Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI
б въззивен състав, в публичното заседание,
проведено на осми март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.с. ИВАН КИРИМОВ
при
секретаря Донка Шулев, като разгледа докладваното от мл. съдия Киримов
в.гр. дело № 5491 по описа за
2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 8220 от 10.01.2020 г. постановено по гр. д. № 14834/2018 г. по описа
на СРС, ГО, 40 състав Р.Т.Б. е осъдена, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, да
заплати на Ю.П.И., следните суми: 3702, 95 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на 1/9 идеални части от съсобствен недвижим имот –
тавански етаж на сграда, намираща се в гр. София, ул. „******, за периода от
03.03.2013 г. до 29.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
02.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 1853, 28 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на 1/9 идеални части от
съсобтствен недвижим имот – сутерен на сграда, намираща се в гр. София, ул. „******,
за периода от 03.03.2013 г. до 29.112016 г., ведно със законната лихва, считано
от 02.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, като исковете са
отхвърлени за разликата над присъдените суми до пълните предявени размери от
съответно 7196,08 лева и 5575,22 лева и за периода от 30.11.2016 г. до
09.10.2017 г.
С
решението са отхвърлени предявените от А.Б.Т. и П.Б.Т. срещу Р.Т.Б. искове с
правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за присъждане на следните суми: по 2878,43
лева, на всеки, обезщетение за лишаване от ползването на съсобствен недвижим
имот – тавански етаж на сграда, намираща се в гр. София, ул. „******, за
периода от 03.03.2013 г. до 29.11.2016 г. и по 2230, 09 лева, на всеки,
обезщетение за лишаване от ползването на съсобствен недвижими имот – сутерен на
сграда, намираща се в гр. София, ул. „******, за периода от 03.03.2013 г. до
09.10.2017 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 02.03.2018
г. до окончателното им изплащане.
С
решението ответницата Б. е осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 532, 77 на Ю.И., сторени по делото разноски, а ищците Ю.И., А.Т. и П.Т.
са осъдени на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплатят на Р.Б. сумата от
925,68 лева сторени по делото разноски.
Срещу
така постановено решение в частта, в която са уважени предявените от Ю.П.И.
срещу Р.Т.Б. искове, е депозирана въззивна жалба от ответницата ******. В
жалбата са изложени съображения, че решението в обжалваната част е неправилно,
тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, в нарушение на
съдопроизводствените правила и е необосновано. По-конкретно се поддържа, че
исковата молба страда от пороци, тъй като не ставало ясно какви са претенциите
на ищците по размер и период. Твърди се, че по делото не е установено
жалбоподателката да е владяла общите части на процесните имоти през исковия
период, да е пречила или да не е давала достъп на ищците до процесните общи,
съсобствени части от имота, че ищците са проявили интерес или желание да
ползват имота, както и че ответницата е препятствала възможността на ищците да
ползват имота. Отправя се и упрек към аналитичната дейност на
първоинстанционната дейност на събраната по делото доказателствена съвкупност. Отправя
се искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяването на друго,
с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се
направените по делото разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Ю.П.И., с
който оспорва същата. За неоснователни са намерени оплакванията за нередовност
на исковата молба. Възраженията на въззвиницата, че не било доказано да е
ползвала общите части, ищците да са проявили интерес да ги използват, както и Б.
да е пречила да ищците да ги ползват са намерени за неоснователни, доколкото са
опровергани от събрания по делото доказателствен материал. Направено е искане
за оставяне без уважение на жалбата. Претендират се разноски.
Софийски
градски съд след извършена преценка на представените по делото доказателства и
изложените във въззивната жалба и в отговора доводи, приема следното:
Предявен
е осъдителен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта и наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Въззивният
съд счита постановеното от СРС, 40ти
състав, решение за валидно и допустимо. Неоснователни са възраженията за
нередовността на исковата молба. Видно от същата и от уточнението към нея е, че
се претендират суми за лишаване от право на ползване на сутеренен етаж и трети
жилищен /тавански/ етаж, както и от лишаване от право на ползване на пристройка
на сутеренен етаж и трети жилищен етаж от жилищна сграда в гр. София, ул. „******.
Уточнен е периодът за всички обекти. За първите два 03.03.2013 г. – 29.11.2016
г., за вторите два 03.03.2013 г. – 09.10.2017 г. Посочени са и претендираните
суми за всеки от ищците спрямо притежаваните идеални части от партерния етаж,
както и от общите части на сградата и дворното място.
Във
връзка с доводите във въззивната жалба за неправилност настоящият състав намира следното:
По
делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 97, том I, рег. № 2693, дело № 86 от 2004 г.
от 04.06.2004 г., съгласно който Б.Б.Т. дарява на съпругата си Ю.П.И. 1/3
идеална част от следния свой собствен недвижим имот, придобит по дарение, а
именно: партерния етаж от къщата, находяща се в гр. София, ул. „******, състоящ
се от три стаи, кухня, хол, тоалетна и коридор, с площ от 98,83 кв.м., заедно с
1/3 идеална част от общите части на сградата, включително избените и таванските
помещения, намиращи се в сградата, заедно с 1/3 идеална част от урегулирания
поземлен имот, върху който е построена сградата, целият с площ от 317 кв.м.,
който имот съгласно последното изменение на регулацията утвърдена със Заповед №
РД-50-09-135 от 10.06.1992 г. представлява парцел III – 3 от квартал 328 по плана на гр.
София, местността „ГГЦ-Г-6-I/
първа/част“, при граници: ул. „Цар Асен“, УПИ XV – 4, УПИ IV - 5, УПИ V - 6, УПИ II – 2.
Представен
е нотариален акт за дарение на недвижим имот № 74, ТОМ III, дело № 2989/1991 г. от 15.03.1991
г., съгласно който Д.Б.Т. дарява на Б.Б.Т. следния свой недвижим имот, а
именно: 1/3 идеална част от дворно място цялото от 317 кв.м., находящо се на
ул. „******, съставляващо имот 3 /трети/ от квартал 328, местността „Центъра“
по плана на гр. София, при съседи: ул. „Цар Асен“, П. Т., А.П.и Етажна
собственост „Белия люляк“, заедно с партерния етаж от къщата построена върху
дворното място, който етаж се състои от три стаи, кухня, хол, клозет и коридор,
застроени върху 98,83 кв.м., заедно с 1/3 идеална част от общите части на
сградата, включително избените и таванските помещения намиращи се в сградата.
Представено
е удостоверение за наследници на Б.Б.Т. изх. № 683/14.04.2016 г., съгласно
което е оставил за наследници Ю.П.И. – съпруга, П.Б.Т. – син и А.Б.Т. – дъщеря.
Представен
е протокол за въвод във владение от 30.11.2016 г. по изпълнително дело №
20158460400744 по описа на ЧСИ О.М., съгласно който е пристъпено към извършване
на въвод във владение на взискателите – ищци в 1/3 идеална част от избения
/сутеренен/ етаж и в 1/3 идеална част от третия /втори надпартерен бивш
тавански/ етаж от сграда, находяща се в гр. София, ул. „******. В протокола е
удостоверено, че ответницата не предава доброволно владението на посочените
по-горе обекти, поради което и последната е отстранена от ЧСИ. Отразено е и, че
са сменени патроните на вратите на помещенията, като ключове са предоставени на
ответницата и на Ю.И..
Представена
е нотариална покана от Б.Б.Т. и Ю.П.И. до Р.Т.Б., в качеството ѝ на ЕТ „Х.-Б.–
Р.Б.“, съгласно която първите двама претендират от Б., в качеството ѝ на
ЕТ сумата от 2000 евро на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, тъй като Б., в
качеството ѝ на ЕТ ползвала против тяхната воля и при изричното им
противопоставяне цялата пристройка към избените помещения и целия избен етаж,
цялата пристройка към партерния етаж и етажа над него и целия трети /бивш
тавански/ тавански етаж и пристройка към него от къщата находяща се в гр.
София, ул. „******. Поканата е връчена при отказ на 16.12.2004 г..
Представен
е протокол по гр.д. № 17641/1984 г. по описа на СРС, 44 състав за одобряване на
спогодба, съгласно който ответницата Б. получава и взема в свой дял:
апартамент, представляващ втори етаж от жилищната сграда, находяща се на ул. „******,
в гр. София, със самостоятелен вход, застроен на 99,40 кв.м. и състоящ се от
самостоятелен вход, стълбище за етажа, входно антре – коридор, три стаи,
затворена покрита тераса, кухня, тоалетна черно антре и по 2/3 идеална част от
общите части на сградата и 2/3 идеална част от мазето и тавана и заедно с 2/3
идеална части от дворното място, в което е застроена сградата, цялото от 317
кв.м., съставляващо парцел III-3
от кв. 328 по плана на гр. София, местността „Центъра“ при съседи: ул. „Цар
Асен“ и парцели XV, IV,V, II.
Представено
е удостоверение от 22.01.2013 г., съгласно което ЕТ „Хотел – Б. – Р.Б.“ е
заличен, считано от 01.01.2012 г.
По
делото е разпитан свидетелят Д.С., която заявява, че през входа на ищците откъм
ул. „Цар Асен“ няма достъп до мазето и таванския етаж, на които имат
съсобственост. Официалният вход в бил винаги отзад, където е входа на ответница
за мазето и таванския етаж. Пред антрето на официалния вход е имало изградена
рецепция, като ищците никога не са имали ключове от тази част, тъй като бравата
е била сменена. Твърди, че след като била протекла батерия с ищцата отишли при
рецепцията, за да отидат до мазето, но достъп им бил отказан. Сочи, и че
впоследствие на ищцата И. е отказан достъп, като в тази чрез съдебен изпълнител
ѝ бил даден ключ. Сочи, че през цялото време от 2004 г. до въвода във
владение на 30.11.2016 г. от ЧСИ Мендов ищцата е нямала достъп до процесните
обекти.
Разпитан
е свидетелят К.Г., която заявява, че от 2012 г. къщата се ползва от сина на
ответница, който живее на втория етаж. Ищцата И. ползва първия етаж, за който
има вход откъм улицата. Твърди, че ищцата винаги е имала достъп, дори на тавана
имало оставени нейни вещи. Сочи, че И. имала и достъп до мазето на сградата.
Твърди, че ищцата И. е имала ключ за помещенията и преди да е осъществен въвод
от съдия – изпълнител, тъй като я е виждала да се качва към третия етаж преди
около четири години, когато била на гости в сградата.
Разпитан
е и свидетелят К., който заявява, че живее на втория етаж на процесната сграда
от 2013 г., познава ищцата И. визуално, виждал я е във входа, в двора и самата
къща. И. се е качвала на таванския етаж и мазето, тъй като е имала ключ.
Твърди, че не знае как ищцата И. е получила достъп до помещенията.
По
делото е приета съдебно – техническа експертиза, съгласно която стойността на
наема на недвижимия имот за исковия период 03.03.2013 г. до 10.10.2017 г.
възлиза на сумата от 26 007,00 лв. дължима на ищците съобразно идеалните им
части, като конкретно на Ю.И. са дължими сумите от 14 450 лева; 4 000 лева и
170 лева.
По
делото е прието и заключение по допълнителна СТЕ, съгласно което процесната сграда
разполага с два входа – след дворната врата и направо се намира входна врата,
която е само за първи /партерен/ етаж. От този етаж няма вход към пристройката.
След входната врата и направо, след входа на етаж първи се заобикаля сградата и
се стига до втория вход, който води до пристройката, от която има достъп до
помещенията в сутерена, партера, втори етаж и тавански етаж. Пристройката в
миналото е функционирала като хотел. Наемната цена на складовото помещение на
сутеренен етаж е за периода 03.03.2013 г. до 29.11.2016 г. – 16 679, 49 лева;
за периода 30.11.2016 г. – 09.10.2017 г. – 7 101,20 лева; наемната цена на
таванския етаж е за периода 03.03.2013 г. до 29.11.2016 г. – 33 326,54 лева; за
периода 30.11.2016 г. – 09.10.2017 г. – 14 242,10 лева.
С оглед приетите факти по делото въззивният съд намира от правна
страна следното:
За
да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 от ЗЗД, съобразно правилата на чл. 154 от ГПК по делото от ищеца следва да бъде установено при условие на пълно и главно
доказване наличието на следните материални предпоставки: 1. съсобственост върху вещта; 2. лично
ползване на общата вещ от насрещната страна; 3. писмена покана за заплащане на
обезщетение за ползата, от която е лишен другият съсобственик.
В
настоящи случай е безспорно между ищцата Ю.И. и отвеницата Р.Б., че са
съсобственици на процесния имот, при посочените идеални части, а това се
установява и от приложените по делото доказателства.
Съгласно
мотивите на ТР № 7/2012 по т. дело № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС претенцията
за обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС ще е основателна когато неползващ
съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия
съсобственик и въпреки това : - той или член на неговото семейство продължава
пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно
предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството си/
потребности,без да зачита конкурентните права на друг съсобственик, - той или член на неговото семейство не си
служи пряко и неспосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не
допуска друг съсобственик да си служи с нея/например като държи ключа/,
- ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за
заем за послужване/ трето за собствеността лице,което само или заедно с него
ползва общата вещ.
В конкретния случай се установява по
делото, че през процесния период въззивницата независимо, че не си е служила
пряко и непосредствено с цялата обща вещ, имайки достъп до нея не е допускала
ищцата И. да си служи с нея. В тази връзка неоснователни са оплакванията на
въззивницата срещу процесуалната дейност на първоинстанционния съд във връзка с
анализа на относимите по този въпрос доказателствени източници събрани в
производството. И настоящата инстанция намира, че посочените обстоятелства са
безспорно установени като в тази връзка следва да се кредитират показания на
свидетеля Д.С., чиито показания се подкрепят от останалия събран доказателствен
материал от обективно естество – протокол за въвод във владение от 30.11.2016
г., допълнителна СТЕ. При извода си настоящата инстанция не кредитира
показанията на свидетелите на ответната страна доколкото същите се
характеризират с разпокъсаност, липса на информативност по отношение на
значимите за производството факти, същите не могат да посочат кога конкретно са
виждали ищцата И. да влиза в процесните обекти, като показанията им в тази
насока са твърде общи, без необходимата конкретика, а в същото време се
опровергават от останалия доказателствен материал.
Задължението за заплащане на обезщетение
от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване
от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото
поискване по чл. 31 ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на
обезщетение,на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и
съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 81 ал. 2 от ЗЗД и след
получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи
обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата пет годишна
погасителна давност. Веднъж отправено,
писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае
съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.
Безспорно е установено по делото, че на
16.12.2004 г. на ответницата е връчена нотариална покана от Б.Б.Т. и Ю.П.И., в
качеството ѝ на ЕТ „Х.-Б.– Р.Б.“, съгласно която първите двама
претендират от Б., в качеството ѝ на ЕТ сумата от 2000 евро на основание
чл. 31, ал. 2 от ЗС, тъй като Б., в качеството ѝ на ЕТ ползвала против
тяхната воля и при изричното им противопоставяне цялата пристройка към избените
помещения и целия избен етаж, цялата пристройка към партерния етаж и етажа над
него и целия трети /бивш тавански/ тавански етаж и пристройка към него от
къщата находяща се в гр. София, ул. „******. В тази връзка неоснователни са
оплакванията на въззивницата, че посочената покана няма ефект спрямо нея като
физическо лице, тъй като била изпратена до ЕТ „Х.-Б.– Р.Б.“, чрез което до 2012
г, ответницата стопанисвала процесните обекти като хотел. Предоставената от чл.
56 от ТЗ възможност на всяко физическо лице с местожителство
в страната да се регистрира като едноличен търговец не води до възникване на
нов правен субект. С тази регистрация се постига разширяване на
правосубектността на физическото лице, позволяваща му да участва в търговския
оборот, но субект на правото остава физическото лице. Едноличният търговец не
притежава самостоятелна правосубектност, различна от тази на физическото лице. Това е така, защото с
регистрирането си като едноличен търговец лицето не променя своята правосубектност / в този смисъл Решение №
133/14.03.2011 г. по гр.д.№ 2020/2009 г. на І г.о.на ВКС.
Неоснователно е
възражението, че изтекла давност на писменото искане, доколкото както беше
посочено по – горе веднъж отправено,
писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае
съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. В същото
време исковата молба е с вх. № 2005743/02.03.2018 г., тоест преди изтичане на
пет годишния давностен срок за процесния период начиная от 03.03.2013 г.
Правото
на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от
възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква когато
съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от
общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва
общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а
нежелание да се ползва. В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са
ангажирани доказателства на И. да е предлагано достъп до процесните обекти и
същата да е отказала такъв.
Цитиране
на ТР 1/2012 г. по т.д. № 1/2012 г. и позоваването на чл. 69 ЗС е неотносимо
към настоящия спор, а от друга страна заявено за първи път пред настоящата
инстанция, поради което и не следва да бъде обсъждано.
С оглед приетото
настоящата инстанция намира, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
в обжалваната част, с която Р.Т.Б. е осъдена, на основание чл.
31, ал. 2 от ЗС, да заплати на Ю.П.И., следните суми: 3702, 95 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на 1/9 идеални части от
съсобствен недвижим имот – тавански етаж на сграда, намираща се в гр. София,
ул. „******, за периода от 03.03.2013 г. до 29.11.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от 02.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата
от 1853, 28 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на 1/9
идеални части от съсобствен недвижим имот – сутерен на сграда, намираща се в
гр. София, ул. „******, за периода от 03.03.2013 г. до 29.112016 г., ведно със
законната лихва, считано от 02.03.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането.
В частта, в която исковете са отхвърлени
за сумите над 3702,95 лева и 1853,28 лева по предявените от Ю.П. искове, както
и по отношение на ищците А.Б.Т. и П.Б.Т. първоинстанционното решение е влязло в
сила като необжалвано.
Предвид
изхода на спора, право на разноски има въззиваемата Ю.И..
По
делото са представени доказателства за сторени разноски в общ размер 500 лева –
адвокатски хонорар, за чието заплащане в брой е представено като доказателства
съобразно разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № №6/06.11.2013г.
по тълк.д.№ 6/2012г на ОСГТК на ВКС договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 8220 от 10.01.2020 г. постановено по гр. д. № 14834/2018 г. по описа на СРС, ГО,
40 състав, в частта, с която Р.Т.Б., ЕГН ********** е осъдена, на основание чл.
31, ал. 2 от ЗС, да заплати на Ю.П.И., ЕГН **********, следните суми: 3702, 95
лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на 1/9 идеални части
от съсобствен недвижим имот – тавански етаж на сграда, намираща се в гр. София,
ул. „******, за периода от 03.03.2013 г. до 29.11.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от 02.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата
от 1853, 28 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на 1/9
идеални части от съсобствен недвижим имот – сутерен на сграда, намираща се в
гр. София, ул. „******, за периода от 03.03.2013 г. до 29.112016 г., ведно със
законната лихва, считано от 02.03.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането
ОСЪЖДА Р.Т.Б.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Ю.П.И., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 500 лева сторени пред
настоящата инстанция разноски за адвокатска защита.
Решението
е влязло в останалата част като необжалвано.
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.