Р Е Ш Е Н И Е
№
529
гр. Враца, 14.03.2024
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, IV
състав, в открито заседание на 15 февруари две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
АДМ. СЪДИЯ:
НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
при секретаря Стела
Бобойчева, като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНОВ адм. дело № 613 по
описа на АдмС – Враца за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 145
и сл. АПК, във връзка с чл.73,
ал. 4 от Закона за управление на средствата от
Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).
Образувано е по жалба на
***,
представлявана от ***
* Н.К., против
РЕШЕНИЕ за определяне на финансова корекция № РД-02-36-1156 от 27.10.2023г. на
УО на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020, с което е определен на
бенефициента *** размер на финансова корекция от 58652.60 лв. с ДДС,
представляваща 5% от допустимата за верифициране и платена финансова помощ по
административен договор №BG16RFOP001-2.001-0182-С01,
проект „Енергийно-ефективни мерки в много-фамилни жилищни сгради в ***“. С жалбата се поддържат
доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, поради допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуален закон и постановяването му в
противоречие с целта на закона, като се иска неговата отмяна.
В с.з. оспорващия, редовно
призован, не се представлява.
Ответникът РУ на
Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020, редовно призован, не се явява
и представлява. В представено по делото писмено становище от * З. моли за
решение, с което да се отхвърли жалбата на *** срещу решението, като
неоснователна и недоказана. Претендира разноски в производството в размер на
следващото се юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото прокурор дава
заключение за неоснователност и недоказаност на жалбата.
Настоящият съдебен състав, след като
обсъди наведените в жалбата доводи и
съображения, становищата на страните и във връзка със събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
*** е бенефициент по сключен с Министерство
на регионалното развитие и благоустройството, УО на Оперативна програма
„Региони в растеж“ 2014-2020 административен договор №BG16RFOP001-2.001-0182-С01 № РД-02-37-227825.10.2016г.,
по приоритетна ос 2 „Подкрепа на енергийна ефективност в опорни центрове в
периферните райони, за изпълнение на проект „Енергийно-ефективни мерки в
много-фамилни жилищни сгради в ***“. По смисъла на чл.2 от договора на бенефициента
се предоставя безвъзмездна финансова помощ /100%/ в максимален размер от
1295409.03 лева, а за срок на изпълнение на договора съгласно чл.4, ал.1 е
посочен 26 месеца, който започва да тече от датата на подписването му.
Разпоредбата на чл.3 предвижда влизане в сила на договора от датата на
подписването му от двете страни.
По делото няма данни за проведена процедура
за избор на изпълнител на проекта, поставени изисквания към участниците,
класиране, сключени договори с изпълнители и изпълнение. Това не са и въпроси,
по които страните да спорят. Спорът е за задължения на бенефициента,
произтичащи от договора и закона /ЗЕЕ/ и тяхното изпълнение, във връзка с
процедурата за отчитане на заложените стойности при приключване на проекта и
специфичен подход за проследяване на реално постигнатите стойности на
индикатори.
С обжалваното Решение е приключен
сигнал № 2094, регистриран в Регистъра на сигнали и нередности в Главна
дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“, Министерство
на регионалното развитие и благоустройството на Република България, във връзка
с установени нарушения при проследяване на отчетените индикатори за енергийна
ефективност по приключили проекти - АДБФП BG16RFOP001-2.001-0182-C03, проект
„Енергийно-ефективни мерки в много фамилни жилищни сгради в ***“, по ОПРР
2014-2020 с бенефициент - ***.
Бенефициентът *** е уведомен с писмо изх.
№ 99-00-6-21/13.01.2023 г., изпратено чрез ИСУН, относно сигнала за нередност №
2094 и първоначалното становище на УО на
ОПРР и е открито производство на основание чл.73, ал.2 ЗУСЕФСУ. В
законоустановения срок е постъпило възражение на бенефициента в системата ИСУН,
№ BG16RFOP001-2.001-0182-C03-M116 от 25.01.2023 г., с което се оспорват констатациите с
твърдения, че не са налице основания
за определяне на финансова корекция. Поддържа се във възражението, че *** е
стартирала подготовката за изготвяне на повторни енергийни обследвания на
сградите, включени в проекта, за проследяване на реално постигнатите стойности
на индикаторите и съответно тяхното доказване. Посочва се, че предвид големия
брой самостоятелни обекти, включени в проект BG16RFOP001- 2.001-0182 (18 МЖС -
85 домакинства), към момента не са събрани всички данни за реално потребени
количества ел. енергия и енергия от други енергоносители, необходими за
изготвянето на обследванията за енергийна ефективност. Допълнително забавяне се
генерира и от сменената в края на 2022 г. нормативна база за обследване за
енергийна ефективност и оценка на енергийните спестявания на сгради.
Бенефициентът заявява във възражението, че процесът по повторното обследване ще
бъде приключен до края на м. март 2023 г.
Вземайки предвид изложеното във
възражението, УО на ОПРР го уведомява с писмо № 99-00-6-21/27.01.2023 г. /л.87
от делото/, че спира срока за
обработката на сигнала за нередност до осъществяване на проверка на издадените
сертификати за енергийна ефективност, съобразявайки посочения от бенефициента краен
срок месец март 2023 г.
С
кореспонденция в ИСУН № BG16RFQP001-2.001-0182-C03-M123 от 28.09.2023 г., УО на
ОПРР приканва бенефициента да представи повторните енергийни обследвания на
сградите в срок от 7 календарни дни. Няма данни в указания срок бенефициентът
да е представил изисканите сертификати.
С оспореното Решение във връзка с
изпълнението на административен договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ № BG16RFOP001-2.001-0182 „Енергийно-ефективни мерки в много-фамилни
жилищни сгради в ***“, е възобновен срока за обработката
на сигнала по чл. 10, ал. 2 от Наредбата за администриране на нередности по
европейските структурни и инвестиционни фондове. Наложена е на бенефициента
финансова корекция в размер на 5% върху допустимите разходи за установени
нарушения на чл. 2.7 от АДБФП BG16RFOPOO 1-2.001-0182, чл. 20, ал. 1 от Общите
условия към договора и чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗУСЕФСУ, във връзка с чл. 76, ал.
1, т. 1 от ЗЕЕ, квалифицирани като нередност по т. 4 от Приложение № 2 към чл.
2, ал. 3 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за
извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне
размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ, приета с ПМС № 57 от 28
март 2017 г., изм. и доп. ДВ. бр. 19 от 6 март 2020 г.
РУО е приел, че бенефициентът *** не
се е съобразил с дадените неколкократно указания и съответно с договорните и
законодателните изисквания и не е предприел действия за предоставяне на
необходимите доказателства по отношение доказване на реално постигнатите
стойности на индикаторите, в частност постигане на индикатора „намаления на
отделяния в атмосферата СО2 в размер на 324.23 тона/СО2 на годишна база“.
Същият е бил длъжен да извърши ново обследване за енергийна ефективност и да
представи сертификат за енергийните характеристики за всички обекти на
интервенция по проекта. Това негово задължение произлиза от необходимостта за
отчитане на заложените по проекта индикатори. Според мотивите на оспорения акт
за постигане на този индикатор, в процеса на изпълнението на договора са
извършени строително-монтажни работи, с които са въведени мерки за енергийна
ефективност. Презюмира се, че същите ще са допринесли за увеличаване на
енергийните спестявания, като на етап приключване на проекта УО на ОПРР отчита
като постигнат индикатор, съгласно посочените данни в обследването на
енергийната ефективност. От друга страна, УО на ОПРР е задължен да направи
всички управленски проверки, които да доведат до обоснован извод за
допустимостта на разходите, в която връзка е дал посочените по-горе указания на
всички бенефициенти по схемата за предоставяне на безвъзмездната финансова
помощ за представяне на последващ сертификат за енергийна ефективност, според
който да бъдат реално измерени стойностите на индикаторите. Позовал се е и на
разпоредбата на чл. 76, ал.1, т.1 от ЗЕЕ, според която установяване на реалното
енергийно спестяване в резултат на въведените мерки може да се направи
най-малко една календарна година след въвеждане на мерките или след един
отоплителен сезон. Посочва се, че в конкретния случай сградите, предмет на
инвестицията по проекта са въведени в експлоатация в периода април 2018 - март
2019 г., т.е. минималния период от една календарна година/един отоплителен
сезон е изтекъл. Представените с проектното предложение сертификати за
енергийна ефективност са с период на валидност до март 2023 г. Следователно, в
периода от изтичането на едногодишния срок по чл. 76, ал. 1 от ЗЕЕ липсва
изискуемата одитна следа, за да се установи изпълнението на проекта. Липсата на
одитна следа пречи на прозрачността и отчетността по проекта, предвид и
дадените указания и многократните напомняния за липса на изискуемите документи.
На основание гореизложеното, УО на
ОПРР счита, че неизпълнението на задължителни указания от страна на
бенефициента резултира в липса на документална проследимост на съответната
отчетност и нарушението може да са определи като липса на одитна следа, относно
постигане на индикатора и съответно на целта на проекта, осъществяващо състава
на нередност по смисъла на т.4 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредба за
посочване на нередности.
Със заповед № РД-02-14-642/15.06.2023г.
на министъра на регионалното развитие и благоустройството е определена А.Т.-Б.
– *** за ръководител на УО на ОПРР 2014-2020г. Делегирани са й правомощия, сред
които и да организира и провежда процедури по реда на ЗУСЕФСУ, както и да
издава всички актове, свързани с процедурите по предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ, вкл. и всички индивидуални административни актове по смисъла
на този закон /т.4 и 7/.
При така установената
фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът
приема от правна страна следното:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна-адресат на оспорения
акт, в законноустановения срок по чл.
149, ал.1 от АПК и против административен акт, който подлежи на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, съгласно чл.73, ал.4 от ЗУСЕФСУ.
Разгледана
по същество, настоящият съдебен състав я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 АПК, като съгласно ал.2 на същия член съдът обявява
нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Нормата на чл.73, ал.1
от ЗУСЕФСУ предвижда, че финансовата корекция се определя по основание и размер
с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган - зам.министър на МРРБ и ръководител на УО на ОПРР
2014-2020г., съгласно предоставените му правомощия със заповед
№ РД-02-14-642/15.06.2023г.
на министъра на регионалното развитие и благоустройството. При издаване на оспореното решение са
спазени изискванията на чл.73, ал.1 и ал.2 от ЗУСЕФСУ за мотивирана писмена
форма с обсъждане на възраженията на оспорващия. Решението отговоря и на общите
изисквания за писмена форма по чл.59, ал.2 от АПК. Съдържа имената и длъжността
на издателя, неговият адресат, фактически и правни основания за издаване и ясно
формирано волеизявление на органа по отношение на констатираните от него нарушения.
Преди издаване на решението органът е предоставил възможност на ***, чрез кмета
да представи писмени възражения по установените нарушения и налагането на финансовата корекция. Такова е
подадено в указания срок, с изложени доводи срещу констатациите за наличие
на нарушения. Възраженията са разгледани и обсъдени от органа в решението и са приети
за неоснователни.
В жалбата
се развива довод от оспорващия за допуснато от АО съществено процесуално
нарушение, състоящо се в издаване на решението при твърдение за нарушение, без
да е ясно коя хипотеза от Наредбата за посочване на нередности има предвид РУО
– неизпълнение на одобрени индикатори или липса на одитна следа. Счита на
следващо място, че РУО не е констатирал пълна липса на одитна следа. Поддържа и
довод, че дадения 7 дневен срок с писмо от 28.09.2023г. към датата на издаване
на обжалваното решение не е бил изтекъл.
Доводите са неоснователни.
Видно от
атакуваното решение, УО е приел, че бенефициентът е допуснал нарушения на чл. 2.7 от АДБФП BG16RFOPOO 1-2.001-0182, чл. 20, ал. 1
от Общите условия към договора и чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗУСЕФСУ, във връзка с
чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЕЕ. Тези нарушения са квалифицирани като нередност по
т. 4 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредба за посочване на нередности,
представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните
показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ,
приета с ПМС № 57 от 28 март 2017 г., изм. и доп. ДВ. бр. 19 от 6 март 2020 г.
Разпоредбата на чл.2, ал.3 от
цитираната Наредба повелява, че приложимите процентни показатели на финансови
корекции за нередностите по чл.70, ал.1, т.1,3-7 ЗУСЕСИФ са посочени в
Приложение №2. Именно т. 4 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата предвижда
хипотеза на нарушение, когато за проекта или за част от него не е налична
одитна следа и/или аналитично отчитане на разходите в поддържаната от
бенефициента счетоводна система. В решението, предмет на съдебен контрол
съществува пълна яснота за вида нарушение, приет от УО за осъществяващ състава
на т.4 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата, в противоречие с
твърдяното от жалбоподателя, че такава липсва. РУО не е подвел установените в
производството факти под хипотезата „неизпълнение на одобрени индикатори“,
представляваща по същество нарушение по т.6 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата, както
неоснователно твърди жалбоподателят. В решението тази хипотеза не е обсъждана и
РУО не се е позовавал на нея, нито е давал такава правна квалификация на
констатираната нередност, поради което довода за липса на яснота относно
правната квалификация на установената нередност, представляваща основание за
налагане на финансова корекция е неоснователен и не се споделя от настоящия
съд.
По отношение втория довод, основан на
твърдението, че УО не е констатирал пълна липса на одитна следа, съдът
намира следното:
Хипотезата
на нарушение по цитираната т.4 от Приложение №2 предвижда, както се посочи, не
само за проекта като цяло, но и за част от него да не е налична одитна следа. В
решението, предмет на обжалване, УО изрично е отбелязал, че счита, че неизпълнението на
задължителни указания от страна на бенефициента резултира в липса на
документална проследимост на съответната отчетност. Ето защо, нарушението може
да са определи като липса на одитна следа относно постигане на индикатора и
съответно на целта на проекта. Подчертал е също, че липсата на документ не може
да се равни с неизпълнение на индикатора. Не може да бъде допуснато отчитане на
нулева стойност на индикатор по вече приключилия проект, тъй като по времето на
изпълнението му са реализирани предвидените дейности и заложените мерки за
въвеждане на енергийна ефективност, които са отговаряли на условията и изискванията
на УО на ОПРР към момента на разглеждането на окончателното плащане. По тази
причина приема, че поради въздържане на бенефициента да спази задължителните
указания на УО на ОПРР, като представи необходимия документ, е налице липса на
одитна следа, която от своя страна поставя УО на ОПРР в невъзможност за
преценка на реално постигнатите стойности по заложените по проекта индикатори
за изпълнение.
С оглед изложените мотиви от РУО съдът
приема, че в случая се касае, от една страна, за пълна липса на одитна следа за установяване на реално постигнатите
стойности по заложените по проекта индикатори за енергийна ефективност, и от
друга, за липса на одитна следа само за
тази част от проекта, касаеща индикатора за изпълнение енергийна
ефективност. Разпоредбата на т.4 от Приложение №2, както се посочи предвижда и
двете хипотези – за проекта като цяло или за част от него да не е налична
одитна следа, поради което и този довод е неоснователен и не намира опора в
установените по делото факти и техния правен анализ.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че УО на ОПРР е пристъпил към издаване на обжалвания акт преди
да изтече предоставения му 7 дневен срок за представяне на изисканите
сертификати за енергийна ефективност.
Според жалбоподателя, тъй
като писмо № BG16RFOP001-2.001-0182-C03-M123 от 28.09.2023 г. е отворено в
системата ИСУН от *** на 18.10.2023 г., то към датата на издаване на
оспорваното Решение № РД-02-36-1156/17.10.2023 г. не е налице нарушение,
обосноваващо налагане на финансова корекция, тъй като съгласно чл. 26, ал. 2 от
Закона за електронно управление „документите се смятат за връчени с изтеглянето
им”.
Цитираната разпоредба от
Закона за електронно управление касае осъществяването на кореспонденция чрез
Системата за сигурно електронно връчване, поддържана от Министерство на
електронното управление, която в настоящия случай очевидно не е използвана за
осъществяване на кореспонденцията по проекта.
Съгласно чл. 22, ал. 2 от
ЗУСЕФСУ, производства пред управляващите органи по този закон може да се
провеждат и посредством ИСУН при условия и по ред, определени с акта по чл. 23.
Този акт е Наредбата за определяне на условията, реда и механизма за
функциониране на информационната система за управление и наблюдение на
средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН) и за
провеждане на производства пред управляващите органи посредством ИСУН, приета с
ПМС № 243 от 20.09.2016 г. Съгласно чл. 13, ал. 1 от тази наредба електронен
документ и/или електронно изявление се счита за получено от съответния
управляващ орган/междинно звено, кандидат или бенефициент с изпращането му в
ИСУН. Същият е смисълът
и на нормата на чл.22, ал.3 от ЗУСЕФСУ, според която когато производствата пред
управляващите органи по този закон се провеждат посредством ИСУН, съобщаването
на индивидуалните административни актове, издадени в тези производства, се
извършва чрез съобщение в ИСУН до съответния кандидат или бенефициент, като към
съобщението е прикачен съответния акт или в него се препраща към публикувания в
ИСУН акт. Актът се счита за връчен с изпращането на съобщението в ИСУН.
В настоящия случай, процесният документ е изпратен
на 28.09.2023
г. посредством ИСУН, поради което тази е и датата на получаването му от
адресата-бенефициент по силата на цитираните разпоредби, а негово по-късно
отваряне от последния и запознаване със съдържанието не влияе на редовността на
получаването към релевантната дата на изпращане. С оглед на това и този довод е
неоснователен.
Решението на Ръководителя на УО съответства и на материално-правните разпоредби, защото:
Налице са всички елементи
от фактическият състав на легалната дефиниция за нередност, включително
финансови последици за бюджета на Европейския съюз. Нарушението се дефинира
като нередност, тъй като са налице действия на икономически оператор, които са
довели до нарушения на правото на Европейския съюз и на националното право и
имат за последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитане на
неоправдани разходи в общия бюджет.
Оспорваният акт е издаден в изисканата
от закона писмена форма, като от формална страна съдържа както фактически, чрез
описание на нарушението, така и правни основания – конкретизация на нарушената
разпоредба на ЕС и нарушенатка национална разпоредба, в съответствие с чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК. Посочено е, че бенефициентът е допуснал нарушения на чл. 2.7 от АДБФП BG16RFOPOO 1-2.001-0182, чл. 20, ал. 1
от Общите условия към договора и чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗУСЕФСУ, във връзка с
чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЕЕ.
Съгласно чл. 2.7 от АДБФП
№ BG16RFOP001-2.001-0182, бенефициентът се задължава да изпълни дейностите
точно, качествено, в срок и на своя собствена отговорност в съответствие с
одобреното проектно предложение и приложенията към него, при спазване на
приложимото право на Съюза и българското законодателство. По смисъла на чл. 20,
ал. 1 от Общите условия към АДБФП, УО на ОПРР има право да дава указания на
бенефициента във връзка с изпълнение на проекта, които са задължителни за бенефициента и неспазването им може да доведе до
неверифициране на разходи, налагането на финансови корекции по договора за
предоставяне на БФП и/или прекратяване на договора. Указанията
могат да бъдат предоставяни на бенефициента в писмен вид или в електронен вид,
включително чрез електронната страница на УО на ОПРР.
Писмена комуникация между
страните с даване на задължителни указания за представянето на нов сертификат
за енергийни характеристики на сграда в експлоатация, в резултат на ново
обследване за енергийна ефективност непосредствено след изтичането на една
календарна година от въвеждането на обекта в експлоатация (един отоплителен
сезон), датира още от 2018г., както се твърди от РУО в решението и не се
оспорва от жалбоподателя.
През 2021г. и 2022г.
отново с писма УО на ОПРР е напомнял за необходимостта от извършване на ново
обследване за енергийна ефективност в срока по чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЕЕ и
представяне на новите сертификати.
Освен това, в рамките на
процедурата по администриране на сигнала за нередност, на бенефициента е
предоставена възможност за предоставяне на сертификати за енергийна ефективност
в посочен от самия бенефициент период, а именно - месец март 2023 г.
Бенефициентът ***, чрез
своите управляващи и представляващи органи очевидно е игнорирал указанията на
УО на ОПРР, съответно договорните клаузи и законови изисквания и не е предприел
действия за предоставяне на необходимите доказателства за установяване на
реално постигнатите стойности на индикаторите за енергийна ефективност. Този
извод от следствие от факта, че по делото не са представени никакви
доказателства от бенефициента за реално предприети стъпки в тази насока.
Съдът намира, че бездействието
на бенефициента препятства възможността на РУО за извършване на преценка
относно постигането на целта на проекта - внедряване на ефективни мерки
за енергоспестяване в 18 многофамилни жилищни сгради за значително намаляване
на разходите за електро и топлинна енергия и повишаване качеството на живот на
85 домакинства. Този индикатор е свързан с постигане целите на ОПРР 2014-2020,
именно чрез сравнение между първоначално представения сертификат за енергийна
ефективност на етапа на кандидатстване и вторично представения сертификат на
въведените в експлоатация сгради.
Страните не спорят, че в
конкретния случай сградите, предмет на инвестицията по проекта са въведени в
експлоатация в периода април 2018 - март 2019 г., което означава, че минималния
период от една календарна година по смисъла на чл.76, ал.1, т.1 ЗЕЕ отдавна е
изтекъл. В периода от изтичането на едногодишния срок по цитираната разпоредба
до постановяването на обжалваното решение на РУО липсва изискуемата одитна
следа, за да се установи изпълнението на проекта. Бенефициентът не е изпълнил задължението
си да предвиди мерки и да предприеме навременно изпълнение на законовата процедура,
за да осигури спазване на изискванията за провеждане на обследвания и доказване
на изпълнението на заложените по проекта индикатори. Липсата на одитна следа пряко
рефлектира и върху изискванията за прозрачност и отчетност по проекта.
Съгласно чл. 72 от Регламент (ЕС) №
1303/2013 системите
за управление и контрол, в съответствие с член 4, параграф 8, предвиждат:
ж) системи и процедури,
които гарантират адекватна одитна следа.
Разпоредбата
на чл. 125, пар. 4, б. ,,г“ от Регламент (ЕС) № 1303/2013 предвижда, че управляващият орган отговаря за управлението
на оперативната програма в съответствие с принципа на доброто финансово
управление, а според т.4, б.г по отношение на финансовото управление и контрола
на оперативната програма управляващият орган установява процедури, за да се гарантира, че с всички документи относно
разходите и одитите, необходими за осигуряване на адекватна одитна следа, се
борави в съответствие с изискванията на член 72, буква ж).
Подробните
изискания относно изискуемата одитна следа са посочени в чл. 25 от Делегиран
регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията от 3 март 2014 година за допълнение на
Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне
на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие,
Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за
определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие,
Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и
рибарство. С оглед на тези съображения съдът намира, че при издаване на обжалваното
решение са спазени изискванията на материалния закон.
Относно оплакването на
жалбоподателя за несъответствие на акта с целта на закона, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК административните актове се издават за целите, на основанията и по реда,
установени в закона. Финансовата корекция е предвидена мярка, която се налага с
цел да се коригират последиците от едно неправомерно действие или бездействие,
като се възстановят незаконосъобразно предоставени средства. Според чл. 71, ал.
1 от ЗУСЕФСУ чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената
по глава тpeтa финансова подкрепа със средства от ЕФСУ или се намалява размерът
на изразходваните средства - допустими разходи по проект, с цел да се постигне
или възстанови ситуацията, при която всички разходи, подадени пред Европейската
комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и
българското законодателство. Ето защо съдът намира, че обжалвания
административен акт е издаден в съответствие с целта да закона.
Съдът
споделя извода на АО, че предвид спецификата на установените нарушения и техния
ефект не е възможно да се определи точен размер на загубата на публични
средства. В този случай, за определянето на финансовата корекция се прилага
процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи, съгласно чл. 5,
ал. 1 от Наредбата за нередностите. В съответствие с принципа на
пропорционалност, както предвижда т.4 от Приложение №2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за нередностите,
корекцията от 100% може да бъде намалена на 25, 10 или 5 на сто, когато
естеството и тежестта на индивидуалното или системното нарушение не оправдава определяне
на по-висок размер. При правилното прилагане на тези разпоредби, органът е
определил окончателен размер на финансова корекция в минимален размер от 5% за процесното
нарушение. Законосъобразно е определена основата на финансовата корекция, а
именно върху допустимите за верифициране разходи по засегнатия договор с
бенефициент ***.
С
оглед на изложените съображения, съдът намира оспорения административен акт за
законосъобразен, при доказаност на посочените
от органа нарушения, представляващи нередност и определената на
бенефициента финансова корекция е законосъобразна. Подадената срещу него жалба
е неоснователна и следва да се отхвърли.
При
този изход на спора и на основание чл.
143, ал. 4 от АПК във връзка с чл.
78, ал. 8 от ГПК, чл. 144
от АПК, чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи,
като му се присъди такова в размер на 150 лева.
Водим от
горното и на
основание чл.172, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на ***,
представлявана от *** * Н.К., против РЕШЕНИЕ за определяне на финансова
корекция № РД-02-36-1156 от 27.10.2023г. на УО на Оперативна програма „Региони
в растеж“ 2014-2020, с което е определен на бенефициента *** размер на
финансова корекция от 58652.60 лв. с ДДС, представляваща 5% от допустимата за
верифициране и платена финансова помощ по административен договор №BG16RFOP001-2.001-0182-С01, проект
„Енергийно-ефективни мерки в много-фамилни жилищни сгради в ***“.
ОСЪЖДА ***, Булстат ********* да заплати на Министерство
на регионалното развитие и благоустройството разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване, чрез
АдмС - Враца пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните.
АДМ.СЪДИЯ: