№ 1593
гр. София, 29.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова
Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно частно наказателно
дело № 20221100602669 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.
Образувано е по жалба на пострадалия М. К. Б. срещу определение от 28.06.2022 г.
по НЧД 20221110203029 по описа за 2022 г. на СРС, НО, 18 с-в, с което е отменено
Постановление на СРП от 13.08.2021 г., с което на осн. чл. 243, ал. 1, т. 2 и чл. 199 от НПК
частично е прекратено наказателното производство по ДП № 2222/2019 г. по описа на 09 РУ
- СДВР, пр. пр. № 47389/2019 г. по описа на СРП и делото е върнато на прокурора със
задължителни указания относно прилагането на закона.
В жалбата се излагат съображения за това, че в определението си СРС не е взел
становище по направеното оплакване относно преквалифицирането на извършеното спрямо
пострадаля деяние от такова по чл 128, ал. 2 вр. ал. 1 от НК в такова по чл 129, ал. 2 вр. ал. 1
от НК, като изрично се посочва, че определението се обжалва единствено в тази част.
Изразява се несъгласие с изводите на прокурора относно вида на причинената на Б. телесна
повреда. Твърди се допуснато от СРП съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
липса на изрично прекратяване на наказателното производство, водено срещу О.О.М. за
престъпление по чл 128, ал. 2 вр. ал. 1 от НК преди преквалифицирането му в по-леко
наказуемо престъпление. Иска се от съда да отмени постановлението на СРП за частично
прекратяване на наказателното производство по ДП № 2222/2019 г. по описа на 09 РУ -
СДВР, пр. пр. № 47389/2019 г. по описа на СРП, водено срещу О.С.М. за престъпление по
чл. 128, ал.2, вр. ал.1 от НК и да върне делото на прокуратура като даде задължителни
указания относно неправилно приложение на материалния закон, изразяващо се в
погрешното преквалифициране на извършеното спрямо него деяние от такова по чл. 128,
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК в такова по чл. 129 от НК.
Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл. 243, ал. 8 НПК
законосъобразността на протестираното определение на СРС, с което е отменено
Постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство и се запозна със
събраните по делото доказателства, прие от фактическа страна следното:
Досъдебното производство № 2222/2019 г. по описа на 09 РУ - СДВР, пр. пр. №
47389/2019 г. по описа на СРП е образувано и водено срещу О.С.М. и О.О.М. за извършено
от всеки от тях престъпление по чл. 128, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, за това,
че на 18.12.2019 г. в София, кв. „Филиповци”, в близост до бл.75, като съизвършители, в
съучастие помежду си, чрез нанасяне на удар с бухалка в областта на главата на М. К. Б., му
1
причинили тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка открита черепно-мозъчна травма с
белези на мозъчно притискане, която е причинила на пострадалия „постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота“.
В хода на разследването по отношение на О.О.М. е съставено ново постановление за
привличане, с което на 04.06.2021 г. е привлечен към наказателна отговорност за
престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК за това, че на 18.12.2019 г. в София, кв.
„Филиповци”, в близост до 6л.75, чрез нанасяне на удар със стол в областта на главата на М.
К. Б., му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсно контузна рана в
дясната теменна област на главата с подлежащо счупване, което е създало съобщение между
черепната кухина и външната среда, което по своята медикобиологична характеристика
представлява нараняване, проникващо в черепната кухина.
С Постановление на СРП от 13.08.2021 г. частично е прекратено наказателното
производство по ДП № 2222/2019 г. по описа на 09 РУ - СДВР, пр. пр. № 47389/2019 г. по
описа на СРП, в частта относно повдигнатото с постановление от 19.12.2019 г. срещу обв.
О.С.М. обвинение за осъществено от него в съучастие с О.О.М. престъпление по чл. 128,
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, като е посановено, че наказателното
производство следва да продължи срещу обв. О.О.М. в рамките на повдигнатото му на
04.06.2021 г. ново прецизно обвинение, за престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Недоволен от прокурорският акт е останал М. К. Б., който, легитимирайки се като
лице, пострадало от инкриминираното деяние, е обжалвал по реда на чл. 243, ал. 5 НПК
прекратителното постановление пред Софийски районен съд. С постъпилата жалба е
направил искане за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното
производство, като е възразил срещу извода на прокурора за недоказаност на
извършителството по отношение на обв. О.С.М. и срещу извода на прокурора относно
квалификацията на съответната телесна повреда като средна, а не като тежка.
С определение от 28.06.2022 г., постановено по НЧД 20221110203029 по описа за
2022 г. на СРС, НО, 18 с-в, е отменено обжалваното постановление на СРП за прекратяване
на наказателното производство и делото върнато на прокуратурата. В мотивите си съдът е
приел, че изводите на представителя на СРП за недоказаност на участието на О.С.М. в
извършване на деянието са неправилни, тъй като не почиват на правилен анализ на
събраните доказателства, в частност свидетелските показания. Добавил е, че във връзка с
преквалификацията на обвинението от такова за нанесена тежка телесна повреда към такова
за нанесена средна телесна повреда частично прекратяване на наказателното производство
не се следва, а актовете на органите на ДП по отношение на самото определяне на правната
квалификация на обвинението подлежат на контрол по реда на чл. 200 от НПК.
След като обсъди фактическата страна на правния спор, настоящият съдебен състав
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално недопустима, тъй като е депозирана от лице, което не
притежава правен интерес да иска отмяната на атакувания съдебен акт. Независимо от
обстоятелството, че пострадалият попада сред лицата, притежаващи процесуална
легитимация да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство
пред съда, в конкретния случай защитим интерес от обжалване на първоинстанционното
определение липсва, тъй като с постановяването му жалбоподателят в пълна степен е
постигнал целеният от него благоприятен резултат – отмяната на постановлението за
прекратяване на наказателното производство. Прави впечатление и изричното посочване, че
в тази част определението на СРС не се обжалва, от което може да се направи извод за липса
на годен да инициира въззивна проверка по чл. 243, ал. 7 НПК сезиращ акт.
Освен това, от съдържанието на жалбата срещу първоинстанционното определение, е
видно, че от въззивния съд се иска единствено изменение на дадената от прокурор при СРП,
с постановлението за привличане на О.О.М. като обвиняем от 04.06.2021 г., правна
квалификация на извършеното деяние, който акт не подлежи на съдебен контрол. С оглед на
това, следва изрично да бъде посочено, че в рамките на досъдебната фаза на наказателното
2
производство прокурорът е единственият орган, който определя развитието на
производството, включително и правната рамка на обвинението. Предвиденият съдебен
контрол по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК е изключение и целта му е да се извърши
проверка за обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора, с
които се поставя край на наказателното производство. Съдът не разполага с процесуалното
правомощие да дава указания на прокурора относно вида на извършеното престъпление,
нито дали да предяви и какво обвинение срещу определено лице за конкретно осъществен от
него престъпен състав. Противното би довело до недопустима намеса в изключителните
функции на прокурора да повдига и поддържа обвинението за престъпленията от общ
характер.
Посоченото обаче не се явява пречка за жалбоподателя да инициира контрол по реда
на чл. 200 от НПК, както основателно е посочил районният съд. Това е така, тъй като
прокуратурата, съгл. чл. 127, ал. 1 КРБ има правомощието да преценява на кои лица и за кое
престъпление да подвигне обвинение и може да извърши пълна ревизия както на фактите на
престъплението, предмет на разследването, така и на правната му квалификация, вкл. да
прецени дали е извършено първоначално разследваното престъпление, или има данни по
делото за друго.
При тази позиция на въззивната инстанция за недопустимост на подадената от
пострадалия въззивна жалба, обсъждането на първоинстанционното определение по
същество е безпредметно. За пълнота на изложението обаче, СГС намира, че
първоинстанционният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.
Същият е изпълнил задължението си предвидено в чл. 243, ал.4 от НПК да се произнесе по
обосноваността и законосъобразността на постановлението на съответния прокурор за
прекратяване на наказателното производство, поради което не са налице основания за
отмяната му.
В заключение, поради всички изложени по-горе съображения, настоящият съдебен
състав намира, че въззивната жалба на М.Б. следва да бъде оставена без разглеждане, като
процесуално недопустима.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 7 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, жалбата, подадена
от пострадалия М. К. Б. срещу определение от 28.06.2022 г. по НЧД 20221110203029 по
описа за 2022 г. на СРС, НО, 18 с-в, с което е отменено Постановление на СРП от 13.08.2021
г., с което на осн. чл. 243, ал. 1, т. 2 и чл. 199 от НПК частично е прекратено наказателното
производство по ДП № 2222/2019 г. по описа на 09 РУ - СДВР, пр. пр. № 47389/2019 г. по
описа на СРП и делото е върнато на прокурора със задължителни указания относно
прилагането на закона.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4