РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Перник, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
в присъствието на прокурора Моника Люб. Цветкова
като разгледа докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211700600346 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по реда на гл. ХХІ от НПК.
С присъда №260007 от 27.10.2021 г., постановена по НОХД №278/2019 г. по описа на
Районен съд – Радомир, подсъдимата Г. Н. К., родена на ***, в ***, с адрес по лична карта:
***, българка, българска гражданка, *** образование, вдовица, неосъждана, с
ЕГН:**********, е призната за виновна в това, че :
1. На *** в с. ***, община ***, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на
чл.93, т.1 от НК /*** на с. ***, назначена по трудов договор №***/ в кръга на службата си
/изпълняваща функции по гражданско състояние съгласно заповед №*** на кмета на
Община Радомир/ съставила официален документ /удостоверение за наследници №**/***/ в
който удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че Л.К.Д. от гр. *** и роднини на Д. са
наследници на починалата А.Г.Я., с цел да бъде използван този документ като доказателство
за тези обстоятелства, поради което на основание чл.311, ал.1, във вр. с чл. 55, ал.1, т.2,
буква „б“ от НК я е осъдил като, на основание чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, й е наложил
наказание пробация, със следните пробационни мерки – задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
2 . На *** в с. ***, община ***, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на
чл.93, т.1 от НК /*** на с. ***, назначена по трудов договор №***/ в кръга на службата си
1
/изпълняваща функции по гражданско състояние съгласно заповед №*** на кмета на
Община Радомир/, съставила официален документ /удостоверение за наследници от ***/, в
който удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че Л.К.Д. от гр. *** и роднини на Д. са
наследници на починалата А.Г.Я. с цел да бъде използван този документ като доказателство
за тези обстоятелства, поради което на основание чл.311, ал.1, във вр. с чл. 55, ал.1, т.2,
буква „б“ от НК я е осъдил като, на основание чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, й е наложил
наказание пробация, със следните пробационни мерки – задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е наложил едно общо най-тежко наказание на
подсъдимата Г.К. за двете деяния, а именно - задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок от шест месеца. С посочената присъда, съдът е осъдил
подсъдимата да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – Перник сумата
247,82 лева, представляваща направени разноски по делото на досъдебното производство,
както и по сметка на РС-Радомир сумата 160,00 лева, представляваща направени разноски
на фазата на съдебното следствие.
В законоустановения срок по чл. 319 от НПК е постъпила въззивна жалба от Г.К.,
чрез защитника й адв. Б.. С посочената въззивна жалба се развиват оплаквания за това, че
присъдата е постановена в нарушение на материалния закон, а наложеното наказание е явно
несправедливо. Твърди се, че неправилно съдът не е приложил разпоредбата на чл. 9, ал.2 от
НК, тъй като извършеното деяние не е престъпно поради това, че неговата обществена
опасност е явно незначителна. Сочи се, че в случая става дума само за един издаден
документ – удостоверение за наследници, че инкриминираното деяние се явява изолирана
проява /доближаваща се до професионален пропуск/, а не установена практика със
значително неблагоприятни последици върху реда и правната сигурност на
документирането. Твърди се, че не са настъпили вреди от инкриминираната деятелност на
подсъдимата Г.К..
В законоустановения срок е депозирано възражение от Районна прокуратура –
Радомир, в което се изразява становище за неоснователност на жалбата. Излагат се
подробни доводи в подкрепа на постановената присъда като правилна, обоснована и
законосъобразна. Твърди се, че правилно съдът не е приложил разпоредбата на чл.9, ал.2 от
НК, доколкото не са налице законоустановените предпоставки за прилагането му. Относно
вида и размера на наложеното наказание, представителят на РП – Радомир изразява
становище, че същото е правилно определено като са съобразени всички смекчаващи вината
обстоятелства.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимата не се явява,
представлява се от адв.Б., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли
да бъде приложена разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК и подсъдимата да бъде оправдана по
така повдигнатото й обвинение.
Представителят на ОП-Перник оспорва жалбата като счита същата за неоснователна.
Прави искане за потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна.
Пернишкият окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото намира, че
въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и от надлежно легитимирано
лице, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
След като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тезите, изложени от
страните в съдебно заседание и в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, въззивният съд констатира, че не са налице основания
за нейното изменяне или отменяне поради следните съображения:
2
Настоящият състав на въззивния съд възприема изцяло фактическата обстановка,
приета за установена от районния съд, която е следната:
Въз основа на трудов договор №***, Г. Н. К. била назначена за *** на с. ***, община
***, като в кръга на службата си е изпълнявала функции по гражданско състояние съгласно
заповед №*** на кмета на Община Радомир.
На *** в с.***, община *** в качеството си на длъжностно лице - *** на с. ***, в
кръга на службата си, съставила официален документ - удостоверение за наследници №
**/***, в който удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че Л.К.Д. от гр. *** и
роднини на Д. са наследници на починалата А.Г.Я., с цел да бъде използван този документ
като доказателство за тези обстоятелства.
На *** отново в с.***, община *** в качеството си на длъжностно лице - *** на с.
***, в кръга на службата си, съставила официален документ - удостоверение за наследници
от ***, в който удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че Л.К.Д. от гр.*** и
роднини на Д. са наследници на починалата А.Г.Я. с цел да бъде използван този документ
като доказателство за тези обстоятелства.
На *** Л.К.Д. била посетена от свидетеля К.Т. - служител на свидетеля М.Е. –
регистриран земеделски производител, които й донесли договор за отдаване на земя под
наем за стопанската 2017/ 2018 г., по който имала да получава сума в размер на 60,00 лв. Л.
Д. не прочела обстойно договора, подписала разписка и получила парите. Впоследствие
свидетелката Л. Д. установила, че се е заблудила, защото имала леля със сходно име, за
която предположила, че е наследник на А.Г.Я.. Свидетелката Л. Д. се свързала със свидетеля
К. Т. и го уведомила, че не е наследник на посоченото лице и желае да възстанови
получените пари. Разходният ордер бил унищожен, а договорът- анулиран. При извършена
справка в офиса на свидетеля М. Е., Л. Д. установила, че от нейно име са сключвани
договори за аренда за същата земеделска земя за годините 2014-2015 г., 2015-2016 г. и 2016-
2017 г., които Л. Д. не е сключвала и не е подписвала. На свидетелката Л. Д. били
представени за справка договорите и приложеното към тях удостоверение за наследници.
В удостоверението за наследници от *** с наследодател А.Г.Я., свидетелката
установила, че били вписани неправомерно като наследници тя, майка й В.Т.А., сестра й
Е.К.Б., зет й - Б.П.Б. и племениците й П.Б.П. и В.Б.П.. Майка й не била дъщеря на А., както
било записано в удостоверението, иначе всички други данни в него за родствениците й били
верни - имена, ЕГН-та, родство, дата на смърт, постоянни адреси. Свидетелката Л. Д. не е
подавала молба декларация за издаването на това удостоверение.
При предявяването й на копие на договор № * за наем на земеделска земя от *** за
стопанската 2014/ 2015 г. на нейно име, свидетелката Л. Д. заявила, че не е сключвала и
подписвала този договор. Според нея нито тя, нито член на фамилията й е искал издаването
на тези две удостоверения, както и договори за отдаване на земя под наем, не е попълвала и
подписвала, нито е упълномощавала устно или писмено някого да сключва от нейно име
такива договори за собствеността на А. Я., както и не е получавала пари по тези договори,
освен въпросните 60,00 лева, които върнала по договора, който анулирали впоследствие.
Предявените й копия на разходни касови ордери от 27.04.2015 г. и 22.03.2016 г. не били
подписани от нея като получател на отбелязаната в тях сума.
Свидетелката Л. Д. установила, че удостоверенията за наследници са издадени от ***
на с. *** Г.К. в периода, в който заемала тази длъжност, поради което депозирала жалба
срещу същата в Община Радомир. Със заповед №***, считано от *** било прекратено
трудовото правоотношение с подсъдимата Г. К., а като основание за това е посочено
„преценка на работодателя и изтичане на уговорения срок“. Като *** на с. ***, временно
изпълняващ длъжността, била назначена свидетелката З.Б.Д., която работела като *** в ***.
При встъпването й в длъжност, с комисия от Община Радомир приели документи и техника
от подсъдимата К., при освобождаването й от длъжност, като З. Д. получила документите по
3
гражданско състояние, регистрите за постоянен и настоящ адрес, семейния регистър, както и
личните регистрационни картони на жителите и бившите жители на кметство ***. През
2017 г. свидетелката Л. Д. представила в Община Радомир удостоверение за наследници, за
което твърдяла, че не е изисквала, а отразените в него обстоятелства не отговарят на
истинските такива. На свидетелката З. Д. било възложено да изготви ново удостоверение за
наследници на бабата на въпросната гражданка, както и на А.Г.Я.. Изготвила двете
удостоверения за наследници, при което установила, че имената на А. били различни. До
около 1960 година при сключване на брак съпругите приемали за бащино и фамилно име
собственото и фамилното име на съпруга си. Във въпросното удостоверение издадено от
подсъдимата Г. К. починалата А. била записана точно по този начин. При проверка в акта й
за смърт тя била с нейното бащино име И.. Начинът, по който свидетелката установила, че
това е едно и също лице бил семейния регистър, в който се виждала промяната на имената.
Установила още, че А. Я. е с постоянен адрес в гр. ***, като според закона удостоверение за
наследници се издава по последния постоянен адрес на лицето. Данните, които открила за А.
били в регистрите, които се съхранявали в община Радомир, докато в регистрите, които й
били предадени при встъпване в длъжността на *** нямало информация за А..
От показанията на свидетеля М.Е. се установява механизмът на сключване на
договорите за аренда, както и предназначението на издадените два броя удостоверения за
наследници. Свидетелят ЕЕ. си сътрудничил с подсъдимата К. при сключването на
договорите за аренда между него, в качеството му на регистриран земеделски производител,
и физическите лица, собственици на земеделски земи в района на с.***, общ.***, тъй като
подсъдимата познавала добре хората. За изпълнението на тази работа й давали по 150- 200
кг. жито. Удостоверенията за наследници, които им давала подсъдимата Г.К. били в
оригинал. Относно рентата, свидетелят Е. карал определено количество пшеница и давал
пари в брой на К., а тя ги давала на наемодателите, заедно с два екземпляра от касов ордер,
като единия екземпляр тя му връщала подписан от получилия парите наемодател. В касовите
ордери подписа на „броил сумата“ трябвало да е на подсъдимата Г. К., тъй като парите давал
на нея, а тя ги предавала на наемодателите срещу подпис.
Фактическата обстановка по делото Районен съд гр.Радомир е установил след
внимателен анализ на всички събрани и проверени по надлежния процесуален ред
доказателствени материали, свидетелските показания на Л.К.Д., З.Б.Д., Б.Д.С. и М.Д. Е.,
както и приобщените към делото по предвидения процесуален ред писмени доказателства
при спазване на процесуалните изисквания за събирането и проверката им. Събраните по
делото доказателствени материали са безпротиворечиви, взаимно допълващи се и
установяват по несъмнен начин релевантните за отговорността на подсъдимата
обстоятелства. Въз основа на събраните доказателства в първата инстанция, настоящият
състав на въззивния съд намира, че направените фактически изводи са правилни.
Първоинстанционният съд е събрал доказателствата по предвидения в НПК ред и след
задълбочената им преценка обосновано и законосъобразно е стигнал до извода, че
подсъдимата е извършила виновно деянията, предмет на обвинението с обвинителния акт.
Тези изводи на решаващия съд са подкрепени от всички приложени по делото
доказателства. Изводите и заключенията относно фактите и обстоятелствата включени в
предмета на доказване са направени без да са тълкувани превратно доказателствените
материали и при спазване изискванията на чл.305, ал.3 от НПК. Във връзка с казаното по-
горе районният съд е изложил съображения, които напълно се възприемат от настоящия
състав и не е нужно да бъдат преповтаряни.
С обжалваната присъда е даден отговор на кръга от въпроси, включени в чл.301, ал.1
от НПК, като приетата за установена фактическа обстановка напълно се подкрепя от
събрания доказателствен материал.
След като прецени всички събрани и приети от съда доказателства, както поотделно,
4
така и в тяхната съвкупност, настоящата съдебна инстанция също намира, че от обективна и
от субективна страна подсъдимата Г.Н. К. със своите действия е осъществила състава на
престъплението по чл.311, ал.1 от НК и по двата пункта на обвинението. Правилно е прието,
че от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез действие което е било
осъществено чрез съставяне на официални документи с невярно съдържание.
Безспорно е установено, че отразените обстоятелства в удостоверение за наследници
№ **/*** и удостоверение за наследници от *** не отговарят на обективната
действителност, като това се установява от удостоверение за наследници изх. № *** (л.93,
том І от ДП) с наследодател А. И. Я., същата е била родена на ***, починала е на ***, бил е
съставен в гр.*** акт за смърт №***(л.103, том І от ДП); удостоверение за наследници изх.
№ *** с наследодател В.С.А. (л.87, том І от ДП), заверено копие от стр.275, стр. 352 и
стр.391 от семейния регистър на населеното място (л. 105-105, том І от ДП). Правилно
първоинстанционният съд е отбелязал, че е налице противоречие в данните и между двете
удостоверения, предмет на престъплението - в двете удостоверения са различни датата на
раждане, датата, на която е починала А. И. Я., номера и съответно датата на смъртния акт,
макар и двете да се отнасят до едно и също лице.
Окръжен съд - Перник намира, че правилно е установено от първоинстанционния съд
авторството на престъплението, като до този извод съдът е достигнал въз основа на
изготвената и приета съдебно-почеркова експертиза и събраните писмени доказателства,
установяващи, че към инкриминираните дати именно подсъдимата Г.К. е заемала
длъжността „***“, като са установени и вида и обема на служебните й задължения. От
заключението на вещото лице Т. непротиворечиво се установява, че ръкописният текст и
подписът, положени в оригинала на удостоверение за наследници № ** от ***, издадено от
името на Г. Н. К., са изпълнени от същата. Ръкописният текст и подписът, положени в
електро- фотографско копие на удостоверение за наследници от ***, издадено от името на Г.
Н. К., са изпълнени от същата. Подсъдимата Г.К. е действала в качеството си на длъжностно
лице по смисъла на чл. 93 т.1 от НК в кръга на службата си, предвид възложените й с
длъжностната характеристика функционални задължения, като в тях безспорно влиза
издаването на удостоверения за гражданско състояние, в т.ч. и удостоверения за наследници.
По делото е безспорно установено, че в качеството си на длъжностно лице – *** на
с.***, общ. ***, подсъдимата е издала процесните документи, като е отразила в тях неверни
данни. Съставянето на документи, удостоверяващи кръга от наследници на починало лице, е
действие от правомощията на служител по гражданска регистрация в общинска
администрация, каквато е била и подсъдимата Г. К.. Несъмнено подсъдимата е съзнавала, че
като длъжностно лице в кръга на службата си извършва действия с противоправен характер,
като удостоверява неверни данни с цел същите да бъдат използвани. С полагане на подписа
си върху процесните документи подсъдимата Г.К. е удостоверила, че отразените в тях
обстоятелства са верни, което не отговаря на истината. Впоследствие документите в
действителност са били използвани - въз основа на тях са сключени три броя договори за
аренда, като договорите са породили своето действие и по тях са осъществени дължимите
престации и от двете страни.
Безспорно, причините за извършване на престъпното деяние се коренят в
незачитането и пренебрежителното отношение на подсъдимата Г. К. към установения в
държавата правов ред, както е посочил и първоинстанционният съд.
За правнозначимите факти и обстоятелства на обвинението подсъдимата не се е
признала за виновна, като е дала съвсем кратки и лаконични обяснения, твърдейки, че
поради наличието на заболяване няма спомен. От една страна нейните обяснения са
доказателствено средство /арг. чл.115 от НПК/, но те са също така и средство за защита,
което тя упражнява по своя преценка. Съгласно чл.55, ал.1 от НПК обвиняемият
/подсъдимият/ има право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т.е.
5
законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Затова достоверността на
обясненията му относно фактите от предмета на доказване се оценява на общо основание в
светлината на всички други доказателства и доказателствени средства (в този смисъл са
решение № 369 от 29.01.2015 г. по нак. д. № 1136 / 2014 г. на ВКС; решение № 369 от
29.01.2015 г. по нак. д. № 1136 / 2014 г. на ВКС; решение № 168 от 22.04.2014 г. по нак. д. №
389/2014 г. на ВКС; решение № 168 от 22.04.2014 г. по нак. д. № 389/2014 г. на ВКС). Ето
защо, изводът за авторството на инкриминираното деяние е изграден върху всички останали
доказателства и в този смисъл не може да бъде удовлетворено искането за оневиняване,
основавайки се на твърдението на подсъдимата, че не е извършила деянието.
В тази връзка, настоящият състав намира за неоснователно и недоказано твърдението
на защитата, че относно инкриминираните дати, а именно – *** и *** подсъдимата няма
спомен за събитията и не помни обстоятелствата около издаването на двете удостоверения.
Като причина за това, подсъдимата Г. К. сочи заболяването си. Както правилно е посочил
първоинстанционният съд, основавайки извода си на приетите по делото съдебно-
психиатрична експертиза и допълнителна такава, изготвени от вещото лице д-р Р. К.,
подсъдимата действително страда от посоченото заболяване, но това не е довело до
ограничаване на способностите й да ръководи действията си и да разбира значението на
постъпките си. В изложеното в откритото съдебно заседание от 03.11.2020 г., проведено
пред Районен съд – Радомир, експертът заявява с категоричност, че от медицинска гледна
точка по време на самия припадък и няколко минути след него, лицето – в случая
подсъдимата Г. К. няма спомен, но през останалото време заболяването не пречи на лицето
да формира спомени, както и да ръководи действията си в пълно съзнание. Според вещото
лице, на подсъдимата е назначено подходящо лечение от специалист невролог, което се
прилага от продължителен период, както твърди и самата подсъдима, поради което
заболяването е контролирано. Доколкото от установеното по делото от извършените
медицински прегледи, в т.ч. и медицинската документация, не се установява подсъдимата Г.
К. да е имала припадъци на инкриминираните дати или наличие на психическо заболяване
или смущения в паметта за периода 2009-2015 г., то настоящият състав на въззивния съд
възприема извода на първоинстанционния съд, че подсъдимата е разбирала свойството и
значението на деянията, предмет на настоящото производство, както и че е можела да
ръководи постъпките си по време на извършването им.
С оглед на изложеното, се налага безспорният извод за наличието на пряк умисъл при
действията на подсъдимата Г. К. - съзнавала е, че в качеството си на длъжностно лице, в
кръга на службата си съставя официални удостоверителни документи с невярно съдържание,
тъй като въпреки, че е знаела, че Л.К.Д. и роднините й не са наследници на А.Г.Я.,
подсъдимата е издала удостоверение за наследници, в които последните били вписани
именно като такива, като по този начин е удостоверила неверни обстоятелства. Също така,
подсъдимата Г. К. е била наясно, че издадените от нея удостоверения ще бъдат ползвани за
сключване на договор за аренда, доколкото по делото е установено, че ръкописният текст в
договорите за аренда за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. е изпълнен именно от самата нея.
Районен съд – Радомир не се е произнесъл по направеното възражение за
приложимост на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, но настоящият състав не намира този
пропуск за съществено нарушение на процесуалните правила, който да е довел да
ограничаване или накърняване правата на подсъдимата в процеса. Районен съд – Радомир е
изложил анализ относно релевантните обстоятелства за преценка на съставомерността на
деянието и определяне на наказанието, поради което е изпълнил законоустановените си
задължение да постанови една пълна и мотивирана присъда.
За пълнота на изложението, Окръжен съд – Перник намира, че първоинстанционният
съд правилно не е приложил разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, а възражението от страна на
защитата в тази насока е неоснователно. На първо място това е така, защото престъплението
6
е формално, на просто извършване, като за съставомерността му не се изисква настъпване на
резултат. Със самото съставяне на двата документа деянието е довършено. В ППВС № 3/
23.03.1982 г. е посочено: "При документните престъпления обект на защита не е правото на
собственост, а установеният ред и начин за съставянето и използването на документите.
Документните престъпления накърняват реда и правната сигурност на документирането,
подриват общественоправната функция, която се възлага на документа, затрудняват
дейността на държавни и обществени органи и организации." Ето защо, не следва да се
приема като смекчаващо отговорността обстоятелство, че от извършените деяния не са
настъпили вредни последици или същите са малозначителни. И двата съставени документа
са били използвани по своето предназначение – да удостоверят обективираните в тях
обстоятелства, като същите са послужили като основание за сключване на договори за
аренда. Важно обстоятелство е и продължителният период, през който тези договори са
имали действие между страните. В случая не би могло да се прави аналогия с посочените от
защитата в пледоарията и във въззивната жалба казуси, доколкото фактите и
доказателствата по посочените дела не са били предмет на изследване от настоящия състав.
Следва да се посочи, обаче, че в случая не е налице едно деяние, както се сочи от защитата,
а са извършени две деяния. Освен това, удостоверенията са издадени без за тях да са
постъпвали съответните искания по образец (съгласно действащите към съответния момент
нормативни актове), в които се вписват данните на наследодателя, с които заявителят вписва
известните му данни за наследодателя и неговите наследници (например съгласно чл.11, ал.1
от действащата Наредба на МРРБ и Министерство на правосъдието № РД-02-20-
06/24.04.2012 г. е необходимо да се попълни такова искане по образец – Приложение 2 към
Наредбата). Ето защо, съдът намира, че тези обстоятелства обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност дават основание да се приеме, че деянията не са малозначителни и в случая не са
налице основания за приложение на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК.
При индивидуализирането на наказанието на подсъдимата, първоинстанционният съд
е съобразил степента на обществена опасност на извършените деяния, както и данните за
личността на подсъдимата. Решаващият съд правилно е намерил, че наказанието на
подсъдимата следва да бъде индивидуализирано съгласно разпоредбата на чл.55 от НК, тъй
като в конкретния случай са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства
като чистото съдебно минало, липсата на водени срещу нея други наказателни производства,
сравнително позитивната личностна характеристика. Към така изброените от районния съд
обстоятелства следва да се добави и недоброто здравословно състояние на подсъдимата.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че така определеното наказание е
справедливо и би изпълнило целите на чл.36 от НК, а именно: да се поправи и превъзпита
подсъдимата към спазване на законите и добрите нрави, както и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. С налагането на
това наказание на подсъдимата ще се предостави възможност да преосмисли постъпката си,
да се поправи и да съобрази в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в
обществото. Изложените обстоятелства правилно са мотивирали съда да приеме, че за
извършените от подсъдимата Г.К. деяния справедливо ще бъде налагането на наказание
пробация и по двата пункта от обвинението, като всяко от тях е за срок от по шест месеца.
Правилно Районен съд - Радомир на основание чл.23 ал.1 от НК е определил на подсъдимата
Г. К. едно общо най-тежко наказание за двете деяния, а именно - „пробация“, като на
основание чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 НК е определил като пробационни мерки: “задължителна
регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично за срок от шест месеца и
”задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца.
Правилно и при съобразяване с разпоредбите на НПК, решаващият съд е възложил и
сторените по делото разноски.
След извършване на цялостна проверка на постановената от Районен съд - Радомир
7
присъда, съобразявайки приобщените по надлежния процесуален ред доказателства,
изложените в жалбата доводи и становищата на страните, въззивната инстанция установи, че
при постановяване на обжалвания съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Присъдата е обоснована, правилна и законосъобразна, като на
страните е била предоставена възможност да упражнят правата си в пълен обем, поради
което липсват предпоставки за отменяне или изменяне на присъдата.
Водим от изложеното и на основание чл.338 от НПК, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
Потвърждава изцяло присъда №260007 от 27.10.2021 г., постановена по НОХД
№278/2019 г. по описа на Районен съд – Радомир.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8