Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 343
гр.Пловдив 25.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на…тридесети октомври…през…две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка
Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Катя
Пенчева
Александър Стойчев
при участието на
секретаря……Цветелина Диминова……..разгледа
докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №577 по описа за 2019 година,…за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №55/08.05.2019г.,
постановено по търг.д. №213/2018г. по описа на окръжен съд П., е отхвърлен предявеният от „Е-Т“ ЕООД, ЕИК
*** срещу О-В, БУЛСТАТ **** иск с правно основание чл.62 от ЗЗД за присъждане
на сумата от 90 506,19лв. във вързка с водене без пълномощие на чужда работа, която да е
била одобрена, като по предявения
при условията на евентуалност иск по
чл.61, ал.1 от ЗЗД, О-В е
осъдена да заплати на „Е-Т“ ЕООД сумата от 90 506,19лв., представляваща общ
размер на необходимите и полезни разноски, изразходвани от ищеца за водене на
чужда работа без пълномощие, представляваща дейности по озеленяване и поддръжка
на зелени площи в О-В през м. октомври, ноември и декември 2015г. /над годишната задача и след
изчерпване на договорения бюджет с договор за възлагане на обществена поръчка ****./.,
заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 25.06.2018г. до
окончателното плащане. Отхвърлен е изцяло предявеният от „Е-Т“ ЕООД срещу О-В акцесорен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане
на обезщетение за забава в размер на 21 850, 89лв. върху главницата за
времето от 05.02.2016г. до датата на предявяване на иска. В тежест на о.В. са
присъдени сторените от ищеца разноски по делото в размер на 7 923,56лв.,
съразмерно на уважената част от исковете. „Е-Т“ ЕООД е осъдено да заплати на
ответника разноски в размер на 1 131,86лв., съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Против така постановеното решение, в осъдителната му
част, с която о.В. е осъдена да заплати на „Е-Т“ ЕООД сумата
от 90 506,19лв., представляваща общ размер на необходимите и полезни разноски,
изразходвани от ищеца за водене на чужда работа без пълномощие, представляваща
дейности по озеленяване и поддръжка на зелени площи в о.В. през м. октомври,
ноември и декември 2015г. /над
годишната задача и след изчерпване на договорения бюджет с договор за възлагане
на обществена поръчка ****./., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 25.06.2018г. до окончателното плащане, е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно и постановено
в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди се, че решението е
постановено без от страната, носеща доказателствената
тежест – ищеца, да е установено при условието на пълно и главно доказване,
какъв вид и количество са дейностите, които твърди да е извършил в полза на о.В.
без да са му възлагани /извършени извън предмета на договора между страните,
сключен по реда на ЗОП /, както и какъв е размерът на разходите, които са
повече от договореното между страните. Изложени са съображения, че релевантните
за спора факти не са установени, както от гласните доказателства, така и от
заключението от съдебноикономическата експертиза,
макар и вещото лице коректно да е отговорило на поставената му задача. Наведени
са твърдения, че не установено и при изпълнение на нещо в повече от
договореното, това да е в полза на о.В. Твърди се и липса на конкретика на обстоятелствата в исковата молба относно
количеството и вида на работите, претендирани за
извършени над договорения обем възложена работа. В срока за обжалване е
постъпила и допълнителна въззивна жалба, в която се
твърди и необоснованост на решението. Наведени са доводи за липсата на
предпоставките, включени във фактическия състав на водене на чужда работа без
пълномощие, тъй като претендираните за заплащане като
допълнителни работи са включени в предмета на договора за обществена поръчка и
съобразно ценовото предложение на изпълнителя. Поддържа се твърдението, че не е
доказано извършването на допълнителни разходи. Позовава се на недопустимост на
предявения иск, тъй като о.В. е организация на бюджетна издръжка, разходва
средства на основание сключени договори за обществена поръчка и не притежава
пасивна процесуална легитимация по иск за водене на чужда работа без
пълномощие. Наведени са доводи, че по този начин се заобикаля ЗОП и се
нарушават съдържащите се в него императивни разпоредби. Иска се отмяна
решението в обжалваната част и вместо него да се постанови решение, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира сторените по делото разноски.
Ответник - жалбата „Е-Т“ ЕООД,
в представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло предявената жалба.
Претендира сторените пред въззивната инстанция
разноски.
Решението е обжалвано и от ищеца в първоинстанционното
производство - „Е-Т“ ЕООД, в частта, с която е отхвърлен акцесорният иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава в размер на 21 850, 89лв. върху
главницата, считано от 05.02.2016г. до датата на предявяване на иска. Счита, че
решението в обжалваната част е неправилно и постановено в противоречие с
материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. В тази насока са изложени съображения за неправилно тълкуване от
страна на първоинстанционния съд на съдържанието на
отправената до ответника нотариална покана и нейните правни последици. Иска се
отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което акцесорният иск за обезщетение за забава за минал период да
бъде уважен изцяло. Претендират се сторените по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК
не е постъпил отговор от насрещната страна – о.В. В съдебно заседание
процесуалният предстевител на о.В. оспорва подадената
от „Е-Т“ ЕООД въззивна жалба.
С подадените въззивни жалби
и подадения от „Е-Т“ ЕООД писмен отговор не са
направени искания за събиране на доказателства в производството пред въззивната инстанция, не са представени и писмени такива.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното
от закона съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията,
изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и
допустимо решение, постановено от надлежен съдебен състав в предвидената от
закона форма и в рамките на правораздавателната му компетентност.
Производството пред Окръжен съд – П. е образувано по предявена
искова молба от „Е-Т“ ЕООД срещу О-В. Ищецът се позовава на
наличието на договорни отношения, произтичащи от договор за възлагане на
обществена поръчка от 16.02.2009г., по силата на който ищецът се е задължил
ежемесечно да извършва сметосъбиране, сметоизвозване
на твърди битови отпадъци от територията на о.В. поддържане чистотата на всички
територии за обществено ползване, включително нерегламентираните сметища;
поддържане на зелените площи и озеленяване; почистване на тротоари и улици,
които не са от четвъртокласна пътна мрежа от сняг и лед при зимни условия, опесъчаване и лугиране, срещу
задължение на общината да заплаща възнаграждение, определено в чл.9 и в ценова
оферта – неразделна част от договора. Позовава се на дейности, извършени по
част „озеленяване“ от договора. След обездвиждване на
исковата молба е уточнено, че се касае за дейности, извън предмета на сключения
между страните договор. Претенцията е за сумата от 94 260,36лв.,
представляваща размер на разноските, които ищецът е направил за осъществяване
на дейност по озеленяване на територията на Община – гр. В. и е заявена на извъндоговорно основание. Конкретизирано е, че тези разходи
били извършени през последните три месеца на 2015г. и сумата не се дължала на
договорно основание, а на основание – водене на чужда работа без пълномощие. Посочено
е, че уговореното договорно възнаграждение за този вид дейност е в размер на
400 000лв. годишно, дължимо за дейностите по озеленяване, които били
извършени от началото на януари до края на м. септември 2015г., а през
октомври, ноември и декември били извършени такива, извън предмета на договора.
Работа през тези три месеца, макар да надхвърляла обема на възложеното по
договора, била предприета в интерес на ответника и водена добре от ищеца. В
исковата молба се съдържат обстоятелства и за одобрение на извършената работа,
като в тази насока ищецът се позовава на двустранно съставен и подписан от
страните акт от 30.12.2015г. Сочи се, че актът, установяващ изпълнението на
договора в частта му за озеленяването, е съставен въз основа на 12 броя
подписани от страните протоколи, които отразяват вида и стойността на конкретно
извършените през цялата година помесечно работи в
частта за озеленяването, като през различните месеци тези работи са били
различни по вид и обем, а общата им стойност е 535 468,09лв. В
уточняващата искова молба се пояснява, че за извършената работа през м.
