Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 612
гр. Пловдив, 27.3.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на 20.3.2019
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 1420/2019 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на САВАС 2017 ЕООД, чрез управителя и едноличен
собственик на капитала Б. С. /видно от направена служебна справка в ТР по ЕИК
на дружеството/ против Наказателно постановление № 193 от 06.02.2019 г., издадено
от заместник-кмет Транспорт в община Пловдив, с което на САВАС 2017 ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на
10 000 лева.
С жалбата и в
съдебно заседание се навеждат бланкови съображения за незаконосъобразност на НП
и се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на
жалбата.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за
неговата отмяна по следните съображения:
Както в АУАН, така и в НП нарушението, за което е
наказан жалбоподателя е описано по следния начин:
При извършена проверка на 08.12.2018 г. в гр. Пловдив,
ж.к.Тракия срещу бл. 148, с начален час 00.50 часа, в обект ресторант
"Мистрал". стопанисван от "САВАС 2017" ЕООД, с ЕИК:
*********, и в присъствието на свидетеля С. К. П., е установено следното: В
момента на проверката заведението работи и в него не са приключили всички
дейности по обслужване, почистване и зареждане. На осем от масите в залата за клиенти
има общо около 30 /тридесет/ човека. Сервитьорите приемат поръчки, сервират се
напитки и храна. Касовият апарат не е приключен- видно от приложения касов бон.
Обектът се намира в самостоятелна нежилищна сграда, като за работа след 24,00 часа и за извършване
на гореописаните дейности, фирма "САВАС 2017" ЕООД, оперираща в
обекта, няма писмено разрешение за
удължено работно време, валидно към датата на проверката, издадено от Кмета на
района, в който се намира обекта.
Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 11,
ал.4 ЗООР. Наказанието е наложено на основание чл. 32, ал.1 ЗООР. Приложената
редакция на наредбата е след измененията и допълненията с Решение 480, взето с
Протокол 21 от 18.12.2018г.
Съдът намира, че този начин на описание
на нарушението, както в АУАН, така и в НП не отговаря на стандартите заложени в
чл. 42 и 57 ЗАНН за пълно, точно и ясно описание на времето, мястото,
обстоятелствата на извършване на нарушението и съдържанието на самото нарушение. От използваната словесна
формулировка е видно, че с АУАН и НП на наказаното лице са вменени две самостоятелни нарушения- 1. работа
след разрешеното работно време и 2. че няма разрешение за работа с удължено
работно време. В същото време е наложена само една санкция, като от начина на
изложение на обстоятелствата по делото остава напълно неясно, за кое от двете
самостоятелни нарушения е санкциониран жалбоподателят.
Безспорно е и в теорията и практиката, че АУАН е акта
в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в
наказателното производство, който определя предмета
на вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса. АУАН очертава
нарушението, с неговите съставомерни признаци от обективна и субективна страна,
както и фактите, сочещи на връзката между инкриминираното деяние и лицето,
сочено като нарушител. Срещу тези факти нарушителят трябва да се брани. В този
смисъл посочването на всички
съставомерни признаци на вмененото нарушение в АУАН, съответно в НП се
явява същностен елемент от правото на защита на нарушителя. Гарантирането на
правото на защита на нарушителя изисква същия да бъде запознат с фактическите
рамки на нарушението още в началото на административно-наказателното
производство, т.е към момента на съставяне на АУАН. В случая с
описването в АУАН и НП на две самостоятелни нарушения без да става ясно за кое
от тях е наказано лицето, съществено се затруднява правото му на защита да разбере в какво е
обвинено.
Така изрично при напълно идентично изложение на
фактите по делото- Решение № 551 от 12.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 95 /
2019 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
На следващо място този начин на описание на
нарушението не позволява на съда да
извърши самостоятелна преценка и за правилността на сочената като нарушена
норма. Така, ако се предположи, че нарушението, за което се санкционира
жалбоподателят е „работа след разрешеното работно време“ то правната
квалификация, сочена в АУАН и НП, а именно чл. 11, ал.4 НООР би била коректна,
доколкото в същата норма, изрично е посочено, че след изтичане на разрешеното
работно време обектът трябва да е прекратил
всякаква дейност по почистване, зареждане и обслужване. В случай, обаче,
че жалбоподателят е наказан за това, че „няма
разрешение за удължено работно време“, правната квалификация на
нарушението няма как да е по чл. 11, ал.4 НООР, доколкото видно от текста на
същата разпоредба в нея не се урежда
нито режима на удълженото работно време, нито редът за издаване на разрешение
за същото.
Друг съществен порок при описание на нарушението настоящият състав съзира в обстоятелството, че
актосъставителят и АНО са се задоволили само да посочат техния правен извод, че
жалбоподателят няма към момента на проверката валидно разрешение за удължено
работно време. Липсва обаче каквото и да било изложение на обстоятелствата
обусловили този правен извод- дали жалбоподателят въобще не притежава такова
разрешение, или пък притежава, но същото е с изтекъл срок на действие, или пък
дали жалбоподателят вече е подал
заявление за издаване на разрешение за процесния период. Тези обстоятелства са
от съществено значение за преценка
степента на обществена опасност на деянието, които биха могли да имат
отношение при евентуална преценка за приложение на чл. 28 ЗАНН, поради това и с
непосочването им в АУАН съществено се засяга правото на защита на
жалбоподателя.
Този констатиран порок при дейността на
актосъставителя и АНО не би могъл да
бъде саниран от съда на етапа на съдебното следствие, като доказателства за
тези обстоятелства се съберат направо от съда. Както вече се посочи АУАН очертава предмета на доказване в
административно наказателния процес, като установяването на различни
обстоятелства от съда, не може да санира непосочването им в АУАН, доколкото
тези обстоятелства не са надлежно включени в предмета на доказване.
На следващо място съдът намира, че в конкретния случай
е приложена погрешна санкционна норма-чл.
32, ал.1 НООР. От анализа и съпоставката на съдържанието на разпоредбите на
чл.32, ал.1 и съответно чл.26, ал.2 от Наредбата следва извода, че първата от
двете посочени норми се явява обща за всички нарушения по чл.11 от НООР. Разпоредбата на чл.26, ал.2 от Наредбата
от своя страна е специална по отношение на тази по чл.32, ал.1 от Наредбата,
доколкото визира конкретно санкциониране на нарушение по чл.11, ал.4 от
Наредбата, каквото именно се сочи в АУАН и НП да е налице. С оглед
гореизложеното следва да се приеме, че НП е незаконосъобразно предвид прилагането на несъответната на извършеното
нарушение обща санкционна норма, при наличие на специална такава в
същия нормативен акт и при това при
налично различие в размерите на предвидените имуществени санкции,
съответно предвиден минимум на санкцията по чл.32, ал.1 от НООР и липсата на
такъв в разпоредбата на чл.26, ал.2 от Наредбата. В този изричен смисъл Решение № 2536 от 29.11.2018 г. по к. адм. н.
д. № 3046 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
За пълнота на изложението следва да се
посочи и че В НП като цяло е демонстрирано непознаване на принципите за
приложение на материалния закон по време. Ноторно известно е правилото, че в наказателния
и административно наказателния процес приложимият
материален закон е този, който е действал към момента на извършване на деянието
/чл. 2, ал.1 НК, чл. 3, ал.1 ЗАНН/, освен ако до влизане в сила на акта, с който се ангажира отговорността на дееца последва
по-благоприятен закон /чл.2, ал.2 НК, чл. 3, ал.2 ЗАНН/. В АУАН и НП се сочи,
че твърдяното нарушение е допуснато на 8.12.2018г.,
от което следва, че приложимата редакция на НООР е тази, която е била действаща
към въпросната дата. От текста на НП е видно, че както при квалификацията на
нарушението, така и при определяне на санкционната разпоредба, така и при
извеждане компетентността на актосъставителя и АНО е съобразявана последваща деянието реакция на НООР, а именно
тази след измененията и допълненията с Решение 480, взето с Протокол 21 от 18.12.2018г. Съображения защо
последващата редакция се явява по-благоприятна за дееца, нито са изложени от
АНО, нито се установяват служебно от съда. Посоченото е самостоятелно основание
за отмяна на НП.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 193 от 06.02.2019 г., издадено от заместник-кмет Транспорт в община Пловдив, с което на САВАС 2017 ЕООД
е наложена имуществена санкция в размер
на 10 000 лева
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните
за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала.
С. Д.