А.“ ЕООД е извършило плащане в полза на продавача чрез превод по банковата сметка на трето лице („П.Т.С.“ ЕООД) в общ размер от 943 412 лв. с ДДС.
На 10.09.2018 г. е подписано процесното споразумение (наименувано „протокол“), в което са удостоверени следните факти:
- „П.Т.С.“ ЕООД (н.) дължи на „А.“ ЕООД сумата от 387 321,32 лв., представляваща подлежащия на връщане аванс, платен по договора за доставка от 28.09.2017 г.
- „А.“ ЕООД дължи на „П.Т.С.“ ЕООД аванс по договора за доставка от 31.07.2018 г. в размер до 766 930 лв. без ДДС, по който договор вече е платен аванс в общ размер от 786 176,67 лв. без ДДС (на 31.07.2018 г. и на 02.08.2018 г.) или 943 412 лв. с ДДС.
При тези факти страните са постигнали съгласие платеният аванс по прекратения договор за доставка от 28.09.2017 г. „да бъде отнесен и зачетен като платен аванс по договор за доставка от 31.07.2018 г.“, така че общо платеният по договора от 31.07.2018 г. аванс да възлезе на 1 173 497,99 лв. (387 321,32 лв. + 786 176,67 лв.) без ДДС или 1 408 197,59 лв. с ДДС.
На 04.02.2019 г. е подписано споразумение (л. 39), в което страните са посочили, че не е извършена доставка и по договора от 31.07.2018 г., като са потвърдили съществуването на следните задължения: „А.“ ЕООД дължи да върне на „П.Т.С.“ ЕООД (н.) платената по договора от 03.04.2017 г. цена в размер от 425 500 лв.; „П.Т.С.“ ЕООД (н.) дължи да върне полученото оборудване по договора от 03.04.2017 г. или да заплати на „А.“ ЕООД равностойността им в размер от 310 680 лв.; „П.Т.С.“ ЕООД (н.) дължи да върне на „А.“ ЕООД получения по неизпълнения договор от 31.07.2018 г. аванс в размер от 1 408 197,59 лв. с ДДС. Въз основа на изложеното е извършено прихващане, в резултат от което в тежест на „П.Т.С.“ ЕООД е останало задължение за връщане в размер от 982 697,59 лв. От заключението на ССчЕ се установява, че на 07.05.2019 г. са издадени три кредитни известия по договора от 31.07.2018 г. на обща стойност 510 600 лв.
От изложеното е видно, че с протокола от 10.09.2018 г. и със споразумението от 04.02.2019 г. страните са постигнали съгласие за уреждане на съществувалите между тях отношения по повод изпълнението/неизпълнението на горепосочените договори за продажба, като и в двата случая са направени изявления за прихващане с цел погасяване на съществувалите между тях насрещни задължения. Възражението на ответника, че с процесния протокол от 10.09.2018 г. не е осъществено прихващане като погасителен способ, а изменение на договора в частта относно предмета на доставка и „предназначаване“ на вече платената сума за заплащане на друго оборудване, е неоснователно. От обсъдените по-горе доказателства категорично се установява, че към датата на процесния протокол договорът от 28.09.2017 г. е бил прекратен и поради това в тежест на продавача „П.Т.С.“ ЕООД (н.) е възникнало задължение за връщане на получената цена. Същевременно в неговия патримониум към този момент е съществувало и вземане за продажна цена по друг договор (по договора от 31.07.2018 г., който впоследствие също е прекратен поради неизпълнение на доставката). Налице са били следователно две насрещни и еднородни задължения и независимо от използваните от страните изрази (цената, платена по прекратения договор, да бъде „отнесена“ и „зачетена“ по съществуващия договор) правното значение на постигнатото съгласие е именно погасяване на задължението за връщане на платената цена. Това означава, че е извършено прихващане.
Тъй като изявлението за прихващане, направено от несъстоятелния длъжник, е извършено след началната дата на неплатежоспособността и не по-рано от една година от подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, се явяват осъществени предпоставките за обявяване на относителната му недействителност. Ирелевантно е как са се развили отношенията между страните впоследствие, а също и как е осчетоводено прихващането, тъй като за конститутивния иск е достатъчно такова изявление да е извършено валидно, но не и да са били налице задълженията, предмет на погасяване. Ирелевантно е и дали тези задължения биха съществували към настоящия момент с оглед възможното осъществяване на допълнителни (след прихващането) факти (в настоящия случай с прихващането е погасено задължение за цена по договор, по който впоследствие страните са приели, че доставка не е извършена). Този въпрос би бил относим след обявяване на относителната недействителност, когато в тежест на всяка страна биха възникнали само тези задължения и в такъв размер, в който те съществуват при отчитане на всички допълнително осъществени и имащи отношение за съществуването им факти.
Поради изложеното искът следва да бъде уважен.
По разноските:
На основание 649, ал. 6 ТЗ ответникът „А.“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата от 18 591,42 лв. държавна такса.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО на основание чл. 645, ал. 4 ТЗ по иск, предявен от Н.Г.Н. – синдик, по отношение на кредиторите на „П.Т.С.“ ЕООД (н.), ЕИК ******, извършеното от „П.Т.С.“ ЕООД (н.) прихващане на задължение за връщане на платен аванс по договор за продажба от 28.09.20176 г. в размер от 387 321,32 лв. без ДДС (464 785,59 лв. с ДДС) със вземане срещу „А.“ ЕООД, ЕИК ******, за част от авансовата продажна цена договор за продажба от 31.07.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ „А.“ ЕООД, ЕИК ******, да заплати по сметка на СГС 18 591,42 лв. държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: