№ 1620
гр. София, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20241110123628 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от С.Оа, БУЛСТАТ ....... против ЗК
„Лев Инс“ АД, ЕИК .....с която са предявени осъдителни искове, с правно основание чл. 493,
ал. 1 КЗ вр. чл. 432, ал. 1 КЗ вр. 86 от ЗЗД ,за заплащане на сумата от 6,04 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени щети на имущество ,част от
транспортната инфраструктура , собственост на С.Оа, в резултат на ПТП, реализирано на
18.07.2021год. в гр.София, по вина на водач на МПС „Мерцедес С 350“,с рег. ......... чиято
„Гражданска отговорност“ е била застрахована при ответното дружество към датата на
реализиране на процесното ПТП, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 21.07.2022год. датата на изтичане на срока за плащане по писмена покана,до
окончателното изплащане на сумата.
Исковата молба е редовно връчена на ответника ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК .....който в
срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор.
С отговора предявения иск ,с правно основание чл.432 от КЗ за сумата от 6,04лв.не е
оспорен по основание и размер.
С писмения отговор ответника е предявил съдебно възражение за прихващане на
вземането на ищеца, предмет на предявения иск по чл.432 от КЗ, с негово вземане по чл.410
от КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД в размер на 69,93 лева, регресно вземане за
застрахователно обезщетение, изплатено от ответника на застраховано при него лице за
вреди по л.а. „Сеат Алтеа“ с рег. № .........,настъпили в резултат на застрахователно събитие
от 18.09.2020год. в гр.София,кв.Бояна ,при движение по ул. Поп Евстати Витошки ,с посока
от № 9 към ул.Кумата ,пред № 1 попада в необезопасена и необозначена неравност на
пътното платно.
Ответникът моли за отхвърляне на претенцията на ищеца като погасена ,чрез
извършеното прихващане като е оспорил и дължимостта на лихва за забава на това
основание.
С насрещна искова молба от 10.06.2024год. от ответника ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК
********* е предявени срещу С.Оа, БУЛСТАТ ....... осъдителни искове ,с правно основание
чл.410 от КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД ,за заплащане на сумата от
1
63,89лв.,представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение, изплатено от
ответника на застраховано при него лице за вреди по л.а. „Сеат Алтеа“ с рег. №
.........,настъпили в резултат на застрахователно събитие от 18.09.2020год. в
гр.София,кв.Бояна ,при движение по ул. Поп Евстати Витошки ,с посока от № 9 към
ул.Кумата ,пред № 1 попада в необезопасена и необозначена неравност на пътното
платно,формирано след прихващането със сумата от 6,04лв. ,ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба /10.06.2024год./ ,до окончателното й заплащане
,както и сумата от 21лв.,представляваща мораторна лихва за периода от 01.08.2021год. до
09.06.2024год.
С отговор на насрещната искова молба ,ищецът по първоначалния иск е оспорил
като недопустимо възражението за прихващане,а така също и предявения насрещен иск от
ответника ,с насрещни задължения за друго ПТП,което не е предмет на първоначалния
спор.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Предявения осъдителен иск от С.Оа , с правно основание чл. 432 КЗ за сумата от
6,04лв. произтича от следните обстоятелства: по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ , в срока на застрахователното покритие на който и вследствие на виновно и
противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е застрахована от
ответното дружество, е настъпило събитие, представляващо деликт по чл. 45 ЗЗД, като са
причинени вреди на СО ,в размер на 6,04лв., разходи за възстановяване на увредена от ПТП
собственост , стойността на които се претендира пряко от застрахователя по „Гражданска
отговорност“ на виновния водач .
Не е спорно ,че на 18.07.2021 г. , в гр.София по ул.“Бойчо Бойчев“ от
ул.“Н.Христов“ към ул.“Н.Петков е настъпило ПТП,при което Стоян Любомиров Мулитаров,
водач на лек автомобил „Мерцедес С 350“,с рег. ....... ,при маневра обратен завой ,не
пропускал движещо се от ляво МПС и станал причина за настъпване му ,при което в
следствие на удара МПС 2 се отклонило и се ударило в пътен знак в ляво,собственост на
С.Оа.
Не е спорно ,че към датата на реализиране на процесното ПТП /18.07.2021 г./
гражданската отговорност на водачите на лек автомобил „Мерцедес С 350“,с рег. ....... е била
застрахована при ответното дружество ; че настъпилото на 18.07.2021год. застрахователно
събитие е по вина на водача на л.а.„Мерцедес С 350“,с рег. ....... ,при което е увредено
имущество от транспортната инфраструктура ,собственост на СО на стойност 6,04лв.
В тази връзка са и представените като писмени доказателства Протокол за ПТП
18.07.2021год. ,съставен от полицейски служител,посетил местопроизшествието .
Не е спорно ,че СО е възложила на „Трафик пътна сигнализация“ да възстанови
липсващи или увредени пътни знаци,между които е и процесния ,като е представен
Протокол № ЗН-8,за извършени дейности в периода 05.08.2021год. – 30.09.2021год.
,двустранна сметка за изплащане на извършени СМР въз основа на последния ,както и е
издадена фактура за сумата.
В случая страните не оспорват ,че разхода за възстановяване на увредения от
процесното застрахователно събитие пътен знак е в размер на 6,04лв. и е реално направен
от ищеца.
Страните не спорят и че СО е отправила писмена покана към ЗД“Лев Инс“АД ,като
не са представени доказателства ,за датата на която същата е връчена на ответника.
Също така се установява въз основа на представения Протокол за ПТП от
2
18.09.2020год.,съставен от полицейски служител, посетил местопроизшествието ,че на
18.09.2020год. около 9,00часа ,л.а. „Сеат Алтеа“ с рег. № .........,управляван от М. Г. Г.
преминал през несигнализирана и необезопасена неравност /дупка/ на пътното платно ,като
реализирала ПТП с материални щети по автомобил.
Съгласно представената по делото Застрахователна полица № № 93002010012782
,между ЗД“Лев Инс“АД и трето за делото лице е сключен договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС ,със срок на валидност от 14.01.2020год. до 13.01.2021год. за
л.а. „Сеат Алтеа“ с рег. № ..........
С Уведомление за настъпване на застрахователно събитие по полица "Каско " от
М. Г. Г. на 18.09.2020год.. е декларирано ПТП, настъпило на същата дата,като са посочени
констатирани увреждания – спукана предна дясна гума.
Съгласно изготвения от застрахователя доклад по щета № 5000-1261-20-252468/1
год. определеното застрахователно обезщетение е в размер на 69,93лв. Посочената сума е
изплатена на собственика на увредения автомобил с преводно нареждане от 16.04.2021год.
До С.Оа е изпратена на 30.06.2021год. регресна покана ,получена на 01.07.2021год.
като няма доказателства сумата да е заплатена.
По делото е разпитан като свидетел водачът на лекия автомобил М. Г. Г. .От
показанията на същата,които съда кредитира изцяло като логични ,последователни се
установява ,че произшествието е настъпило с управлявания от свидетелката лек автомобил
,на улицата ,на която същата живеела.Сочи ,че при излизане от дома й с автомобила на
павирана улица попаднала в дупка ,която се получила от изрязване на павета.Сочи че
същата не била обозначена със знаци,като при преминаването й спукала предна дясна гума.
От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза се
установява, че съгласно механизма на процесното ПТП,отразен в протокол за ПТП - л.а.
„Сеат Алтеа“ с рег. № ......... попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно.Вещото лице сочи ,че щетите по същия ,а именно спукване на предна дясна гума, се
намират в причинно-следствена връзка със произшествието.Стойността ,необходима за
възстановяване на лекия автомобил,изчислена на база средни пазарни цени към датата на
настъпване на ПТП е в размер на 111,74лв.
От правна страна съдът съобрази следното :
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на делинквента
по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да се установи наличието на застрахователно правоотношение
между ответника ,застраховател и прекия причинител на увреждането ,застрахован ;
наличието на елементите на фактическия състав на чл.45,ал.1 от ЗЗД ,а именно извършено
виновно противоправно деяние ,от което да са настъпили вреди за пострадалия от
посочения вид ,в причинно-следствена връзка с деянието и техния размер.
Установи се безспорно ,че е налице договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ , в срока на застрахователното покритие на който и вследствие на виновно и
противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е застрахована от
ответното дружество, е настъпило събитие, представляващо деликт по чл. 45 ЗЗД, като
обезщетението за претърпените от ищеца имуществени вреди , разходи за възстановяване на
увредена от ПТП собственост се претендира пряко от застрахователя по „Гражданска
3
отговорност“ на виновния водач .
От ангажираните писмени доказателства се установява извършени от ищеца
разходи за възстановяване на пътния знак, част от пътната инфраструктура ,чийто размер
възлиза на 6,04лв. и не е оспорен от ответната страна.
Ето защо съдът приема ,че направените разходи в пряка причинно следствена
връзка с настъпилото ПТП н подлежат на възстановяване.
С исковата молба ищецът е поискал и мораторна лихва върху главницата от 6,04лв.
,като с определението по чл.140 от ГПК от 22.10.2024год. съдът му е указал в едноседмичен
срок от получаване на съобщението , да отстрани посочените нередовности : -да
конкретизира претенцията си за обезщетение за забава ,в размерна законната лихва върху
главницата от 6,04лв. по размер и период като има в предвид обстоятелствената част на
настоящото разпореждане.Предупреден е и за последиците по чл.129,ал.3 от ГПК ,че
исковата му молба в тази й част подлежи на връщане.
Определението е връчено на ищеца на 01.11.2024год. като в указания срок ,а и след
това до края на първото по делото заседание той не е изпълнил указанията на съда.
Ето защо в тази й част исковата му молба подлежи на връщане, а производството на
прекратяване.
От страна на ответника своевременно е направено възражение за прихващане с
активно вземане в размер на 69,93лв.
В негова тежест е да докаже ,че същото е изискуемо и ликвидно : да докаже, че в
качеството си на застраховател по имуществена застраховка е платил застрахователно
обезщетение в твърдения размер за щети, които са предизвикани в следствие на
застрахователното събитие ,по причина неравност на пътното платно,в участък ,за който
отговаря СО, която не е била обозначена и обезопасена и действителния размер на
причинените вреди.
В настоящия случай по делото от събраната доказателствена съвкупност се
установява по еднопосочен начин наличието на първите две предпоставки, а именно
валидно сключена застраховка "Каско", и извършено плащане по нея на застрахователно
обезщетение от 69,93 лв.
На следващо място от кореспондиращата си доказателствена съвкупност
включваща съставения от контролните органи Протокол за ПТП, представената пред
застрахователя декларация за ПТП, съставения опис-заключение, свидетелските показания
на водача на застрахования автомобил и от неоспореното заключение на вещото лице по
назначената САТЕ, което съдът намира за пълно, обективно и компетентно, безспорно се
установява, че при движение по улица в гр.София ,лекия автомобил,управляван от св.Г. е
преминал през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно ,в следствие на
което е спукана предна дясна гума .
Не е спорно и че този участък е част от е част от общинската пътна мрежа, както и че
същият се стопанисва и поддържа от С.Оа. Освен това, разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона
за пътищата регламентира собствеността върху общинските пътища, като за титуляр на
правото на собственост върху същите е определена Общината. На основание чл. 31 и от
Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществява от общините. Следователно С.Оа като собственик на общински пътища и
4
задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по искове за
вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се обосновава
и от факта, че служители на ответника не са положили дължимата грижа да обезопасят
препятствието на пътното платно, каквото се явява дупката като по този начин са
предпоставили и настъпването на вредоносни последици от нея. Посочената дупка на
пътното платно представлява "препятствие на пътя" по смисъла на параграф 1, т. 19 от
ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за
движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи, че дупката е било обезопасена с
нарочен пътен знак, който да указва на водачите за същия, а и да е имало каквато и да е
друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл.
31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на ответника, натоварени със
задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да
обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД,
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Недоказани по делото са възраженията на ответника за наличие на съпричиняване
на вредите, поради нарушения на правилата за движение от водача управлявал
застрахования от ищеца автомобил, за които твърдения ответникът, който носи тежестта не е
представил никакви доказателства. По делото не се установи поведение на водача на
процесното МПС, което да нарушава правилата за движение по пътищата и това да е довело
до попадането му в процесната дупка. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при
управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или
презумиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не
представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице
задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Ето защо и съдът
приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални увреждания по
автомобила, е състоянието на пътя.
Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД прихващането е възможно когато
две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи. В този случай всяко
едно от тях, ако неговото вземане е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу
задължението си. За това е необходимо това лице да направи изявление по чл. 104, ал. 1, изр.
1 от ЗЗД, в посочения смисъл, което да достигне до другата страна в правоотношението.
Законът обаче не обвързва момента, в който прихващане поражда действие, с момента на
извършването на изявлението по чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.
104, ал. 2 от ЗЗД на прихващането има обратно действие като двете насрещни вземания се
смятат погасени до размера на помалкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се
извърши. Както се приема в Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. на ВКС по т. д. №
2/2020 г., ОСГТК, необходимо е вземането на прихващащия (активното вземане) да е
изискуемо. Задължението на прихващащия (пасивното вземане) може да не е изискуемо.
Достатъчно е да е изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността е без значение.
Съгласно мотивите на т. 1 от ТР № 2/18.03.2022 г. по тълк. д. № 2/2022 г. на ОСГТК
на ВКС, когато ответникът се позовава на погасителния ефект на изявление за прихващане,
извършено извън процеса, а съдът приеме, че способът не се е осъществил, той следва да го
разгледа като евентуално заявено възражение за съдебно прихващане. Доколкото
изявлението за извънсъдебно прихващане в случая е своевременно заявено с отговора на
5
исковата молба, съдът следва да разгледа същото като евентуално заявено възражение за
съдебно прихващане, след като е приел, че извънсъдебно такова не се е осъществило. В
настоящия случай ответникът не прави в процеса възражение, че вземането на ищеца е
погасено чрез прихващане, извършено извънсъдебно. Той заявява възражение за съдебно
прихващане между предявеното вземане и вземането, което той има към ищеца .
Съобразно по – горе изложените мотиви настоящият състав приема, че то е
основателно – налице е задължение ,на основание чл.410 от КЗ на ищеца по главния иск за
регресно вземане ,в размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число срещу възложителя за
възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по
чл. 49 от Закона за задълженията и договорите ; съществуването на две действителни
вземания , които са с един и същи предмет - пари, установяване на тяхната безспорност в
хода на делото и съответно прихващане до размера на по – малкото от тях или до размера на
неплатената регресно вземане , което дава основание на съда да приеме, че исковата
претенция следва да бъде отхвърлена с оглед стореното в хода на делото възражение за
прихващане като остатъка на активното вземане възлиза на 63,89лв..
По насрещния осъдителен иск ,с правно основание чл. 410 от Кодекса за
застраховането /КЗ/, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД :
Съгласно ТР № 2/18.03.2022 г. по тълк. д. № 2/2022 г. на ОСГТК на ВКС ,при
уважено възражение за прихващане с вземане, което не е установено с друго влязло в сила
решение или заповед за изпълнение, силата на пресъдено нещо на решението обхваща
размера на вземането на ответника, необходим за прихващането. При непогасена горница,
решението установява със сила на пресъдено нещо фактите, които са породили вземането. В
този случай е допустимо в следващ процес ответникът да заяви непогасения остатък от
своето вземане.
В тази връзка ,предвид гореизложеното ,съдът счита ,че предявеният осъдителен
иск от ответника срещу ищеца ,за непогасената горница от размера на вземането на
ответника срещу първоначалния ищец е допустим ,а и основателен ,предвид че съдът е
длъжен да зачете задължителното действие на решението , относно фактите, които са
породили вземането.
Предвид направеното прихващане със сумата от 6,04лв., непогасения остатък от
вземането на застрахователя възлиза на 63,89лв. ,която следва да му бъде присъдена.
По иска по чл.86 ЗЗД ,предявен от ответника
Ищецът но насрещния иск претендира мораторна лихва в размер на 21лв., за
периода от 01.08.2021год. до 09.06.2024год. ,който иск е обусловен от изхода на спора по
главния иск като съдът прие ,че главницата се дължи от ответника.
В случая е неприложимо правилото на чл.412 от КЗ ,тъй като същото се отнася само
до претенции срещу застрахователи.Следователно за изпадане на ответника в забава по
отношение на регресната претенция е необходима покана от кредитора.
По делото е представена покана за доброволно изпълнение във връзка със
застрахователната преписка, получена от ответника на 01.07.2021год., поради което и по
аргумент от чл.84,ал.2 от ЗЗД, последният е изпаднал в забава от датата на поканата ,поради
което и на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД дължи мораторна лихва (обезщетение за забава в
размер на законната лихва) .
Следователно и при приложението на чл. 162 ГПК, с оглед извършване на
аритметическо пресмятане на дължимите суми, , съдът достига до извод, че претенциите за
6
мораторна лихва е основателна в размер на 21лв. за периода 01.08.2021год. до
09.06.2024год. следва да бъде уважена в цялост.
По разноските:
На ищеца по първоначалния иск следва да бъдат присъдени разноски по делото
,въпреки че иска му е отхвърлен ,но поради извършеното в производството съдебно
прихващане ,поради което съдът счита ,че ответникът е дал повод за образуването му и
следва да понесе отговорността за разноските на ищеца
Последния е доказал разноски в общ размер от 150лв. ,от които : 50лв. д.т. и 100
лева юрисконсултско възнаграждение, определено на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с
чл. 25 от НЗПП към минималния размер.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът по насрещния иск има право на разноски
,съобразно уважената част от иска.
Същия е доказал разноски в общ размер 480лв. ,от които 50лв. – д.т. ,30лв. –
депозит за свидетел,300лв. – депозит за вещо лице,които следва изцяло да бъдат възложени
на ответната страна, 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на осн. чл. 78,
ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25 от НЗПП към минималния размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА исковата молба,депозирана от С.Оа, БУЛСТАТ ....... ,със седалище и адрес
на управление в гр.София,ул.“Московска“ № 33 ,в частта в която срещу ЗК „Лев Инс“ АД,
ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление в гр.София,бул.“Симеоновско шосе“
№ 67А е предявен осъдителен иск ,с правно основание чл.86 от ЗЗД за мораторна лихва
върху главницата от 6,04лв. ,за периода от 21.07.2022год. датата на изтичане на срока за
плащане по писмена покана,до окончателното изплащане на сумата като ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.№ 23628/2024год. по описа на СРС,65 състав в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Оа, БУЛСТАТ ....... ,със седалище и адрес на
управление в гр.София,ул.“Московска“ № 33 против ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* ,със
седалище и адрес на управление в гр.София,бул.“Симеоновско шосе“ № 67А , с правно
основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 432, ал. 1 КЗ ,за заплащане на сумата от 6,04 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени щети на имущество ,част от
транспортната инфраструктура , собственост на С.Оа, в резултат на ПТП, реализирано на
18.07.2021год. в гр.София, по вина на водач на МПС „Мерцедес С 350“,с рег. ......... чиято
„Гражданска отговорност“ е била застрахована при ответното дружество към датата на
реализиране на процесното ПТП, ведно със законна лихва от 22.04.2024год. ,поради
ПРИХВАЩАНЕ с насрещни вземания на ответника ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* , с
правно основание чл. 410 от Кодекса за застраховането КЗ/, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД ,
представляващо регресно вземане за застрахователно обезщетение, изплатено от ответника
на застраховано при него лице за вреди по л.а. „Сеат Алтеа“ с рег. № .........,настъпили в
резултат на застрахователно събитие от 18.09.2020год. в гр.София,кв.Бояна ,при движение
по ул. Поп Евстати Витошки ,с посока от № 9 към ул.Кумата ,пред № 1 , попада в
необезопасена и необозначена неравност на пътното платно.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление
в гр.София,бул.“Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на С.Оа, БУЛСТАТ ....... ,със
седалище и адрес на управление в гр.София,ул.“Московска“ № 33 сумата в размер на
150лв.,деловодни разноски.
7
ОСЪЖДА С.Оа,гр.София,бул.“Московска“ № 33 ,да заплати на ЗК „Лев Инс“
АД, ЕИК: .....със седалище и адрес на управление в гр.София ,бул.“Симеоновско шосе“
№67А ,на основание чл. 410 от КЗ , вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 вр. чл.86 ЗЗД сумата от 69,93
лева, регресно вземане за застрахователно обезщетение, изплатено от ответника на
застраховано при него лице за вреди по л.а. „Сеат Алтеа“ с рег. № .........,настъпили в
резултат на застрахователно събитие от 18.09.2020год. в гр.София,кв.Бояна ,при движение
по ул. Поп Евстати Витошки ,с посока от № 9 към ул.Кумата ,пред № 1 попада в
необезопасена и необозначена неравност на пътното платно,ведно със законната лихва от
10.06.2024год до окончателното й заплащане ; сумата от 21лв.,представляваща мораторна
лихва за периода от 01.08.2021год. до 09.06.2024год. ,както и на основание чл.78,ал.1 от
ГПК сумата в размер на 480лв. ,представляваща деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8