Р Е Ш Е Н И Е № 80
гр.Бургас 18.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А:
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател: Румяна Манкова
Членове: Събина Христова
Светослава Костова
при секретаря Пенка Шивачева , като разгледа докладваното от съдията Р.Манкова в.гр.д.№ 253 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Богородица“ ООД, гр. Бургас, ЕИК *********, чрез адв. Т., против решение № 144 от 25.04.2019 г. по гр.дело № 1969/2016г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от дружеството негаторен иск против М. П. К. от гр. Б. и „Интер-травел“ ООД, гр. Бургас и предявените във връзка с този иск парични претенции против „Интир-травил“ ООД за сумата от 300 000 лв., в едно с лихви, представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане по чл.49 ЗЗД, изразяващо се в разликата между строителната цена и средната пазарна цена на 150 кв.м. застроена площ, с искане за отмяна на решението в тази част като неправилно и незаконосъбразно и постановяването на друго, с което негаторният иск и свързания с него паричен иск да бъде уважен.
В жалбата се твърди, че съдът неправилно е преценил естеството на противоправното действие на ответника и съответно – наличието на пречки за свободното упражняване на правото на собственост в противоречие с ТР №4/06.11.2017 г. по т.д №4/2015 г. на ОСГК на ВКС, приложено едностранчиво в решението. Като не е съобразил допуснатото нарушение на строителните правила, съдът неправилно е приел, че неблагоприятното въздействие върху имота на ищеца не е доказано. Изложени са пространни съображения за необоснованост на обжалваното решение от събраните по делото доказателства, както и за несъобразяването му със закона.
Отговор на въззивната жалба е подаден от М. К., лично и като управител на „Интер-травел“ ООД, чрез адв. А. Претендира същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Намира, че правилно предходната инстанция е кредитирала съдебно – техническата експертиза и е достигнала до извода за неоснователност на негаторния иск. Съдебният акт е съобразен с цитираното тълкувателно решение. По делото е установено, че отстоянията до регулационните линии действително не са спазени, но не е доказано по какъв начин това нарушение пречи на ищеца пълноценно да използва имота си.
Въззивна жалба е подадена и от „Интер-травел“ ООД против решението в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на ищеца сумата от 38 160, 99 лв. обезщетение за вреди и пропуснати ползи и сумата от 5437,44 лв. – законна лихва за забава. Иска се отмяна на решението в тази част като неправилно и незаконосъобразно и присъждане на съдебни разноски. Твърди се, че претенцията с правно основание чл.49 ЗЗД не е доказана по делото. Съдът не е обсъдил дали е налице хипотезата на чл.73 ЗУТ. Излагат се твърдения за необходимостта от премахване на старата канализация, поради износен капацитет, наложило реконструкция на цялата В и К мрежа на комплекса по проект, съгласуван с „В и К“ ЕАД и одобрен от община Н. Алтернативно се претендира присъденото обезщетение да бъде намалено с разходите за извършеното от ответника ново канализационно отклонение. Възразява се по присъденото обезщетение за разходи за ремонт на хотелска стая, увредена от канализационната система и за пропуснати ползи от тази стая, поради недоказаност на увреждането.
Отговор е подаден от „Богородица“ ООД, чрез адв. Т. Намира жалбата на насрещната страна за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Оспорва твърденията в нея за необходим ремонт на водопроводната и канализационна мрежа. Сочи, че реконструкцията на уличната мрежа е извършена през 2003 г., а прекъсването на площадковата тръбна мрежа от ответника е от 2014г., като до този момент тя е функционирала. Прекъсването не е извършено поради необходимост, а във връзка с новото строителство. Налице е деликтно поведение у ответника, представляващо съзнателно прекъсване на мрежата към ищеца, лишаващо го от възможността за нормална експлоатация на имота, без предупреждение за това и без като инвеститор да обезпечи нормалното съществуване на всички съседни сгради, свързани с реконструираната тръбна мрежа. Оспорва се искането за намаляване на присъденото в полза на ищеца обезщетение.
Жалбите са подадени в срок от надлежно легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
След съвкупната преценка на становищата и доводите на страните, събраните по делото доказателствата и с оглед предвиденото в закона, по съществото на спора съдът намира следното:
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е отхвърлил иска на „Богородица“ ООД, гр. Бургас против М. П. К. от гр. Б. и „Интер-травел“ ООД, гр. Бургас, с правно основание чл.109 ЗС, за осъждане на ответниците да премахнат част от новопостроена сграда, изградена в нарушение на нормативно установените отстояния от регулационната линия на имота на ищеца. Отхвърлена е и предявената при условията на евентуалност, спрямо иска по чл.109 ЗС, искова претенция на „Богородица“ ООД против „Интер-травел“ ООД, с правно основание чл.49 ЗЗД, за обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 300 000 лв., в едно с лихви, която сума представлява разликата между строителната и пазарната стойност на 150 кв.м. застроена площ, които ищецът не може да построи в резултат на осъщественото по възлагане от ответника неправомерно строителство.важен е искът по чл.49 ЗЗД на „Богородица“ ООД против „Интер-травел“ ООД, предявен при условията на обективно кумулативно съединяване с иска по чл.109 ЗС, като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 38 160,99 лв. – обезщетение за имуществени вреди в резултат на неправомерно унищожаване на канализация, обслужваща имот на ищеца, при възложено от ответника строителство, в едно с лихва за забава от 5 437,44 лв. върху част от главницата в размер на 36 111,43 лв. за периода от 01.06.2015г. до предявяването на иска, както и законната лихва върху цялата присъдена сума, считано от датата на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. За да постанови този резултат, съдът е приел, че макар по делото да е установено извършено строителство от ответното дружество, при което не са спазени отстоянията до регулационната линия между имотите на страните, това не накърнява правата на ищеца да ползва нормално собствения си имот, както и не са доказани вреди от извършеното в отклонение на строителните книжа строителство. Ищцовото дружество е претърпяло имуществени вреди в уважения размер от унищожена канализация при и по повод възложено от ответника строителство, поради което е налице основание за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя по чл.49 ЗЗД.
При извършване на служебна проверка по чл.169, изр. 1 ГПК, настоящата инстанция намира постановеното решение за валидно, като издадено от компетентен съд в изискуемата от закона форма. Същото е допустимо, като постановено по редовно предявени допустими искови претенции и надлежно развило се първоинстанционно производство.
По съществото на спора:
Безспорно е по делото от фактическа страна, че „Богородица“ ООД е собственик на х-л „Л.“, построен през 1958-1959г. в к.к. „С. б.“, в едно с прилежащия терен – УПИ III в кв. ** по плана на комплекса, по силата на нот. акт № *** от 30.05.**** г. на нотариус М. Б., рег. № *** и нот. акт № ** от 31.08.**** г. на нот. С. А., рег. № ***, с купувач „Бумеранг“ ООД, каквото е предходното име на ищеца. Сега теренът е с идентификатор *****.505.162. Ответното дружество „Интер-травел“ ООД, с управител ответника М. К., е собственик на хотел „И.“, изграден в поземлен имот с идентификатор *****.505.159, съседен на имота на ищеца.
През 2014 г. ответното дружество е започнало допълнително строителство с изграждане на ново тяло към х-л „И.“, въз основа на издадено от община Н. разрешение за строеж № 279/28.10.2013г. за „Основен ремонт, пристройка и надстройка с един етаж на х-л „И.“ – една звезда, с вътрешно преустройство, IV категория строеж в УПИ-II, кв. ** по плана на к.к. „С. б.“, съгласно съгласуван проект по части: архитектурна, СК и ПБЗ, ЕЛ, ВиК и геодезия. Със заповед №164/08.05.2014г., разрешението за строеж е допълнено с надстройка с нов един етаж и преустройство на х-л „И.“ – четири етажа, четири звезди.
Във въззивната си жалба ответникът „Интер травел“ ООД, признава качеството си на възложител по смисъла на чл.49 ЗЗД, предвид възлагането на процесното строителство на трето лице. Признава се и обстоятелството, че по време на строителните работи е унищожена старата съществуваща канализация на ищцовото дружество, но е налице позоваване на хипотезата на чл.73 ЗУТ, тъй като веднага при възникване на проблема с прекъснатата канализация на х-л „Л.“, въззивникът-ответник е предложил на ищцовото дружество да измени и възстанови съществуващата канализация, но макар първоначално да се съгласил, на следващия ден ищецът отказал и отстранил строителните работници от имота си. Разпоредбата на чл.73 ЗУТ е неприложима в разглеждания случай, тъй като тя касае улични мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, изисква одобряване на необходимите проекти и издаване на разрешение за строеж и по никакъв начин не се отнася до посочените от въззивника-ответник факти за отказ от страна на ищеца на предложението на ответното дружество да измени и възстанови прекъснатата канализация.
Настоящата инстанция намира, че са налице основанията на чл.49 ЗЗД за отговорност на „Интер-травел“ ООД за непозволено увреждане, поради унищожаване на канализация, обслужваща имота на „Богородица“ ООД. Съгласно посочената разпоредба, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В случая, въззивникът-ответник има качеството на възложител по отношение на фирмата и нейните работници, преки причинители на увреждането. Последното е неправомерно, тъй като унищожаването на канализацията, обслужваща съседния имот, не е било предвидено по надлежния ред с одобрен проект и разрешение.вреждащото действие е извършено виновно от преките причинители. Дори и вината да не е под формата на умисъл, то е налице непредпазливост – извършващите строителните работи са били длъжни и са могли да предвидят, че при промяна на канализацията за новия строеж, могат да засегнат съществуваща канализационна мрежа, обслужваща и съседни имоти. Установени са по делото и настъпили за ищеца вреди, изразяващи се в направени разходи, подробно описани и съобразени с надлежни платежни документи по изслушаната пред първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза на в.л. Л. В., която е потвърдила исковата сума от общо 38 160,99 лв., със съответната разбивка по пера в табличен вид, представляващи преки щети – почистване на канализацията, проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на нова канализация, ремонт на стая и др., както и пропуснати ползи - разликата между приходите за м. май 2014г. и нулевите приходи за същия месец през 2015г. Съответствието на установените документално разходи по делото с разходите по вид, обем и техните стойности, които са необходими за съгласуване, проектиране, строителство и въвеждане в експлоатация на новата канализация, както и на такива за отстраняване на другите имуществени вреди /почистване на канализацията, ремонт на стая/ се потвърждава от заключението по т. I.6 на съдебно-техническата експертиза, изготвена от инж. Р. И.
По отношение размера на вредите, във въззивната си жалба въззивникът-ответник оспорва сумата от 3 651,65 лв. – разходи по изграждане на канализационното отклонение от 7 метра, с аргумента, че същото следвало да се плати от „Слънчев бряг“ АД, собственик на канализационната мрежа в к.к. Слънчев бряг, съгласно разпоредбата на чл.7 от Наредба №4 от 4.09.2004г. за условия и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи. Възражението е неоснователно. Действително, текстът на чл.7, ал.3 от наредбата предвижда изграждане и поддържане на канализационните отклонения, като част от общите мрежи на ВиК системите, от операторите. В разглежданата хипотеза на деликт, обаче, горното задължение на оператора е изключено с разпоредбата на чл.25, ал.2 на същата наредба, според който при повреди или виновно запушване на канализационните отклонения или колектори, потребителят заплаща всички вреди, причинени на оператора и установени с конкретен протокол, включително и разходите за ремонт и възстановяване на активите. Ответното дружество оспорва и сумата от 300 лв. – ремонт на хотелска стая, в която е избила отпадната канализация. В тази насока в.л. В. е констатирала извършени от ищеца разходи за основен ремонт на стая №131. Вещото лице Р. И. е посочила, че ремонтът е извършен преди три години и не може да се определи от къде е избила отпадна вода. Наличието на вреди от прекъснатата канализация във въпросната стая, настоящата инстанция извежда, както от счетоводно отчетените разходи, така и от свидетелските показания на свидетелите И. и И., които установяват, че след прекъсването на канализацията на х-л „Л.“ на 13.06.2914г., на първия етаж избили отпадни води, имало силна миризма и туристите напуснали още същата вечер.
При изложените съображения, искът на „Богородица“ООД против „Интер травел“ ООД за сумата от 38 160.99 лв., представляваща обезщетение за непозволено увреждане по чл.49 ЗЗД, в едно със съответните лихви, е основателен и следва да бъде уважен.
Въззивникът-ищец е заявил и искова претенция по чл.109 ЗС за осъждане на ответното дружество да премахне частта от новопостроената сграда, изградена в нарушение на нормативно установените отстояния от регулационната линия между имотите на страните.
Съгласно разпоредбата на чл.109 ЗС, собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
Активната материалноправна легитимация на ищеца като собственик е безспорна по делото. Следващият елемент от фактическия състав на негаторния иск по цитираната разпоредба, който подлежи на доказване от ищеца, е неоснователното действие от страна на ответника.
В процесния казус е категорично установено посоченото по-горе извършвено от ответното дружество през 2014г. строителство на надстройка и пристройка на х-л „И.“. Страните не спорят и по констатациите на изслушаните пред първата инстанция вещи лица инж. Г. и арх. В. Д. за отклонение, а именно: при източната фасада най-южната пристроена част на хотела, изпълнена като обеми на 2 и на 5 етажа, отстои на 2,09 /при 2 етажа/ и на 2,30м. /при 5 етажа/ от общата граница с имота на ищеца, вместо на 3,01 и 3,21м., както е по чертеж „ситуация“ в проекта, а в югозападния ъгъл 2 етажният обем на пристройката отстои на 2,79м. от общата граница на страните, вместо на 3,09м. – както е по чертеж „ситуация“ в проекта. Дължината по най-южната фасада /2 ет. обем/ е с размер 8,76м., вместо предвидената по проект дължина от 7,63м., като увеличението от 1,13м. е разпределено по фронта на южната фасада съответно – 86 см. в източна посока към границата с имота на ищеца и 27 см. в западна посока. При тези безспорни обстоятелства се налага изводът за извършвано неоснователно действие от страна на „Интер травел“ ООД, изразяващо се в нарушение на нормативно установените отстояния от регулационната линия към имота на ищеца.
Последният елемент от фактическия състав на иска по чл.109 ЗС изисква неоснователното действие на ответника да пречи на ищеца да упражнява своето право. В тази насока съдебната практика /т.3 от ТР №4 от 6.11.2017г. на ВКС по тълк.д. №4/2015г., ОСГК/, при извършено незаконно строителство, каквото е налице в настоящия казус, отдава значение на това, в какво се изразява нарушението. За да е ясно, че естеството на извършеното нарушение пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, то следва да са нарушени такива строителни правила и норми, които са установени единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. оглед на твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства по всяко дело, съдът следва да извърши конкретна преценка относно това дали неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените.
В процесния казус, нарушението на ответника на нормативно установеното отстояние от регулационната линия в посочения размер не съставлява такова нарушение на строителните или санитарно-хигиенните правила и норми, което да не дава възможност за пълноценно ползване по предназначение на съседния имот на ищеца или да застрашава запазване на живота и здравето на хората в района. Правилата за спазване на отстоянията от регулационната линия са от такова естество, че да гарантират пълноценното застрояване на имотите и тяхната естествена слънцеосветеност. По настоящото дело е установено от вещото лице В. Д., че предвид конкретното ситуационно положение на страничната регулационна граница между имотите на страните и разминаващите се в план конфигурации на застроителните петна по ЗРП спрямо степенуването на благоприятните посоки на ослънчаване, извършеното от ответника нова строителство към х-л „И.“ не създава предпоставки за невъзможност да се реализира предвиденото по ЗРП застрояване в имота на ищеца към х-л „Л.“ и да се постигнат максималните по ПУП показатели за плътност и интензивност на застрояване. Дори и при осигуряване на нормативните отстояния при бъдещо застрояване в имота на х-л „Л.“, това не би въздействало отрицателно на възможностите за реализиране на максималното като РЗП застрояване в имота на ищеца. От друга страна, тъй като имотът, собственост на „Богородица“ ООД, се намира южно спрямо имота на „Интер-травел“ ООД, то застрояването към х-л „Л.“ се явява разположено откъм по-благоприятната посока на ослънчаване и вероятността да бъде нарушено слънцеогряването в имота на ищеца е минимална. Освен това, намаленото отстояние на реализираната от ответника застройка спрямо общата регулационна граница, не влияе и на възможността за ползване на паркинга в западната част на х-л. „Л.“.
При така установените от експертите обстоятелства, настоящата инстанция намира, че по делото не са налице доказателства за това, че в резултат на неоснователните действия на ответника, изразяващи се в неспазване на нормативно установени отстояния от регулационна линия в посочения размер, за ищеца се създават пречки, по-големи от обикновените, за упражняване на правото му на собственост.
От изложеното следва, че в разглеждания казус не са налице елементите от фактическия състав на негаторния иск по чл.109 ЗС и същият следва да бъде отхвърлен. След като липса установено ограничение за максимално допустимото по плана застрояване на имота на ищовото дружество, следва, че не се доказват твърдените от ищеца имуществени вреди в размер на 300 000 лв. от невъзможността да изгради 150 кв.м. до максимално допустимата застройка в собствения си имот. Това сочи на неоснователност и на предявения при условията на евентуалност иск по чл.49 ЗЗД в посочения размер за обезщетение за непозволено увреждане.
Предвид изложеното, обжалваното решение на Бургаския окръжен съд се явява правилно, като обосновано от доказателствата по делото и приложимия закон. Като такова, същото следва да бъде потвърдено.
Настоящата инстанция споделя изложените в първоинстанционното решение подробни и изчерпателни мотиви и за пълнота на настоящото изложение препраща към същите, с оглед предвиденото в чл.272 ГПК.
С оглед отхвърляне на въззивните жалби на двете насрещни страни, съдебни разноски за настоящата инстанция не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от посоченото, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 144 от 25.04.2019 г., постановено по гр.д. № 1969/2016 г. на Бургаския окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: