№ 1315
гр. София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Малоселска
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513303 по описа за 2021 година
Образувано е по въззивна жалба на ищеца ЗАД „Б.В.И.Г.“ срещу решение от
24.06.2021 г. по гр.д. №8602/2017 г. на Софийския районен съд, 54 състав, с което е
отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „ЧЕЗ Р.Б.“ АД установителен иск с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.213 ал.1 КЗ отм. вр. чл.49 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за сумата от
8839,20 лв., представляваща изплатено от ищеца на „МБАЛ Р.“ ЕООД по застраховка
„Имущество“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 20.11.2014 г. от
виновно противоправно поведение на лице, на което ответникът е възложил работа,
изразяваща се в допуснато отклонение в стандартите на мрежовото напрежение /„токов
удар“/, вследствие на което е възникнала повреда в комбиниран рентгенов апарат „Сименс
Луминос Фюжън“, използван в отделението по образна диагностика на болницата, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение – 15.10.2015 г., до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. №62566/2015 г. по описа на
СРС, 54 състав, като жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че е проведено насрещно доказване,
установяващо с голяма вероятност, че пренапрежението е настъпило след границите на
собственост на електропреносната мрежа от комутационни смущения в съоръженията,
собственост на застрахованото лице. Поддържа, че причина за увреждане на процесния
рентгенов апарат е подаване на нестандартно напрежение или неизпълнение на
задължението на мрежовия оператор да осигури необходимото качество на
електроенергията до границата на собственост, което задължение не се изключва от
задължението на собственика на увредения апарат за изграждане на защити на апарата от
пренапрежение. Твърди още, че в противоречие с практиката на ВКС СРС е приел, че
причините за процесната повреда може да са най-различни, тъй като не е в тежест на ищеца
чрез пълно и главно доказване да изключва всички хипотетични възможности за настъпване
на вредите по начин, различен от твърдения. Предвид изложеното жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени решението и да уважи изцяло предявения иск. Претендира
1
разноски.
Въззиваемата страна „ЧЕЗ Р.Б.“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, поради което на основание чл.272 ГПК настоящият въззивен състав препраща към
мотивите на първоинстанционния съд и в допълнение излага следното:
От изложените твърдения в исковата молба следва извода, че реализирането на
отговорността на ответника се иска във връзка с твърдяно противоправно действие на
негови служители, изразяващо се в допуснато отклонение в стандартите на мрежовото
напрежение /т.нар. токов удар/, от което действие „МБАЛ Р.“ ЕООД е претърпял
имуществени вреди, изразяващи се в повреда в комбиниран рентгенов апарат „Сименс
Луминос Фюжън“. С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответника, да е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение, застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл.117 ал.5 ЗЕ електрическите уредби високо и средно
напрежение, които служат за снабдяване с електрическа енергия само на един небитов
клиент, се изграждат за негова сметка и са негова собственост. Електрическите уредби
високо и средно напрежение остават собственост на клиента и в случаите на
присъединяване с директен електропровод на производител на електрическа енергия към
уредбата на клиента за снабдяването му с електрическа енергия, а съгласно ал.7 на същата
норма електрическите съоръжения ниско напрежение, които се намират в имотите на
клиентите и са разположени след границите на собственост на съоръженията, се изграждат
за тяхна сметка и са тяхна собственост. Разпоредбата чл.30 ал.1 Наредба №6 за
присъединяване на производители и клиенти на електрическата енергия към преносната и
разпределителната електрически мрежи предвижда, че при присъединяване на
електропровод, собственост на съответния мрежови оператор, към електрическа уредба на
клиент границата на собственост е: мястото на присъединяване на кабелните накрайници
към уредбата - при кабелен електропровод; клемите за присъединяване на проводниците на
електропровода към проходните изолатори за преминаване през външните стени на уредбата
- при въздушен електропровод и закрита уредба; клемите за присъединяване на
проводниците към съоръженията на уредбата - при въздушен електропровод и открита
уредба. Разпоредбата на чл.31 ал.1 от цитираната по-горе наредба сочи, че електрически
уредби с високо и средно напрежение се изграждат за сметка на съответния мрежови
оператор и са негова собственост с изключение на тези по чл.117 ал.5 ЗЕ, съгласно ал.2,
когато част от електрически уредби с високо и средно напрежение, изграждани по реда
на чл.117 ал.5 ЗЕ, освен за захранване на клиента, предизвикал изграждането им, се
използват за пренос на електрическа енергия към други клиенти, тази част остава
2
собственост на оператора на мрежата. За останалите съоръжения се прилага чл.117 ал.5 ЗЕ,
като в договора за присъединяване се уточнява границата на собственост в зависимост от
конкретното техническо решение и вида на присъединителните съоръжения, а съгласно ал.3
електрическите уредби и електропроводи с ниско напрежение, които се намират преди
границата на собственост на електрическите съоръжения, се изграждат за сметка на
оператора на разпределителната мрежа и са негова собственост.
От събраните по делото писмени доказателства, от заключение на СТЕ от 31.01.2019
г. и с оглед на цитираните по–горе разпоредби по делото е установено при условията на
пълно и главно доказване, че трафопостът, който захранва „МБАЛ Р.“ ЕООД, е собственост
на ответното дружество, като границата на собственост между въздушния електропровод на
ответника и трафопоста са клемите за присъединяване на проводниците на електропровода
към проходните изолатори за преминаване през външните стени на уредбата.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ от 09.10.2018
г. се установява, че процесният рентгенов апарат е аварирал поради процеси, възникнали в
съоръженията след границата на собственост – трафопоста и кабелните линии, захранващи
консуматорите на болницата, както и че е налице причинно-следствена връзка с настъпили
пренапрежения на 20.11.2014 г. в съоръженията на трафопоста или силовите кабели,
захранващи електрическите консуматори на болницата, но увреждането се дължи на липсата
на вентилни отводи /катодни отводители/ в разпределителните ел. табла на територията на
болницата. В о.с.з. вещото лице сочи още, че няма данни за подаване на друг вид
напрежение, различно от номиналното, през процесния период.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ от 27.11.2018
г. се установява, че е налице причинно-следствена връзка между налично отклонение в
стандартите на мрежовото напрежение /т.нар. токов удар/ и настъпилото увреждане на
рентгеновия апарат, като такива отклонения се получават при въздействие на вторични
ефекти от мълнии, комутационни пренапрежения /включване и изключване на по-мощни
консуматори в района на болницата или по захранващата линия/ и др. бързи преходни
процеси, а за предпазване от действието им следва за отговорните електронни устройства да
бъде предвидена защита, но в конкретния случай такава защита няма. В о.с.з. вещото лице
сочи, че при ответника за процесния период няма никакви данни за включвания,
изключвания, за необходимост от ремонт, за ниско напрежение.
Настоящият съдебен състав кредитира и двете заключения на СТЕ като ясни,
обосновани и компетентно изготвени.
При тези данни и с оглед събраните по делото доказателства настоящият съдебен
състав намира, че ищецът, чиято е доказателствената тежест за това, не е установил при
условията на пълно и главно доказване, че настъпването на соченото застрахователно
събитие е в резултат на виновно и противоправно поведение на служители на ответното
дружество, изразяващо се в допуснато отклонение в стандартите на мрежовото напрежение
/т.нар. токов удар/. По делото действително е установено, че причината за настъпилата
повреда в процесния рентгенов апарат е пренапрежения в съоръженията, като увреждането
се дължи обаче на липсата на нужните защити - вентилни отводи /катодни отводители/. Не е
установено и че посочените пренапрежения са настъпили в електроразпределителната
мрежа до границата на собственост, т.е. в електрическите съоръжения на ответното
дружество, доколкото и от двете заключения на СТЕ и от обясненията на вещите лица се
установява, че няма никакви данни за подаване на напрежение, различно от необходимото,
както и че процесите са възникнали след трафопоста и кабелните линии, захранващи
консуматорите на болницата, т.е. след границата на собственост. Показанията на свид. К. и
свид. К. също не установяват причината за настъпване на процесното застрахователно
събитие, противно на твърденията на въззивника във въззивната жалба, доколкото от
същите се установява единствено настъпило мрежово пренапрежение, но не и причината за
него, а и същите не са годни доказателствени средства да установяването и.
Ирелевантни са доводите на въззивника, че в противоречие на практиката на ВКС
първоинстанционният съд е приел, че са възможни различни причини за процесната повреда,
тъй като не е в тежест на ищеца чрез пълно и главно доказване да изключва всички
хипотетични възможности за настъпване на вредите по начин, различен от твърдения,
доколкото по делото не е установено настъпването на процесните смущения да е настъпило
3
в ел. съоръженията, собственост на дружеството-ответник, за да бъде необходимо и да бъдат
разглеждани хипотетичните причини, довели до настъпването им.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното решение на СРС – потвърдено.С оглед изхода на делото и
направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се
присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 150,00 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20145498/24.06.2021 г., постановено по гр.д.
№8602/2017 г. по описа на СРС, ГО, 54 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ , ЕИК ******* седалище и адрес на управление: гр.
София, пл. *******, да заплати на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД , ЕИК *******, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ******* Бенч Марк Бизнес център, на основание 78 ал.3 и ал.8
ГПК сумата от 150,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4