МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №33/01.11.2017г.
по НОХД №456 описа на РС – Ловеч за 2016 година
Срещу подсъдимия В.М.Б. *** е било предявено
обвинение за престъпление по чл.202 ал.2 т.1 във
вр. с ал.1 т.1 във вр. с чл.201 във вр.
с чл.311 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК затова, че през периода от
14.10.2009г. до 21.11.2011г., в гр. Ловеч, при условията на продължавано
престъпление, в качеството си на длъжностно лице - продавач на бензиностанция м.-ООД
– Ловеч, трудов договор №17/24.10.2008 г., присвоил чужди пари в големи размери - сума в размер на 18 470.87
лева, собственост на „м. ООД”- Ловеч, с
управител Р.М.И., връчени в това му качество да ги пази, като за улесняване на
присвояването е извършил и друго престъпление, за което не се предвижда по-тежко наказание - документно
престъпление по чл. 311 ал. 1 от НК - през същият период, в същото си
длъжностно качество, в кръга на службата си
съставил официални документи – дневни отчети-№№ 33/14.15.10.09; 48/21,22.10.09; 53/23.24.10.09;
65/30.31.01.2010; 6/02.03.03.2010; 15/06.07.03.2010; 17/07.08.04.2010;
25/11.12.04.2010; 34/15.16.04.2010; 43/19.20.04.2010; 59/27.28.04.2010;
13/05.06.05.2010; 22/09.10.05.2010; 31/13.14.05.2010; 39/17.18.05.2010;
47/21.22.05.2010; 6/02.03.06.2010; 18/08.09.06.2010; 23/10.11.06.2010;
49/22.23.06.2010; 62/28.29.07.2010; 48/17.08.2010; 49/18.08.2010;
10/03.09.2010; 34/11.09.2010; 18/06.10.2010; 51/16.10.2010; 71/22.10.2010;
4/02.11.2010; 53/17.11.2010; 67а/22.11.2010; 77/25.11.2010; 90/29.11.2010;
10/03.12.2010; 22/07.12.2010; 23/08.12.2010; 46/15.12.2010; 4/02.02.2011;
29/09.02.2011; 30/10.02.2011; 3/01.03.2011; 4/02.03.2011; 68/22.03.2011;
93/30.03.2011; 44/15.04.2011; 80/27.04.2011; 12/04.05.2011; 38/13.05.2011;
50/17.05.2011; 63/20.05.2011; 64/21.05.2011; 76/25.05.2011; 30/09.06.2011;
31/10.06.2011; 69/22.06.2011; 23/07.07.2011; 62/19.07.2011; 14/05.08.2011;
74/24.08.2011; 27/09.09.2011; 64/21.09.2011; 75/26.09.2011; 80/27.09.2011;
25/08.10.2011; 1/01.11.2011; 14/04.11.2011; 48/15.11.2011; 58/18.11.2011;
66/21.11.2011год., в които удостоверил неверни обстоятелства относно постъпили
и отчетени в брой парични суми от продажби
на гориво през нощна смяна.
Срещу подсъдимия Х.П.К.
*** е било предявено обвинение за престъпление по чл.202 ал.1 т.1 във вр. с чл 201, във вр. с
чл.311 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК затова, че през
периода от 04.03.2010 г. до 19.11.2011г., в гр. Ловеч, при условията на
продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - продавач на
бензиностанция м.-ООД - Ловеч, трудов договор №15/19.06.2008 г., присвоил чужди
пари - сума в размер на 14 915.61 лева, собственост на „м.“ ООД - Ловеч, с
управител Р.М.И., връчени в това му качество да ги пази, като за улесняване на
присвояването е извършил и друго престъпление за което не се предвижда по-тежко
наказание - документно престъпление по чл. 311 ал. 1 от НК - през същият
период, в същото си длъжностно качество,
в кръга на службата си съставил официални документи- дневни отчети № 08/03.04.03.2010;
6/02.03.05.2010; 33/14.15.05.2010;
67/30.31.05.2010;
51/23.24.06.2010;
3/01.02.07.2010;
28/13.14.07.2010; 45/21. 22.07.2010;
64/29.30.07.2010;
28/11.08.2010;
51/18.08.2010; 61/21.08.2010; 76/26.08.2010; 22/07.09.2010; 31/10.09.2010; 46/15.09.2010; 47/16.09.2010; 71/23.09.2010; 84/28.09.2010; 3/01.10.2010;
13/05.10.2010; 40/13.10.2010;
68/21.10.2010;
91/29.10.2010; 6/02.11.2010 15/05.11.2010; 30/10.11.2010; 25/08.12.2010; 49/16.12.2010; 61/20.12.2010; 64/21.12.2010; 58/21.01.2011;
73/26.01.2011; 6/02.02.2011; 32/10.02.2011; 46/14.02.2011; 55/18.02.2011; 6/02.03.2011; 30/10.03.2011; 36/11.03.2011; 45/14.03.2011 58/18.03.2011; 70/22.03.2011; 95/30.03.2011; 13/04.04.2011; 22/07.04.2011; 34/11.04.2011; 46/15.04.2011; 58/19.04.2011; 82/27.04.2011; 4/02.05.2011;
14/05.05.2011; 26/09.05.2011;
40/13.05.2011; 52/17.05.2011; 77/25.05.2011; 78/26.05.2011 96/31.05.2011; 3/01.06.2011;
19/06.06.2011; 46/14.06.2011;
49/15.06.2011; 59/18.06.2011;
71/22.06.2011; 72/23.06.2011;
86/27.06.2011; 3/01.07.2011; 12/04.07.2011; 26/08.07.2011; 27/09.07.2011; 34/11.07.2011; 38/12.07.2011; 49/15.07.2011; 70/21.07.2011; 71/22.07.2011; 76/23.07.2011; 94/29.07.2011; 3/01.08.2011;
16/05.08.2011 25/08.08.2011; 34/11.08.2011; 38/12.08.2011; 39/13.08.2011; 77/25.08.2011; 89/29.08.2011; 90/30.08.2011; 6/02.09.2011; 7/03.09.2011; 18/06.09.2011; 19/07.09.2011; 30/10.09.2011; 48/15.09.2011; 67/22.09.2011; 76/25.09.2011; 82/27.09.2011 83/28.09.2011; 91/30.09.2011; 1/01.10.2011 ; 9/03.10.2011; 10/04.10.2011; 18/06.10.2011; 38/12.10.2011; 39/13.10.2011; 50/16.10.2011; 51/17.10.2011; 63/20.10.2011; 75/24.10.2011; 81/26.10.2011; 85/27.10.2011; 86/28.10.2011; 3/01.11.2011 4; 4/02.11.2011; 17/05.11.2011; 29/09.11.2011 ; 51/16.11.2011; 61/19.11.2011, в
които удостоверил неверни обстоятелства относно постъпили и отчетени в брой
парични суми от продажби на гориво през
нощна смяна.
Срещу подсъдимия Д.В.Д. ***
е било предявено обвинение за престъпление по чл.205 ал.1 т.2 във вр. с чл.202 ал.1 т.1, във вр. с чл.201, във вр. с
чл.311 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК затова, че през периода от 09.11.2009г. до 28.11.2011г., в гр.
Ловеч, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на
длъжностно лице - продавач на бензиностанция м.-ООД - Ловеч, трудов договор №3/
21.02.2005 г., присвоил чужди пари - сума в размер на 5996,58 лева, собственост
на” м.” ООД Ловеч, с управител Р.М.И. , връчени в това му качество да ги пази,
като за улесняване на присвояването е извършил и друго престъпление, за което
не се предвижда по-тежко наказание - документно престъпление по чл. 311 ал. 1
от НК -през същият период, в същото си длъжностно качество, в кръга на службата
си съставил официални документи - дневни отчети №19/08.09.11.09; 44/20.21.11.09; 52/24.25.02.2010; 50/22.23.03.2010; 8/03.04.05.2010; 26/11.12.05.2010; 43/19.20.05.2010; 30/14.15.07.2010; 7/03.08.2010; 79/27.08.2010;
91/31.08.2010; 52/17.09.2010; 59/20.09.2010; 86/28.09.2010; 6/02.10.2010;
44/14.10.2010; 47/15.11.2010;
75/24.02.2011;
48/15.03.2011; 25/08.04.2011;
93/30.05.2011; 33/10.06.2011; 42/14.08.2011; 53/17.08.2011; 80/26.08.2011; 9/03.09.2011;
21/07.09.2011 ; 53/17.10.2011; 66/21.10.2011 ;45/14.11.2011; 46/15.11.2011; 78/25.11.2011; 88/28.11.2011,
в които удостоверил неверни обстоятелства относно постъпили и отчетени в брой
парични суми от продажби на гориво през
нощна смяна, като присвоените пари са били внесени до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд.
Представителят
на Районна прокуратура поддържа обвиненията така, както са били повдигнати
с обвинителния акт. Счита, че от събраните по делото доказателства, както от
досъдебното производство, така и в съдебното следствие, безспорно се установява
извършеното престъпление и участието на тримата подсъдими в осъществяването му.
Приема, че от събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че и
тримата подсъдими са притежавали длъжностни качества, като са работили през
посочените в обвинителния акт периоди като продавач-консултанти в
бензиностанцията на „м.” ООД в град Ловеч. Излага механизма на отчитане на извършваните
от подсъдимите продажби на гориво в брой и по договори за отложено плащане. Въз
основа на събраните по делото доказателства приема, че механизма на отклоняване
на парични средства в брой от продавач-консултантите В.Б., Х.К. и Д.Д. е
следния – случаен клиент зарежда гориво, което плаща в брой, но не взима
издадения му фискален бон. На базата на него, подсъдимият, който е бил на смяна
издавал и кредитна разписка за отложено плащане на името на фирма, с която „м.”
ООД имала договор за работа в режим „отложено плащане”. Тази кредитна разписка
увеличавала стойността на отложеното плащане за смяната, което пък от своя страна
се отразявало на сумарния касов бон за средства за отчитане в брой в по-малки
размери. По този начин, стойността на горивото по тези кредитни разписки не се
е отчитала в счетоводството на фирмата, като в същото време това гориво било
заплатено в брой от случайни клиенти. Тези кредитни разписки не фигурирали и в
сведенията за заредено количество на фирмите, на името на които били издадени,
защото те не са заредили гориво на съответната дата и час и не е било възможно
да се фактурират на същите фирми. Затова подсъдимите пренасочвали и фактурирали
на други фирми, избрани на съвсем случаен принцип. Изтъква, че при анализа на
събраните по делото доказателства се установява на първо място, че част от
касовите бонове, на базата, на които са били издадени кредитните разписки са и
от предишни дати, т.е. същите са събирани от продавач-консултантите от клиенти,
които не са взимали боновете си при покупка на гориво със заплащане в брой. На
второ място се установява, че кредитните разписки са издадени на фирми, които
имат договори за работа на режим „отложено плащане”. Всички фактури, издадени
на база на тези кредитни разписки са фактурирани на други фирми, с начин на
плащане в брой. Почти всички фактури, с много малки изключения, са издадени на
същата дата и час, на които са издадени и кредитните разписки, което води до
извода, че още в момента на създаване на кредитната разписка са оформени
документи, които са довели до увеличаване сумата на продажбата на отложено
плащане за смяната, което от своя страна е довело до намаляване сумата на
отразените на касовия бон, отчитани в брой пари. Приема за установено, че новосъставените фактури за продажба в брой на база кредитни
разписки, софтуерният продукт не отчитал като продажби, тъй като продажбата за
деня вече е била отчетена на база издаден касов бон. Така, в най-кратък и
синтезиран вид, тримата подсъдими са присвоявали тези пари и то в един некратък
период от време. Счита, че и по отношение на тримата подсъдими е налице
квалифицирания състав на чл.202 ал.1 т.1 от НК, т.е. за улесняването на
длъжностно присвояване е извършено и друго престъпление, за което по закон не
се предвижда по-тежко наказание – в случая това е престъпление по чл.311 ал.1
от НК във вр. с чл.26 ал.1 от НК. Доколкото подсъдимите в кръга на службата си
са съставяли официални документи – дневни отчети. В тези документи са
удостоверили неверни обстоятелства относно постъпилите и отчетените в брой
парични суми от продажба на гориво през нощните смени. Лъжливото документиране
е извършено с цел да се използват документите като доказателство за тези
неверни обстоятелства. Като другото престъпление, това по чл.311 от НК е
улеснило присвояването, доколкото чрез него са се създали благоприятни условия
за извършването му. Твърди, че авторството на така съставените от тях официални
документи е безспорно доказано от извършената графологична експертиза за всеки
един отчет, за всеки един от подсъдимите. От субективна страна, деянието е
извършено при пряк умисъл – подсъдимите са съзнавали, че предметът на
престъплението са чужди движими вещи, че нямат никакви права върху правомерно
предадените им във владение в качеството им на длъжностни лица, но въпреки това
са се разпоредели с тях в своя полза. Знаели са, освен това, че извършват и
друго престъпление – това по чл.311 от НК, доколкото са документирали неверни
обстоятелства и въпреки това са направили всичко за постигане на престъпните
резултати. Деянието от тримата подсъдими е извършено при условията на чл.26
ал.1 от НК. При определяне вида и размера на наказанието, моли да бъдат
съобразени всички обстоятелства, обуславящи наказателната отговорност на
подсъдимите. Степента на обществената опасност на деянието следва да се отчете
като висока, доколкото са засегнати обществените отношения, свързани с
регламентираната правна собственост, поради което моли съда да признае и
тримата подсъдими за виновни за извършените престъпления, за които са предадени
на съд, като при индивидуализация на наказанията се отчете чистото им съдебно
минало. Моли съда да наложи на подсъдимия В.М.Б. наказание от две години
лишаване от свобода, с тригодишен изпитателен срок, за подсъдимия Х.П.К. –
десет месеца лишаване от свобода, с тригодишен изпитателен срок, а по отношение
на Д.В.Д. – осем месеца лишаване от свобода, с тригодишен изпитателен срок.
Счита, че и за тримата подсъдими следва да се приложи разпоредбата на чл.55 от НК. Счита, че и тримата подсъдими следва да бъдат лишени от право да упражняват
определена дейност за срок от три години.
Подсъдимите В.М.Б. и Х.П.К., се явяват лично и с адвокати М.Д. от САК и Р.К. ***, а
подсъдимият Д.В.Д. се явява лично и с адвокат с адвокат М.Д. от САК, като и
тримата молят за оправдателна присъда.
В пледоарията си адвокат Д. изтъква, че на
страница 3-та от обвинителния акт, държавното обвинение е описало механизма на
отклоняване на парични средства в брой от продавач–консултантите, подсъдими по
делото, но счита, че след като се приема, че издадените кредитни разписки за
отложено плащане на името на фирма, с която „м.” ООД има договорни отношения за
работа в режим на „отложено плащане“ и пренасочването им в последствие към
фактури на други фирми на случаен принцип, не би трябвало тези фирми да
притежават тези фактури. Изтъква, че изготвените и приложени към делото съдебно
счетоводни експертизи касаят само нощните смени, поради факта, че паролата не
се е сменяла. защитникът счита, че данните, посочени в самия обвинителен акт, не
сочат по безспорен и категоричен начин тези обстоятелства. Приема, че са налице
три вида случая: Първият случай, цитираните като пренасочени фактури са
получени във фирмите, заведени са в дневниците за покупки, тоест твърдението,
че са пренасочени, не се потвърждава. Обръща внимание, че държавното обвинение
не е установило лицата, които са заредили по тези фактури. Не е изискало
пътните листи на МПС-тата, които са заредили. Не са
изискани паричните отчети, които те са представили във фирмите си, разходните
отчети, с които те са получили пари в брой. И ако установят, че няма такива -
да заключат, че тези фактури са неистински, никога по тях не е извършвано
реално зареждане, а без доказателства за същото, се приема, че това е така. На
второ място, фирми, спрямо които е направено запитване, но същите не са
отговорили на държавното обвинение - но това не значи, че тези фактури не са
осчетоводени при тях. Никой не си е направил труда да извърши проверки за
промяна на обстоятелства - например промяна на собственост, прекратяване на
фирмата, промяна на адрес. На трето място,
други, които са отговорили, че такава фактура не са получавали при тях. Защитата
твърди, че според обвинението подсъдимите, за да прикрият факта, че са
присвоили парите, са съставяли фактури, тоест лично, но според заключенията на
съдебно счетоводната експертиза, се стига до друг извод. Например, на
02.06.2010г. в 22:06 часа, подсъдимият Б. съставил кредитна разписка на „Елит
MX” ЕООД и на 03.06.2010г. в 12:06 часа, пренасочена фактура № ********** към
фирма „Ауто Радо 09”
ЕООД и я съставил лично. На 03.06.2010г. в 05:06 часа, същият съставил кредитна
разписка №36954 и съставил пренасочена фактура №10000830 на 03.06.2010г. пак в
12:06 часа. А пак не е бил на работа. Никой не казва кой я е подписал тази
фактура. За защитата не става ясно, как е съставил тези фактури, след като той
е бил нощна смяна и на 03.06.2010г. в 12:06 часа не е бил на работа. Кой я е
съставил, откъде е взел касовия бон, защото в обвинителния акт е записано, че
са получили отговор, че са осчетоводени тези фактури. И как отчетът е
неистински, след като няма никакви доказателства, че подсъдимият Б. е създал
тези, според държавното обвинение „пренасочени фактури”, след като не е бил на
работа и какво му е пречило да ги издаде по време на работа, след като си е
имал вече изоставените бонове от случайни клиенти. Дава пример и с подсъдимия К..
На 02.08.2010г. в 21:08 часа създал кредитна разписка № 385804, а на
22.10.2010г.в 10:10 часа се създава пренасочената фактура с №**********, като
задава въпрос кой е бил на работа на 22-ри, кой я е подписал? На 21.10.2010г. в
20:10 часа създал кредитна разписка №39764, а на 22.10.2010г. в 10:10 часа
създал пренасочената фактура с №**********. След като не е бил на работа – кой
я е създал и кой я е подписал? На 23.10.2010г. в 21:10 часа създал кредитна
разписка №39919, а на 30.10.2010г.в 10:10 часа
пренасочил фактура с №**********. Изтъква, че според обвинението тези
дейности са извършени от хората, били на работа. На 10.11.2010г. в 20:11 часа
създал кредитна разписка №40177 и на 11.11.2010г.в
14:11 часа - пренасочената фактура с №**********. Не е бил на работа. На
14.03.2011г. в 20:11 часа създал кредитна разписка №41955 и на 21.03.2011г.в
10:03 часа - пренасочената фактура с № **********. Нито е бил на работа, нито
се знае кой я е подписал. Твърди, че основанията, посочени за подсъдимия Б.
важат и за подсъдимия К.. Още по-фрапиращ и необясним за защитата е случая по
фактура с №**********, която един път я издава на 31.05.2010г. в 17:05 часа подсъдимия
Б. по кредитна разписка №36983 от 09.05.2010 година. Втори път, на същата дата
и час, свидетелят М. по кредитни разписки с №36221, 36222, 36223 и 36224 от
01.05.2010 година и той създал пренасочена фактура от 31.05. Същата фактура, в
същия час издава и подсъдимия К. - по кредитни разписки - №36244 от 02.05.2010г.,
№36546 от 15.05.2010г. Същата фактура, в
същия час издава и подсъдимия Д. по кредитни разписки №36292 от 03.05.2010г.,
№36453 от 11.05.2010г. и №36670 от 19.05.2010 година. Защита поставя въпроса защо
се приема, че кредитните разписки са неистински и на какво да разчитат
създателите им, като не издават пренасочената фактура, още повече, че
въпросната фактура е осчетоводена. Според защитата стои въпросът, кой е събирал
и държал касовите бонове - по всички посочени по-горе кредитни разписки от
01.05.2010г. до 31.05 2010г. – защото, щом е осчетоводена, те са неразделна
част към фактурата. Въпроси, за които няма отговор, а никой не е установил тази
фактура с един или с множество касови бонове е издадена, защото ако не е с един
- не е установено кой ги е събирал. Обръща внимание, че експертизата работи на
базата на предположения. Счита, че в целия обвинителен акт се говори за договор
за отложено плащане, но това, което се представя като организация на
счетоводството за продажба на отложено плащане, не отговаря на истината по
своята икономическа същност, тъй като тези продажби, според защитата, са форма
на търговски кредит, а предоставения към делото договор за покупко-продажба на
петролни продукти от 01.01.2008г. между „м.” ООД и „Виастрой” АД не съответства на нормативната база, като
подробно се спира на конкретни текстове от ЗЗД, ЗДДС и Търговския закон. Обръща
внимание, че в този договор има клаузи, които противоречат на закона, а
съгласно ЗЗД - не могат да се договарят условия, противоречащи на закона и
всички такива договорености са нищожни. Излага подробни съображения и относно така
наречената „кредитна разписка”, която според защитата не е счетоводен документ
и не се отразява в нито един счетоводен стандарт и в аналитичните ведомости. Относно
представения в съдебно заседание Договор за покупко-продажба на петролни
продукти от 01.01.2008г. между „м.” ООД и „Виастрой” АД защитата счита, че няма нищо общо с отложеното
плащане, а е налице отложено фактуриране, което е недопустимо и е в нарушение
на закона и е заобикаляне на закона, защото от момента на издаването на
фактурата, става изискуемо начисляването и плащането на дължащо се ДДС,
независимо дали е налице плащане от страна на получателя на стоката или
услугата. Твърди, че счетоводната документация във фирмата „м.” ООД е в
противоречие със Закона за счетоводството, Закона за ДДС и Правилника за
прилагане на Закона за ДДС. Изтъкава, че според представената и приета Наредба
за документооборота е записано „лицата, които имат право да подписват първични
счетоводни документи, каквито са фактурите, се определят със списък, утвърден
