Р Е Ш Е Н И Е
№ 233/10.2.2020г.
гр.Варна,
10.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, тридесет и седми състав
На двадесет и втори януари две
хиляди и двадесета година
В публично заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар: Петранка
Петрова
като разгледа докладваното от съдията,
А.Н.Д. № 5718 по описа
за 2019 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.И.У.в качеството му на
управител на „О.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, против
Наказателно постановление №
23-0000650/27.11.2019 год. на Началника
на Областен отдел ”АА” в ГД „АИ“
гр.Варна с което на „О.“ ООД, ЕИК *********
е наложено административно
наказание „ Имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лв. на основание чл.96 „г”, ал.1, пр.2 от ЗАвП.
С
жалбата по своето съдържание, се твърди, че постановлението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, че е постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила, че фактическата обстановка не съответства на
действителната, като се иска цялостна отмяна на постановлението.
В съдебно заседание, въззивната
страна, редовно призована, се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата. По същество пледира за отмяна на
постановлението като неправилно, необосновано и незаконосъобразно В условията
на евентуалност моли съда размера на
санкцията да бъде намален, тъй като извършеното нарушение не съставлява голяма
обществена опасност и не е произвело
вредни последици, с оглед на което моли да бъде определен размер до неговия
минимум.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не се явява и не се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител.
След преценка на доводите,
изтъкнати от страните и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 27.08.2019 год. служители на ОО „АА“ - Варна, един от които
св. К., извършили комплексна проверка на
„О.“ ООД, ЕИК *********, което дружество притежавало лиценз на Общността за
международен обществен превоз на товари - № 4454/05.10.2010 год.
От
представените в
хода на проверката документи, а именно тахографски лист, декларация от
03.01.2019 год., тахографски лист за 11.01.2019 год. и заповед за превоз за
собствена сметка, се установило, че на 11.01.2019 год. е бил извършен превоз на
товари с товарен автомобил марка
„Астра“, от
кат. N3, над 12 тона, с рег. № В
14-09 ВА, собственост на „Новостройинвест 2013“ АД, чиито водач бил С.К.А., ЕГН **********.
При
справка в информационната система на ИА „АА“ станало ясно, че този водач към
момента на извършване на превоза не е притежавал валидна карта за квалификация
на водача, за кат.“С“. Той е имал такава № Р100165/01.09.2014 год., която е била
валидна до 26.12.2018 год., като към 11.01.2019 год. нямал издадена нова.
Поради
това св. А.К. – старши инспектор при ОО
„АА“- Варна, съставил против дружеството акт за установяване на нарушение, за
това че на 11.01.2019 г. превозвача е осъществил превоз на товари за собствена сметка с МПС с
водач, който не притежава валидна карта за квалификация на водача, съгласно чл.7 „б“ ал.5 от ЗАвП.
Нарушението
било квалифицирано като такова по чл.96 „г”, ал.1, пр.2 от
ЗАвП. При предявяването на акта не били
направени възражения.
В срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения.
Въз
основа на съставения акт и писмените доказателства по преписката, наказващият
орган издал атакуваното постановление, като в него била възприета изцяло
описаната в акта фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението - по
чл.96 „г”, ал.1, пр.2 от ЗАвП.
За
него, на „О.“ ООД, ЕИК ********* на същото законово основание - чл.96 „г”, ал.1,
пр.2 от ЗАвП, била наложена „Имуществена санкция” в размер на 3 000 /три
хиляди/ лв.
В хода на
съдебното следствие бяха разпитани: св. К. – актосъставител и св.К., чиито
показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно. От
показанията им става ясно, че нарушението се състои в това, че превозвача е
осъществил обществен превоз на товари с водач, който не отговаря на съответните
законови изисквания, тъй като не е притежавал валидна карта за квалификация на водача.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по
административно-наказателната преписка, приобщените в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства,
които преценени в тяхната взаимносвързаност са
логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание направи следните правни
изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е
приета от съда за разглеждане.
Наказателното
постановление № 23-0000650/27.11.2019 год. е издадено от компетентен орган - от
Началника на Областен отдел „Автомобилна инспекция” в ГД „АИ“ гр.Варна към
изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", съгласно заповед №
РД-08-249/15.05.2015 год. на Министъра на транспорта, информационните технологии, в шест месечния преклузивен срок, като е и
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Вмененото
във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере какво е обвинението и срещу
какво следва да организира защитата си. Както в АУАН, така и в впоследствие
издаденото въз основа на него НП са изрично посочени датата и мястото на
извършване на нарушението, както и датата на неговото установяване.
Депозираните след предявяване на акта възражения са били разгледани и са били
приети от решаващия АНО за неоснователни.
В
контекста на изложеното по-горе съдът не споделя наведеното в жалбата
възражение за допуснати нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН включително и това
свързано с непосочване в акта и НП на нарушената материална норма.
В случая
посочената като нарушена в акта и НП норма не е само санкционна, тя съдържа и
хипотеза и диспозиция и е норма от материалното право като фактите описани в
акта и НП напълно съответстват на юридическото обвинение.
За
каквото и да било нарушено право на защита и дума не може да стане и по
конкретно за неяснота по отношение на това какво нарушение е вменено на
въззивника. Отделен е въпроса, че защитата се осъществява срещу фактите, а не
спрямо правната им квалификация.
Нарушение
би било налице и в случай на несъответствие между фактическо и юридическо
обвинение, което би довело до неяснота във волята на АНО, но настоящия случай
не е такъв. Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода на адм. наказателното производство съдът не констатира.
С НП на
въззивника е наложено наказание за нарушение по чл.96г, ал.1 пр.2 от ЗАвтП.
От
обективна страна състава на това нарушение изисква деецът да допусне водач,
който не отговаря на някое от изискванията определени в ЗАвтП и с подзаконовите
актове по неговото прилагане, да управлява превозно средство за обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Субект може да
бъде всяко адм.наказателно отговорно лице, както ФЛ
така и ЮЛ.
В случая
повдигнатото обвинение е за това, че въззивника като превозвач е допуснал
конкретно определен водач да управлява МПС и да извършва превоз за собствена
сметка като водачът не отговарял на изискванията на чл. 7б, ал.5, от ЗАвтП.
Съгласно
посочената норма лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за
собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с
водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност
за управление на моторни превозни средства от съответната категория и с валидна
карта за квалификация на водача, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл.
12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата като в конкретния случай обвинението е свързано с водач, който не
притежава валидна карта за квалификация на водача – чл.7б, ал.5 от ЗАвт.Пр.
По делото
няма спор, че въззивника притежава качеството на превозвач.
От друга
страна по категоричен начин от всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства, в това число и такива изходящи от въззивника и представени в
хода на извършената му проверка, се установява, че същият е бил работодател на
шофьора (водача) упоменат в НП, както и че въпросният шофьор е извършил превоз
без да притежава необходимите доказателства за управление с валидна карта за квалификация на водача.
А това на
какви изисквания следва да отговарят водачите извършващи обществен превоз на
товари, както и превоз за собствена сметка е изрично указано в нормата на
чл.7б, ал.5 от ЗАвтП – норма, която е и изрично цитирана както в акта, така и в
НП.
В случая
АНО дал правилна квалификация на извършеното нарушение
и законосъобразно е наложил предвиденото в закона наказание
имуществена санкция, което определил във фиксирания
размер от 3000
/три хиляди/ лв.
С оглед
на всичко изложено по –горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон, същото
не страда от пороци, които го правят процесуално
недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0000650/ 27.11.2019 год. на Началника на
Областен отдел ”АА” в
ГД „АИ“ гр.Варна, с което
на „О.“ ООД, ЕИК ********* е
наложено административно наказание „ Имуществена санкция ” в размер на 3 000 /три
хиляди/ лв. на основание чл.96 „г”, ал.1,
пр.2 от ЗАвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: