Р
Е Ш Е Н И Е
София, 15.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на тридесети
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 1222/2018 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск от
Н.Г.Н., ЕГН **********, чрез адвокат К.Я.– М., съдебен адрес:***, кантора 447
против М.НА З., София, пл. „*******, с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД за сумата 500
000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди - ексцес, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 20.10.2015 г. до окончателното й изплащане и
сторените по делото разноски, в това число и адвокатски хонорар.
В исковата молба се твърди, че с влязло в
сила на 14.11.2005 г. съдебно решение по гр.д. № 1281/1999 г. на СГС, I ГО, 2
с-в е прието, че от ранна детска възраст ищецът страда от заболяване - хемофилия, за което системно провежда лечение с антихемофилен глобулин.
На 04.01.1995 г. му била прелята А. от 640 Е/150 куб.см,
серия № 42 от 02.11.1994 г., в резултат на което той бил заразен с вируса на
СПИН. Присъдено му било обезщетение поради факта на причинени вреди от
заразяване със СПИН и Хепатит С.
С решение от 19.01.2012 г., постановено по гр.д. №
2664/2007 г., СГС, І ГО, и решение на САС по гр.д. № 1156/2012 г. било прието,
че е доказано и установено влошаване на здравословното състояние на ищеца,
констатирано към месец януари 2010 г. и от когато следва да се приеме, че е
налице „ексцес”.
От Етапни епикризи от 21.03.2017
г. и от 31.10.2017 г. на МБАЛ „С.М..” ЕАД, Инфекциозна клиника, се установило,
че е налице ново влошаване на здравословното му състояние към 21.03.2017 г. -
диагнози ХИВ инфекция, стадии В, Хепатит тип С, Хемофилиа
А и Периферна генерализирана лимфаденопатия.
Ищецът твърди, че е подложен на изключително тежки
физически и морални болки и страдания. Сломена е душевната и физическата му
устойчивост. Непрекъснатото му внимание и ограничаване при контакт с близките
му го лишава от нормална среда за физическо, психическо и социално развитие. Не
можел да изрази по подобаващ начин любовта си към детето, съпругата, майка си,
баща си и близките му. Намира се в постоянен стрес и изпитва ужас и страх при
мисълта, че е обречен и скоро ще умре и няма да може да види как детето му
расте и да се радва на неговото развитие.
Към настоящия момент заявява, че е налице силно влошаване
на здравословното му състояние. След първоначалния етап - фаза на постоянно
общо разстройство на здравето „опасно за живота" вече се намира във фаза
на увредено общо състояние „опасно за живота” с трайни изменени лакътни и коленни стави поради анкилозиране,
със сиалолитиаза в областта на дясна паротидна жлеза, във фаза на развитие ХИВ инфекция стадии
В.
В тази връзка Н.Г.Н. е предявил настоящия иск срещу М.НА З. с
правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от влошаване на
здравословното му състояние, настъпило към 21.03.2017 г., в размер на 500 000 лв.,
ведно със законната, считано от 21.03.2017 г до окончателно изплащане на сумите. Претендира
разноски по делото.
Представил е писмени доказателства. Поискал е допускане на
гласни и назначаване на съдебномедицинска експертиза.
В хода по същество моли съда да уважи предявения иск
изцяло, като основателен и доказан. Претендира разноски по списък.
Ответникът М.НА З. оспорва предявения иск, като неоснователен и
необоснован.
Твърди, че претенцията е
недопустима и неоснователна, тъй като на ищеца е присъдено обезщетение за
настъпилия в състоянието му ексцес. В рамките на предходно съдебно дело, съдът
е приел, че ищецът е достигнал крайните стадии от етапите на развитие на
инфектирането.
В тази връзка, счита, че искането за присъждане на ново
обезщетение е недопустимо и неоснователно, тъй като при присъждането на
първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било
предвидено и съобразено от съда, съответно присъдено обезщетение.
В предходно съдебно дело срещу М.НА З. - гр. д. №
2664/2007 г. от изслушаната тройна съдебномедицинска експертиза е прието, че от
м.01.2010 г. заболяването на ищеца е преминало в клинична категория С2-СЗ със
СПИН-определящо заболяване „кахексия“, т.е. в стадий
на СПИН, който всъщност е последният етап от развитието на HIV-инфекцията.
На следващо място заявява, че HIV инфекцията няма пряко
отношение към основното заболяване на ищеца - хемофилия
А.
Счита, че следва да се приеме за безспорно, че ищецът е
нетрудоспособен с оглед характера на основното си заболяване и още преди
заразяването с ХИВ.
Счита така предявената претенция за прекомерно завишена.
Представил е писмени доказателства. Поискала е допускане
на гласни и назначаване на съдебномедицинска експертиза.
По същество моли съда да отхвърли предявения иск, като
неоснователен и недоказан, с присъждане на сторените разноски по списък.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
По делото бе доказано, че от ранна детска възраст ищецът страда от
заболяването хемофилия, за което системно му е било провеждано
лечение с антихемофилен глобулин. Доказано е, а и по
това не се спори, че на 04.01.1995 г. му била прелята А. от 640 Е/150 куб.см,
серия № 42 от 02.11.1994 г., в резултат на което той бил заразен с вируса на
СПИН.
С решение по гр.д. № 1281/1999 г. на СГС, I ГО, 2 с-в,
влязло в сила на 14.11.2005 г., ответникът, солидарно с Национален център по клинична и трансфузионна хематомия /Национален център
по хематология и трансфузиология/, е осъден да му заплати обезщетение на основание
чл. 49, вр. чл. 50 ЗЗД за причинените от заразяването
му вреди в размер 50 000 лв.
С решение от 19.01.2012 г., постановено по гр.д. № 2664/2007
г., СГС, І ГО, изменено с решение на САС по гр.д. № 1156/2012 г. било прието,
че е доказано и установено влошаване на здравословното му състояние,
констатирано към месец януари 2010 г. поради което му е присъдено обезщетение
за наличие на ексцес в размер 100 000 лв.
С настоящата искова молба
отново е заявено наличие на ексцес, като, за доказване на претърпените от ищеца неимуществени вреди, по негово искане
съдът допусна и изслуша като свидетел С. Г.Н.,
негова съпруга.
В показанията
си тя заяви, че с Н. са заедно от десет години, а са женени от четири години,
имат и дете, което е на 4 годишна възраст. Още от началото свидетелката е
знаела за заболяването му. Живеят заедно. Целият град знае за неговото
заболяване. В момента, според нея, отношенията им са тежки. Ищецът се е
изолирал, психически се чувства зле. Понастоящем състоянието му е влошено, от
първоначалното му заболяване има усложнения, съсирвания на кръвта, кръвоизливи,
усложнения има от хемофилията, от която страда от дете,
и хепатита. Често ходи до болницата във Варна. Лекарствата, които лекарите му
изписват за хемофилията, не му стигат и той доста
често прави кръвоизливи. В резултат на многото лекарства черният му дроб също е
в много лошо състояние, има и резистентност към много
антибиотици, която е развил с времето. Детето посещава детска градина, правят
му се тестове, доста често то е вирусоносител вкъщи,
което е опасно за Н., налага се семейството да ползва маски, често
свидетелката, заедно с детето се мести при родителите си.
В показанията си тя твърди още,
че зле се отразява на ищеца липсата на връзка между баща и син. Съпругът й не
може да излиза никъде. Тя или родителите й прибират детето от детска градина.
Свидетелката е подробно запозната със състоянието на Н., ходила е заедно с него
на прегледи, имали са много здрава връзка. Детето е здраво и палаво, постоянно
тримата ходят на изследвания.
Понастоящем, каза Николова, на
ищеца се осигуряват лекарства във връзка със заболяването му и той се придържа
изцяло към назначената му терапия, пие по една шепа лекарства на ден. Няколко
пъти терапията му е сменяна, защото внос на изписаните му лекарства не е имало,
може даже всяка година да се смени някое лекарство, ако не му действа добре на
заболяването хемофилия. Лекарства се налага да му се
изписват всеки месец, а всеки втори вторник от месеца ходи на изследвания.
По делото са
назначени две съдебно – медицински
експертизи за установяване здравословното състояние на ищеца и развитието
на заболяванията му – основно и съпътстващи, както и причините за това
състояние – както с оглед твърденията на исковата молба, така и във връзка с
възраженията на ответника.
Съдебно – медицинската експертизата на вещото лице д-р И.
И. Е., изготвена след преглед на
приложената медицинска документация, за да даде отговор на следните въпроси: 1/
Налице ли е
влошаване на здравословното състояние на ищеца от момента на заразяването му
поетапно до към м. 01.2010 г. и след 21.03.2017 г. до датата на изготвяне на
експертизата? 2/ Какви стадии на
развитие на болестта са установени към м.01.2010 г. и след 21.03.2017 г.? В кой
стадий се намира той към момента на заключението? 3/Какви са характеристиките
на здравословното му състояние, какви болки и страдания изпитва и до каква степен
същото е влошено от момента на заболяването към м.01.2010 г. и от 21.03.2017 г.
до момента на изготвянето на заключението по периоди и изходът от заболяването
му. 4/Какво е влиянието на ХИВ-инфекцията върху основното заболяване на ищеца и
как се изразява по етапи на заболяването от датата на заразяване и от
21.03.2017 г. до датата на изготвяне на заключението?
Според заключението, по данни на
световната специализирана литература през 70-те и 80-те години на миналия век
хиляди пациенти, болни от хемофилия и други нарушения
на кръвосъсирването, лекувани с продукти от донорска кръв, биват заразени с
ХИВ, хепатит В и С и други кръвно—преносими вируси. Не са пощадени и
българските пациенти, немалко от които в детска възраст. До ерата на
комбинираната антиретровирусна терапия (сАРТ) в популацията се отбелязва висока смъртност, която е
редуцирана чувствително едва след 1996 г. Лечението на хемофилия
с придружаващи ХИВ и хепатит С инфекции е истинско предизвикателство, както за
пациентите така и за лекарите. Необходими са стриктно наблюдение и
мултидисциплинарен подход. Основните проблеми произтичат от лекарствените
взаимодействия и придържането към терапията. Известни са страничните нежелани
ефекти на определен клас антиретровирусни медикаменти
- групата на „протеазните инхибитори",
които удължават акта на кръвосъсирването и предизвикват животозастрашаващи
кръвоизливи, понякога. Поради високата си ефективност и до днес те се
препоръчват като средство на избор при лечението на ХИВ- инфекцията в
комбинация с други класове медикаменти. Ко-инфектирането на ХИВ с хепатит С е
също неблагоприятен фактор, поради взаимното потенциране
и ранно увреждане на черния дроб, водещо до фатален изход. Двете инфекции
заедно влошават хода на хемофилията, предизвиквайки
чести и неконтролируеми кръвотечения. Вещото лице заявява, че са налице данни
за влошаване здравословното състояние на ищеца от момента на. регистрацията му
- 24.04.1996 г. с бавно прогресиращ ход на основното заболяване - хемофилия А; тенденцията се отчита в периодите до януари
2010 г., както и след 21.03.1017 г., до настоящия момент. Основната причина се
корени в злеконтролираната ХИВ - инфекция, ко-инфекцията с хепатит „С", генерираната от ХИВ
множествена лекарствена резистентност, налагаща чести
промени в терапевтичните схеми, медикаментозна токсичност и неблагоприятните
взаимодействия между сАРТ и антихемофилния
глобулин.
Стадирането на ХИВ
инфекцията се извършва според броя на CD4+T- лимфоцитите и наличието
на клинично проявени заболявания, опортюнистични инфекции, СПИН-определящи
заболявания, неопластични заболявания в момента на
регистрирането на пациента; в случая броят на CD4+T- лимфоцитите е 324
клетки/на микролитър, локално проявена микотична
инфекция на устната кухина и фаринкса и липса на СПИН-определящо заболяване,
т.е. клинична категория „В-2" по Класификацията на СЗО от 1993 г. При
положение, че ХИВ инфекцията се лекува, определеният в началото стадий не се
променя. Евентуалното влошаване на лабораторните показатели, което потенциира и евентуално клинично влошаване, се отчитат като
неуспех на терапията и изискват нейната промяна. Преминаването броя на CD4+T- лимфоцитите в
референтни граници и вирусната репликация под прага
на откриваемост, каквито са налице при ищеца от м.
ноември 2015 г. до настоящия момент, не променят определения в началото
клиничен стадий „В-2“.
Субективните болки и страдания,
които изпитва пациентът, се проявяват в трайните дегенеративни промени на опорнодвигателния апарат, ограничаващи значително функцията
му и са дефинирани с решението на ТЕЛК от 2006г,- 95% неработоспособност. Поради неблагоприятното
въздействие на ХИВ-инфекцията и хроничния хепатит С /въпреки вирусологичното му излекуване/ върху основното заболяване и
токсичните прояви на сАРТ, са налице сериозни
метаболитни нарушения - хеповитаминоза „Д", остеопороза, дислипидемичен и хиперлипидемичен синдроми, персистиращи
ставни кръвоизливи, налагащи
постоянно повишаване дозите на антихемофилните
препарати, напреднала чернодоробна фиброза; До каква степен е влошено състоянието на ищеца,
поради изложените причини към настоящия момент, би трябвало да определи ТЕЛК.
От гледна точка на лечението на
ХИВ-инфекцията, насочено към намаляване на нейната токсичност и неблагоприятни
лекарствени взаимодействия с други медикаменти, вещото лице препоръчва
преминаването от режим, базиран на протеазни инхибитори към режим, базиран на интегразни
инхибитори.
Гореизложените факти
красноречиво демонстрират влиянието на ХИВ-инфекцията върху основното
заболяване през всички етапи на проследяването му, а именно - трайно и
прогресивно влошаване с повишена и непредвидима честота на кръвоизливите в
ставите, довели до трайни морфологични и функционални нарушения на двигателната
потентност на пациента.
В съдебно заседание експертът поясни, че резистентността на вируса към провежданата терапия се дължи
на няколко фактора: На първо място - спонтанни вирусни мутации, независимо дали
се лекува вирусът или не. Една от причините е, че към терапията не се подхожда
методично и редовно, често се прекъсва, а това стимулира отключването на
подобни мутации. Друг фактор, който кара пациентите да я прекъсват често, е че те много тежко я понасят, поради
неблагоприятни странични ефекти. Някои от медикаментите са показвали през
времето много неблагоприятни, токсични ефекти - както по отношение на поносимостта, така и по отношение на дългосрочна
токсичност, изразяваща се в промени в метаболизма, увреждане на бъбреците,
увреждане на чернодробната функция, почти на цялата обмяна, включително и на
процесите, регулиращи опорно двигателния апарат, ставите, мускулите и т.н. Веднъж констатирана генетична
мутация не се променя, необходимо е смяна на терапевтичния режим, прави се тест за резистентност,
като вирусът се третира със специфични вирусологични методи и се доказва неговата запазена
чувствителност към съответни видове медикаменти.
Придържането
към терапията цели една трайна вирусологична супресия, тоест трайно спиране на репликацията
на вируса, довежда го до едни прагове на неоткриваемост
в периферната кръв и пациентът престава да бъде контагиозен
за партньорите си, съхранява се и
функцията на имунната система. Когато
вирусната репликация е подтисната, нивото на
компетентните CD
4+T лимфоцити
започва да се качва, а те играят предпазваща роля на организма срещу
заболявания от най - различни опортионистични
инфекции от които обикновено пациентите загиват.
Комбинираната
ретровирусна терапия изисква съчетанието, най -малко
на три медикамента, които са с доказана, най - висока ефикасност спрямо вирусната репликация. За съжаление, препаратите от групата на интергразните инхибитори имат отношение към акта на кръвосъсирване - влошават
съсирваемоста
на кръвта, удължават кървенето, което е в противовест
на борбата,с хемофилията.
По
– нататък в съдебно заседание експертът заяви, че лекуващият лекар е този,
който трябва категорично да убеди пациента в необходимостта от провеждането на
терапията, защото доста инфектирани игнорират необходимостта от нея. Веднъж
започната тази терапия лекуващият лекар е длъжен да провежда диспансерно наблюдение,
като честотата на терапията зависи от фазата, до която е стигнал пациентът, има критерии, които
определят кога е талице вирусологичен
успех, вирусологичен неуспех, имунологичен
такъв, респективно, предполага се, че, при адекватност на терапията, пациентът
трябва да реагира в рамките на 6 месеца с намаляване на вирусния товар под
прага на откриваемост - вирусологичен
успех.
В
заключение в съдебно заседание експертът допълни, че при ищеца по отношение на ХИВ
инфекцията няма влошаване, напротив - от 2015 г. неговите показатели /броят
на CD
4+T лимфоцити/
са в референтни стойности, а вирусният му товар е под прага на откриваемост, но това не означава че неговото основно
заболяване, и то комбинирано с още една
инфекция, не е довело до влошаване на хемофилията. Хепатит
С вирусна инфекция не е довела до влошаване на хемофилията
и на фона на продължаващата терапия с протеазни инхибитори.
По делото по искане
на ответника бе изслушана и приета и съдебно
– медицинска експертиза, изготвена от
д-р А.Н. - хематолог, със следните задачи: 1/ Как е лекувано заболяването хемофилия при ищеца в периода 2010-2017 г.? 2/
Понастоящем как се лекува? 3/ Как
е съобразена от медицинска страна взаимовръзката между хемофилията
и ХИВ инфекцията?
Вещото
лице заяви, че ищецът страда от вроденото хематологично заболяване хемофилия,
водещо да кръвоизливи и периодично се лекува с антихемофилен
глобулин /АХГ/. В процеса на това лечение той е заразен с вирусите на СПИН и
Хепатит С, което не е единичен случай само в България. По данни на световни
научни специализирани източници през 60-80 - те години на 20 век хиляди хемофилици от цял свят са били заразени с преливани
продукти от донорска кръв е инфекции каквито са ХИВ, Хепатит С и др. Лечението
на посочената комбинация от заболявания е сериозно предизвикателство - и за болните, и за лекарите и изисква висока
степен на компетентност и висок професионализъм, както и мултидисциплинарен
подход и стриктно следене статуса на болния.
|
Ь^> |
Причината
е, че лечението на едното заболяване води до влошаване на основното, а това
лечение не трябва да се прекъсва, тъй като прекъсването му води до негативни,
дори и фатални, последствия за болния. Основният проблем е, че групата на протеазните
инхибитори, като най ефективни в лечението на ХИВ,
/основни антиретровирусни медикаменти/, удължават
процесът на хемостаза /кръвосъсирването/ и могат да
причинят кръвоизливи - понякога животозастрашаващи и
фатални. Като се прибави и инфекцията с Хепатит С, това води до натоварване и
ранно увреждане на черния дроб и още повече влошава състоянието и хода на
основното заболяване - хемофилията и увеличава възникването
на чести и спонтанни неочаквани внезапни хеморагии.
По – нататък в заключението си вещото лице е отразило,
че вирусът на СПИН притежава изключително висока изменчивост /способност да се
променя/ и това е причината при болните да настъпва много бързо резистентност към антивирусния медикамент, който се
прилага, като се налага той незабавно да се смени. Това е най големият проблем
при лечение на заболяването. В наши дни се разработват все нови и нови антивирусни
препарати срещу ХИВ.
ХИВ инфекцията е едно прогресиращо и необратимо
състояние, което се изразява в страдания и дискомфорт,
предизвикани от честите инфекции, от необходимостта да се приемат постоянно антиретровирусни препарати , водещи до странични явления
/от гастроинтестинални до метаболитни/, социалната изолация, поради неразбиране
на заболяването от околните и - не на последно място - лошата прогноза .
Лечението на хемофилията се
осъществява с един единствен препарат – АХГ, посредством който се извършва
попълване и заместване на липсващият фактор на хемостазата
фактор 8, с различен ритъм и честота,
като, видно от удостоверението, дадено от лекуващия лекар на ищеца, този
препарат се апликира ежемесечно при него.
Според експерта, хмофилията
не влияе на инфекциите с ХИВ и Хепатит С., но инфекциите влияят зле на процеса
на кръвосъсирване, който по принцип е затруднен и удължен поради липсата на АХГ.
Основното заболяване има негативно влияние върху ХИВ инфекцията, ограничавайки
приложението на антиретровируените препарати, поради
удължаване на процеса на кръвосъсирване.
Вещото лице
е установило, че от 24.04.1996 г. ищецът се води на диспансерно наблюдение в
Отделението за придобита имунна недостатъчност на СБАЛИПБ „Проф. Иван
Киров", ЕАД София, където по отношение на него е проведена антиретровирусна монотерапия със зиновудин. От 02.03.2001 г. той е на комбинирана антиретровирусна терапия от различни класове плюс протеазни инхибитори. От 18.07.2008
г.
е преместен в гр. Варна, като периодът от 7 години /2001 – 2008 г./ се характеризира
с прекъсване на терапевтичните схеми. Това е станало поради висока токсичност
на препаратите ,страничните ефекти, алергичните реакции, непоносимостта му към
медикаментите, влошени чернодробните проби. Всичко това е довело до
многократното прекъсване и промяна на терапиите. От месец ноември 2015 г.до
настоящия момент при ищеца се отбелязва стабилна вирусологична
супресия с повишаване броя на CD4+T клетките. Понастоящем Н. е в В2 клиничен стадий на заболяването ХИВ.
Основната диагноза на ищеца е:
хемофилия тежка форма, ниво на ф-р 8 - 0.7%. Придружаващи
заболявания: Хроничен хепатит С, имунен дефицит. Заболяването е открито на 1
годишна възраст по повод хематом на лявото
коляно. Хемофилна артропатия
на лакътни, колянни и глезенни стави и по - рядко раменни стави. Провеждано
лечение с коагулационни фактори след 2010 г: Плазмени и коагулационни
фактори, а в момента: рекомбинантен фактор. На 18.09.2014
г. е извършена тотална смяна на дясна коленна става на Н. в Клиника по ортопедия
към УМБАЛ „Св. Марина" Варна. Претърпял е ПТП с контузия на ляв долен
крайни през 2006 г. При лабораторни изследвания са установени отклонения в
чернодробните проби и удължен коагулационен статус.
Вещото лице
не е успяло да извърши физикален преглед на ищеца, тъй
като не е имало връзка с него, поради което се позовава на описанието и
преценката, дадени от Клиника по редки заболявания хемофилия
и таласемия към УМБАЛ „Св. Марина" Варна: Мъж на
видима възраст отговаряща на действителната, в задоволително общо състояние:
ръст 185см, телесно тегло около 95 кг. Розова кожа и видими лигавици. Оценка на
ставния статус: незадоволителна. Изтъняване на крайниците, вслючително
дислипидемия, резултат от метаболитни нарушения,
провокирани от провеждана антиретровирусна терапия.
Ограничени движения в лакетни и коленни стави, които
са в тежка контрактура и анкилоза.
Установяват се хепатоспленомегалия и генерализирана
лимфоаденомегалия.Установен е увеличен л.в. 18/22 мм ad portam hepatis от проведения скенер на цяло тяло.
Други доказателства, релевантни за правния спор, по
делото не са представени.
Изложеното се
доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни доказателства и съдебномедицинска
експертиза.
При така установеното от фактическа страна съдът
намира от правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 49, чр. Чл. 50, вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие ексцес.
Според практиката на ВКС, при
наличие на ексцес за увредения възниква ново вземане за обезщетение, различно
от първоначално присъденото, което произтича от новото състояние на
пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване
на старите страдания, което ново състояние се отклонява съществено от
прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. Обезщетението е за
новите вреди, които се добавят към вече репарираните. При ексцес е налице допълнително
обстоятелство по едно вече възникнало облигационно правоотношение. Принципът за
пълно обезщетяване, визиран в чл. 51 ЗЗД, изисква възстановяване на всички
реално претърпени вреди, както и на пропуснатите ползи, когато те са в пряка и
непосредствена последица от увреждането. Тези вреди са както вече настъпилите,
така и бъдещите, които са следствие от деликта и са
естествено продължение на обективния процес на вредоносното проявление на
самото увреждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението й.
Искът по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД визира отговорността, при която работодателят
или възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени от работника
или служителя или от лицето, на което е възложена работата, при или по повод на
тази работа, т.е. тази отговорност е безвиновна. Елемент
на фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД е увреждането да е
причинено именно от лице, на което е възложено изпълнението на някаква работа и
увреждането да е настъпило при или по повод на тази работа.Нормата на чл. 49 ЗЗД урежда, в този смисъл, обезпечително -гаранционна отговорност за чуждо виновно
и противоправно действие, следователно отговорността
по чл. 49 ЗЗД не е отговорност за лични действия. Тя е отговорност за чужди противоправни
и виновни действия или бездействия.
В
настоящия случай с решение от 17.03.2003 г. по гр. дело № 1281 по описа за 1999 г. на СГС, Първо ГО, 2-ри с-в, влязло
в сила на 14.11. 2005 г., по делото е прието наличие на непозволено увреждане,
което е породило неимуществени вреди при ищеца, изразяващи се в заразяването му
с вируса на ХИВ и Хепатит С при кръвопреливане за лечение от доказано при него
заболяване хемофилия и му е присъдено обезщетение.
Прието е, че се касае до увреждане, причинено на ищеца от
недостатъци на самата вещ - кръвен продукт, които обективно е било невъзможно
да бъдат установени към момента на използуването й с
оглед развитието на науката и медицинските технологии / по отношение вируса на HIW и с оглед липсата до 1995 г. на нормативна уредба, регламентираща
задължителното изследване на донорска кръв, дарена безвъзмездно, по отношение
на вирусен хепатит С, като към доказаните конскретни
факти следва да намери приложение нормата на чл. 50 ЗЗД, съгласно която за
вредите, произлезли от вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под
чийто надзор те се намират. Прието е също, че отговорността на Министерството НА З. произтича от качеството му на орган,
на който със закон са възложени функциите по организация, ръководство и контрол
на дейността по кръводаряването и употребата на кръв и кръвни съставки,
включително и върху дейността по производство на кръвни биопрепарати,
т.е. осъществяващо надзор върху придобиването, разпространението и употребата
им чрез съответните специализирани звена.
Позовавайки се на практиката на ВКС, по – специално на разясненията,
дадени в т.10 на ППВС № 4/30.10.1975 г., според които, след присъждане на
обезщетение за вреди от непозволено увреждане, пострадалият може да търси ново
обезщетение за влошаване на здравословното му състояние, само ако то се намира
в причинна връзка с увреждането и ако при присъждането на първоначалното
обезщетение влошаването не е било предвидено и съобразено, СГС, Първо ГО, 11- ти
с-в в решението си от 19.01.2012 г. по гр.дело N:
2 664 по описа за 2007 г. е приел че визираното състояние на телесното здраве на ищеца,
което е нов, по-тежък етап в неговото развитие, е в причинно-следствена връзка
със заразяването му с вируса на СПИН през 1995 г., поради което породените от
него нематериални вреди подлежат на възстановяване по разглеждания в производството
ред.
За да
определи размера на дължимото обезщетение за ексцес СГС, Първо ГО, 11 - ти с-в е взел пред вид
момента на настъпване на влошаване на състоянието - месец януари 2010 г., възрастта на ищеца, вида
и характера на този стадий на увреждането му, начина на лечение и неговите
странични ефекти, лошата прогноза за развитието на заболяването, продължителността
и интензитета на търпените болки и страдания, причинените неудобства от битов и
социален характер във връзка с утежняването на състоянието му и свързаната с
него социална изолация и самоизолация,
неблагоприятното отражение на тази краен етап от развитието на ХИВ-инфекцията върху психо-емоционалното състояние
на болния, личностната му промяна, негативното въздействие на понижения
имунитет върху времетраенето и ефективността на възстановителните процеси в
организма на това лице при повтарящите се инфекции, по-честото боледуване,
както и установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливостта. Както бе посочено
по – горе съдът, при определяне обезщетение на настъпил ексцес, е приел, че
болестта на ищеца – ХИВ – инфекция, е в крайния етап от развитието си.
Обезщетението, което е присъдено на ищеца за доказан ексцес е в размер 1000 000
лв., след изменение на първоинстанционното решение с
решение от 24.08.2012 г. на САС, 8 – ми с-в по гр.д. № 1156 по описа за 2012 г.
В настоящото производството е
предявен втори поред иск за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за ексцес в посочения по – горе размер.
За уважаване на претенцията, в съответствие с чл. 51 ЗЗД
и практиката на ВКС, е необходимо да се установи, че се касае за вреди, които не
са съществували и не са били взети пред вид в предходното производство при
формиране размера на присъденото обезщетение, освен присъдените за в бъдеще в
условията на периодичност. Необходимо е тези вреди да са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
В случая безспорно се доказа, че здравословното състояние на ищеца се е
влошило, считано към 2017 г. Двете съдебно медицински експертизи доказаха
наличие на такова влошаване – не що се касае до състоянието му, свързано с
вируса на СПИН, с който ищецът е заразен при кръвопреливане за лечение на
заболяването хемофилия, а що се касае именно до
основното му заболяване хемофилия. И това е така,
защото ХИВ-инфекцията влияе изключително отрицателно върху основното заболяване
през всички етапи на проследяването му, като трайно и прогресивно влошава с
повишена и непредвидима честота на кръвоизливите в ставите, води до трайни
морфологични и функционални нарушения на двигателната потентност
на пациента. хмофилията не влияе на инфекциите с ХИВ и Хепатит С., но инфекциите влияят зле на
процеса на кръвосъсирване, който по принцип е затруднен и удължен поради
липсата на АХГ. На практика лечението на ХИВ – инфекцията не може да бъде
прекъснато, защото това е пагубно за организма, а самото то влияе отрицателно
на хемофилията, което по съществото си води до
влошаване здравословното състояние на ищеца.
В този
смисъл съдът не приема тезата на ответника, че обезщетение не следва да се
присъжда, тъй като още през 2012 г., присъждайки обезщетение за ексцес,
решаващият състав на СГС е приел, че ХИВ – инфекцията, с която е заразен
ищецът, е достигнала своя краен етап. Съдът намира, че обезщетение следва да
бъде присъдено, а ексцес е налице, защото бе доказано, че здравословното
състояние на ищеца се е влошило и това влошаване е свързано с основното му
заболяване – хемофилия, което прогресира именно
заради наличието на ХИВ – инфекцията, провежданата във връзка с нея терапия с
медикаменти, противопоказни на основното заболяване и крайния етап, на който се
намира съпътстващото заболяване, свързано с ХИВ - инфекцията, с която ищецът е
заразен.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е доказан по
своето основание, а размерът му следва да бъде определен по справедливост, в
съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД, здравословното състояние на ищеца,
тежестта на уврежданията, прогнозата за в бъдеще, характерът на търпените болки
и страдания, както и обстоятелството, че влошаването на основното
продължава именно във връзка с приемане на лечението, свързано със
съпътстващите заболявания ХИВ – инфекция и хепатит С.
Като съобрази
всичко това съдът намира, че сумата 100 000 лв. е адекватен размер на
следващото се на ищеца обезщетение за ексцес на основание чл. 49, вр. чл. 50, вр. чл. 45 ЗЗД и за
тази сума искът е основателен и доказан, а в останалата част – за разликата до
500 000 лв. следва да се отхвърли, като неоснователен.
Върху
присъдената сума следва да се присъди и законната лихва, считано от влошаване
на състоянието -21.03.2017 г. до окончателното изплащане. Разноски не следва да
се присъждат, защото липсват доказателства, че са направени.
С оглед
изхода на спора на ответника следва да се присъдят разноски, съобразно отхвърлената
част от иска, според разпоредбата на чл. 78, ал. 3, в размер 600 лв. и ю.к.
възнаграждение в размер 6 000 лв. – определено от съда, с оглед характера
на спора.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.НА З., София, пл. „******* да
заплати на Н.Г.Н., ЕГН **********, чрез адвокат К.Я.– М., съдебен адрес:***,
кантора 447 на основание чл. 49, вр. чл. 50, вр. чл. 45 ЗЗД сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - ексцес, причинени
от влошаване на здравословното му състояние, настъпило към 21.03.2017 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането – 21.03.2017 г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в
частта за разликата до 500 000 лв. , като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН..
ОСЪЖДА Н.Г.Н. да заплати на М.НА З. разноски по
делото в размер 600 лв. и ю.к. възнаграждение 6 000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: