РЕШЕНИЕ
№ ………../28.10.2021 г., гр. София
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, II
"Б" състав, в публично заседание на шестнадесети септември две хиляди
и двадесета и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при секретар ДОНКА ШУЛЕВА като разгледа докладваното от
младши съдия Алексиева въззивно гражданско дело № 1471 по описа на 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Производството е
образувано по въззивна жалба на „Ч.Е.Б.“ АД срещу Решение № 20228560 от 19.10.2020
г. постановено по гр. д. № 49632/2018 г. на СРС, 82-ри състав, с което е признато
за установено по предявения от Б.Р.Р.,
ЕГН ********** срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Б.Р.Р. не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сумата
от 1520 лева, представляваща служебно начислена стойност на електроенергия за
електроснабден имот с клиентски № 300012819832 с адрес: гр. София, район
„Красна поляна“, ул. „*******ап. 28 по
фактура № **********/ 28.05.2018 г., за която е съставен констативен протокол №
1020462 /23.05.2018 г. и е осъден „Ч.Е.Б.“ АД да заплати на Б.Р.Р. на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 492,78 лева – разноски по делото.
Решението е
постановено при участието на „Ч.Р.Б.“ АД – трето лице – помагач на страната на
ответника.
Въззивникът излага
доводи за неправилност на решението на СРС, тъй като извършената корекция има
правното си основание в чл. 22 и чл. 58, ал. 2 от Общите условия на ЧЕЗ и
следва да се приложат общите правила на чл. 183 от ЗЗД и сл. съгласно
константната практика на ВКС, като отмяната на чл. 47 от ПИКЕЕ с решение от 06.02.2017
г. по адм. дело № 2385/2016 г. на ВАС,
обн. 14.02.2017 г. не се отразява на правото на корекция на сметката, тъй като
действащи в процесния период са ч. 98а, ал.2, т. 6 ЗЕ, чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и
чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ. Към датата на процесната проверка, ПИКЕЕ е отменена от
ВАС, с изключение на чл. 48-51 ПИКЕЕ, поради което е налице основание за
извършване на корекция. Поддържа, че в чл. 17, ал. 2 от ОУ съществува ред за
уведомяване на клиентите за извършената корекция и е спазен чл. 98а, ал. 2 т. 6
ЗЕ. Сочи, че липсата на предвиден ред за уведомяване е пречка за поставяне в
забава, но не и основание да се отрече дължимост на сумата. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна
Б.Р.Р. е подал писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба.
Поддържа, че липсват действащи ПИКЕЕ, поради което
крайният снабдител не е имал законово основание да коригира сметката му. Дори и
да бъде приета за допустима едностранната корекция на оператора за периода след
16.11.2013 г. сочи, че не е бил предвиден ред в общите условия за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка. Оспорва наличието на
процедурни правила за доначисляване на електроенергия, както и материалните
предпоставки за извършване на корекция на електроенергия на клиента. Сочи, че
по делото не е установено количеството на реално потребената електрическа
енергия от потребителя, тъй като вещото лице по СТЕ е изчислило дневната
консумация на базата на максималния ток по обхват на СТИ. Счита, че по делото не
била установена причината на установеното въздействие върху електромера и
причината за неотчитането на ел. енергия през фази S и T, както и дали реално е преминала електроенергия през
тези фази и в какво количество и за кой период. Сочи, че според вещото лице,
промяната на свързване е направена около 22.03.2018 г., а корекцията е
извършена на 23.02.2018 г. Претендира разноски.
Третото лице
помагач на ответника "Ч.Р.Б." АД не взема становище по въззивната
жалба.
Въззивната жалба е
допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 28.10.2020 г. и е
обжалвано в срок на 12.11.2020 г.(п.к. 09.11.2020 г.).
Налице е правен
интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на
доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа страна:
Съдът е сезиран с
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът твърди и моли съдът да признае за установено, че
не дължи на „Ч.Е.Б.“АД заплащане на сума за дотаксувана
цена за консумирана електроенергия на адрес: гр. София, район „Красна поляна“,
ул. *******в размер на 1520 лева фактура № **********/ 28.05.2018 г., за която
е съставен констативен протокол № 1020462 /23.05.2018 г.
Ответникът оспорва
предявения иск, като твърди, че корекционната процедура е извършена
законосъобразно.
По делото не се
спори, че ищецът е собственик на ап. № 28, находящ се в гр. София, ул. *********което
се установява от представен констативен нотариален акт за собственост № 72, том
I, рег. № 2098,
дело № 62 от 29.08.2013 г. на нот. Б.Налбантова, както и че между страните е
налице облигационно правоотношение.
По делото се
установява, че на 23.05.2018 г. е била извършена техническа проверка на
електромера, монтиран за отчитане на енергията в обекта на ищеца. Констатирано
е нарушение, изразяващо се в промяна начина на свързване на измервателната
система като трифазният електромер на абоната е откачен от шините захранващи
електромерното табло на блока и с два броя допълнителни присъединения,
изпълнени с проводници от шините захранващи електромерното табло на блока е
подадено напрежение към консуматорите на абоната от два изходящи предпазители след
електромера. Вложките са отвити. Товарът на свързаната към електромера фаза R бил
прехвърлен към фазите, които директно захранват консуматорите от шините на
електромерното табло на блока. След тази промяна в електрическата схема на
свързване на електромера, последният не отчитал никакъв товар. Гореописаното
нарушение е резултат на външно целенасочено въздействие. Тези обстоятелства се
установяват от приетите по делото писмени и гласни доказателства: Констативен
протокол № 1020462/23.05.2018 г., както и от показанията на разпитаните
свидетели: св. И.И.– служител в Ч.Р.Б.
АД и св. И.П.– представител на Федерация на потребителите, както и от приетото
по делото заключение на съдебно-техническата експертиза и допълнителната съдебно-техническа
експертиза, изготвено от вещо лице Д.А.Г..
По делото се
установява, че въз основа на констативния протокол по партидата на абоната е
било начислено допълнително количество електрическа енергия за периода
23.02.2018 г. – 23.05.2018 г. в размер на 8280 kWh на стойност 1520 лева с ДДС,
като незаплатената електроенергия възлиза на 92 квтч/ден. Корекцията е
извършена по методиката на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ ПИКЕЕ , като не може да
се приложи алгоритъма на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „а“ ПИКЕЕ, тъй като
електромерът отчита в класа си на точност. От 23.02.2018 г. в следващите три
месеца на електромера не е извършвана друга техническа проверка. Като
предполагаема дата на промяната на свързване, вещото лице е посочило 22.03.2018
г., но при изслушването му в съдебно заседание от 21.07.2020 г. е заявил същата
да не се зачита, тъй като това е предполагаема дата и не може категорично да се
установи на коя дата е извършена манипулацията. Горните обстоятелства се
установяват от предложение за корекция на сметка, фактура № **********/28.05.2018 г., както и от
заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза.
По делото не се
спори, че ищецът е уведомен с писмо от 29.05.2018 г. за съставения констативен
протокол № 1020462 от 23.05.2018 г. за извършена корекция в размер на 1520
лева.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на
съдебното решение, като такива пороци в случая не се констатират. Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1
от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
За да отхвърли иска
СРС е приел, че поради липсата на действащи ПИКЕЕ, крайният снабдител не е имал
законово основание да коригира сметката на клиента, тъй като не е изпълнил
задължението си по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ (нормата препраща към правила - вече
отменени). В случаите на установена промяна в схемата на свързване, на каквато
хипотеза жалбоподателят се позовава, разпоредбата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ
предвижда, че корекция може да се извърши, но само въз основа на констативен
протокол за установяване на намесата в измервателната система, който отговаря
на изискванията на чл. 47 ПИККЕ, отменена с решение на ВАС от 06.02.2017 г.
Следователно при отмяна на нормата, към която чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ препраща, то
и правото на корекция в тази хипотеза не може да се реализира, тъй като не са
налице правила и ред за установяване на неправомерната намеса, с оглед на което
за крайния снабдител не е налице законово основание да коригира сметката. В
този случай, съгласно предходната практика на ВКС, прилагана до приемането на
ПИКЕЕ от 2013г., корекцията би била допустима само при доказано неправомерно
виновно поведение от страна на потребителя. Приема, че отменената норма на чл.
47 ПИКЕЕ не може да бъде заместена от разпоредби на Общите условия, тъй като
такава възможност не разрешава самата законова разпоредба на чл. 83, ал. 2,
изр. 2 ЗЕ.
Решението на СРС е неправилно,
а въззивната жалба е основателна.
По силата на чл.
86, ал. 1 т. 6 ЗЕ, чл. 98а, ал. 2 т. 6 ЗЕ (ред. след ЗИДЗЕ , обн. Дв., бр.
54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) за периода след влизане в сила на ПИКЕЕ
(обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.) е предвидено законово
основание, крайният снабдител едностранно да коригира ел. енергия само поради
обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставената
енергия - решение № 118 от 8.09.2017 г. по дело № 961/2016 г. на ВКС, ТК, II
ТО, решение № 115 от 20.09.2017 г. по т.д. № 1156/16 г. на ВКС, II ТО. Чл.86,
ал. 1 т. 6 ЗЕ изрично предвижда издаване на правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.
В ПИКЕЕ са
регламентирани две хипотези, при които е допустимо извършването на корекции на
сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и начините, по които следва да бъде осъществено
преизчисляването на количеството потребена такава. Първата хипотеза е при
констатирано обективно неизмерване, неправилно или неточно измерване, а втората
хипотеза - е при субективно въздействие върху измервателната система. И в двете
хипотези се съставя констативен протокол, подписан от представител на оператора
и потребителя, респ. от заместващи го две независими лица, присъстващи като
свидетели. Втората визирана група обхваща случаите, при които при извършената
проверка е установено нарушение на целостта и/или функционалността на
измервателната система, добавяне на чужд елемент - обстоятелства, които
предполагат наличието на външна намеса, при която се променя схемата на
свързване, какъвто е и разглежданият случай, като извършената промяна в
дадената хипотеза е довела до неотчитане на потребената от абоната електрическа
енергия за обекта.
Действително с
решение № 12897/01.12.2015 г. по адм. д. № 9462/2014 г. на ВАС, потвърдено с
решение № 1500/06.02.2017 г. на 5-членен състав на ВАС по адм. д. № 2385/2016
г. са отменени разпоредби на ПИКЕЕ, с изключение на нормите на чл. 48 - 51
ПИКЕЕ, а с решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, ІV
отд., влязло в сила на 08.11.2018 г. са отменени и последните четири разпоредби
от ПИККЕ. Отмяната на норми от ПИКЕЕ (отм.) няма обратно действие. Освен това
според решение № 124 от 18.06.2019 г по гр. д. № 2991/18 г на ВКС, III ГО и
решение № 150 от 26.06.2019 г по гр. д. № 4160/18 г на ВКС, III ГО и след
отмяната на част от ПИКЕЕ трябва да се приложат разпоредбите на чл. 48-51 от
ПИКЕЕ, които са действали през процесния период. Дори да е налице непълнота в
ПИКЕЕ, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл. 183 от ЗЗД
и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната
процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните по спорове за грешно
отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да
защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да
се позоват на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за
да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената енергия, а са длъжни
да се произнесат по същество на спора
въз основа на събраните по делото доказателства.
В случая е
установено нарушение в резултат от външно целенасочено въздействие върху
електромера, довело до неотчитане на потребената електроенергия, съставен е
констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, подписан
и от орган на полицията. При
липса на доказателства за предходно извършена проверка на уреда за търговско
измерване, както е в случая, периодът на корекцията е ограничен нормативно до
90 дни назад, именно с цел да бъде ограничена възможността за неоснователно
обогатяване и на двете страни по правоотношението, предвид вероятността
неизмерената или неточно измерената електрическа енергия да е, както за малък
период от време преди констатацията, така и в пъти повече от 90 дни. Чл.48
ПИККЕ не въвежда санкция за потребителя, а разпределение на риска от обективно
установено неточно отчитане на СТИ между страните по доставките на електрическа
енергия. Не е необходимо ответникът да доказва, че СТИ е действително е
отчитало неточно за целия 90-дневен период. В случая не подлежи на изследване
кога в действителност е извършена промяната на свързване, а и по делото не е
установено по несъмнен начин това обстоятелство поради липсата на възможност за
това съгласно вещото лице, а съдът няма как да гради изводите си на
предположения в противовес с твърденията на въззиваемата страна. От
заключението на вещото лице инж.Г.е видно, че изчислението на корекцията е
математически вярно и е изчислено съгласно методиката по чл.48, ал. 1, т. 1 ,
б. „б“ от ПИКЕЕ, действала към процесния
период. Следователно възраженията на въззиваемата страна, че по делото липсва
правно основание за корекция, не е установен размера на потребената електроенергия
и причината за неотчитането на електроенергия са неоснователни.
Според решение №
118/18.09.2017 г. по дело № 961/2016 г. на ВКС, ТК, II ТО крайният снабдител на
електрическа енергия не следва да доказва виновно поведение на потребителя при
доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление
на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал.
1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2 т. 5 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ направени със
Закона за изменение и допълнение на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г. / и след влизане в сила на Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г./,
поради което възражението за недоказаност на причината за въздействието е неоснователно.
С изменението в
Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/12 г. съществува законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане или
неотчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си
по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1 т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите
условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка. В случая, чл.17, ал. 2 от действащите Общи условия на
ответното дружество установява задължение за уведомяване на потребителя за
сумите, които дължи, а редът за това е определен в чл. 49, ал. 2 от тези общи
условия. Освен това, според Решение № 124 от 18.06.2019 г по гр. д. № 2991/18 г
на ВКС, III ГО съдът не може да се позовава на липсата на предварителни
процедури за защита на потребителите, за да отхвърли иск за заплащане на реално
потребената електрическа енергия, а е длъжен да се произнесе по съществото на
спора въз основа на събраните по делото доказателства. Извънсъдебната процедура
по корекция на сметки предвидена в ОУ е само предварителна процедура. И да има
нарушение на чл. 98а, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката, то е пречка
единствено потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да
заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се
отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен
ред. Следователно, възражението на въззиваемата страна за липса на ред за
уведомяване е неоснователно.
Налага се изводът,
че решението на СРС трябва да бъде отменено.
С оглед изхода на
делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на въззиваемата страна са
разноските на въззивника пред СРС и СГС. На основание чл.
78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, на въззивника – ответник се дължи
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в общ размер на 200 лева -
по 100 лева, юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция. Въззиваемата
страна следва да бъде осъдена да заплати и държавна такса в общ размер на 91,20
лева, от които 60,80 лв. – държавна
такса за първоинстанционното обжалване и 30,40 лева – държавна такса за въззивното
производство.
Водим от горното,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20228560 от 19.10.2020 г постановено по гр. д.
№ 49632/2018 г на СРС, 82-ри състав, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ
иск за признаване за установено на основание чл. 124, ал.
1 ГПК, че Б.Р.Р., ЕГН ********** не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******сумата от
1520 лева, представляваща служебно начислена стойност на електроенергия за
електроснабден имот с клиентски № ****** с адрес: гр. София, район „*********“
№ ****** по фактура № **********/ 28.05.2018 г., за която е съставен
констативен протокол № 1020462 /23.05.2018 г.
ОСЪЖДА
Б.Р.Р., ЕГН ********** да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД сумата
от 291,20 лв. разноски по делото пред
СРС и СГС.
Решението е постановено при участието на "Ч.Р.Б."
АД като трето лице помагач на „ Ч.Е.Б.“ АД.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 280,ал. 3,
т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.