Р Е Ш Е Н И
Е
260166/7.12.2020г. гр.Шумен,
07.12.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, в открито
заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Емилиян Ангелов
при
секретаря М.М., като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД №1757 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба срещу Наказателно
постановление №599370-F558873/03.08.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“
Варна в Централно управление на НАП, с което на “Кафесто България” ЕООД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.Шумен, ул.“Марин Дринов“ №1, представлявано от Д. П.
П.е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 3000,00
лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.185, ал.2 от ЗДДС. Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да да се приложи чл.28 от ЗАНН и да се отмени изцяло наказателното постановление. За датата на съдебно заседание,
редовно призован, не изпраща процесуален представител, но депозира писмено
становище, с което по същество поддържа депозираната жалба.
Представител на въззиваемата страна също не се явява в съдебно
заседание, но депозира писмено становище, с което моли за потвърждаване на
издаденото наказателно постановление, както и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение...
Жалбата е подадена в срок и е процесуално
допустима.
ШРС, като прецени всички събрани доказателства поотдел но и в тяхната съвкупност и като съобрази
закона, намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:
Санкционираното
лице стопанисва вендинг кафе автомат за топли напитки , находящ се в село Илия Блъсково местност
Ясълък общ.Шумен. На 29.06.2020г. в 14.00 часа, инспектори по
приходите при ЦУ на НАП , извършили
проверка за спазване на данъчното законодателство на посочения обект, като при проверката било
установено, че жалбоподателя,
като лице по чл.3 ал. 8 от Наредба №Н-18813.12.2006г. на Министерството на финансите извършва продажба на напитки -1 бр. кафе на
стойност 40 стотинки, без да е монтирало и въвело в експлоатация и регистрирало
в НАП ФУВАС, от датата на започване на
дейността , като при извършената покупка, стоката е предоставена, но не е се е
визуализирал номер на фискален бон. на дисплея с час и стойност на покупката.
на обекта. Инспекторите, направили справка и установили, че към датата и часа
на проверката-29.06.2020г.-14.00 ч , на проверения адрес няма регистриран
ФУВАС, като извършили и преброяване на монетите в кафе автомата, като същите
възлизали на 9.40 лева. Проверката, завършила в 15.18 , а посочения по горе
вендинг автомат, бил регистриран в сървъра на НАП на 29.06.2020г. в 15.23 часа..
Въз основа тези
констатации на 13.07.2020г. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение на санкционираното лице в присъствието на представляващия “Кафесто
България” ЕООД , като актосъставителя е приел, че жалбоподателя
е нарушил чл.7 ал.1 от Наредба №Н-88/13.12.2006г. на МФ. Жалбоподателя е
подписал АУАН без да изложи възражения, като впоследствие,
не е депозирал и писмени такива в
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт на 03.08.2020. било издадено и атакуваното наказателно
постановление№599370-F558873/03.08.2020г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ Варна в Централно управление на НАП, с което на “Кафесто България” ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000,00 лв., на основание чл.185, ал.2
от ЗДДС за нарушение
на чл.7 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото
доказателства- показанията на актосъставителя Х.Т. и свидетеля при установяване на нарушението И.И., както и от приобщените по реда на чл.283
от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.8 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби чрез
фискални устройства в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби , чрез електронен магазин на
МФ,лице, което извършва продажби
на услуги с развлекателен
характер или стоки чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, е
длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ
продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ. . Нормата на чл.7, ал.1 от Наредбата от своя страна задължава лицата по чл.3 да
монтират, въведат в експлоатация и
използват регистрирани в НАП ФУВАС от датата на започване на дейността на обекта.
Несъмнено, жалбоподателя, като собственик на
автомат за самообслужване за кафе с електрическо захранване , притежава
качество на лице по чл.3, ал.8 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г на МФ.
От
свидетелските показания на актосъставителя Х.Т. и свид. И.И. по безспорен начин се установява, че на 29.06.2020г. в 14.00 часа в с.Илия Блъсково
от стопанисван от жалбоподателя автомат е извършена покупка на 1 бр.кафе, без
на този автомат, да е било монтирано
ФУВАС, което означава, че няма изградена дистанционна връзка с НАП. Отделно от това свид.Т. изрично заяви, че
на жалбоподателя няколко пъти е правен компромис, като при предишни проверки,
са установявани същите обстоятелства, но тъй като „винаги отпадали“, заради
това си мислел, че и сега „ще отпаднат“ . Съобразявайки се с
изложеното, съдът приема, че действително
е налице неизпълнение на административно задължение от страна на жалбоподателя,
тъй като чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г на МФ задължава лицата по чл.3 да монтират, въведат в
експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУВАС от датата на
започване на дейността на обекта, което в конкретния случай безспорно не е било
сторено от жалбоподателя, поради което и съдът приема, че правилно е констатирано неизпълнение на
административно задължение от страна на последния и напълно
адекватно е ангажиран с административнонаказателна отговорност.. По
делото са приложени доказателства, че
проврения вендинг автомат е регистриран в сървъра на НАП на 29.06.2020г.
в 15.23 часа, пет минути след приключване на процесната проверка за спазване на данъчното
законодателство, което категорично означава, че действията на
жалбоподателя са били изцяло провокирани от същата
При
извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно, което позволява на санкционираното лице да разбере за какво
неизпълнение на административно задължение е ангажирана
административнонаказателната му отгворност.
Наказващият орган правилно е издирил
приложимия закон, като е наложил
наказание по реда на чл.185,. ал.2 от
ЗДДС според който,
лице което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл.118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Разпоредбата на чл.185 ал.1 от ЗДДС, би била приложима , когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, а конкретната хипотеза безспорно не е такава..
Съдът приема, че в процесният случай, не са налице основания
да се счете, че е
приложим чл.28 от ЗАНН, тъй като независимо от стойността на покупката,
подобен род деяния пряко ощетяват бюджета, засягайки важни обществени
отношения, поради което и не следва да бъдат толерирани.
Предвид
гореизложеното съдът намира , че в процеса не се доказаха факти и
обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни
правни изводи от тези на административно наказващия орган, поради
което обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение.
Предвид
направеното искане от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че
съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019
г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК.
Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай,
тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били
защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ТД на НАП - гр. Варна/,
се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл.
37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ
административнонаказващия орган - ТД на НАП - гр. Варна по делото, в размер
на 100 /сто/ лв., която следва да се присъди в тежест
на дружеството - жалбоподателя, която сума следва да се заплати от последния
по сметка на ТД на НАП - гр. Варна
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно
постановление №599370-F558873/03.08.2020г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ Варна в Централно управление на НАП,,
ОСЪЖДА
„“Кафесто България” ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“Марин Дринов“ №1,
представлявано от Д. П. П., да заплати по сметка на ТД на НАП - гр. Варна
сумата в размер на 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда
на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: