МОТИВИ към ПРИСЪДА № 56 от 25.03.2019 г. по НЧХД № 4691/2018 г. по описа на БРС, XXI състав
Съдебното производство по делото е образувано по
повод внесена в съда тъжба от И.Г.Т., ЕГН **********, с която срещу подсъдимия Г.Г.Ш., ЕГН: **********,
роден на *** ***, българин, български гражданин, с адрес: гр. Б., к.с „М.Р.”
бл. **, в.*, е.*, ап. **, ап. л., осъждан, е повдигнато обвинения за това, че на 20.06.2018 г. в гр. Б., в офис на Е., находящ се в к-с „С.” е причинил разстройство на здравето,
неопасно за живота на И.Г.Т., като я ударил с шамар по лицето и й
причинил рана на горния клепач във външната половина по ръба на орбитата с
дължина 1 см. – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
За претърпените от процесното престъпление
неимуществени вреди тъжителката е предявила граждански иск в размер на 3000
лева, който съдът прие за съвместно разглеждане в настоящото наказателно
производство.
Производството се разви
по реда на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „в“ НПК. Видно от приложена по делото
призовка (л.**) подсъдимият не е бил установен на известния по делото адрес,
като в призовката на 30.10.2018 г. е било отбелязано от връчителя, че по данни
на съсед подсъдимият живее в Република Германия, а на адреса живее неговата
майка. Тези данни се потвърждават от постъпила по делото справка за задгранични
пътувания на подсъдимия (л.42), от която се установи, че същият е напуснал
пределите на Република България през ГКПП Калотина на 20.08.2018 г. в 16:30
часа, както и от постъпила по делото на **.**.2018 г. молба от лице на име К. Г.,
представяща се за майка на подсъдимия. От постъпила докладна записка (л.64) от
полицейски служител при Четвърто РУ при ОД на МВР – Б. във връзка с възложена
дейност по връчване на съдебните книжа на подсъдимия се установява, че лицето Г.
е уведомила подсъдимия за образуваното срещу него настоящо производство и за
насроченото съдебно заседание. Ето защо при установяване на посочените по-горе
в изложението обстоятелства съдът даде ход на делото при условията на чл. 269,
ал. 3, т. 4, б. „в“ НПК, като на подсъдимия му беше предоставена правна помощ и
му беше назначен служебен защитник.
Тъжителката, редовно уведомена, явява
се лично заедно с адв. К.. Поддържа повдигнатото обвинение, което счита за
безспорно доказано с оглед събраните по делото доказателства. Поддържа
предявения граждански иск за претърпените неимуществени вреди от престъплението.
Назначеният
служебен защитник на подсъдимия адв. Д. пледира, че повдигнатото обвинение
следва да бъде квалифицирано по чл. 130, ал. 2 НК, а не по чл. 130, ал. 1 НК,
тъй като от събраните медицински документи не се установява настъпило
разстройство на здравето на пострадалата, а само претърпени от нея болки и
страдания. Поддържа, че на подсъдимия следва да се наложи минимално наказание.
По предявената гражданска претенция пледира същата да бъде уважена до размер от
500 лева, като счита предявеният размер от 3000 лева за прекомерно завишен.
Подсъдимият Ш., редовно уведомен, не се
явява.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Г.Г.Ш., ЕГН: ********** е роден на *** ***, българин,
български гражданин, с адрес: гр. Б., к.с „М.Р.” бл. **, в.*, е.*, ап. **, ап. л..
Видно от приложена по делото справка за съдимост подсъдимият е осъждан четири
пъти, като в справката за съдимост е отбелязано, че за първото и за второто
осъждане е реабилитиран на основание чл. 86 НК, а за другите две осъждания е
отразено, че към 26.04.2018 г. е настъпила реабилитация на основание чл. 88а,
ал. 1, вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 НК. След извършена собствена преценка на
съдимостта на подсъдимия съдът достигна до различен правен извод.
В действителност за първите две осъждания
по НОХД № 594/2002 г. по описа на РС – Б. и по НОХД № 431/2004 г. по описа на
РС – Б., намиращи се в условията на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК
подсъдимият е бил реабилитиран по право на основание чл. 86 НК. Следователно
след като веднъж е бил реабилитиран по чл. 86 НК реабилитация по право за
следващите две осъждания по НОХД 15/2008 г. по описа на Окръжен съд – Б. и по
НОХД № 832/2008 г. по описа на Районен съд – Стара Загора е възможна само по
реда на чл. 88а НК. По НОХД
15/2008 г по описа на Окръжен съд – Б. подсъдимият е бил осъден на
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца, което е било
приведено в изпълнение и е било изтърпяно на 17.04.2011 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 88а, ал. 2 НК когато наложеното наказание лишаване от свобода е повече от една година и
лицето не е освободено от изтърпяването му на основание чл. 66, срокът по ал. 1 не може да бъде по-малък от
десет години. Т.е. реабилитация по право за това осъждане ще настъпи на
18.04.2021 г. Аналогичен е случаят и с осъждането по НОХД № 832/2008 г. по описа на Районен съд –
Стара Загора. На подсъдимия е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години,
което е било изтърпяно на 18.04.20** г. Следователно реабилитация по право на основание чл. 88а НК за това осъждане ще настъпи на 19.04.2022 г. Ето защо съдът достигна до извод, че
към датата на деянието, за което е повдигнато обвинение в настоящото
производство – 20.06.2018 г. подсъдимият е бил осъждан.
На 20.06.2018 г. тъжителката Т. изпълнявала служебните си
задължения в офис на „Е.“, находящ се в гр. Б., ж.к. „С.“ бл. 55. Около 17-18
часа при приемане на по-тежки пратки Т. извикала подсъдимия Г.Ш., служител в същия офис на „Е.“ да
помогне с преместването им в склада на офиса. В същото време свидетелката В.Т.Г.
на длъжност управител на офиса работила
с клиенти в съседно помещение. Подсъдимият се доближил до тъжителката и й
ударил шамар в главата, след което оставил служебния си телефон на земята и
избягал. Свидетелката Г. забелязала, че Т. се свлича на земята и веднага
притичала, за да й окаже помощ. Свидетелката Г. не успяла да вдигне Т. от
земята и помолила свои колеги да помогнат. Свидетелката Г. забелязала, че по
лицето на Т. има кръв. Т. била откарана със служебен автомобил от друг служител
на „Е.“ до болнично заведение. След случилото се подсъдимият не се върнал на
работа в офиса.
На 21.06.2018 г. тъжителката е била
прегледана от съдебен лекар, който е дал заключение, че при прегледа е била
установена рана на горен клепач с кръвонасядане на клепачите, които е възможно
да се получат по време и начин както е съобщила тъжителката. Поставената
диагноза е била малка контузионна рана на л.ата орбита.
Тъжителката подала заявление във Второ РУ
при ОД на МВР – Б. за извършено спрямо нея престъпление, като извършената
проверка приключила с постановление на прокурор от БРП за отказ да се образува
досъдебно производство, поради това, че няма данни за извършено престъпление от
общ характер.
По делото е изготвена съдебно-техническа
експертиза на представен видеозапис.
По доказателствата:
Приетата за установена от съда фактическа
обстановка се подкрепя от всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под
съмнение така установените факти.
Показанията на свидетелката В.Т.Г.са
последователни, непротиворечиви, препокриващи се и сочат на реализиране на едни
и същи факти, приети от съда за безспорно установени. Показанията на
свидетелката се потвърждават и от заключението на изготвена по делото
съдебно-техническа експертиза на видеозапис. В разпита вещото лице подробно
излага хронологията на видяното, като излага, че мъж, облечен в черни дрехи се
доближава до тъжителката и й удря шамар с дясната ръка по главата, при което тя
отхвърча, удря си главата в стената и се свлича на пода. При изготвянето на
експертизата вещото лице е изготвило снимков материал, извлечен от
предоставения за анализ видеозапис. При предявяване на приложените към
експертизата снимки свидетелката Г. посочва, че мъжът на снимките, облечен в
черни дрехи, който удря тъжителката е именно подсъдимият Г.Ш.. Експертизата е компетентно и обективно изготвена, поради което съдът в пълнота кредитира заключението й.
Изложената
по-горе фактическа обстановка се установява като безспорна и от приобщените по реда на НПК писмени
доказателства. Приложена е съдебно медицинско удостоверение № 156/2018 г. от
извършен преглед на тъжителката от съдебен лекар, от което се установяват
последиците за здравословното състояние на тъжителката от нанесения удар от
подсъдимия, като е била установена рана на горен клепач с кръвонасядане на
клепачите, които е възможно да са се получили по време както се съобщава от
тъжителката.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 130,
ал. 1 от НК.
От фактическа страна безспорно по делото се установи, че на 20.06.2018 г. в гр. Б., в
офис на Е., находящ се в к-с „С.” подсъдимият е ударил шамар по лицето на
тъжителката Т. и й причинил рана на горния клепач във външната половина по ръба
на орбитата с дължина 1 см. От
извършен медицински преглед на 21.06.2018 г. един ден след инцидента, се
установява, че тъжителката е имала рана на горен клепач
с кръвонасядане на клепачите, като
лекарят сочи, че тези наранявания е възможно да настъпят от нанесения от
подсъдимия удар. При тези обстоятелства съдът прие, че е налице
причинно-следствена връзка между нараняванията на тъжителката и удара, нанесен
от подсъдимия. Причинените наранявания се характеризират като лека телесна повреда
по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
Съдът не споделя тезата на служебния
защитник на подсъдимия, че деянието следва да се квалифицира като такова по чл.
130, ал. 2 НК, тъй като не е било причинено на тъжителката разстройство на
здравето.
По своята същност телесната повреда
представл.а противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек чрез
нарушаване анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите, органите
или системите на човешкия организъм или причиняване на болка или страдание.
Съгласно т. 15 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС в чл. 130,
ал. 1 НК законът има предвид всички увреждания на организма, които са довели до
болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или временно
опасно за живота. Касае се за кратковременно разстройство на здравето,
изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на организма или
тъканите, както и по-леки изменения във физиологическите функции извън болката
и страданието. За леки телесни повреди с разстройство на здравето се приемат
случаите на наранявания на кожата, насиняване на части на тялото, счупване на
носни костици, изгаряния от по-лека степен, леки навяхвания на крайниците, мозъчно
сътресение без загуба на съзнанието, контузни рани и много други. В случая в
действителност в представеното съдебно удостоверение от извършения преглед е
посочено, че на тъжителката са били причинени болки и страдания. Това
заключение на съдебния лекар обаче не обвързва съда при извършване на преценка
какъв е видът на причинената телесна повреда. При определяне на телесната
повреда от значение са медицинските констатации за здравословното състояние на
пострадалия. От представеното съдебномедицинско удостоверение се установява, че
съдебният лекар е констатирал рана на горния клепач във външната половина по
ръба на орбитата с дължина 1 см, която е била обработена и залепена.
Следователно настъпило е безспорно нараняване на кожата, т.е. била е нарушена
нейната цялост. Това се потвърждава и от показанията на свидетелката Г., която
в разпита заяви, че е видяла кръв по лицето на тъжителката. Ето защо съдът
прие, че в конкретния случай на тъжителката е било причинено разстройство на
здравето по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК.
От субективна страна подсъдимият е
действал с пряк умисъл, като е съзнавал обществената опасност на деянието,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Нанасяйки
шамар по главата на тъжителката, подсъдимият ясно е съзнавал и е имал реална представа,
че ударът ще причини на тъжителката нараняване, в резултат на което да настъпи
разстройство на здравето й. Още повече подсъдимият е съзнавал, че удря лице от
женски пол, което се предполага, че е по слабо физически и нанесеният удар ще
причини по-тежки наранявания. Независимо от това подсъдимият целенасочено е
действал, за да постигне тези последици.
По изложените съображения съдът призна подсъдимият
за виновен
в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
По вида и размера на наказанието:
При
определяне на наказанието съдът взе предвид, че за извършеното престъпление по чл.130, ал.1 от НК се
предвижда наказание „лишаване от свобода“ до две години или „пробация“. Както
се установи по–горе в изложението към дата на деянието (20.06.2018 г.)
подсъдимият е бил осъждан, поради което не е приложима разпоредбата на чл. 78а НК и подсъдимият не може да бъде освободен от наказателна отговорност.
При индивидуализацията на вида и размера на
наказанието съдът прецени, че явно справедливо и в съответствие с целите
на чл. 36 НК е на подсъдимия да се наложи наказание „пробация“ с пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес,
изразяваща се в явяване и подписване пред пробационния служител или определено
от него длъжностно лице два пъти седмично“ за срок от 1 година и 6 месеца, „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1 година и 6 месеца и „Безвъзмезден труд в
полза на обществото“ в размер на 200 часа годишно за срок от 1 година и 6 месеца.
Така наложеното
наказание в пълнота ще изпълни и целите си, като въздейства възпитателно върху подсъдимия и обществото.
По гражданския иск:
Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, при
реализирането на който следва да бъде уважен искът, включва следните елементи:
противоправно и виновно деяние на лицето, настъпили вреди за пострадалия , които да са в
причинна връзка с извършеното деяние и размер на вредите.
От фактическа страна по делото се
установи, че подсъдимият виновно е нанесъл удар в главата на тъжителката в
резултат, на който е настъпило нараняване на горния клепач във външната
половина по ръба на орбитата с дължина 1 см., както и кръвонасядане на
клепачите. От показанията на свидетелката Ваня Г. се установи, че след
инцидента с подсъдимия тъжителката не е била на работа няколко дни, била е
стресирана, което е препятствало работата й с клиенти.
Настоящият
състав уважи предявения граждански
иск за обезщетение за претърпените от престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК от тъжителката неимуществени вреди до размера от 1000 лева, ведно със
законната лихва от датата на деянието 20.06.2018 г., като отхвърли иска до
пълния предявен размер от 3000 лв. Относно размера на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и
прие, че сумата от 1000 лв. се явява съразмерна, съответна на претърпените от
тъжителката неимуществени вреди, поради което е и справедлива.
По
разноските:
С оглед
признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото с тъжбата обвинение на
основание чл. 189, ал. 4 НПК подсъдимият беше осъден да заплати на тъжителката
деловодни разноски в размер на 492 лв., както и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият беше осъден да заплати по сметка на БРС сумата от 50 лв.,
представл.аща държавна такса за уважената част от гражданския иск и 70 лева,
представл.ащи изплатено възнаграждение за вещо лице.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС