О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е № 753
Хасковският окръжен
съд, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесети септември двехиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА
СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Т. Хаджиев в. ч.
гр. д. № 595 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по
частна жалба на Н.К.Ж.
против
Определение № 1336/
02.08.2019 г. по гр. д. № 1518/ 2019 г. на РС Хасково за прекратяване на
производството по делото и за изпращането му по подсъдност на РС – Кюстендил.
В частната жалба се прави
оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение, като се излагат
доводи, че мястото на работа на ищцата е в гр.***. Предвид изложеното желае да
се отмени обжалваното определение и делото да се върне на РС Хасково за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдът, като се
запозна материалите по делото, констатира следното от фактическа страна:
Производството по
гр. д. № 1518/ 2019 г. на РС Хасково е образувано по искова молба на Н.К.Ж., с която е предявил против „ДМ
Интернационал” ЕООД – гр.*** иск с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ.
В срока за отговор
ответникът е направил възражение за неподсъдност на иска пред РС Хасково, като
е поискал прекратяване на производството и изпращането му по подсъдност на РС Кюстендил
на основание чл. 105 ГПК, в района на който се намира седалището му. Хасковският
районен съд уважил направеното възражение, като с атакуваното определение
прекратил производството по делото и е
изпратил същото на РС Кюстендил.
По делото е
представен Трудов договор № 7/ 07.10.2016 г., с който Н.К.Ж. е назначена на длъжността ***
в „ДМ
Интернационал” ООД – гр.***.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Частната жалба е
подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на
съдебен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по
същество е основателна.
Хасковският районен
съд е сезиран с иск по чл. 128, т. 2 КТ, което определя спора като трудов по
смисъла на чл. 357 КТ. По
отношение на трудовите дела в чл. 114 ГПК е предвидена специална местна
подсъдност, според която работникът може да предяви иск срещу работодателя си и
по мястото, където той обичайно полага своя труд. Следователно на работника е
предоставена възможност за избор на подсъдност – общата по чл. 105 ГПК, според
която искът се предявява по постоянния адрес или седалището на ответника, или специалната
по чл. 114 ГПК. Наличието на специална подсъдност за трудовите дела изключва
приложението на общата подсъдност по чл. 105 ГПК.
Спорът по настоящето дело е за
мястото на полагане на труд от страна на ищцата – по седалището на ответника в
гр.*** или по настоящия й адрес в гр.***. В представения по делото трудов
договор липсва уговорка относно мястото на работа на ищцата, поради което в
този случай с оглед разпоредбата на чл. 66, ал. 3 КТ мястото на работа следва
да се определи според седалището на предприятието, освен ако не следва друго
от характера на работата. В настоящия случай ищцата е назначена на длъжността *** в търговско
дружество с предмет на дейност международен превоз на товари. Според чл. 4,
пар. 2, б. „в“ от Регламент № 1071/ 2009 г. на ЕП и на Съвета от 21 октомври
2009 г. за установяване на общи правила относно условията, които трябва да
бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета определеното за ръководител на
транспортната дейност лице може да ръководи транспортната дейност на не повече от
четири различни предприятия с общ автомобилен парк от максимум 50 превозни
средства. Цитираната разпоредба сочи, че изпълнението на длъжността ръководител
на транспортна дейност, която е идентична с длъжността на ищцата, не изисква
полагане на труд задължително на определеното от работодателя място, като
работата може да се извършва и от разстояние, правната уредба за което се
съдържа в чл. 107з – 107п от КТ. При липса на изрична уговорка в трудовия договор
данни за мястото на работа следва да се съдържат в длъжностната характеристика,
но същата не е представена от ответника по делото. Косвен факт, че ищцата е работила
от дома си представлява и обстоятелството, че по същото време е работила в друг
превозвач „Еуромелос”ЕООД. Наред с това следва да се отбележи, че характерът на
работата – ръководство на транспортната дейност, не изисква задължително трудът
да се полага в осигурено от работодателя работно място, тъй като работата може
да се извършва и от разстояние. В крайна сметка работодателят, в чиято тежест
е, не доказа, че работното място на ищцата е в гр.***, където е неговото
седалище, поради което следва да се приеме, че ищцата е извършвала труд от дома
си в гр.***, където е и обичайното място на полагане на труд по сключения с „ДМ
Интернационал” ЕООД трудов договор. Като не е съобразил изложеното и е уважил
направеното от ответника възражение за неподсъдност, Хасковският районен съд е
постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени, а делото
да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран
от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1336/ 02.08.2019 г. по гр.
д. № 1518/ 2019 г. на РС Хасково.
Връща
делото на РС Хасково за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението
може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: