№ 135
гр. Смолян, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Мария Ан. Славчева
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Петър Маргаритов Въззивно гражданско дело
№ 20235400500087 по описа за 2023 година
Настоящото производство се развива по реда на чл. 258 и следващи от
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ –
МВР срещу съдебно решение постановено по гр.д.№ 1001/2022г. по описа на
РС-Смолян.
В подадената ВЖ се твърди , че първоинстанционният съд е постановил
незаконосъобразно , неправилно и необосновано решение . Изложени са
твърдения, че съдът е приложил отменен подзаконов нормативен акт и
подзаконов на КТ нормативен акт /НСОРЗ/, който не може да намери
приложение в разглеждания казус . В жалбата е посочено, , че ЗМВР
съдържа специални правни норми, които са относими към конкретните
правни субекти по служебно правоотношение и за тази категория
служители не е предвидено субсидиарно прилагане на разпоредбите на други
нормативни актове. В ЗДС и ЗМВР има непряко препращане към нормите на
Кодекса на труда, но това е допустимо само за неуредените случаи . За
положения от служителите извънреден и нощен труд са налице специални
нормативни актове, които регулират правоотношенията между страните и
1
НСОРЗ не може да се прилага субсидиарно и по аналогия .Не се оспорва, че
ищецът е полагал нощен труд с продължителност от 8 часа, като се твърди, че
съдът неправилно е приложил нормата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, която е
неприложима спрямо ищеца. Според жалбоподателя неоснователно и
необосновано първоинстанционния съд е приел за основателна и доказана
претенцията на ищеца за заплащане на левовата равностойност на
неосигурена безплатна храна и ободряващи напитки за периода 11.08.2019г.
до 04.08.2020г., и акцесорната претенция за лихви върху тази сума , като са
изложени доводи , че безплатната храна е с целево предназначение и самия
закон не предвижда заплащането й в натура. Неправилността на решението по
главния иск влече неправилност и на решението в частта, с която съдът е
уважил акцесорния иска за заплащане на обезщетение за забава с правно
основание чл.86 от ЗЗД. При това положени е поискано въззивният съд да
постановите решение, с което да отмените изцяло, първоинстанционното
решение и вместо него да постановите отхвърляне на исковите претенции на
ищеца М. Б. против Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР.
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции и се прави възражение
за прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна.
В подадения отговор на ВЖ е посочено, че решението е правилно и
законосъобразно, като съдът се е съобразил с посочена съдебна практика .
В съдебно заседание жалбоподателят изпраща представител в лицето на
юр.Хр. , като същата поддържа подадената въззивна жалба.
Въззиваемият се представлява в съдебно заседание от адв.О. , като
същата оспорва жалбата и претендира разноски.
След като се запозна с приобщените доказателства и становищата
на страните съдът намира за установен от фактическа страна
следното:
С обжалваното решение по гр.дело 1001/2022г по описа на РС-Смолян
съдът е осъдил ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ ”при МВР
гр.С., да заплати на ищеца М. Б. следните парични вземания:
- 1786,17 лв., представляваща дължимото допълнително възнаграждение за
положен и незаплатен нощен труд за периода 11.10.2019 г. –30.09.2022г,
получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с
коефициент 1,143,
-сумата от 239,15лв., представляваща мораторна лихва за забава, считано от
2
1-во число на месеца, следващ тримесечния период, за който се дължи
възнаграждението до датата на предявяване на иска-13.10.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска/13.10.2022г./ до окончателното й изплащане.
--сума в размер на 3,60 лева, представляваща левова равностойност на
неосигурена безплатна храна за периода от 11.08.2019г до 04.08.2020г,
ведно с дължима се ЗЛ в размер на 0,04 лева за периода от 01.09.2019г
до 13.10.2022г ведно със ЗЛ върху главницата от 3,60 лева, считано от
13.10.2022г до окончателното плащане
С посоченото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца
разноските по водене на делото в размер на 500,00 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение и дължимите се разноски в полза на съда.
За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел за
установено, че ищецът е работил при ответника по служебно
правоотношение, като заемал длъжността старши полицай в ГПУ-З. към
РДГП-С. за исковия период от 11.10.2019 г. –30.09.2022г..За същия период
Б. отработил общо 1208 часа нощен труд . Направен е правен извод, че
положеният нощен труд следва да се преобразува в дневен , като общата
сума на неначислените и неизплатените възнаграждения за положен нощен
труд след преобразуване с коефицент 1,143 за процесния период е в размер
на 1786,17 лв. Съдът приел , че за положения нощен труд следва да
намери приложение по аналогия нормата на чл. 9 ал.2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата , съгласно която при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време. В тази насока
съдът уважил предявения главен и акцесорен иск за заплащане на
законна лихва.
Отделно от това първоинстанционният съд приел, че ответникът не е
осигурил за периода от 11.08.2019г до 04.08.2020г безплатна предпазна
храна на стойност 3,60 лева, като е уважен и предявения иск по реда на
чл. 181 ал.3 от КТ до този размер, ведно с дължимата се законна лихва.
В хода на първоинстанционното и въззивно производство не е спорен
факта, че за периода от 11.10.2019 г. –30.09.2022г, ищецът е отработил по
служебно правоотношение при ответника общо 1208 часа нощен труд,
3
който не е преизчислен и заплатен по правилото , предвидено в нормата
на чл. 9 ал.2 от НЗОРЗ .
Не е спорно , че на Б. не е осигурена безплатна предпазна храна в общ
размер на 3,6 лева за периода от 11.08.2019г до 04.08.2020г, като
неосигурената храна не е компенсирана със заплащането на левовата и
равностойност .В подкрепа на горната фактическа обстановка е
изготвената експертиза от вещото лице Ч., като тези обстоятелства не се
оспорват и от жалбоподателя.
Правни изводи:
Решението е валидно и допустимо.
Подадената въззивна жалба е частично основателна по следните
съображения:
По отношение предявения искове по реда на чл. 178 ал.1 т.3 от
ЗМВР във връзка с чл. 187 ал.7 от ЗМВР и иска по чл. 86 от ЗЗД.
Спорен по делото е въпросът, въведен и като предмет на въззивното
обжалване, дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд
от служителите на МВР са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ и в
частност нормата на чл. 9 ал.2 от НСОРЗ.
Съгласно постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. на ВКС
по т. д. № 1/2020 г., ОСГК при отчитане и заплащане на положените часове
нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са
приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на чл. 9 ал.2 от НСОРЗ
.В тези случаи следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и
на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
Постановеното Тълкувателно решение е задължително , като ищецът
няма основания да претендира заплащане на възнаграждение /включително
и законна лихва/ за положен извънреден труд за процесния период от
11.10.2019 г. –30.09.2022г , получен като следствие от прилагане по
аналогия на нормата на чл.9 ал.2 от НСОРЗ- след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден.
С оглед на изложеното постановеното съдебно решение е неправилно в
частта , с която са уважени предявените искове по реда на чл. 178 ал.1
т.3 от ЗМВР във връзка с чл. 187 ал.7 от ЗМВР и иска по чл. 86 от
ЗЗД и същото следва да бъде отменено в тази му част .Предявените от
Б. искове за заплащане на обезщетение за положен нощен труд и
4
отчитането им като извънреден труд са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени. Няма основания да се претендира заплащане на посоченото в
исковата молба обезщетение, позовавайки се на разпоредбата на чл. 9 ал.2 от
НСРОЗ , с оглед задължителната сила на посоченото ТР № 1 от 15.03.2023 г.
на ВКС по т. д. № 1/2020 г. При това положение е неоснователен и иска за
заплащане на законна лихва , доколкото главният иск е отхвърлен като
неоснователен.
По отношение предявения иск по реда на чл. 181 ал.3 от ЗМВР:
Подадената въззивна жалба в тази и част е неоснователна, предвид
на следното:
В хода на производството е установено, че за периода от 11.08.2019г до
04.08.2020г ответникът не е осигурил на ищеца безплатна храна на
стойност от 3,60 лева, като в тази връзка е прието по делото
заключение на вещото лице. Нормата на чл. 181 ал.3 от ЗМВР вменява
задължение на ответника да осигури безплатна храна на служител,
извършващ дейности със специфичен характер на дейността .В хода на
производството е установено , че за посочения период от време ищецът
не е осигурил безплатна храна за положена смяна на 02.03.2020г., като
ответникът следва да заплати левовата и равностойност, ведно със ЗЛ
.Законодателните изменения, влезли в законна сила считано от
01.08.2020г , задължават ищеца да осигури левовата равностойност на
безплатната храна, като това не следва автоматично, че ответникът не
следва да обезщети ищеца за неизпълнено задължение за осигуряване на
безплатна храна . Когато едно задължение не е изпълнено и последващото му
реално изпълнение е лишено от интерес, това води до трансформация на
задължението от натурално в задължение за парично обезщетяване .
При това положение следва да се потвърди като правилно обжалваното
съдебно решение в частта , касаещо уважения иск по чл. 181 ал.3 от
ЗМВР, ведно с уважения акцесорен иск.
По разноските:
Ще следва да се отмени обжалваното съдебно решение в частта,
касаещо присъдените разноски в полза на ищеца /заплатено
адв.възнаграждение/ и присъдените разноски , платими от ответника ГД
"ГП" при МВР в полза на бюджета на съдебната власт , с оглед изхода
на делото и отхвърлянето на иска по чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР.
5
При това положение ищецът следва да бъде осъден да заплати
направените разноски от ответника, а именно юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 200 лева /
дължимо се минимално възнаграждение от 100 лева за всяка инстанция/
и заплатена ДТ за подаване на ВЖ в размер на 85,73 лева .
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение постановено по гр.д.№ 1001/2022г. по описа на
РС-Смолян, В ЧАСТТА , с която ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ ”при МВР гр.С., е осъдено да заплати на М. М. Б. следните
парични вземания: сума в размер на 1786,17 лв., представляваща
дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен
труд за периода 11.10.2019 г. –30.09.2022г, получени в резултат на
преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143, сумата
от 239,15лв., представляваща мораторна лихва за забава, считано от 1-во
число на месеца, следващ тримесечния период, за който се дължи
възнаграждението до датата на предявяване на иска-13.10.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска/13.10.2022г./ до окончателното й изплащане, включително и В
ЧАСТТА , с която са присъдени разноски в полза на ищеца размер на
500,00 лева за адвокатско възнаграждение и са присъдени разноски ,
платими от ответника по сметка на РС-Смолян , а именно: ДТ върху
уважението искове в размер на 171,45 лева и разноски за вещо лице в
размер на 120 лева. , като ВМЕСТО това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от М. М. Б. срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ ”при МВР гр.С. по реда на чл. 178 ал.1 т.3 във
връзка с чл. 187 ал.7 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сума
в размер на 1786,17 лв., представляваща дължимото допълнително
възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 11.10.2019 г.
–30.09.2022г, получени в резултат на преизчисляване на положените часове
нощен труд с коефициент 1,143, сумата от 239,15лв., представляваща
мораторна лихва за забава, считано от 1-во число на месеца, следващ
6
тримесечния период, за който се дължи възнаграждението до датата на
предявяване на иска-13.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на иска/ 13.10.2022г./ до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение постановено по гр.д.№ 1001/2022г. по
описа на РС-Смолян, В ЧАСТТА , с която ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ ”при МВР гр.С. е осъдено да заплати на М. М.
Б. сума в размер на на 3,60 лева, представляваща левова равностойност
на неосигурена безплатна храна за периода от 11.08.2019г до
04.08.2020г, ведно с дължима се законна лихва в размер на 0,04 лева за
периода от 01.09.2019г до 13.10.2022г и ЗЛ върху главницата от 3,60
лева, считано от 13.10.2022г до окончателното плащане.
ОСЪЖДА М. М. Б. ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ ”при МВР гр.С. дължимите се
разноски за първоинстанционното и въззивното производство в общ
размер на 285,73 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7