от управителя”, но такъв списък не е представен по делото, а нормата на чл.113
ал.7 /в редакцията на ДВ Брой 106 от 12.12.2008г., в
сила от 01.01.2009г./ гласи изрично, че се иска
писмено пълномощно, че формата е изискуемо писмена, а не устна, както твърди
свидетелката Т. в съдебна зала, видно от протокола от заседанието, проведено на
10.01.2017 година. Обръща внимание, че според държавното обвинение подсъдимите,
с цел присвояване на парични средства, са извършили и друго улесняващо присвояването
престъпление по чл.311 ал.1 от НК, а именно официални документи - дневни
отчети, подробно изброени в обвинителния акт за всеки един от обвиняемите. Изказва
недоумение защо обвинението ги нарича „официални документи”, а не с истинското
им име „първични счетоводни документи”, каквито са всъщност. Освен това над 80
% от същите, не са подписани от никого, поради което счита, че не е документ. По-нататък
се спира подробно на различните резултати относно претендираните
за присвоени суми според счетоводната експертиза и Ревизионния акт за извършена
проверка по договор за възлагане от 15.01.2012г., тъй като и при двата
резултата няма отражение изготвената в последствие графологическа експертиза -
на паричните отчети. Приема за необяснимо
откъде се явяват тези разлики, като същите би трябвало да са в резултат на един
софтуерен продукт, предоставен от фирмата. Тоест, при всяка извадка, излизат
различни данни от софтуерния продукт. Правейки анализа на приложенията към
съдебно счетоводната експертиза се установява, че всички кредитни разписки,
описани в колона 12 и всички фактури, описани в колона 16, завършват на минути
в месеца, в който са издадени - при всички обвиняеми и при свидетеля М.. В
съдебна зала, вещото лице твърди, че имала флашка и
там били описани и секунди - но и в последното й заключение от 14.06.2017г.,
данните остават същите. Тоест, нейното твърдение не се подкрепя с данните от
допълнителната експертиза. Представените данни от дънната платка на кредитните
разписки, коренно се различават и това още повече засилва в защитата
съмнението, че софтуерният продукт е манипулиран, но от кого и кога - не знае. Според
защитника, липси във фирмата през 2009 и 2010 година няма, което е видно от
приобщените към делото счетоводни баланси, където според свидетелката Т. –
главен счетоводител на фирмата липсите са били отразени по сметка 401 -
задължения към доставчици, ред четвърти в пасива на баланса, т.е. фирмата дължи
пари на доставчици, следователно годишният баланс е с невярно съдържание. Ако
документа „счетоводен баланс” за 2009-та и 2010 г. е верен, значи няма
липси. Защитата излага съображения какво следва да съдържа съдебно счетоводната
експертиза съгласно Наредбата за съдебно-счетоводните и
финансово-икономическите експертизи, като твърди, че заключението на
съдебно-счетоводната експертиза е непълно, неясно, погрешно, неправилно, необективно
и най-вече незаконосъобразно – противоречащо на чл.7 и 11 от Закона за
счетоводството и чл.113 от ЗДДС. Адвокат Д. приема, че по делото е безспорно,
че е създаден един продукт, който дава възможност, ползвайки се формално от
изискванията на Закона, издавайки документ - кредитна разписка, да се заобиколи
закона и да не се издават фактури за всеки касов бон, както изисква Закона, да
се издават фактури – сборни, но недопустими от закона и под предлог, че е
отложено плащане - да се извършва отложено фактуриране, че лицата са издавали
всякакви първични документи без да са упълномощени писмено, както изисква
Закона, че нито един издаден документ не отговаря на чл.7 от Закона за
счетоводството, че така наречените „парични отчети” не са подписани от никого и
не може да се търси отговорност за тях от никого, съгласно чл.11 от Закона за
счетоводството, че така наречените „договори за отложено плащане” противоречат
на закона, защото не можеш да договаряш срок за издаване на фактура, след като
той е законово установен, че ползваният софтуерен продукт издава документи,
липсващи в Наредба №18. Според защитника спорно е, дали този софтуерен продукт
е манипулиран, кой е издал така наречените „пренасочени фактури”, дали има
липси през 2009-та и 2010 година, защото по счетоводен баланс няма, но по
свидетелски показания има. Според адвокат Д. всички тези спорни неща водят до
един извод - подсъдимите да бъдат признати за невиновни на основание чл.304,
предложения 1 и 2 във връзка с чл.303 ал.1 от НПК, тъй като не може да се
предполага, че пренасочените фактури са издавани от обвиняемите, без да е
доказан този факт по безспорен начин с графологическа експертиза на подписите и
на тази основа да се твърди без доказателства, че Кредитните разписки са
неистински. Заявява, че не може да се издава осъдителна присъда на
предположения.
Адвокат Р.К., като защитник на
подсъдимите Б. и К., моли съда да постанови присъда, с която ги признае за
невинни за извършването на престъпленията, за които са предадени на съд.
Категорично заявява, че поддържа всичко, казано от адвокат Д., който е направил
изключително подробен анализ на събраните доказателства, особено и най-вече на
счетоводните експертизи, които в случая са най-важните и моли съда да го има предвид
при постановяване на съдебен акт. Адвокат К. се спира на теоретичната част на
лъжливото документиране, тъй като е известно, че има различни видове документи
и изпълнителните деяния на документните престъпления са различни. Не оспорва,
че доверителите му са длъжностни лица по смисъла на Закона, тъй като работят в
търговското дружество по трудов договор. Назначени са, извършвали са материално
отчетническа дейност, но оспорва факта, че дневните отчети, за които им се
вменява във вина съставянето, представляват официален документ, тъй като този
дневен отчет не е документ, който е установен от съответния орган в съответната
форма и не е вменено по никакъв начин в служебните задължения да се издава
такъв. Дори да се приеме, че Наредбата за документооборота във фирмата
предвижда издаване на такъв документ, то липсва решение на собственика на
фирмата или на управителя, както е в случая, с който се установява формата, в
която се издава тоя документ. На второ място, за да е налице съставен документ,
би следвало да има определени реквизити и безспорно, за да е налице завършена
форма на документ, би следвало документът да е подписан от издателя. Обръща
внимание, че по отношение на подсъдимия Х.П.К., нито един от дневните отчети не
е подписан, няма нито един документ с подпис. Предвид на това, не може да се
говори за лъжливо документиране по смисъла на чл.311 от НК. По отношение на
обвиняемия В.М.Б. твърди, че има един от отчетите - №38/13.05.2011г., не е
писан от него, което е видно с просто око. Счита, че важен реквизит на всеки
един документ е датата, а по отношение на В.Б. има отчети, в които липсва
такава дата, като посочва конкретни примери. Твърди, че в дневен отчет
№76/25.05.2011г., сумите в лева и другите данни, не са изписани от едно и също
лице. Тези обстоятелства, според защитника, водят до необоснованост на
обвинението по отношение на квалифициращия елемент, а именно лъжливото
документиране по чл.311 от НК. Счита обвинението за необосновано и по-скоро
недоказано, като се позовава на обстоятелството, че по отношение на В.Б.
обвинението твърди, че са били издадени 132 броя фактури, въз основа на които
са присвоени сумите, посочени в обвинението, но от тях 35 броя фактури се сочат като получени от
фирмите, които се сочат като купувачи на гориво, за 29 броя фактури има данни,
че не са получени от тези фирми и 68 броя фактури, описани в обстоятелствената
част от обвинителния акт, за които няма данни направено ли е запитване до
фирмата или няма отговор. Изтъква, че след като държавното обвинение не може да
положи и не желае да положи усилия да изясни тези случаи дали наистина не се
касае за зареждане на гориво, не вижда как се твърди, че сумите по тях са
присвоени. Обръща внимание, че по отношение на подсъдимия Х.К. ситуацията е
аналогична, даже още по-фрапираща, тъй като има 60 броя фактури, за които има
данни, че са приети от фирмите в счетоводството им – така е посочено в
обвинителния акт, но не е дадена информация, дали са включени в дневниците по
ЗДДС, в отчетите по ЗДДС и т.н. За защитника възниква въпроса – ако те са ги
осчетоводили и са получили данъчен кредит по тези фактури, как тогава
доверителите му ще отговарят за присвояване на тези суми. Твърди, че според
обвинението подсъдимите били съставяли дневния отчет, кредитните разписки,
описани в обвинителния акт и фактурите, непосредствено един след друг, а всички
събрани доказателства сочат на друго – че фактурите не са съставени в деня на
съответна смяна. Налице са доста случаи, в които изрично се вижда, че фактурата
се издава в дневна смяна, а те работят нощна смяна. Обръща внимание, че според
показанията на т.нар. „отговорник” на служителите в бензиностанцията - Д.А.,
всички са работили с една парола, т.е. всеки е имал парола, но за улеснение са
работили с една. По всяко време, всеки е можел да влиза в системата и е можел
да създава тези документи. Изтъква, че съгласно Наредбата за документооборота
продавач-консултантите, каквито са били подзащитните му, в края на всяка смяна,
трябвало да отчитат в счетоводството на дружеството сумите, описани по
съответните копюри, с отчет от дневните продажби, а
от показанията на разпитаните свидетели се установило, че това нещо не се е
спазвало, тъй като не са се отчитали в счетоводство, а са оставяли сумите в
плик, заедно с отчетите и то в бензиностанцията, следователно следваща смяна
може да прави каквото пожелае, поради което не са налице доказателства за всеки
един от тези случаи, че те са създали тези документи и са присвоили тези пари. Според
адвокат К. създадената организация на работа в тази фирма е била на
изключително ниско ниво, работило се е на изключително „юнашко доверие“ и е
дадена една възможност да се присвояват суми наистина, но без да се разбере от
кого. Изказва недоумение как липси за 196 хиляди лева могат да бъдат отчетени в
сметка 401, т.е. задължения на фирмата. Твърди, че безспорно липси има и те
могат да бъда в резултат на действията на много лица от тази фирма, но от
фирмата се насочват към тримата подсъдими и обвинението услужливо събира
доказателства до едно място и спира, защото ако събере доказателства, биха били
неизгодни за обвинението и се спира и не се събират доказателства. В тази
насока, счита, че обвинението не е доказано. Счита, че ако съдът приеме, че подсъдимите
са виновни, трябва да почива на предположения, тъй като никой не може да обясни
факта и как се е получило, че има издадени фактури, които са под един и същ
номер и дата, а са издадени според обвинението от двама от подсъдимите. Счита,
че никой не може да обясни как се получава обстоятелството, че част от
фактурите се получават от фирмите и са приети в счетоводството, без да е ясно
дали са осчетоводени или не, а ако са осчетоводени възникват въпросите ползвано
ли е ДДС от тези фирми, не е ли ползвано, кой ги е изпратил тези фактури към
контрагентите? Счита, че би трябвало счетоводството да ги е изпратило, а след
като счетоводството ги е изпратило те на практика фигурират и във фирмата. Все
въпроси, на които не може да се намери отговор. Счита, че всички тези въпроси
би следвало да намерят отговор, тъй като една присъда не би могла да почива на
предположения, поради което моли съда да признае подзащитните му за невиновни.
Само като една алтернатива, моли съда, ако наистина приеме, че подзащитните му имат някаква вина, да им бъдат наложени
условни присъди, но не и да бъдат лишени от права.
От събраните в хода на досъдебното
производство и съдебното следствие писмени доказателства, показанията на
свидетелите и заключенията на съдебно-счетоводните и графически експертизи,
преценени в своята съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за
установена следната фактическа
обстановка:
Свидетелят Р.И. бил управител на „м.” ООД -гр.Ловеч. Дружеството се
занимавало с охранителна дейност и имало бензиностанция, която се намирала на
бул.”Велико Търново” № 3.
Подсъдимите В.М.Б., Х.П.К. и Д.В.Д. работели в бензиностанцията на „м.“
ООД на длъжност продавач на бензиностанция, съответно Д. от 2005 година, а Б. и
К. от 2008 година. Тъй като бензиностанцията била с непрекъснат режим на работа,
продавачите работели на 12 часови смени по график, като на дневните смени
работели по двама продавачи, а на нощните – по един. Основните функции на продавачите,
съгласно длъжностните им характеристики, били осъществяване приемането, съхранението,
отпускането и отчитането на различни видове материали и стоки от склада и
доставчиците, воденето на необходимата отчетност по приемане, съхранение и отпускане
на материални ценности, организиране и съблюдаване на правилата и начините за
приемане, съхранение и отпускане на материални средства, както и участие при
извършване на проверки и инвентаризации.
В бензиностанцията имало инсталиран счетоводен софтуерен продукт за
отчитане продажбите на гориво в обекта, поддържан от фирма „Даниел” ЕООД – град
Русе. Всички продавачи разполагали със собствени пароли за достъп до
електронния продукт, но на практика се работело с вече въведена парола, като
обикновено това били паролите на М. Ганчева Ангелова и свидетелката Д.И.В.,
които работели само дневни смени.
По принцип плащането на заредените горива се извършвало в брой, но „м.“
ООД имало сключени договори за
покупко-продажба на петролни продукти /т.нар. договори за отложено плащане/, по
силата на които фактическото зареждане на горива се удостоверявало с разписка
за кредит, а фактурирането се извършвало в последния ден на всяка седмица от
месеца и сумите по издадените фактури се заплащали в 7 дневен срок от
издаването на съответната фактура.
Съгласно приетата и действаща Наредба за документооборота на „м.”ООД, документирането
на стопанските операции се осъществявало чрез съставяне на първични счетоводни
документи, които били разделени на такива, адресирани до други предприятия или
физически лица, които съдържали изискуемата информация по чл.7 ал.1 от Закона
за счетоводство /отм., в сила до 31.12.2015г./ и на такива, които засягали само
дейността на фирмата или така наречените „вътрешни първични счетоводни
документи“, които следвало да съдържат информацията по чл.7 ал.2 от ЗСч /отм. в
сила до 31.12.2015г./. Именно към втората група били отнесени и разписките за
кредит, които се съставяли при зареждане на горива по договорите за отложено
плащане. При всички продажби на горива електронната система на бензиностанция „м.”
ООД издавала касов фискален бон с всички задължителни реквизити /дата и час на
зареждане, вид на горивото, количество и стойност на същото и др./, на база на
който се извършвало и плащане в брой. Ако клиентът на който се зареждало
горивото имал договорено „отложено плащане” с „м.” ООД на базата на издадения
касов бон се издавала „Кредитна разписка” с реквизити /№, дата и час, вид, количество,
единична цена и стойност на гориво и данни за получателя/ в два екземпляра,
като единият се давал на клиента, а другият оставал в обекта, прикрепен към
касовия бон за издаване на фактура в края на съответния период. На всеки
клиент, ползващ режима отложено плащане, се попълвало „сведение” от продавача,
в което се описвали заредените, но неплатени видове и количества горива през
договорения период за „отложено плащане”. При настъпване на момента на
фактуриране и плащане на база издадени на клиента кредитни разписки и
сведенията се издавала фактура с начин на плащане „платежно нареждане”. Фактурата
се представяла в счетоводството, придружена със сведението и издадените
кредитни разписки на съответния клиент, придружени с фискалните бонове,
издадени при зареждането. При изваждане на отчета в края на всяка смяна се
отчитали продадените горива по видове, единична цена и стойност, както и
продажбите в магазина, като софтуерния продукт служебно отделял издадените за
смяната „разписки за кредит“, т.е. заредено, но неплатено гориво по обща
стойност по клиенти. Така продавачите в края на всяка смяна следвало да отчитат
в счетоводството на дружеството отбелязаната на сумарния касов бон сума, след
приспадане на общата сума по разписките за кредит, като за целта изготвяли
отчет на дневните продажби, в който посочвали всички заредени горива по видове,
количество, единична цена и стойност, продадените горива на фирми по договор
само по обща стойност и описвали сумите за внасяне по копюри.
След като в продължение на две години били констатирани липси на парични
средства, но поради невъзможност да бъде установен техния произход, макар и
неправилно, същите, според показанията на свидетелката Т., били отнесени в
счетоводния баланс на дружеството в задължения към доставчиците. Това накарало свидетелят
Р.И. през есента на 2011 година да се обърне към „Даниел” ЕООД, което поддържало
счетоводния софтуерен продукт за отчитане на продажбите на гориво в обекта,
където след проведен разговор с управителя на фирмата и споделяне на проблема,
била направена разпечатка на зарежданията на горива
на отложено плащане, от която се установило, че не всички издадени разписки за
кредит са били отнесени към фактурите на съответните фирми, а към фактури,
заплатени в брой.
След като свидетелят И. ***, заедно със счетоводителката си – свидетелката
Р.Т., извършили счетоводна проверка на бензиностанцията. Там констатирали
отново липси на оборотни средства от отчета на дневната смяна. От фирма
„Даниел” ООД - Русе била изискана справка за количеството гориво, продадено на
фирми с отложено плащане и тези, които са продавани срещу заплащане в брой. От
изготвената справка за периода 01.08.2009 година – 21.12.2011 година се
установили множество случаи, в които зареденото количество гориво, заплатено в
брой, е било отразено в отчетите на дневните продажби като заредено от фирми с
отложено плащане. Във връзка с тези констатации, с договор за възлагане от
15.01.2012 година на свидетелката М.П.И. било възложено да извърши документална
ревизия на дневните отчети от фискалната памет, отчет продажби и сведения за
заредени количества горива на отложено плащане за периода от 01.08.2009 година
до 31.12.2011 година. След проверка на дневните отчети от фискалната памет и
съпоставката им със заредени количества горива от фирми, плащани по банков път,
И. изготвила ревизионен акт, в който отразила по дни констатираните различия
между наличните пари в касата на обекта и съответния дневен отчет, като
посочила и лицата, които са били на смяна в този ден.
На базата на посочените в ревизионния акт констатации, свидетелят Р.И.
подал жалба до прокуратурата, въз основа на която била извършена предварителна
проверка, а в последствие образувано и досъдебното производство, в хода на
което били изготвени съдебно-счетоводни и графически експертизи.
След анализ на приложените по делото писмени и гласни доказателства
съдът прие за установен следния механизъм на отклоняване на парични средства в
брой от продавачите в бензиностанцията. Случаен клиент зареждал гориво, което
плащал в брой, но не вземал издадения му фискален бон. На база на него, продавачът
на смяна издавал разписка за кредит на името на фирма, с която „м.” ООД имало
договорни отношения за работа в режим „отложено плащане”. Така издадената разписка за кредит увеличавала
стойността на заредените горива при режим отложеното плащане за смяната, като
по този начин се намалявал размера на парите за отчитане в брой съгласно
изготвяния отчет на дневните продажби. Тази разписка за кредит не била описвана
и в сведенията за заредените количества горива на фирмата, на името на която
била издадена, защото тя действително не била заредила гориво на съответната
дата и час, нямало подпис на лицето, което е заредило горивото и не било
възможно да бъде включена при фактуриране на заредените горива от съответната
фирма. Тъй като софтуерия продукт не отчитал отделно
издадените фактури в брой, поради факта на отчитането като продажба в брой,
така съставената разписка за кредит била отнасяна към действително издадена
фактура, платена в брой при съвпадение на стойността на горивото, което
обяснява наличието на част от тях в счетоводството на съответната фирма или към
произволно издадена фактура на името на фирма, която друг път е зареждала
гориво и са били налични данните за фирмата. Когато в края на месеца оставали
неотнесени към каквато и да било фактура разписки за кредит, се издавала сборна
фактура, към която се отнасяли всички тези разписки. По този начин в края на
отчетния месечен период разписката за кредит не оставала неотнесена към някаква
фактура, поради което не било възможно установяването на отклонените парични
средства, без обстоен анализ. Този механизъм на отклоняване на парични средства
от касата на бензиностанцията е бил използван в продължение на почти три години
по всяко време на денонощието, но поради невъзможността да бъде доказано по
безспорен начин авторството на деянието в дневните смени, когато са работели по
двама, а понякога и трима продавачи, обвинението е съсредоточено само до
нощните смени, когато продавачите са работели по сами и то само по отношение на
отчетите на дневните продажби, за които графическата експертиза е категорична,
че са изготвени от конкретен продавач.
Така например на 14 срещу 15.10.2009 година подсъдимият В.Б. е бил на
работа нощна смяна. По време на нощното дежурство в бензиностанцията на м. ООД
зареждали с гориво и фирми на отложено
плащане. За цялата смяна Б. извършил продажба на гориво общо в размер на 946.56
лева, от които 387.00 лева били от действителни продажби на отложено плащане. По
време на смяната за извършени продажби на горива в 19:19:00 часа на стойност
71.01 лева и в 19:21:59 часа на стойност 40.03 лева подсъдимият издал в 19:23:52
часа разписка за кредит № 32635/14.10.2009
год. на фирма „ВИАСТРОЙ“ АД, а за извършена продажба в 19:14:11 часа на
стойност 62.01 лева подсъдимият издал в 19:25:42 разписка за кредит № 32636/14.10.2009
год. на фирма „П. и Дочев” ООД. В края на работната си смяна подсъдимият
съставил отчет на дневните продажби № 33/15.10.2009 год., в който отразил, че
общата сума на извършените продажби на гориво през нощната му смяна е в размер
на 946.56 лева, от които 560.05 лева от
фирми по договори за отложено плащане, като отчел в касата на фирмата сумата от
386.51 лева. В действителност зареденото гориво на отложено плащане било в
размер на 387.00 лева, като общия размер на паричната сума, която е следвало да
бъде отчетена в брой е била 559.56 лева, т.е. е следвало да отчете със 173.05
лева в повече, но същите били приспаднати на базата на двата броя кредитни
разписки. Така издадените кредитни разписки не били включени в сведенията за
заредените количества горива на фирма „ВИАСТРОЙ” АД и „П. и Дочев” ООД, защото
те действително не били заредили гориво на съответната дата и час. Още същия
ден, за да отпаднат като подлежащи на фактуриране, въз основа на така
издадените разписки за кредит били издадени фактура № **********/15.10.2009 година
на името на „Витенда”АД и фактура № **********/15.10.2009
година на името на „Бугей 2000” ЕООД, като и в двете
фактури било посочено като начин на плащане „в брой“, тъй като фактурите, по
които било платено в брой, не се отчитали.
По този начин Б. продължил да присвоява парични суми до 21.11.2011
година като за целта съставил дневни отчети №№
33/15.10.09; 48/22.10.09; 53/24.10.09; 65/31.01.2010; 6/03.03.2010;
15/07.03.2010; 17/08.04.2010; 25/12.04.2010; 34/16.04.2010; 43/20.04.2010;
59/28.04.2010; 13/06.05.2010; 22/10.05.2010; 31/14.05.2010; 39/18.05.2010;
47/22.05.2010; 6/03.06.2010; 18/09.06.2010; 23/11.06.2010; 49/23.06.2010;
62/29.07.2010; 48/17.08.2010; 49/18.08.2010; 10/03.09.2010; 34/11.09.2010;
18/06.10.2010; 51/16.10.2010; 71/22.10.2010; 4/02.11.2010; 53/17.11.2010;
67а/22.11.2010; 77/25.11.2010; 90/29.11.2010; 10/03.12.2010; 22/07.12.2010;
23/08.12.2010; 46/15.12.2010; 4/02.02.2011; 29/09.02.2011; 30/10.02.2011;
3/01.03.2011; 4/02.03.2011; 68/22.03.2011; 93/30.03.2011; 44/15.04.2011;
80/27.04.2011; 12/04.05.2011; 38/13.05.2011; 50/17.05.2011; 63/20.05.2011;
64/21.05.2011; 76/25.05.2011; 30/09.06.2011; 31/10.06.2011; 69/22.06.2011;
23/07.07.2011; 62/19.07.2011; 14/05.08.2011; 74/24.08.2011; 27/09.09.2011;
64/21.09.2011; 75/26.09.2011; 80/27.09.2011; 25/08.10.2011; 1/01.11.2011;
14/04.11.2011; 48/15.11.2011; 58/18.11.2011 и 66/21.11.2011, в които отразил
неверни обстоятелства относно извършените по време на смяната продажби на
гориво в режим „отложено плащане“ и съответно за сумите, които следва да отчете
в брой. Така за периода от 14.10.2009 година до 21.11.2011 година присвоил
парични суми на общ размер 18 470.87 лева.
Настоящият състав, като съобрази, че размерът на минималната работна
заплата за страната към момента на довършване на престъплението – 21.11.2011
година е бил 270 лева, прие, че присвоените от Б. парични суми се равняват на
68 минимални работни заплати и не попадат в категорията на големи размери,
поради което го оправда в тази част от обвинението.
Обвиняемият Х.К. също работел като продавач на бензиностанция „м.” ООД
през периода 2008-2011 година. По време на работата си давал нощни дежурства на
бензиностанцията.
Първото нощно дежурство на подсъдимия за инкриминирания период било на
03/04.03.2010 год. По време на това дежурство, К. извършил продажба на гориво
за сумата от 495.34 лева, като нямало извършени продажби на отложено плащане. При
това положение К. следвало да отчете в касата на дружеството посочената по-горе
сума. По време на смяната, обаче за извършени продажби на горива в 07:11:19
часа на стойност 19.99 лева и в 07:17:47 часа на стойност 14.99 лева
подсъдимият издал в 07:48:16 часа
разписка за кредит № 35114/04.03.2010 год. на фирма „ЕКО“ ЕАД. Така
издадената кредитна разписка не била включена в сведението за заредените
количества горива на фирма „ЕКО“ ЕАД, защото нейни превозни средства не били
заредили гориво на съответната дата и час. В края на работната си смяна подсъдимият
съставил отчет на дневните продажби № 8/04.03.2010 год., в който отразил, че
общата сума на извършените продажби на гориво през нощната му смяна е в размер
на 945.33 лева, от които 29.40 лева от
фирми по договори за отложено плащане, като отчел в касата на фирмата сумата от
465.93 лева. В действителност за смяната нямало заредено гориво на отложено
плащане. Още същия ден в 08:37:14 часа, след приключване на смяната, за да
отпадне като подлежаща на фактуриране, така издадената разписка за кредит била отнесена
към действително съставена фактура № **********/04.03.2010 година на името на „АУТО
РАДО 09“ ЕООД, като във фактурата било посочено като начин на плащане „в брой“.
При извършена справка във фирмата относно това дали от „м.“ ООД е била издадена
посочената по-горе фактура, било установено, че същата е постъпила в
счетоводството на дружеството, което е изпратило и заверено копие от нея. Фирмата
е посочила, че не е регистрирана по ЗДДС и не е ползвала данъчен кредит.
По този начин К. продължил да присвоява парични суми до 19.11.2011
година като за целта съставил дневни отчети №
08/04.03.2010; 6/03.05.2010 ; 33/15.05.2010; 67/31.05.2010; 51/24.06.2010; 3/02.07.2010;
28/14.07.2010; 45/22.07.2010;
64/30.07.2010;
28/11.08.2010; 51/18.08.2010; 61/21.08.2010; 76/26.08.2010; 22/07.09.2010; 31/10.09.2010; 46/15.09.2010; 47/16.09.2010; 71/23.09.2010; 84/28.09.2010; 3/01.10.2010;
13/05.10.2010; 40/13.10.2010;
68/21.10.2010;
91/29.10.2010; 6/02.11.2010
15/05.11.2010; 30/10.11.2010; 25/08.12.2010; 49/16.12.2010; 61/20.12.2010; 64/21.12.2010; 58/21.01.2011; 73/26.01.2011; 6/02.02.2011;
32/10.02.2011;
46/14.02.2011; 55/18.02.2011;
6/02.03.2011; 30/10.03.2011; 36/11.03.2011; 45/14.03.2011 58/18.03.2011; 70/22.03.2011; 95/30.03.2011; 13/04.04.2011; 22/07.04.2011; 34/11.04.2011; 46/15.04.2011; 58/19.04.2011; 82/27.04.2011; 4/02.05.2011;
14/05.05.2011; 26/09.05.2011;
40/13.05.2011; 52/17.05.2011; 77/25.05.2011; 78/26.05.2011 96/31.05.2011; 3/01.06.2011;
19/06.06.2011; 46/14.06.2011;
49/15.06.2011; 59/18.06.2011;
71/22.06.2011; 72/23.06.2011;
86/27.06.2011; 3/01.07.2011; 12/04.07.2011; 26/08.07.2011; 27/09.07.2011; 34/11.07.2011; 38/12.07.2011; 49/15.07.2011; 70/21.07.2011; 71/22.07.2011; 76/23.07.2011; 94/29.07.2011; 3/01.08.2011;
16/05.08.2011 25/08.08.2011;
34/11.08.2011; 38/12.08.2011; 39/13.08.2011; 77/25.08.2011; 89/29.08.2011; 90/30.08.2011; 6/02.09.2011; 7/03.09.2011; 18/06.09.2011; 19/07.09.2011; 30/10.09.2011; 48/15.09.2011; 67/22.09.2011; 76/25.09.2011; 82/27.09.2011 83/28.09.2011; 91/30.09.2011; 1/01.10.2011 ; 9/03.10.2011; 10/04.10.2011; 18/06.10.2011; 38/12.10.2011; 39/13.10.2011; 50/16.10.2011; 51/17.10.2011; 63/20.10.2011; 75/24.10.2011; 81/26.10.2011; 85/27.10.2011; 86/28.10.2011; 3/01.11.2011 4; 4/02.11.2011; 17/05.11.2011; 29/09.11.2011 ; 51/16.11.2011; 61/19.11.2011, в които отразил неверни обстоятелства относно извършените по време на
смяната продажби на гориво в режим „отложено плащане“ и съответно за сумите,
които следва да отчете в брой. Така за периода от 04.03.2010 година до 19.11.2011
година присвоил парични суми на общ размер 14 915.61 лева.
Обвиняемият Д.Д. работил като продавач на бензиностанция „м.” ООД през
периода 2005-2011 година. По време на работата си същият давал нощни дежурства
на бензиностанцията.
Първото нощно дежурство, за което са налице доказателства за присвоени
парични суми било на 08/09.11.2009 година. За цялата смяна Д. извършил продажба
на гориво за сумата от 343.52 лева, като
тези на отложено плащане били в размер на 32.13 лева. При това положение, Д.
следвало да отчете в касата на дружеството сумата от 311.39 лева. По време на
смяната, обаче за извършена продажба на гориво в 18:54:12 часа на стойност
70.01 лева подсъдимият издал в 18:54:54 часа
разписка за кредит № 33099/08.11.2009 год. на фирма „П. и Дочев” ООД. Така
издадената кредитна разписка не била включена в сведението за заредените
количества горива на фирмата, защото нейни превозни средства не били заредили
гориво на съответната дата и час, но веднага след това в 18:55:59 часа съставил
фактура № **********/08.11.2009 година на името на „АУТО РАДО 09“ ЕООД, като
във фактурата било посочено като начин на плащане „в брой“. При извършена
справка във фирмата относно това дали от „м.“ ООД е била издадена посочената
по-горе фактура, било установено, че същата не е постъпила в счетоводството на
дружеството. В края на работната си смяна подсъдимият съставил отчет на
дневните продажби № 19/09.11.2009 година, в който удостоверил невярно
обстоятелство за заредено от „П. и Дочев“ ООД гориво на отложено плащане за
сумата от 70.01 лева, като посочил, че в касата на дружеството следвало да се
отчетат в брой 241.46 лева.
По този начин Д. продължил да присвоява парични суми до 28.11.2011
година като за целта съставил дневни отчети № №19/09.11.09; 44/20.21.11.09;
52/25.02.2010; 50/23.03.2010; 8/04.05.2010; 26/12.05.2010; 43/20.05.2010; 30/15.07.2010;
7/03.08.2010; 79/27.08.2010; 91/31.08.2010; 52/17.09.2010; 59/20.09.2010; 86/28.09.2010; 6/02.10.2010;
44/14.10.2010; 47/15.11.2010; 75/24.02.2011; 48/15.03.2011; 25/08.04.2011;
93/30.05.2011; 33/10.06.2011; 42/14.08.2011; 53/17.08.2011; 80/26.08.2011;
9/03.09.2011; 21/07.09.2011; 53/17.10.2011; 66/21.10.2011 ;45/14.11.2011;
46/15.11.2011; 78/25.11.2011 и 88/28.11.2011, в които
отразил неверни обстоятелства относно извършените по време на смяната продажби
на гориво в режим „отложено плащане“ и съответно за сумите, които следва да
отчете в брой. Така за периода от 09.11.2009 година до 28.11.2011 година
присвоил парични суми на общ размер 5 996.58 лева, които до приключване на
съдебното следствие са били възстановени на пострадалото дружество.
Така приетата за установена фактическа обстановка се изяснява от
събраните в хода на досъдебното производство и съдебното следствие писмени и
гласни доказателства, както и от заключенията на съдебно-счетоводните и графически
експертизи.
Въз основа на всички събрани и анализирани доказателства, съдът прие, че
подсъдимите В.Б., Х.К. и Д.Д. са осъществили от обективна страна признаците от
състава на престъплението по чл.202 ал.1 т.1 във вр. с чл.201, чл.311 ал.1 и
чл.26 ал.1 от НК, а именно в качеството си на длъжностни лица – продавачи на
бензиностанция, което не се оспорва и от защитата, са присвоили чужди пари,
всеки от тях в различен размер, връчени в това им качество да ги пазят, като за
улесняването му са извършили и документно престъпление по чл.311 ал.1 от НК, като
отново в качеството си на длъжностни лица, в кръга на службата си, са съставили
официални документи – дневни отчети, в които са удостоверили неверни
обстоятелства относно постъпили и отчетени в брой парични суми от продажби на
гориво.
От субективна страна и тримата подсъдими са действали виновно, при пряк
умисъл – съзнавали са общественоопасния характер на
деянията си, предвиждали са техните общественоопасни
последици и са искали тяхното настъпване.
Причина за извършване на престъплението, обща и за тримата подсъдими, се
явява стремежа към лесно облагодетелстване, а условия, способствали за
извършване на престъплението са занижения контрол от страна на дружеството,
собственик на бензиностанцията, както и констатираните в последствие
несъвършенства на софтуерния счетоводен продукт.
Съдът намира възраженията на защитниците на подсъдимите
за непълнота на доказателствата относно последващото
осчетоводяване на фактурите, към които са били отнесени съставените от подсъдимите
разписки за кредит за неоснователни, тъй като фактическия състав на
престъплението длъжностно присвояване приключва със съставянето на дневния
отчет и предаването на дължимите по тях суми, а обстоятелството дали фактурите
са били за действително заредено гориво или не, не са предмет на доказване по
повдигнатото обвинение.
Наведените от защитата доводи за допуснати нарушения на
Закона за счетоводството от страна на „м.“ ООД, не следва да се тълкуват като
оправдателни аргументи спрямо подсъдимите, а само като такива, дали възможност
да бъде извършено престъплението, което бе отчетено по-горе.
Съдът не споделя становището на защитата, че дневните
отчети, съставянето на които е вменено във вина на подсъдимите не
представлявали официален документ, тъй като не била установена от съответния
орган съответната форма и не било вменено по никакъв начин в служебните
задължения да се издава такъв. Напротив, от приложената по делото Наредбата за
документооборота, в раздела „Видове първични и вторични счетоводни документи,
използвани в „м.“ ООД“ като т.5 е посочен „Отчет дневни продажби по смени,
придружен с отчет от фискалната памет на обекта за суми в брой и сума на
отложено плащане.“, а самата форма е нормативно установена и се продават готови
бланки за това. Освен това в длъжностната характеристика за длъжност „продавач
в магазин в т.1.1.2. като основан функция е записано да води необходимата
отчетност по приемане, съхранение и отпускане на материалните ценности“.
Действително на една голяма част от дневните отчети липсва подпис на
съставителя, но за сметка на това за всички дневни отчети, включени в
обвинението е налице категорично заключение на графическата експертиза, че са
изготвени от съответния подсъдим. Освен това съгласно чл.93 т.5 от НК
„Официален документ“ е този,
който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на
службата му, т.е. закона не изисква изрично наличието на подпис върху
документа, за да бъде той официален.
Съдът няма да коментира посочените от
адвокат Д. примери, тъй като голяма част от тях дори не фигурират в обвиненията,
а по отношение на отнасянето на кредитните разписки към фактури, издадени в
последствие, съдът е взел отношение при описване на приетата за установена
фактическата обстановка.
Предвид
на изложените обстоятелства, съдът квалифицира деянията, призна подсъдимите за
виновни и ги осъди както следва: Призна подсъдимия В.М.Б. за виновен в
извършване на престъпление по чл.202 ал.1 т.1 във
вр. с чл.201, чл.311 ал.1 и чл.26 ал.1 от НК и го осъди на една година и шест
месеца лишаване от свобода и една година и шест месеца лишаване от право да
упражнява професия или дейност, свързана с управление, пазене или отчитане на
парични и материални ценности, като го оправда по повдигнатото обвинение по
чл.202 ал.2 т.1 от НК по изложените вече съображения. Призна подсъдимия Х.П.К. за виновен в
извършване на престъпление по чл.202 ал.1 т.1 във
вр. с чл.201, чл.311 ал.1 и чл.26 ал.1 от НК и го осъди на една година лишаване
от свобода и една година лишаване от право да упражнява професия или дейност,
свързана с управление, пазене или отчитане на парични и материални ценности. Призна подсъдимия Д.В.Д. за виновен в
извършване на престъпление по чл.205 ал.1 т.2 във вр. с чл.202
ал.1 т.1 във вр. с чл.201, чл.311 ал.1 и чл.26 ал.1 от НК и го осъди на осем
месеца лишаване от свобода и осем месеца лишаване от право да упражнява
професия или дейност, свързана с управление, пазене или отчитане на парични и
материални ценности. Съдът прецени, че с оглед имущественото състояние на
подсъдимите Б. и К. не следва да им налага предвиденото като възможно наказание
конфискация до една втора от имуществото.
При определяне вида и размера
на наказанието и на тримата подсъдими, настоящата инстанция взе предвид като
смекчаващи вината обстоятелства чистото им съдебно минало и обстоятелството, че
от събраните по делото доказателства се установи, че всички работещи на
бензиностанцията са присвоявали парични средства по описания начин, но поради
невъзможността за конкретизиране на обвинения, такива са били предявени само на
трима от тях, които са работили по сами нощни смени. При определяне размера на наказанието на подсъдимия Д., съдът
съобрази като изключително смекчаващо вината обстоятелство сравнително ниската
стойност на предмета на престъплението на фона на останалите, както и че и най-ле., предвидено от закона наказание от една година
лишаване от свобода, се оказва несъразмерно тежко, поради което наложи
наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК.
Като взе пред вид, че наложените наказания
са до три години лишаване от свобода и подсъдимите не са осъждани на лишаване
от свобода за извършено престъпление от общ характер, настоящата инстанция
прецени, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъдените не е наложително изпълнението на наказанията, поради което и на
основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълненията им за срок от три години от
влизане на присъдата в сила.
Съдът намира, че така наложените наказания са справедливи,
съответстват на обществената опасност на
деянията и дейците и чрез тях ще бъдат постигнати целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК.
При този изход на процеса съдът осъди подсъдимите В.М.Б., Х.П.К. и Д.В.Д. да заплатят на ОД на МВР – Ловеч сумата от
1 908.35 лева и на Районен съд – Ловеч сумата от 330 лева разноски по делото.
С присъдата съдът се разпореди и относно приложените по делото
веществени доказателства.
Водим
от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :