№ 11634
гр. София, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110100062 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца „..............” ЕАД, ЕИК ................, със седалище и адрес на
управление: гр. ........... обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответниците Д. Ж. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „................ и А. И. Б., ЕГН **********, с адрес:
гр. ............. искове за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца в условията на
разделна отговорност при равни квоти - по 1/2 ид.ч. за всеки, на следните суми: Д. Ж.
Б. – 1643,89 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот,
находящ се на адрес: гр. ............ за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 03.01.2023 г. до окончателното
заплащане на вземането; 282,54 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
07.12.2022 г.; 11,40 лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за
периода 01.07.2020 г. до 30.4.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 03.01.2023 г. до окончателното заплащане на вземането; 2,03 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. до 07.12.2022 г. и А. И. Б. - 1643,89
лв. - представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на
адрес: гр. ............ за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба – 03.01.2023 г. до окончателното заплащане на
вземането; 282,55 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 07.12.2022
г.; 11,39 лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода
1
01.07.2020 г. до 30.4.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
– 03.01.2023 г. до окончателното заплащане на вземането; 2,03 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 15.09.2020 г. до 07.12.2022 г.
Ищецът „............ ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е
налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване
на месечните сметки. Сочи, че ответниците не са изпълнили задължението си да
заплатят сумите всеки по 1/2, съобразно дела в собствеността, а именно: по 1643,89 лв.
- представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г. и по 11,40 лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за
периода 01.07.2020 г. до 30.4.2021 г. Претендира и заплащането на обезщетение за
забава съответно в размер на по 282,54 лв. върху главницата за доставена топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 07.12.2022 г., и обезщетение за забава в размер
на по 2,03 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода
15.09.2020 г. до 07.12.2022 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на
исковата молба – 03.01.2023 г. до окончателното й погасяване.
Ответниците Д. Ж. Б. и А. И. Б. са подали общ отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 ГПК, с който оспорват предявените искове с твърдения, че имотът се е
ползвал от бабата на ответника А. ............. – А.а Б. до нейната смърт през 2021 г.
Твърдят, че на 11.08.2022 г. между ищеца и ответника А. Б. било сключено
споразумение за непогасените задължения, които покриват периода до 30.04.2019 г.,
които са били погасени. Сочат, че за периода от 07.2020 г. до 30.04.2021 г. са погасени
задължения в размер на 1805,76 лв. Релевират възражение за изтекла кратка
погасителна давност в тяхна полза за задълженията до 01.2020 г. При извършена
справка в E-pay на 03.03.2023 г. за процесния имот се дължали суми за периоди, извън
процесния, поради което считат, че не са дали повод за завеждане на иска.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „................. ЕООД изразява становище по предявените искове с твърдения, че
дяловото разпределение е извършено в съответствие с всички действащи през
процесния период нормативни актове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен Нотариален акт за собственост на жилище в сграда,
построена върху държавен терен за кооперативно жилищно строителство, даден на
....... – ................., том II, дело № 1671 от дата 13.01.1973 г., по силата на който А.а И.а
.................
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот дело № 3516/01.03.1996 г. А.а
И.а ............. на сина си И. И. Б., като същата е запазила правото да ползва имота до
края на живота си.
Видно от представеното по делото Удостоверение за наследници изх. №
2
146/20.01.2023 г. на СО – район Триадица, И. И. Б. е починал на 02.04.2010 г. и е
оставил за наследници ответниците Д. Ж. Б. – съпруга и А. И. Б. – син.
Видно от представеното по делото Удостоверение за наследници изх. № РОБ21-
УГ51-1388/29.03.2021 г. на СО – райо............ г. и е оставила единствен наследник
ответника А. И. Б..
Представено е Удостоверение изх. № СА 92-00-35/29.02.2012 г. на СО –
............... по Протокол № 6, т. 18 от 25.02.1992 г. на СОС.
Представен е Договор № 332/13.04.2002 г. между етажните собственици на
сградата, находяща се в ................... ЕООД за извършване от последния на
индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата
за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото
събрание на етажната собственост на 22.04.2002 г.
Представен е и Договор № Д – 0 - 69 от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и
„.............“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
между потребителите в сгради етажна собственост.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „..............“ АД на потребителите в гр. София.
По делото са представени съобщение към фактури и обща фактура с отразени
количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г., извлечения от сметки, както и индивидуални справки за използвана
топлинна енергия за същия период, изготвени от „............... ООД за процесния период,
както и главни отчети и протоколи за проверка и сертификати на общия топломер.
Представена е справка за дължими суми за процесния имот за периода м.6.2022
г. до м.9.2022 г.
От приложеното по делото споразумение от 11.08.2022 г. е видно, че ответникът
А. Б. и ищецът са разсрочили задължение във връзка с топлоснабдяването на
процесния имот, дължимо въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. №
43966/2020 г. по описа на СРС, 42 с-в в общ размер на 3835,88 лв., по което са
направени плащания, съгласно приложени фискални бонове в размер на 1150,76 лв. на
11.08.2022 г. и в размер на 85,12 лв. на 17.11.2022 г.
Представено е и извлечение от договорна сметка за процесния имот за периода
м.7.2020 г. – м.07.2022 г.
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, начислените суми за процесния период по прогнозни данни са
3407,10 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР 4318,28 лв. След
възстановяване на сума във връзка с промяна на цена и платените от портебителя суми,
дължимата сума за периода след изравнение е 3287,77 лв. Вещото лице е изчислило
размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответниците в забава до
07.12.2022 г. – 561,25 лв. Размерът на главницата за предоставена услуга дялово
разпределение от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г. е 22,79 лв., а законната лихва върху
тази сума за периода 15.09.2020 г. – 07.12.2022 г. е в размер на 4,35 лв. Вещото лице е
установило, че процесните суми не са заплатени от ответниците. Начислените суми
топлинна енергия само за периода 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. са в размер на 2852,49
лв., а дължимата законната лихва, считано от датата на изпадане на ответниците в
забава – 15.09.2020 г. до 07.12.2022 г. – 460,58 лв. За същия период дължимото
възнаграждение за дялово разпределение е в размер на 22,79 лв., а обезщетението за
забава за периода от 15.09.2020 г. до 07.12.2022 г. – 4,35 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил
3
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на
друго облигационно основание.
При учредено ограничено вещно право на ползване, собственикът е лишен от
правомощието да ползва имота, тъй като това правомощие е прехвърлено на
ползвателя (в този смисъл Решение №14/20.03.2015г. по гр.д.№5426/2014г. на ВКС, ІІ
г.о.). Или облигационната връзка по силата на публикувани общи условия възниква
между доставчика на топлинна енергия от една страна, и ползвателя по силата на
вещно или облигационно право на ползване, от друга. По смисъла на цитираните
разпоредби от закона и съдебната практика ползвателят, притежаващ ограничено право
на ползване, изключва собственика в правоотношението с дружеството – доставчик на
топлинна енергия. Това е така, тъй като ползвателят е носител на правото да използва
вещта по предназначение и същият съгласно чл.56 и чл.57 ЗС е длъжен да плаща
разноските, свързани с ползването на вещта. В закона не е предвидена солидарна
отговорност на собственика и ползвателя, такава не е предвидена и в общите условия,
за разлика например от хипотезата, при която имотът се ползва от наемател – чл.63,
ал.1 ОУ, в който случай за задълженията отговаря солидарно и собственикът. При това
положение следва да се приеме, че специалната и снабдена със самостоятелното
правомощие да ползва имота фигура на ползвателя изключва тази на собственика в
отношенията с ищеца, както по силата на закона, така и по силата на договора.
Последното е оправдано, защото само на ползвателя, а не и на собственика
принадлежи правото да ползва топлоснабдения имот, в това число да се ползва от
предоставената от ищеца в същия имот услуга. Поради това само ползвателят, а не и
голият собственик на топлофициран недвижим имот притежава качеството
„потребител на топлинна енергия“ в хипотезата, при която съществува учредено право
на ползване върху топлоснабдения имот и само носителят на това право, в качеството
му на страна по възникналото облигационно правоотношение дължи изпълнение на
задължението за заплащане на стойността на доставена в имота топлинна енергия.
Правноирелевантно е обстоятелството дали ползвателят реално е ползвал имота.
Законът ангажира неговата отговорност, поради притежаването на вещното право на
ползване, без да се интересува по-нататък дали това право е било ефективно
упражнявано или не.
Предвид изложеното и видно от представените по делото доказателства
(Нотариален акт за собственост на жилище в сграда, построена върху държавен терен
за кооперативно жилищно строителство, даден на ....... – ................., том II, дело № 1671
от дата 13.01.1973 г., Удостоверение за наследници изх. № 146/20.01.2023 г. на СО –
район Триадица и Удостоверение за наследници изх. № РОБ21-УГ51-1388/29.03.2021 г.
4
на СО – район Оборище) може да се обоснове извод, че ответниците като наследници
на И. И. Б. са били собственици на процесния имот при равни квоти, но до смъртта на
А.а И.а ............. на 19.03.2021 г. върху имота е тежало вещно право на ползване.
Поради това до погасяването на правото на ползване (19.03.2021 г.) страна по
облигационната връзка с ищеца по повод топлоснабдяването на имота, следователно и
качеството „потребител“ е имал вещният ползвател - А.а И.а .............. По делото беше
доказано, че единствен неин наследник е ответникът А. И. Б., поради което единствено
той отговаря за задължението на своя наследодател до неговата смърт. След смъртта на
А.а ............., страни по облигационната връзка са собствениците на имота –
ответниците А. И. Б. и Д. Ж. Б. и същите за периода от 20.03.2021 г. до 30.04.2021 г.
отговарят за задължението съобразно притежаваните квоти в съсобствеността – по ½.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за
ищеца „..............” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна
енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната цена, в качеството
им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1,
т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г.,
постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено,
че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът на ответниците се намира в сграда – етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. В случая от представените протокол от общото
събрание на етажните собственици и от представените изравнителни сметки, се
установи, че дяловото разпределение е възложено и е осъществявано от отделеното от
третото лице – помагач „.............“ ЕООД дружество - „............... ООД.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
5
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени
доказателства (фактури и справки за индивидуални отчети), се установи, че за
отоплявания имот за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност
4318,28 лв. От заключението на ССчЕ пък се установи, че след приспадане на суми
поради корекция в цената и платените от потребителя суми, неплатената цена за
доставена топлинна енергия е в размер на 3287,77 лв. Тази сума се претендира от
ищеца от ответниците при условията на разделна отговорност, а именно по ½ или по
1643,89 лв.
По отношение на ответника Д. Ж. Б. и предвид изложеното по-горе, че същата е
придобила качеството потребител на топлинна енергия в имота, в качеството й на
съсобственик, след смъртта на вещния ползвател А.а И.а ............. на 19.03.2021 г., то
същата отговаря за задължението към ищеца само за периода от 20.03.2021 г. до
30.04.2021 г. до размера на притежаваната от нея квота в съсобствеността. Съгласно
заключението на ССчЕ задължението за доставена топлинна енергия за м. 3.2021 г. е в
размер на 306,34 лв., а за м. 4.2021 г. е 290,77 лв. Доколкото същата отговаря за
задължението за доставена топлинна енергия за м. март 2021 г. след 20-то число, то
отговорността й следва се определи пропорционално на времето, в което е била
потребител, или за сумата от 102,10 лв., както и за цялото задължение за м. април 2021
г. в размер на 290,77 лв., или общо 392,87 лв. Доколкото същата отговаря съобразно
квотата в съсобствеността – ½, то задължението й към ищеца за периода от 20.03.2021
г. до 30.04.2021 г. е в размер на половината от 392,87 лв., или 196,44 лв.
Ответникът А. И. Б. за периода от 01.05.2019 г. до 19.03.2021 г. отговаря за
задължението към ищеца в качеството си на наследник на вещния ползвател А.а И.а
............., а след тази дата като съсобственик в имота. Предвид диспозитивното начало и
доколкото ищецът е претендирал от този ответник половината от дължимата цена за
доставена топлинна енергия, то съдът е обвързан от това искане. Следователно този
ответник отговаря за половината от неплатената цена за доставената топлинна енергия,
която съгласно заключението на ССчЕ е в размер на 3287,77 лв., или до размера на
1643,88 лв.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност, съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът
в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба на 03.01.2023 г.
Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 03.01.2020 г., са погасени по
давност.
Съгласно 33, ал. 2 от Общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно, по отношение на задълженията за периода 01.05.2019 г. –
31.10.2019 – за последния месец от посочения период задължението е станало
изискуемо на 15.12.2020 г. (датата, на която задължението за изтеклия на предходния
ден отчетен период е възникнало), като тригодишната погасителната давност за това
вземане е изтекла преди подаване на исковата молба, следователно вземанията за
посочения период са погасени по давност. Вземанията за периода 01.11.1019 г. –
30.04.2021 г. не са покрити от давност, тъй като вземането за потребена топлинна
енергия за м. 11.2019 г. е станало изискуемо на 14.01.2020 г., т.е. преди подаване на
исковата молба, като с подаването на същата на 03.01.2023 г. погасителната давност за
6
вземанията за този период е била прекъсната. Според заключението по изслушаната
ССчЕ неплатената цена за доставена топлинна енергия за периода 01.11.1019 г. –
30.04.2021 г. е в размер на 2852,49 лв. Тъй като ищецът е претендирал от ответника А.
Б. само 1/2 от дължимите суми и прилагайки принципа на диспозитивното начало,
основателна се явява претенцията на ищеца до размера на 1/2 от дължимите суми за
топлинна енергия, установени със заключението по ССчЕ, а именно до размера на
1426,25 лв., до който размер следва да се уважи претенцията срещу този ответник, а в
останалата част искът следва да се отхвърли.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Предвид горния извод на съда за
частична основателност на претенцията за главница за топлинна енергия, основателна
се явява и претенцията за обезщетение за забава само върху основателната част от
главница. По отношение на претенцията срещу ответника А. Б., според заключението
по изслушаната ССчЕ за периода от датата на забавата – 15.09.2020 г. до 07.12.2022 г.
същата е в размер на 460,58 лв. Доколкото искът за обезщетение за забава срещу този
ответник е предявен само за 1/2, то същият се явява основателен и следва да бъде
уважен за половината, а именно за сумата от 230,29 лв., а в останалата част до пълния
предявен размер искът следва да се отхвърли.
По отношение на предявения иск за заплащане на обезщетение за забава срещу
ответника Д. Б., дължимата законна лихва съдът изчисли по реда на чл. 162 ГПК върху
дължимата от нея главница от 196,44 лв. за периода от датата на забава – 15.09.2021 г.
до 07.12.2022 г., която е в размер на 24,50 лв., до който размер се явява основателна
претенцията, а в останалата част до пълния предявен размер искът следва да се
отхвърли.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представения по делото
протокол от общото събрание на етажните собственици в процесната сграда, същите са
избрали „.............“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение в сградата,
но същото е осъществявано от „............... ООД по повод отделяне на това дружество от
„.............“ ЕООД. Независимо, че по делото не е представен договор, сключен между
7
етажните собственици, или между ищцовото дружество и „............... ООД, съдът
намира, че от представените по делото изравнителни сметки и други документи,
касаещи годишното отчитане, може да се обоснове извод, че именно на „............... ООД
е било възложено и същото реално е извършило услугата дялово разпределение в
процесния имот. От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че дължимата и незаплатена сума за предоставена услуга
дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. – 30.04.2021 г. е в размер на 22,79 лв.
Ищецът е претендирал срещу от ответника А. Б. 1/2 от дължимата сума, а именно
сумата от 11,40 лв., поради което предявеният иск срещу този ответник се явява изцяло
основателен.
По отношение на ответника Д. Б. и доколкото същата се явява потребител само
за периода 20.03.2021 г. – 30.04.2021 г., то същата отговаря за възнаграждението в
размер на 2,53 лв. за м. април 2021 г. и в размер на 8 лв. за м. март 2021 г., последното
изчислено пропорционално на дните от този месец, в който същата е имала качеството
потребител, или общо 10,53 лв. Доколкото същата отговаря съобразно квотата в
съсобствеността (1/2), то основателна се явява претенцията на ищеца до размера на
5,27 лв., до който размер се явява основателна претенцията, а в останалата част до
пълния предявен размер искът следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба,
въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което акцесорната
претенция и в тази част се явява неоснователна.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е
сторил разноски в размер на 114,11 лв. планета държавна такса, 350 лв. платено
депозит за вещо лице по ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в
размер на 150 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия,
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. Съобразно
уважената част от предявените искове срещу всеки от ответниците, на ищеца следва да
се присъди съответна част от сторените в разноски, а именно: по предявения срещу
ответника Д. Б., следва да се присъди на ищеца в тежест на този ответник сумата от
35,81 лв.; по предявения срещу ответника А. Б. следва да се присъди на ищеца в тежест
на този ответник сумата от 264,02 лв.
Ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също имат право на разноски,
съобразно отхвърлената част на предявените искове, но същите не са направили искане
в тази насока, поради което съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
8
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Ж. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „................ ДА
ЗАПЛАТИ НА „..............” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, 196,44 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна енергия
за имот, находящ се на адрес: гр. ............ за периода от 20.03.2021 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 03.01.2023 г. до
окончателното заплащане на вземането; 24,50 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2021 г. до 07.12.2022 г. и 5,27 лв., представляваща цена за услуга дялово
разпределение за периода 20.03.2021 г. до 30.4.2021 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 03.01.2023 г. до окончателното заплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „..............” ЕАД, ЕИК ................, със
седалище и адрес на управление: гр. ........... обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу
ответника Д. Ж. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ............. за заплащане на сумата над
196,44 лв. до пълния предявен размер от 1643,89 лв. - представляваща стойност на
потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. ............ за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
– 03.01.2023 г. до окончателното заплащане на вземането; за сумата над 24,50 лв. до
пълния предявен размер от 282,54 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 07.12.2022 г.; за сумата над 5,27 лв. до пълния предявен размер от
11,40 лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.07.2020
г. до 30.4.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
03.01.2023 г. до окончателното заплащане на вземането и за сумата 2,03 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. до 07.12.2022 г.
ОСЪЖДА А. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „................ ДА
ЗАПЛАТИ НА „..............” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 1426,25 лв. - представляваща стойност на потребена
топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. ............ за периода от 01.11.2019 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 03.01.2023
г. до окончателното заплащане на вземането; 230,29 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2020 г. до 07.12.2022 г. и 11,40 лв., представляваща цена за услуга дялово
разпределение за периода 01.07.2020 г. до 30.4.2021 г., ведно със законната лихва от
9
подаване на исковата молба – 03.01.2023 г. до окончателното заплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „..............” ЕАД, ЕИК ................, със
седалище и адрес на управление: гр. ........... обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу
ответника А. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ............. за заплащане на сумата над
1426,25 лв. до пълния предявен размер от 1643,89 лв. - представляваща стойност на
потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. ............ за периода от
01.05.2019 г. до 31.10.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
– 03.01.2023 г. до окончателното заплащане на вземането; за сумата над 230,29 лв. до
пълния предявен размер от 282,55 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 07.12.2022 г. и за сумата 2,03 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.09.2020 г. до 07.12.2022 г.
ОСЪЖДА Д. Ж. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „................ ДА
ЗАПЛАТИ НА „......, със седалище и адрес на управление: гр. ................., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 35,81 лв. – разноски в производство.
ОСЪЖДА А. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „................ ДА
ЗАПЛАТИ НА „......, със седалище и адрес на управление: гр. ................., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 264,02 лв. – разноски в производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „..............” ЕАД – „.............“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10