РЕШЕНИЕ
№ 281
гр. Монтана, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тринадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Александра Нанова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20231600500294 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на Р. Л
в качеството й на законен представител на малолетния Л. А. против решение №
289/30.06.2023 г. по гр. д. № 1924/2022 г. на Районен съд – Монтана.
Жалбоподателката Р. Л. твърди, че обжалваното решение е необосновано, съдът
е приложил неправилно критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, когато е опредеял
размер на дължимото обезщетение. Присъденото обезщетение е занижено и не
съответства на реално понесените от малолетното дете болки и страдания. Съдът е
игнорирал показания на свидетели относно състоянието на детето, затова е стигнал до
неправилен правен извод. Обезщетението по размер не съответства на конкретната
икономическа конюнктура в страната, което е още едно основание за увеличаването
му.
Жалбоподателката моли решението на МРС да бъде отменено в частта, с която
искът е отхвърлен над присъдения размер от 500 лв до претендирания от 3 000 лв и
вместо това МОС да постанови ново решение, с което уважи иска до пълния му
размер. Претендира и присъждане на деловодни разноски.
Въззиваемият П. Д. в писмен отговор оспорва въззивната жалба и моли да бъде
оставена без уважение. Изтъква, че първоинстанционният съд правилно е приложил
критериите за определяне справедлив размер на обезщетението за неимуществени
1
вреди от непозволено увреждане, разяснени с ППВС № 4/1968 г. След обстоен анализ
на доказателствата по делото съдът е изложил убедителни мотиви досежно
дължимостта на обезщетението и съотвествието между действителните вреди и
размера на обезщетението.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС
провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството
доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирани да обжалват лица в срока по чл.
259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Производството пред Районен съд – Монтана се е развило по иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД, предявен от Р. Л. като законен представител на малолетния си
син Л. А., против П. Д. за присъждане на обезщетение от 3000 лв за понесени
неимуществени вреди.
За да уважи иска, първоинстанционният съд е приел, че на на 15 юни 2022 г.,
около 19 ч., в гр. *, ж. к. *, пред входа на бл. *, малолетният Л. А. бил ударен по лицето
от П. Д.. С поведението си ответникът е осъществил противоправно действие, което е
нанесло емоционална травма намалолетния Л.. Съдът е констатирал причинна връзка
между поведението на Д. и страданиятана детето, затова е присъдил обезщетение от
500 лв за неимуществени вреди и е отхвърлил иска над този размер до претендирания
от 3 000 лв.
В производството пред първоинстанционния съд е установено, че ищцата
заедно със сина си и съпруга си живеела в един и същи блок с ответника. На 15 юни
2022 г. тя била пред блока, а детето играело с други деца около входа на сградата.
Ответникът Д. ударил шамар на 6-годишния Л.. Свидетелите С.К. и Ц. Ц. описват това
действие като преки очевидци. Самият ответник твърди, че само е направил забележка
на детето относно начина на ползване на входната врата, която често била повреждана.
Всички останали свидетелски показания се отнасят до развитието на ситуацията след
шамара – ищцата Л. позвънила на съпруга си, който слязъл от жилището им и влязъл в
спор с ответника, нанесъл му удар, намесили се и други съседи. Спорът прераснал в
свада, след позвънявания на телефон 112 пристигнали служители на полицията и
съставили протоколи за предупреждение във връзка с разправата между бащата на
детето и ответника. Показанията на двамата полицаи К.К. и Д.Й. не допринасят за
установяване на относимите към делото факти: ударил ли е шамар Д. на Л.. Те не са
очевидци на събитията, тъй като са пристигнали след подаден в последствие сигнал.
Показанията на В.Б., баща на пострадалото дете, също се отнасят до
разправията му с ответника след инцидента, не и до извършване на противоправното
действие от Д.. Следва да се отбележи, че този свидетел е заинтересован от изхода на
процеса, емоционално ангажиран е и показанията му не могат да бъдат ценени като
2
безпристрастни.
Детето било прегледано от лекар и в издаденото съдебномедицинско
удостоверение № 83 е отбелязана констатация на кръвонасядане и охлузване на
лигавицата на дясната буза – увреждания, добре отговарящи да са получени по време и
начин, посочен от прегледания.
В заключението по психологическата експертиза е отбелязано, че изживяването
за Л. има стресов характер. В продължение на около два месеца детето е преработвало
травмата на психологическо ниво като това е намирало външна проява в неувереност,
тревожност, безпокойство.
При така усатновените факти въззивният съд намира, че са налице всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД.
Удрянето на шамар е насилническо действие, причиняващо болка, то по
недопустим начин накърнява телесната неприкосновеност и представлява
противоправно посегателство. Дори целта да е била коригиране поведението на детето,
телесните наказания са отдавна отхвърлена форма на превъзпитание. Действието на
ответника не само противоречи на правилото да се зачита неприкосновеността на
личността, но е и морално укоримо.
Ударът по лицето е предизвикал болка, детето е реагирало като се е разплакало.
Нанасянето на удар в присъствието на други деца, на публично място има травмиращ
за психиката на пострадалия резултат: оказва влияние върху емоциите, чувството за
самооценка и усещането за сигурност в социалната среда.
МОС намира, че травматичното преживяване на Л. А. е пряка последица от
противоправното поведение на Д., поради което последният е длъжен да поправи
причинените вреди като заплати парично обезщетение.
Размерът на обезщетението следва да се определи като се приложи критерият
справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Въззивният съд намира, че сумата от 500 лв е
достатъчна да покрие неимуществените вреди, понесени от детето. Негативните
емоции са били преодолени в един не особено дълъг период от два месеца, ударът не е
оставил белези по лицето на детето, не се е налагало лечение. Не може да се игнорира
фактът, че след шамара е последвало доста грубо скарване между бащата на детето и
ответника, напрежението е ескалирало, разменени са удари. Според психолога в
съзнанието на детето инцидентът от момента на нанасянето на удара до края на свадата
и идването на полицаите е единно цялостно преживяване. Трудно могат да се
разграничат негативните емоции от прякото посегателство върху детето и от това, че то
е станало свидетел на грубостите между възрастните, а ответникът носи отговорност
единствено за травмата от шамара.
За сериозност на травмата, както се твърди във въззивната жалба, не могат да се
направят изводи нито от показанията на свидетелите досежно поведението на Л. след
3
инцидента, нито от заключението на психолога. Несонователни са и доводите, че
размерът на обезщетение от 500 лв е несъответен на икономическите условия в
страната. При размер на минималната работна заплата към момента от 780 лв е
определено обезщетение, достигащо 64% от нея, което съответства на тежестта на
понесените неимуществени вреди.
В отговора на въззивната жалба са наведени твърдения, че при определяне
размера на обезщетението следва да бъде съобразено и здравословното състояние на
причинителя на увреждането, който след инцидента получил усложнения. Тези факти
са неотносими. Ако Д. е бил увреден от удар, нанесен от бащата на Л., то е възникнало
самостоятелно притезание срещу причинителя на вредата, но не е основание да бъде
намалено обезщетенето за вредите, които самият Д. е нанесъл на детето.
Като намира, че крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, МОС
потвърждава обжалваното решение.
На основание горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 289/30.06.2023 г. по гр. д. № 1924/2022 г. на
Районен съд – Монтана в ЧАСТТА, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 45
от ЗЗД, предявен от Р. Л, ЕГН **********, в качеството й на законен представител на
малолетния Л. А., ЕГН **********, против П. Д., ЕГН **********, за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане над сумата от 500 лв
до претендирания размер от 3 000 лв.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4