№ 109
гр. София , 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ива А. Иванова
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20201000503388 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 2960 от 25.03.2020 г. по гр. д. № 7321/2018 г. на Софийски
градски съд ЗД “Булинс” АД е осъдено да заплати на А. С. Р. сумата 20000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреждания, получени при
ПТП, станало на 25.11.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата от
25.11.2014 г., на основание чл. 226 от КЗ отм., като искът е отхвърлен за разликата
до 40000 лева. Ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на
1030 лева. С определение от 11.08.2020 г. молбата на ищеца за изменение на
решението в частта за разноските е оставена без уважение.
Решението и определението по чл.248 от ГПК са обжалвани от ищеца с
въззивна жалба срещу отхвърлителната му част за разликата над 20000 лева с
оплакване за неправилно определен размер на обезщетението за неимуществени
вреди и неправилно прието съпричиняване. Сочи се, че не е обсъдено
1
установеното увреждане, неговият вид, характер, тежест, възстановителен процес
и свързаните с него болки и неудобства, трайни последици за здравето на ищеца;
не е обосновано как приетият от съда справедлив размер на обезщетение отразява
размера на вредата. Заедно с това жалбоподателят счита, че липсва
съпричиняване вредоносния резултат от негова страна, тъй като водачът можел да
предоврати ПТП. Оспорва фактическите констатации, че пресякъл внезапно
пътното платно при тъмно и дъждовно време на необозначено място, тъй като в
района на ПТП нямало обозначена пешеходна пътека. Оспорва действията му да
са в пряка причинна връзка с ПТП, което щяло да настъпи при всеки начин на
пресичане от негова страна. Приетите за съпричиняващи действия били толкова
незначителни в сравнение с тежестта на уврежданията, че намаляването на
обезщетението нарушавало принципа за справедливост. Моли за отмяна на
решението в отхвърлитената част и за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в пълен размер 40000 лева.
В частната жалба се сочи, че при основателност на възражението за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение,
присъдените съдебни разноски в полза на ответника съразмерно на отхвърлената
част от иска следва да са 865 лева.
Въззиваемият оспорва въззивната жалба.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК
срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените оплаквания,
съдът намира следното:
Първоинстанционното производство е имало за предмет предявен от А. С.
Р. против ЗД “Булинс” АД иск с правно основание чл. 226 от КЗ отм. за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от телесно
увреждане, получено при ПТП на 25.11.2014 г. по вина на водач на застрахован
при ответника автомобил, за сумата 40000 лева.
Ответната страна е оспорила иска като е направила възражение за
прекомерност на размера на претендираното обезщетение и за съпричиняване
вредоносния резултат от пострадалия, който предприел пресичане на пътното
платно по диагонал и без да се съобрази с разстоянието и скоросттта на
приближаващото МПС.
2
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд намира
следното:
Оплакванията във въззивната жалба са относно размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди и относно приетия принос на ищеца в
причиняване на вредоносния резултат. За установяване на механизма на ПТП е
изслушано заключение на СМАТЕ, събрани са показанията на свидетеля К. Б.-
водач на лекия автомобил, ударил ищеца. При анализ на посочените доказателства
съдът приема, че ПТП е настъпило около 17,30-18 ч. на 25.11.2014 г. при
дъждовно време и на смрачаване. Автомобилът се е движел по ул.”Цар Симеон” в
гр.Кюстендил с около 30 км/ч и при тази скорост опасната зона за спиране е била
15 метра. Пешеходецът е предприел пресичане по диагонал на кръстовището на
улиците “Цар Симеон” и “Ивайло” отляво надясно спрямо посоката на
автомобила, когато последният е бил на разстояние между 22 и 77 метра (в
зависимост от скоростта на движение на пешеходеца). Мястото на удара е на 1,50-
2,00 метра вляво от десния бордюр на ул.”Цар Симеон” по посока на автомобила.
До това място ищецът е изминал 6,68 метра. При всички начини на движение на
пешеходеца ударът е бил предотвратим предвид неограничената видимост на
водача към кръстовището. С присъда № 53 от 30.09.2016 г. водачът К. Б. е признат
за виновен в извършване на престъпление по чл.20, ал.2 от ЗДвП, с което е
причинил на ищеца фрактура на ацетабулума (гаванковидната яма) на дясна
тазова кост. В резултат от настъпилото ПТП ищецът е получил счупване на
дясната тазобедрена (главулечна) ямка на таза и разкъсно-контузна рана на
дясната челна област на главата.
При установения механизъм на ПТП съдът намира, че е налице принос на
ищеца в настъпването на произшествието. Той е пресякъл платното за движение
на необозначено за това място (по диагонал през кръстовището) при наличие на
пешеходна пътека в непосредствена близост. Нормата на чл.113 от ЗДвП
задължава пешеходците да преминават платното за движение по пешеходните
пътеки, като не е необходимо те да са обозначени с маркировка или знак.
Съгласно § 6, т.54 от ДР на ЗДвП, "пешеходна пътека" е част от платното за
движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци,
предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни
пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение.
В случая в непосредствена близост до мястото, на което ищецът е пресякъл, е
налична пешеходната пътека, представляваща продължение на тротоара на
3
ул.”Цар Симеон” и преминаваща през ул.”Ивайло”, след което той е могъл да
премине по пешеходната пътека, представляваща продължение на ул.”Ивайло” и
пресичаща ул.”Цар Симеон”, и така да достигне безопасно до дома си. Като е
пресякъл по диагонал от северозападния към югоизточния ъгъл на кръстовището,
ищецът е нарушил забраната за пресичане на пътното платно извън пешеходна
пътека при наличие на такава в близост (чл.113, ал.1 от ЗДвП) и за ненужно
удължаване на пътя и времето за пресичане (чл.113, ал.1, т.2 от ЗДвП). Налице е
пряка причинна връзка между начина на пресичане на ищеца и настъпилото ПТП
– видно от заключението, при пресичане по посочените по-горе пешеходни
пътеки, вместо предприетото по диагонал през кръстовището, удар с автомобила
не би настъпил. Съобразявайки поведението на двамата участници в ПТП, съдът
приема, че приносът на ищеца е значително по-малък от приноса на водача на
МПС по следните съображения: На първо място, законът въвежда за водачите на
МПС много по-високи изисквания, свързани с безопасността на движението.
Заедно с това, конкретното поведение на водача на автомобила разкрива липса на
внимание или своевременна реакция за предотвратяване на ПТП. Липсата на
спирачен път води до извод за непредприемане своевременно на аварийна
маневра за спиране, въпреки достатъчното разстояние, от което пешеходецът е
бил видим за водача.
При намаляване на дължимото обезщетение по правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД
следва да бъде отчетен реалния обективен принос на увредения в настъпване на
вредата след съпоставка поведението на всеки от участниците в ПТП. Посоченото
нарушение на ищеца - пресичане на необозначено място, съпоставено с
поведението на водача на автомобила, обуславя извод за принос от 20% в
причиняване на вредоносния резултат.
По оплакването за необосновано занижен размер на обезщетението за
неимуществени вреди. Страните не оспорват направените в обжалваното решение
фактически констатации относно обстоятелствата, от значение за определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
23.09.2015 г. – преживените от ищeца болки и страдания от получените
увреждания. Спорен е само правният въпрос за размера на справедливото
обезщетение, което да компенсира установените по делото вреди.
При определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди
настоящият състав съобрази следните обстоятелства, установени по делото от
вещото лице Б.:
4
а/. брой, вид и тежест на причинените на ищеца телесни увреждания –
счупване на дясната тазобедрена (главулечна) ямка на таза и разкъсно-контузна
рана на дясната челна област на главата;
б/. продължителността на лечебния и възстановителния период – за лечение на
счупването десният крак е бил поставен на директна екстензия за 30 дни при
строг постелен режим; последвали 4 месеца, през което ищецът не е можел да
натоварва десния си крак и се е придвижвал с помощта на патерици, след което е
започнала рехабилитация в продължение на 2 месеца; раната на главата е
обработена хирургино; общ възстановителен период от счупването на таза – около
шест месеца;
в/. интензитета на търпените от ищеца болки и страдания – болките от счупването
са били с висок интензитет в продължителен период – два месеца след ПТП и 30
дни по време на рехабилитацията;
г/. възрастта на ищеца към настъпване на инцидента - 84 години;
д/. допълнителни неудобства, свързани с травмите – невъзможност за
самостоятелно придвижване и самообслужване за дълъг период от време –
постелен режим, нужда от патерици.
е/. последиците за здравето на ищеца и прогнозите за бъдещото му здравословно
състояние – травматичните увреждания са причинили трайни увреждания на
здравето на фона на промените в организма, свързани с възрастта на ищеца –
счупването води до нарушаване гладкостта на тазобедрената става и причинява
артрозни изменения, зашипявания и периодични болки. Счупването е зараснало,
понастоящем ищецът се движи самостоятелно с едно помощно средство и леко
щадяща походка вдясно не може да се придвижва самостоятелно;
ж/. обществено-икономическите условия в страната към настъпване на
застрахователното събитие.
Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1 и
52 от ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 40000 лева е справедливо
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Въпреки, че
състоянието на ищеца се е подобрило, настъпилото ПТП е причинило промяна в
живота му като понастоящем той се движи самостоятелно с помощно средство.
5
Определеното обезщетение следва да се намали с приетото по-горе
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, с оглед което
ответникът дължи заплащане на сумата 32000 лева.
Поради несъвпадане изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд в обжалваната част, обжалваното решение следва да се
отмени за разликата над 20000 лева до 32000 лева, вместо което да се постанови
друго за осъждане на ответника да заплати допълнително 12000 лева, със
законната лихва от 25.11.2014 г. В останалата отхвърлителна част решението
следва да се потвърди.
При този изход на делото пред въззивната инстанция съдът не следва да се
произнася по частната жалба по чл.248 от ГПК, предвид наличието на основание
за изменение на решението в частта за разноските. За пълнота следва да се посочи,
че дължимите на ответника по иска разноски са били правилно определени, като в
тях освен половината от заплатеното адвокатско възнаграждение е включена и
половината от сумите, внесени за експертиза и свидетел. Обжалваното решение
следва да се отмени в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника
разноски над 412 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска. Ответникът по
иска следва да заплати на ищеца допълнително разноски в първоинстанционното
производство в размер на 519 лева, както и 720 лева – държавна такса върху 12000
лева за производството пред двете инстанции.
Въззивникът следва да заплати на въззиваемия разноски за адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 280 лева, а ответникът
дължи на въззивника разноски в размер 1384 лева, при което след компенсация на
въззивника са дължат разноски от 1104 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2960 от 25.03.2020 г. по гр. д. № 7321/2018 г. на Софийски
градски съд в частта, с която искът на А. С. Р. против ЗД “Булинс” АД за
обезщетение за неимуществени вреди от телесно увреждане е отхвърлен за
разликата над 20000 лева до 32000 лева и А. С. Р. е осъден да заплати на ЗД
“Булинс” АД разноски над 412 лева, и вместо това постановява:
6
ОСЪЖДА ЗД “Булинс” АД, София да заплати на А. С. Р. допълнително по
12000 (дванадесет хиляди) лева – обезщетение за неимуществени вреди от
травматични увреждания, получени при ПТП на 25.11.2014 г., ведно със законната
лихва върху сумата от 25.11.2014 г. до окончателното й изплащане, на основание
чл.226, ал.1 от КЗ отм.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която искът е
отхвърлен за разликата над 32000 лева до 40000 лева.
ОСЪЖДА ЗД “Булинс” АД, София да заплати на А. С. Р. адвокатско
възнаграждение в размер на 1516 лева (хиляда петстотин и шестнадесет) лева
възнаграждение пред двете инстанции, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД “Булинс” АД да заплати държавна такса в размер на 720
(седемтотин и двадесет) лева по сметка на Софийски апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН
СЪД в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7