РЕШЕНИЕ
№ 1294
гр. Сливен, 8.11.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Сливенския районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на деветнадесети октомври, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател : Мария Каранашева
при секретаря Добринка Недкова
като разгледа докладваното от
съдия Каранашева
гр. дело № 1410 по описа за
2018год.
на Сливенски районен съд ,
за да се произнесе взе предвид
следното:
В исковата молба ищцовото дружество твърди, че е извършвало доставяне на питейна вода на адреса на ответника, за периода от 1.01.2012г. до 31.07.2017 г., на стойност 568.31 лева - главница, като върху доставките на питейна вода за този период е начислена мораторна лихва в размер на 194.54 лева, начислена към 11.09.2017 г.
Поискано е да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество главница за периода от 11.01.2012г. до 31.07.2017 г., на стойност 568.31 лева - главница, като върху доставките на питейна вода за този период е начислена мораторна лихва в размер на 194.54 лева, начислена към 11.09.2017 г., за имот находящ се в с.Караново, общ.Нова Загора, ул.Васил Левски №13, и е направена претенция за присъждане на разноските по делото и разноските, направени в заповедното производство.
Съдът е квалифицирал така предявения главен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 200 ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 208 ал. 1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на доставянето и консумирането на питейна вода за периода от 1.01.2012г. до 31.07.2017 г.на посочения в исковата молба адрес, присъединяването на абоната към водопреносната мрежа, правилното и законосъобразно начисляване на сумите, е тяхна.
В едномесечния срок за отговор, отговор от назначения особен представел на ответника е постъпил.
В отговора е посочено, че исковата молба е допустима, но по същество неоснователна.Направено е възражение, че за вземанията до 19.10.2014г. е настъпила погасителна давност за главници и лихви.Оспорени са всички твърдения в исковата молба, като се твърди, че между страните няма сключен договор, няма предоставени услуги, сумите не се дължат и е оспорен размера на сумите залегнали в представените извлечения.Направена е претенция за разноските по делото.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, явява се адв.К., който моли да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски..
В съдебно заседание,
ответника редовно призован, не се явява, вместо него се явява назначения особен
преддставител, адв.М.Р., която моли да бъдат отхвърлени предявените искове като
неоснователни и недоказани, поради направените възражения за погасителна
давност.
Съдът като взе предвид
доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
От извлечението от сметка, приложено по заповедното производство и от 36 броя фактури в оригинал се установява, че на ответника са начислени за периода от 1.06.2011г. до 31.03.2016г. количества за консумирана и доставена вода на стойност 366.74лв.
На 30.03.2017 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от „ВиК” ООД гр. Сливен, срещу Д.Е.Й. за главница в размер на 568.31 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от 11.01.2012г. до 31.07.2017 г., за имот находящ се в с.Караново, общ.Нова Загора, ул.Васил Левски №13 и мораторна лихва в размер на 194.54 лева, начислена към 11.09.2017 г.,законна лихва от подаването на заявлението, както и направените по делото разноски.
Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1037 от 20.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 1424/2017г. на РС Нова Загора по силата, на която Д.Е.Й. е осъден да заплати на Водоснабдяване и Канализация Сливен ООД, гр.Сливен 568.31 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от 11.01.2012г. до 31.07.2017 г., за имот находящ се в с.Караново, общ.Нова Загора, ул.Васил Левски №13 и мораторна лихва в размер на 194.54 лева, начислена към 11.09.2017 г., законната лихва върху главницата от 18.10.2017 г. до окончателното й плащане и направените по делото разноски в размер на 25.00 лв.
Препис от заповедта и възражението са връчени на Й. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК
В заповедното производство е указано на заявителя, че може да предяви
иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на
съобщението.
В указаният от съда едномесечен срок ищцовото дружество е депозирало искова молба, за да запази ефекта на подадената заповед за изпълнение.
От карнетен лист на ВиК Сливен с период на отчитане месец юни
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на допуснатите и приети по делото писмени доказателства и изисканото ч.гр.д.№ 1424/2017г. на РС Нова Загора,които са ясни, непротиворечиви и взаимно кореспондират помежду си.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на предявените положителни
установителни искове с правно чл. 422 ал. 1, вр. чл.. 415, ал. 1, т.2, вр. чл.
124 ал. 1 от ГПК вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД и
чл.86,ал.1 от ЗЗД съдът намира,че така предявените положителни установителни
искове са допустими с оглед на разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК и чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК.
По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. чл.. 415, ал. 1, т.2 вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД, а именно: установителен иск за признаване дължимост на вземания за процесния период въз основа на договор за периодична доставка на стоки и услуги, съдът намира така предявения иск за частично основателен и доказан поради следните съображения:
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД за признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 568.31 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от 11.01.2012г. до 31.07.2017 г., за имот находящ се в с.Караново, общ.Нова Загора, ул.Васил Левски №13, съдът приема претенцията за частично основателна. Съгласно чл. 31, ал. 1 от Общите условия на ВиК , одобрени с решение на ДКЕВР от 23.06.2006 г. , ВиК оператора издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактурите. В чл. 31, ал. 2 от ОУ на ВиК е визирано задължение потребителите да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането, като съгласно чл. 33 потребителя заплаща дължимите суми-в брой на каси, по банков път чрез директен превод или чрез разплащателна сметка. Безспорно се установи по делото, че ищцовото дружество е издавало фактурите в предвидения в общите условия срок, както и факта, че потребителя на услугата Станев съответно не ги е плащал в едномесечен срок от издаването им. Разпоредбата на чл. 208, ал.1 от ЗЗД при договорите за периодични доставки, цената се плаща при отделните доставки съразмерно с тях, а съгласно чл.183 от ЗЗД с договора за продажба продавача се задължава да прехвърли на купувача собствеността върху една вещ или друго право срещу цена,която купувачът се задължава да му заплати. В конкретния случай в ОУ на монополиста е уговорено, че плащането се извършва в месеца, следващ предоставянето на стоката битова питейно вода и услугите водоснабдяване и канализация. В производството се доказа, че ищцовото дружество е отчитало количествата доставяна вода до имота на ответника.
Възражението, направено в отговора за изтекла погасителна давност за част от главницата, е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. В от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Вземанията на ищцовото дружество срещу ответника са вземания за периодични плащания, които се дължат въз основа на периодично доставяне на стоки и услуги - ВиК и съответно абоната – потребител дължи ежемесечно плащане на фактурите на ищцовото дружество.Вземанията за периода от 1.01.2012г. до 31.03.2014г. в размер на 433.85лв са погасени по давност.
С оглед иска за главница ще следва да бъде уважен за сумата от 134.46 лв., представляваща главница за ползвана, но не заплатена питейна вода на адрес: с.Караново, общ.Нова Загора, ул.Васил Левски №13 за периода от 1.09.2015г. до 31.07.2017г., а за разликата до пълния предявен размер от 568.31 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от 1.01.2012г. до 31.03.2014г., за имот находящ се в с.Караново, общ.Нова Загора, ул.Васил Левски №13 ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен поради погасяването му по давност.
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86,ал.1 от ЗЗД , вр. чл. 42 от ОУ на ВиК за признаване на установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество мораторна лихва в размер на 194.54 лева, начислена върху всяка от фактурите от датата на падежа до 11.09.2017 г., съдът приема предявеният иск за частично основателен. Съгласно чл. 42 от ОУ на ВиК при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа, до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.
Възражението, направено в отговора за изтекла погасителна давност за част от мораторната лихва, е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. В от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Вземанията на ищцовото дружество срещу ответника са вземания за периодични плащания, които се дължат въз основа на периодично доставяне на стоки и услуги - ВиК и съответно абоната – потребител дължи ежемесечно плащане на фактурите на ищцовото дружество. Мораторна лихва в размер на 188.99лв., натрупана върху главницата от 433.85лв за периода 1.01.2012г. до 31.03.2014г., начислена към 11.09.2017 г. е погасени по давност.
С оглед иска за мораторна лихва ще следва да бъде уважен за сумата от 5.55 лв., начислена върху главница за периода от 1.09.2015г. до 31.07.2017г., а за разликата до пълния предявен размер от 194.54 лева, ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен поради погасяването му по давност.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед на направеното искане ще следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество направените по заповедното и исковото производство разноски в размер на 134.90лева.
Ще следва да се издаде РКО,
с който да се заплати на назначения особен представител на ответника внесения
депозит от ищеца в размер на 300 лв.
Така мотивиран, СлРС
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД, че Д.Е.Й., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ ********* сумата от 134.46лв./сто тридесет и четири лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща главница за ползвана, но не заплатена питейна вода на адрес: с.Караново, общ.Нова Загора, ул.Васил Левски №13 за периода от 1.09.2015г. до 31.07.2017г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 18.10.2017 г., като отхвърля предявеният иск за разликата от уважената част до пълния претендиран размер от 568.31 лв., както и за периода от 1.01.2012г. до 31.03.2014г. ,, като неоснователен поради погасяването по давност на правото на иск и правото на принудително изпълнение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК. чл.86, ал. 1 от ЗЗД, че Д.Е.Й., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация”
ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ *********
сумата от 5.55лв/ пет лева и петдесет и
пет стотинки/, представляваща мораторна лихва, начислена към 18.10.2017 г., като отхвърля предявеният за разликата от уважената част на
иска до пълния претендиран размер от 194.54
лв./ сто деветдесет и четири лева и петдесет и четири стотинки/, като неоснователен поради
погасяването по давност на правото на иск и правото на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА Д.Е.Й., ЕГН **********,*** да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на„Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ ********* сумата от 134.90 лв. /сто тридесет и четири лева и деветдесет стотинки /, представляваща направени по делото разноски в исковото и заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете.
ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО, с който на назначения особен представител на ответника – адв. М.Р. да
се изплати внесения депозит в размер на 300 лв.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: