РЕШЕНИЕ
№ 7202
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110169566 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по предявени от „ЕОС Матрикс“ ЕООД /ищец/ в качеството на
цесионер срещу А. К. А. /ответник/ установителни искове, както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал. 1, вр. чл.
240, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за установяване съществуване на вземане
за сумата 2640.51 лева - непогасена главница, включваща вноски с настъпил
падеж за периода от 14.08.2022г. до 14.09.2023г., дължима по договор за стоков
кредит № .... от 28.06.2022г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „АПС Бета България“ ЕООД, който
е прехвърлил вземанията на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 19.05.2023г., ведно със законната
лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 02.10.2023г., до окончателното
плащане;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал. 2 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 559.40 лева – договорна лихва
за периода 14.08.2022г. – 14.03.2023г.
Ищецът твърди, че по силата на договор за стоков кредит №..... от 28.06.2022г.,
сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, на ответника е предоставен
1
стоков кредит в общ размер на 7467.07 лева, от които 6446.02 лева – цена на стоката, и
1021.05 лева – застрахователна премия, за закупуването на компютър, която сума
ответникът се задължил да върне заедно с договорената лихва от 11% годишно, за
срок от 36 месеца при месечна вноска от по 244.46 лева, с краен срок 14.06.2025г. и
ГПР 22.57%. Заявява, че в настоящото производство се претендира главница на
месечни вноски с настъпил падеж. Сочи, че вземането е било прехвърлено от
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД /с предишно наименование „Уникредит
Клима“ АД/ на „АПС Бета България“ ЕООД с рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 19.12.2022г., който от своя страна прехвърлил вземането
на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.05.2023г. Твърди, че
към датата на подаване на исковата молба няма погасяване на вземанията. Моли
исковете да бъдат уважени. Претендира разноски. Представя доказателства и прави
доказателствени искания.
Ответникът – редовно уведомен за исковата молба чрез назначения му
процесуален представител по реда на чл. 95 ГПК и ЗПП – адв. Р., не подава писмен
отговор. В подаденото по реда на чл. 414 ГПК възражение, ответницата е изложила
твърдения, че е жертва на финансова измама, за която е сигнализирала СРП и се води
разследване от СДВР.
Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи
следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор за стоков кредит № .... от 28.06.2022г., от който се
установява, че „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника А. К. А. са били
обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което дружеството е
предоставило на ответника парична сума в размер на 6446.02 лева за закупуване на
електроника, като последната се е задължила да върне сумата на 36 броя месечни
вноски, всяка в размер на 244.46 лева, считано от 14.07.2022г. и в срок до 14.06.2025г.,
при уговорен лихвен процент в размер на 11% и ГПР 11.57%. Предвидено е, че
заемната сума е следвало да се застрахова за сметка на потребителя – „Живот и
Безработица“. Видно от вписването в самия договор за кредит застрахователната
премия възлиза на 1021.05 лева. Договорът обективира погасителен план с последна
падежна дата 14.06.2025г. Съгласно чл. 13, ал. 2 от ОУ, просрочието в плащането на
две последователни погасителните вноски дава право на кредитора да обяви вземането
за предсрочно изискуемо, като според чл. 13, ал. 1 от ОУ потребителят дължи при
забава в плащанията, освен просрочените вноски от главница и възнаградителна лихва,
а също и обезщетение в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни за
всеки ден забава, изчислена върху просрочената главница. Договорът за кредит носи
подписите и на двете страни по него. Към него е приложен погасителен план и ОУ.
Установява се от приложените фактура и служебен бон към нея, и от
2
заключението, че стоката е получена от ответника. Това се извежда от
обстоятелството, че служебните бонове носят подпис в графа получател на стоката,
където е посочено името на ответника. Посочените служебни бонове, а също и
договора за кредит, не са оспорени от ответника в частта досежно тяхната истинност,
поради което и се ползват с придадената им от закона формална доказателствена сила.
Представена е декларация за определяне на изискванията и потребностите и за
приемане на застраховането по застрахователна програма „Защита Макс“ за
кредитополучателите на стокови кредити, отпуснати от „Уникредит кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, която представлява и сертификат за застраховка „Защита Макс“ №
...., с който се удостоверява, че „Кардиф Животозастраховане“, клон България, и
„Кардиф Общо Застраховане“, клон България, се съгласяват срещу застрахователна
премия да застраховат по приложените ОУ кредитополучателите на Уникредит
кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. В документа са посочените покритите застрахователни
рискове – смърт, трайно намалена работоспособност, временна неработоспособност,
безработица, а при условие, че е избрана застраховка „Защита Макс със застраховани
стоки, в това число и телефони“ покрит риск е пълна или частична повреда на стоката
и кражба.
Извежда се от представения рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 19.12.2022г., че „Уникредит кънсюмър Файненсинг“ ЕАД се е задължил
ежемесечно, чрез отделни договори за цесия, да прехвърля възмездно на „АПС Бета
България“ ЕООД свои просрочени и изискуеми вземания, произхождащи от договори
за потребителски кредити – стокови и парични, и индивидуализирани съгласно
Приложение 1 към всеки отделен месечен договор за цесия. В чл. 10.3 е указано, че
неразделна част от договора е Приложение 1. По делото е представен индивидуален
договор за цесия между тези лица от 11.04.2023г. и Приложение 1 към него, според
което /л.89/ част от прехвърлените вземания по индивидуалния договор е това на
ответника А. К. А. по договор № ..../28.06.2022г. В договора за цесия „Уникредит
кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е упълномощил цесионера „АПС Бета България“ ЕООД
да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне /чл. 4.3/ и такова пълномощно има
към договора, както и има потвърждение от цесионера за извършената цесия.
Установява се, че на свой ред „АПС Бета България“ ЕООД е прехвърлило това
вземане на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 19.05.2023г., като вземането е индивидуализирано в
Приложение 1 към този договор. В договора за цесия „АПС Бета България“ ЕООД е
упълномощил цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД да уведоми длъжника за извършеното
прехвърляне /чл. 4.3/ и такова пълномощно има към договора.
От изисканите от СРП документи се установява, че по повод на жалба от
ответника А. К. А. е имало заведена прокурорска преписка срещу лицето Г. С. Г.
3
относно принуждаване за изтегляне на кредит чрез заплаха, като на 02.11.2023г. е бил
постановен отказ за образуване на досъдебно производство.
За изясняване на спорните обстоятелства по делото е била допусната съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на наличната
документация, е установило следното:
че заемната сума е усвоена от кредитополучателя, който е получил стоките, за
плащането на които е отпусната сумата;
съгласно договора, ГПР е 11.57% и при определянето му са включени
разрешения размер на кредита, срока за погасяване, лихвен процент и дължимите
ежемесечни застрахователни премии като част от заемната сума /като част от
главницата/. Вещото лице е посочило, че ако в ГПР бъде включена дължимата
застрахователна премия не като част от главницата, а като дължима ежемесечна
сума, то ГПР би бил 21.88%.
заемателя е извършвал плащания по договора в общ размер на 509.48 лева, с
която сума е погасена главница в размер на 296.92 лева, 135.23 лева договорна
лихва, 12.06 лева наказателна лихва, 8.55 лева наказателна лихва върху
просрочена главница и 56.72 лева застраховка;
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните
правни изводи:
Страните не спорят и се установява от доказателствата по делото, че са в
договорни правоотношения, както и че заемополучателя-ответник е усвоил заемната
сума, заплащайки и получавайки стоката, каквато е била целта на договора за кредит.
Страните не спорят, че по силата на договора за кредит и в изпълнението му е
сключен договор за застраховка. От договора за кредит и застрахователния сертификат
може да се изведе, че сключената по повод на договора за кредит застраховката е
„Живот и Безработица“ - „Защита Макс“. В заключение, застраховка за стоката не се
установява да е сключена и да е уговорено сключването на такава, тъй като нито
договора за кредит, нито сертификата сочат като клауза „Защита макс със застраховка
на стоката“, както изискват приложимите общи условия.
Установява се по делото, че задълженията по процесния договор не са били
погасени в цялост от заемополучателя, доколкото извършените плащания не са
достатъчни да погасят главницата. Обстоятелството се доказва от приетото
заключение, вещото лице по което е изследвало въпроса проверявайки счетоводните
записвания на ищеца, „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „АПС Бета
България“ ЕООД.
По делото се претендират вноски с настъпил падеж за периода 14.08.2022г. до
14.09.2023г. включително, поради което и въпросът за предсрочната изискуемост тук
4
не е нужно да бъде обсъждан. Видно от заключението е, че ответникът е в забава по
отношение срочното плащане на месечните погасителни вноски, считано от м. август
2022г., като извършените плащания следват падежа на вноската за м. август 2022г. и не
са достатъчни да погасят падежиралите вземания.
Установено е също, че към датата на депозиране на исковата молба, носител на
вземанията по договора е ищеца. Уведомлението за цесията е било осъществено с
връчване на книжата по делото, което е признат способ за валидно известяване на
цесията на длъжника, съгласно непротиворечивата практика на съдилищата по този
въпрос, обективирана в множество актове (така и в Решение № 78 от 9.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК). По този начин, изпълнена се явява и
разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД, съгласно която прехвърлянето на вземане има
действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор, като практиката приема еднозначно, че това
съобщаване може да се изпълни и от цесионера, ако е бил упълномощен за това от
цедента, както е в настоящия случай (така и в Решение № 137/02.06.2015г. по гр.д.№
5759/2014г. на ВКС, III ГО). Т.е. цесията е породила своето действие по отношение на
ответника в производството.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху валидността на
процесния договор за кредит с оглед проверката,, която съдът дължи съгласно чл. 7
ГПК. В тази насока, съдът намира следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския
кредит "договорът за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни реквизити,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за
потребителски кредит са "потребителят" и "кредиторът", като "потребител" е всяко
физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в
рамките на своята професионална или търговска дейност, а "кредитор" е всяко
физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на
своята професионална или търговска дейност.
От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и
съдържанието на правата и задълженията, се установява, че същият представлява
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Кредитополучателят е
физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен кредит, който
не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради
което същата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а
съответно банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Съдържанието на
договора сочи на съглашение, по силата на което кредиторът се задължава да
5
предостави на потребителя – физическо лице, кредит за общо ползване, като не са
налице изключенията по чл. 4 ЗПК. При така възприето съдът приема, че за
валидността на този договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския
кредит, които имат императивен характер.
Анализа на договора дава основание да се изведе нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК поради непосочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, и
невключване по изискуемия ред на застрахователната премия в годишния процент на
разходите /ГПР/ по кредита, поради което и ГПК е неясно посочен. Съгласно нормата
на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Съдържанието на термина "общ разход по кредита за
потребителя" е изяснено с пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
От така изложените императивни норми следва изводът, че застрахователните
премии представляват общ разход по кредита за потребителя, който следва да бъде
включен в състава на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, в
случаите, в които сключването на застрахователния договор е задължително условие за
получаване на кредита или задължително условие за ползване на кредита при
конкретните параметри /напр. срок на договора, размер на възнаградителната лихва и
на допълнителните разходи и пр. /. Също така следва изводът, че при наличие на
посочените от закона условия, застрахователната премия представлява разход по
кредита за потребителя независимо от това, дали тя се заплаща пряко от потребителя
на застрахователя, дали се заплаща от потребителя на търговеца-кредитор и
последният я превежда в полза на застрахователя по тяхно съглашение /какъвто е
настоящият случай/ или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с
размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца-кредитор за сметка на
потребителя. Законът не провежда разграничение между тези хипотези, защото във
всички тях плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на
получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи.
6
Въпросът дали сключването на застрахователния договор /респ. присъединяването
на потребителя към съществуваща застрахователна програма/ е необходима
предпоставка за отпускане на кредита изобщо или за отпускането му при
предоставените с договора условия, подлежи на изследване въз основа на всички
обстоятелства по сключването на процесния договор, а не само въз основа на
съдържанието на предварително изготвените от търговеца клаузи. Ето защо за този
извод е ирелевантно обстоятелството, дали договорът и общите условия определят
застраховката като допълнителна незадължителна услуга. Подобни клаузи
представляват част от предварително изготвения от кредитора текст на договора,
върху който потребителят не е имал възможност да влияе, и имат изцяло декларативен
характер, който не обвързва съда.
В настоящата хипотеза този съдебен състав приема, че сключването на договора за
застраховка представлява условие за отпускане на процесния кредит при договорените
в него параметри. От една страна това е така, защото видно от описаното по-горе
съдържание на договора за кредит и условията към него, размерът на
застрахователната премия е предварително определен в договора за кредит към датата
на неговото сключване и е включен в погасителния план. От друга страна, видно от
представения застрахователен сертификат, неговата единствена цел е да покрие риска,
който търговецът-кредитор носи от неизпълнение по кредитното правоотношение, без
да обезщетява евентуалните вреди, които биха възникнали за самия застрахован
потребител /респ. неговите наследници/ от настъпилото застрахователно събитие –
смърт, трайна неработоспособност, временна неработоспособност, безработица.
Застрахователната сума е приравнена на баланса по кредита към датата на настъпване
на застрахователното събитие, което изключва каквито и да било плащания на
застрахователно обезщетение към потребителя и неговите наследници и приравнява
застахователното правоотношение на обезпечение по кредита. Следователно още към
датата на сключване на договора за кредит, към който момент са определени неговите
параметри – размер на отпуснатата сума и срок за погасяване, размер на лихвата и
нейният фиксиран характер – кредиторът е определил тези параметри не само въз
основа на имущественото проучване на длъжника-потребител, но и на наличието на
застрахователно правоотношение за сметка на длъжника, гарантиращо изплащане на
кредита при настъпване на описаните в застрахователния сертификат събития. Ето
защо съдът намира, че в случая застрахователното правоотношение се явява
необходима предпоставка за отпускане на кредита при съдържащите се в него условия,
и разходът за него, в размер на дължимата застрахователна премия, представлява "общ
разход по кредита" по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
съдът намира, че макар формално процесният договор да покрива изискуеми
реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото
7
съдържание по чл. 11, т. 10 – годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за
интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на годишния процент на
разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да
ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата
на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22
ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит
ищецът е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената
сделка. В този смисъл са Решение № 1760 от 5.07.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
12462/2021 г., Решение № 11109 от 28.06.2023 г. на СРС по гр. д. № 47798/2022
г., Решение № 939 от 21.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 10772/2021 г.).
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по чл.
422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от
характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и
задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че
установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на
потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по
предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно
обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен
договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от
страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК. (решение № 349 от
18.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 6636/2022 г., решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т.
д. № 2024/2022 г., ТК, І ТО на ВКС, решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. д. №
3620/2021 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС, решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. дело №
1023/2020 г. на ВКС, I ТО).
Предвид установената недействителност на процесния договор за потребителски
кредит, е следвало, на осн. чл. 23 ЗПК, да се определи размера на чистата стойност на
кредита и за тази стойност да уважи предявения на договорно основание
установителен иск, след приспадане на постъпилите плащания.
8
Както беше посочено, главницата по кредита е 6446.02 лева, а по делото се
претендира главница в размер на месечните падежирали вноски за периода
14.08.2022г. – 14.09.2023г., които възлизат на сумата от 2241.47 лева, изчислена от съда
по реда на чл. 162 ГПК, без включена в нея застрахователна премия и съобразявайки
таблица № 2 на стр. 2 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. По делото
е установено несъмнено, че ответницата е извършила плащания в общ размер на
509.48 лева.
При съобразяване на заключението, даващо отговор на постъпилите доброволни
плащания, то предявеният иск се явява основателен само за част от търсената главница
– за сумата от 1731.99 лева /разликата между чистата заемна сума и направеното
плащане от 509.48 лева/, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 02.10.2023г., до окончателното плащане. За разликата
над тази сума до пълния искан размер на главница от 2640.51 лева, за сумата 559.40
лева – договорна лихва за периода 14.08.2022г. – 14.03.2023г, предявените искове
следва да се отхвърлят като неоснователни.
За неоснователно се приема възражението на ответника, че е жертва на финансова
измама. Така наведеното възражение е неясно, въпреки което е изследвано от съдебния
състав и от събраните доказателства се извежда, че е постановен отказ да се образува
досъдебно производство, поради което и предпоставките по чл. 30 ЗЗД не са доказани,
а дори и да бяха – това не изключва връщане на даденото по договора, но на друго
правно основание.
По разноските
При този изход на спора по делото разноските се разпределят по правилата на чл.
78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът своевременно е претендирал разноски, които възлизат в общ размер на
868.00 лева, от които 304.00 лева по ч.гр.д. № 54113/2023г. по описа на СРС, 55 състав,
включващи 64.00 лева държавна такса и 240.00 лева адвокатско възнаграждение, и
564.00 лева разноски в настоящото исково производство, включващи 64.00 лева
държавна такса и 500.00 лева депозит за вещо лице. Адвокатско възнаграждение в
исковото производство не следва да се присъжда, тъй като по делото няма
доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение от ищеца в полза на
представляващия го адвокат. От тях, дължими от ответницата съобразно размера на
уважената част от иска са разноски в общ размер на 470.35 лева, от които 165.08 лева
по ч.гр.д. № 54113/2023г. поописа на СРС, 55 състав, и 305.27 лева в настоящото
производство.
Право на разноски има ответникът. Разноски обаче от него не са поискани, няма и
доказателства да са направени, тъй като спрямо ответника е допусната правна помощ,
9
поради което и не следва да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК
вр.чл.79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, че А. К. А., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. „З.“, блок ..., вх. ..., ет. ..., ап. ...., дължи на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Рачо
Петков Казанджията“ № 4-6, сумата 1731.99 лева - непогасена главница, включваща
вноски с настъпил падеж за периода от 14.08.2022г. до 14.09.2023г., дължима по
договор за стоков кредит № .... от 28.06.2022г., сключен с „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „АПС Бета България“
ЕООД, който е прехвърлил вземанията на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.05.2023г., ведно със законната
лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 02.10.2023г., до окончателното
плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 54113/2023г. по описа на СРС, 55 състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над тази сума до пълния искан размер от 2640.51 лева като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ...,
срещу А. К. А., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1
ГПК вр. чл.240, ал. 2 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 559.40
лева – договорна лихва за периода 14.08.2022г. – 14.03.2023г., дължима върху
главницата по включваща вноски с настъпил падеж за периода от 14.08.2022г. до
14.09.2023г., по договор за стоков кредит № .... от 28.06.2022г., сключен с „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „АПС Бета
България“ ЕООД, който е прехвърлил вземанията на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД по
силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.05.2023г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 54113/2023г. по описа на СРС, 55 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, А. К. А., ЕГН **********, да заплати на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ..., сумата 470.35 лева – направени разноски съобразно
размера на уважената част от иска, от които 165.08 лева по ч.гр.д. № 54113/2023г.
поописа на СРС, 55 състав, и 305.27 лева в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
10
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11