октомври, ноември и декември 2015г., ищецът неправилно е начислил ДДС, при
което стойността на извършената работа не е първоначално посочената в исковата
молба – 125 468,09лв., а 94 260,36лв. /т.е. – разликата между
400 000лв. и 535 468,09лв., но без ДДС/. Посочено е, че за
извършената допълнителна работа е съставена фактура №1117/04.01.2016г., която била осчетоводена
от ответника и послужила като основание за ползване на данъчен кредит. С
уточняващата искова молба /от 18.07.2018г./ ищецът уточнява по вид и размер,
конкретните разноски, които твърди, че е направил за осъществяване на
дейностите по озеленяване за последните три месеца на 2015г: за заплати и
осигуровки – 44 800лв., за горивосмазочни
материали - 11 436,83лв., за посадъчен материал – 20 637лв., за
консумативи - 2 000лв., за ремонт и резервни части – 5 500лв., разходи
за амортизации- 9 886,53лв. Претенедира и мораторна лихва в размер на 22 798,91лв., за периода
от 05.02.2016г., за която, сочена като начална дата, се позовава на връчена нотарилана покана и съставен констативен протокол от
нотариус за отказ на ответника да се яви пред нотариуса и представи платежен
документи за изпълнение на задължението - до 22.06.2018г.
При така изложените
обстоятелства, след направените уточнения с молбата от 18.07.2018г. и в съдебно
заседание, с доклада по делото и постановеното решение претенцията е квалифицирана
на основание чл.62 от ЗЗД и при условието на евентуалност – чл.61 ал.1 от ЗЗД,
като претенция за необходимите и полезни разноски, изразходвани от ищеца за
водене на чужда работа без пълномощие.
Пред въззивната
инстанция, чрез подадените въззивни жалби, е въведена
висящност на спора по уважения евентуален иск по
чл.61 ал.1 от ЗЗД и акцесорен такъв за лихви за минал
период.
С представения отговор на исковата молба по чл.367 от ГПК ответникът - о.В. е оспорил така
предявените искове. Защитата се изразява в отричане съществуването на претендираното право. Възразява се, че
ищецът няма право на претендираното вземане, тъй като
договорът е сключен по специалния ред, предвиден в на ЗОП и съгласно чл.1 от
същия страните са обвързани с ценовата оферта на изпълнителя, в това число
количествено-стойностните сметки, анализните цени,
които са част от договора. В тази насока се твърди, че предприемането на
дейности, извън общия бюджет на договора, се явява за сметка на изпълнителя. Оспорва
се фактът на извършване на твърдените дейности, разноските за които се
претендират на основание „водене на чужда работа без пълномощие“, както и
твърдението, че тези дейности са предприети и извършени в полза и в интерес на
ответника.
След преценка на събраните доказателства, касаещи
предмета на спора, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази
предметните предели на въззивното производство,
очертани с жалбата и отговора, настоящата инстанция намира следното:
Независимо че възражението за допустимостта на иска се
заявява за пръв път с въззивната жалба, на първо
място следва да се обсъди това възражение, доколкото, проверката на въззивния съд обхваща и служебно допустимостта на решението
в обжалваната част. На първо място касае се за осъдителен иск, съпътстван
винаги от наличие на правен интерес. А изпълнителят по договор за изработка,
сключен при специалните условия на ЗОП, със строго определен предмет и
финансова рамка, може да реализира правата си за извършена извън предмета на
договора работа на извъндоговорно основание по
правилата на водене на чужда работа без пълномощие, предвидени в разпоредбите
на чл.60 – чл.62 от ЗЗД, като в хипотезите на чл.61 ал.1 от ЗЗД, под която
е подведена исковата претенция, отговорността е ограничена до необходимите и
полезни разноски. Ето защо възражението
за недопустимост на предявения иск, рефлектиращо и върху допустимостта на
постановеното решение, е неоснователно.
Неспорно в първоинстанционното производство и в настоящето
производство е наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между
страните, произтичащо от договор за възлагане на обществена поръчка ****., сключен при
специалните условия на ЗОП/отм./, по силата на който о.В. – възложител, е
възложила, а „****“ ЕООД – изпълнител, е приел да извърши срещу уговорено
възнаграждение, дейности, съобразно уговорения в чл.1 предмет на договора
/посочен по-горе/, между които и дейност по поддържане на зелените площи и
озеленяване. Срокът на изпълнение на договора е 10 годишен. В
чл.9 от договора от раздел IV „Цени и начин на плащане“ е определена стойността
на договора в съответствие с приетата от възложителя оферта на изпълнителя за
една година. Съгласно чл.10 ал.1 от договора, заплащането на извършените работи
се извършва ежемесечно, след приемане на същите от възложителя, въз основа на
съставен от изпълнителя и одобрен от възложителя протокол за действително
извършените видове и количества работи. В чл.10 ал.5 са определени месечните
коефициенти за раздел „Озеленяване“. Предвидено е - заявките на възложителя не
могат да бъдат годишно за повече от приетата годишна сума в раздел „Озеленяване“
в ценовата оферта на изпълнителя.
За извършените видове и
количества работи в частта за озеленяването за 2015г. е съставен и подписан акт
от 30.12.2015г., с отразен коефициент – оценка по чл.10 от договора - К1 /100%
изпълнени заявки/. Страните са съставили двустранни месечни протоколи за
установяване на извършените задължения за поддръжка и озеленяване на квартални
зелени площи – от м. януари до м. септември 2015г. – включително, а за периода
м. октомври - м.декември 2015г. са съставени двустранни протоколи за извършване
манипулации по озеленяване и поддръжка на зелените площи, над годишната задача
– след изчерпване на договорения бюджет - приложени по делото. Протоколите
съдържат описание на изпълнените манипулации, единична мярка, количество,
единична цена, стойност и обща стойност /с ДДС/. В протоколите, съставени за м.
януари до м. септември – включително се съдържа и отразяване на „сума за
получаване по договор“, каквото отразяване липсва в протоколите за м.октомври,
ноември и декември.
Спорът по делото е относно претендирано
от изпълнителя плащане на дейностите, изпълнени през посочения период,
определени в исковата молба, като дейности, извършени през месец октомври, ноември и декември, извън договорения с договора за
обществена поръчка обем, но изпълнени добре и в интерес на ответника,
независимо че изпълнителят не е бил натоварен на извършването им.
В случая, тъй като се твърди
изпълнена работа извън обхвата на договора, при преценка елементите от
фактическия състав на гестията – доброволно и уместно
извършване на действия по управление на чужда работа, без надлежно натоварване
от доминуса, но в негов интерес, следва да се
съобрази волята на страните, обективирана в клаузите
на договора. Преди всичко следва да се има предвид, че се касае за договор със сложен фактически състав, за условията и реда за сключването на който,
както и относно правоотношенията по който договор, са приложими специални
правила – тези по ЗОП – в случая ЗОП – ДВ бр.28/2004г., отм. ДВ бр.13/2016г.
Както се посочи, в чл.9 ал.1
от договора е предвидено, че стойността на договора е в съответствие с приетата
от възложителя оферта на изпълнителя за една година, разделена на дванадесет равни части. С ценовата оферта на
изпълнителя, в раздел II-ри, е определена годишната стойност на всяка от
дейностите, предмет на обществената поръчка в лева, с ДДС. За частта „поддържане
на зелените площи и озеленяване“ тази обща годишна стойност е 400 000лв. с
ДДС. По смисъла на чл.9 ал.1, пр. второ, в систематична връзка с ал.2, ал.3,
ал.4 от договора, е предвидена възможност за индексиране на стойностите, но
само досежно дейностите по част „сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотята“,
но не и досежно частта „поддържане на зелените площи
и озеленяване“. Освен това, в чл.10 ал.5, определящ месечните коефициенти за
раздел „Озеленяване“, в графа „забележка“, е предвидено - заявките на
възложителя не могат да бъдат годишно за повече от приетата годишна сума в
раздел „Озеленяване“ в ценовата оферта на изпълнителя, което следва да се
тълкува, като поставен лимит относно количествения обхват на предмета на
договора, конкретно относим до дейностите по
озеленяване, които следва да бъдат извършени в рамките на една година. Така обективираната воля на страните по договора сочи, че сумата
от 400 000лв. с ДДС е определена като глобална стойност на
възнаграждението на изпълнителя за всички видове дейностти
по част „поддържане на зелените площи и озеленяване“, независимо от броя и вида
на отделно извършените манипулации и тази глобална стойност е разделена на
дванадесет равни части – т.е. – определя се и се заплаща поравно помесечно. Аргумент в тази насока е и конкретизацията,
съдържаща се в ценовата оферта на изпълнителя /л.16 по делото/, че посочените
цени включват всички разходи по изпълнение на поръчката.
Едновременно с това, ЗОП
/отм./ по императивен начин
установява забрана за промени в договорите за обществени поръчки - чл.43 ал.1, освен в изрично уредените в
чл.43 ал.2 хипотези. Императивната разпоредба на закона придава характеристики
на договора, обосноваващи предвиждане на механизъм за запазване
еквивалентността на престациите на страните, което не
следва да води до промяна в параметрите му, стойността му, страните по него, нито
до постигане на забранен от закона резултат. В специалния закон са определени
принципите, условията и редът за възлагане на обществените поръчки с цел
осигуряване на ефективност при разходването на бюджетните и извънбюджетните
средства, както и на средствата, свързани с извършването на определени в закона
дейности с обществено значение.
Тази цел обосновава изключението от
принципа на свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД, чрез повелителните правни
норми на закона относно предмета, страните, срока на договора, включително и
стойността на обществената поръчка, включваща всички плащания към изпълнителя.
Предлаганата цена е част от офертата на кандидата, предложенията на която
задължително се включват в договора с кандидата, определен за изпълнител. Това
се извежда и от разпоредбата на чр.47а ал.1, т.3 от
Правилника за прилагане на ЗОП /отм./, според който цената е задължителен елемент за посочване
от офертата на изпълнителя и ако не я посочи съответно няма да отговаря на
законовите изисквания и ще бъде отстранен от участие. Последователно в този смисъл са приеманите от законодателя рестриктивни текстове по отношение последваща
промяна на условията по вече сключен договор, което се допуска по изключение и
то в изрично превидени хипотези. При това положение,
при тълкуване клаузите на договора и предвид спецификата на договора за
обществена поръчка, сключен по реда на ЗОП, следва да се приеме, че сключеният
договор между страните е с определена в него крайна цена досежно
дейностите по част „озеленяване“. По отношение на така крайно уговорената
цена, а и с оглед характера на дейността по озеленяване, не може да се приеме,
че биха били налице условията и предпоставките и същата не е променяна при
условията и предпоставките на специалните разпоредби на ЗОП /отм./,
характеризиращ се изключително със строги финансови рамки. При това положение за
възложителя съществува задължение да приема работата и да заплаща възнаграждение
за извършваните дейности от изпълнителя по вече уговорената крайна стойност,
без същата да подлежи на промяна.
Вярно е, че за дейностите,
извършени през м. октомври, ноември и декември 2015г. са съставени двустранни
месечни протоколи, наименовани „за извършване манипулации по
озеленяване и поддръжка на зелените площи, над годишната задача – след
изчерпване на договорения бюджет“. С оглед на изложените по-горе съображения
обаче, не може да се приеме, че се касае за изпълнена и приета работа извън
договорения с договора за обществена поръчка обем, съответно - за стойност –
извън договорената с договора крайна цена. Дори и работата да е била приета от
възложителя, като такава – извън договорения с договора обем, това му действие е в
противоречие с наложените от чл.43 ал.1
от ЗОП забрани да променя условията по сключения вече договор, т.е. - законът
не допуска извършването от възложителя на подобни приемане. Това се извежда и
от горецитираната в клаузата на чл.10 ал.5 от договора
„забележка“ - заявките на възложителя не могат да бъдат годишно за повече от
приетата годишна сума в раздел „Озеленяване“ в ценовата оферта на изпълнителя.
/А видно от посочването на манипулациите в двустранните протоколи са описани
дейности по „засаждане на цветя в саксии“ – което би могло да бъде само по
заявка на възложителя; „подравняване на цветни лехи“, „поливане на единични
дървета“, което пък е нетипична сезонна дейност./ Вярно е, че от депозираните
по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля **** /служител при ищцовото дружество/ се установява, че през месец октомври –
декември 2015г. са извършвани дейности по поддържане на зелените площи /есенно зацветяване, прекопаване на алеите, зимна поддръжка на
алеите, изрязване на клони от дървета с цел – обезопасяване/, но гласните
доказателства по никакъв начин не сочат, че тези дейности са извън предмета и
извън обема на договора. /Свидетелят пояснява: „не знам точно кой планира какво
и колко по обем да се върши всеки месец, това е в договора…“./ Вярно е и че
съгласно заключението от приетата при първоинстанционното
разглеждане на делото съдебноикономическа експертиза
за периода октомври – декември 2015г. в счетоводството на ищеца са осчетоводени
общо разходи за извършени дейности по озеленяване на стойност 90 506,19лв.
/като в констативносъобразителната част вещото лице е
посочило тези разходи по пера/. Вещото лице е отговорило коректно на задачата
така, както е поставена: какви разходи въз основа на офертата – неразделна част
от договора и съставените протоколи за месеците октомври – декември 2015г. е
извършил ищецът. Това обаче също не води до извод, че тези разходи са сторени
за дейности извън обема на договора и водят до увеличаване на крайно
уговорената цена, като и заключението от съдебноикономическата
експертиза е изготвено на база ценовата оферта – неразделна част от договора. Този
извод не се променя и от факта, че издадената от ищеца данъчна фактура
№1117/04.01.2016г. /съдържаща остойностяване на дейностите/ е намерила надлежно
отражение в счетоводните регистри на двете страни, както и че начисленият по
нея ДДС /неправилно начислен, според самата искова молба/, е участвал в
разчетите по формиране на дължимия ДДС за периода. Следва да се отбележи, че в
двустранните месечни протоколи за установяване на извършените задължения за
поддръжка и озеленяване на квартални зелени площи – от м. януари до м.
септември 2015г., е включена графа „сума за получаване по договор“, като
посочената сума е константна величина – 33 533,33лв., която пък сума,
умножена по 12, е незначително надвишаваща крайно уговорената годишна цена по
договора /402 399,96лв./. Или отразяването на сума за получаване по договор е в
съответствие с клаузата на чл.9 ал.1 от договора - стойността на договора е в
съответствие с приетата от възложителя оферта на изпълнителя за една година, разделена
на дванадесет равни части.
По изложените съображения няма
основание да се приеме, че дейностите,
определени от ищеца, като дейности, извършени през месец октомври, ноември и декември 2015г., „извън договорения с договора за
обществена поръчка обем“, са дейности – извън обхвата на възложената работа и съответно
- за тях не може да се претендира овъзмездяване на извъндоговорно основание. Предвид това, че дейностите, за
които се търси заплащане, са в предмета и обхвата на обществената поръчка, за
което е уговорена крайна годишна цена, претенцията на ищеца за заплащане на
стойността им на извъндоговорно основание, под
формата на необходими полезни разноски, направени уместно, в полза на
възложителя, е неоснователна. Това се извежда, както от клаузите на договора,
така и отчитайки спецификата на сключения договор за обществена
поръчка, задължителна част от който е предложената от изпълнителя с офертата
цена с включени в нея всички разходи по изпълнението и предвид установената с
разпоредбата на чл.43 ал.1 от ЗОП /отм./ забрана за изменение на договора за
обществена поръчка.
Ето защо предявеният главен иск се явява
неоснователен. Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорната претенция за обезщетение за
забава в размер на 21 850, 89лв. върху главницата за времето от
05.02.2016г. до датата на предявяване на иска.
В този смисъл въззивната
жалба на жалбоподателя – ответник се явява основателна и следва да бъде
уважена, като се отмени решението в обжалваната от него осъдителна част. Следва
да се постанови друго, с което искът на „Е-Т“ ЕООД за сумата
от 90 506,19лв., представляваща общ размер на необходимите и полезни разноски,
изразходвани от ищеца за водене на чужда работа без пълномощие, представляваща
дейности по озеленяване и поддръжка на зелени площи в О-В през м. октомври,
ноември и декември 2015г., ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска – 25.06.2018г. – да бъде отхвърлен.
Решението в частта, с която е
отхвърлен предявеният акцесорен иск за заплащане на
обезщетение за забава в размер на 21 850, 89лв. върху главницата за
времето от 05.02.2016г. до датата на предявяване на иска, като правилно като
краен резултат, следва да бъде потвърдено. В този смисъл въззивната
жалба на жалбоподателя – ищец, се явява неоснователна.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция следва да бъде отменено и решението в
частта, с която в тежест на о.В. са присъдени сторените от ищеца разноски по
делото в размер на 7 923,56лв. На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът в първоинстанционното производство следва да заплати
сторените от ответната о.В. разноски в пълен размер, които, съгласно приложения
по първоинстанционното дело списък на разноските по
чл.80 от ГПК са в размер на 5 820лв. – адвокатско възнаграждение, с
представени доказателства за извършено плащане. Или освен присъдените с първоинстанционното решение разноски в размер на 1 131,86лв., ищецът следва да заплати на
ответника допълнително разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото в размер на 4 688,14лв.
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК,
във вр. с чл.273 от ГПК, жалбоподателят – ищец следва
да заплати на жалбоподателя - ответник направените разноски за въззивното производство, които, съгласно представения
списък на разноските по чл.80 от ГПК, са в размер на 5 110,12лв. /от които
1 810,12лв. – ДТ и 3 300лв. – адвокатско възнаграждение, с
представени доказателства за извършено плащане/.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,
Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №55/08.05.2019г.,
постановено по търг.д. №213/2018г. по описа на окръжен съд П., В ЧАСТТА с която
е уважен предявеният при условието на евентуалност иск по чл.61 ал.1 от ЗЗД, като О-В, БУЛСТАТ **** е осъдена да заплати
на „Е-Т“ ЕООД, ЕИК *** сумата от 90 506,19лв., представляваща общ размер на
необходимите и полезни разноски, изразходвани от ищеца за водене на чужда работа
без пълномощие, представляваща дейности по озеленяване и поддръжка на зелени площи
в О-В през м. октомври, ноември и декември 2015г. /над годишната задача и след изчерпване на договорения бюджет с
договор за възлагане на обществена поръчка ****./., заедно със законната лихва
от датата на предявяване на иска – 25.06.2018г. до окончателното плащане, както
и в частта, с която о.В. е осъдена да заплати на „Е-Т“ ЕООД разноски по делото
в размер на 7 923,56лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е-Т“
ЕООД, ЕИК *** срещу О-В, БУЛСТАТ **** иск по чл.61 ал.1 от ЗЗД за сумата от 90
506,19лв., претендирана като общ размер на необходими
и полезни разноски, изразходвани за водене на чужда работа без пълномощие,
представляваща дейности по озеленяване и поддръжка на зелени площи в О-В през
м. октомври, ноември и декември 2015г., над годишната стойност по договор за
възлагане на обществена поръчка ****./., както и иска за законната лихва от
датата на предявяване на иска – 25.06.2018г. до окончателното плащане – като
неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение №55/08.05.2019г., постановено по
търг.д. №213/2018г. по описа на окръжен съд П., В ЧАСТТА с която е отхвърлен предявеният от „Е-Т“
ЕООД, ЕИК *** срещу О-В, БУЛСТАТ **** иск за заплащане на обезщетение за забава
в размер на 21 850, 89лв. върху главницата за времето от 05.02.2016г. до
датата на предявяване на иска, както и в частта, с която „Е-Т“ ЕООД е осъдено
да заплати на о.В. разноски в размер
на 1 131,86лв.
ОСЪЖДА „Е-Т“ ЕООД, ЕИК *** да заплати
на О-В, БУЛСТАТ **** допълнително разноски за първоинстанционното
производство в размер на 4 688,14лв., както и разноски за въззивното производство в размер на 5 110,12лв.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: