Р Е Ш Е Н И Е                      

 

 

№ 118                                                               16.11.2018 г.                                              гр. Ямбол

 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на шести ноември 2018  година в публично заседание в следния състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                                                                            2. ТОНКА МАРХОЛЕВА

секретар: П. У.

като разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева вгд № 265 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на "А.2010" ЕООД със седалище и адрес на управление сГ.Т., общ. Тунджа, обл. Ямбол, ул. „Х.Д." №2, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК *********, представлявано от управителя Д.Д., чрез пълномощник адв. Р.А. ***, с адрес за призоваване: гр. Я., ул. „********." *, ет. *, оф.* против Решение №491/19.07.2018 г., постановено по гр.д. № 1261/2018г. по описа на ЯРС, с което първоинстанционният съд е приел за установено, че Договор за наем от ******г., нотариално заверен под № ****на нотариус Т. П.при ЯРС, вписан в Служба по вписванията – Я. под № ****, том 8, стр.***, с наемодател Й.И.И. и наемател ЕТ „А-Н.Н.“, е развален поради неплащане на наемната цена, с връчено уведомление и е осъдил «А.2010» ЕООД да върне на С.Б.Й. с ЕГН ********** фактическата власт върху следните недвижими имоти: нива - ПИ с идентификатор № *******в землището на с. Г.Т., Общ. Тунджа, Обл. Ямбол, м. „Г.р.“ с площ от 4 999 кв.м., нива - ПИ с идентификатор № *******в землището на с. Г.Т., Общ. Тунджа, Обл. Я., м. „Г.г.“ с площ от 24 299 кв.м., и нива - ПИ с идентификатор № *******в землището на с. Г.Т., Общ. Тунджа, Обл. Я., м. „С.“ с площ от 9 199 кв.м.

С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло като неправилно,  постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Въззивникът счита, че съдът правилно е възприел фактите по делото въз основа на събраните доказателства, но е достигнал до грешни правни изводи. На първо място се противопоставя на това, че първоинстанционният съд е приел, че щом ответникът знаел за задълженията си, датиращи от 2016 и 2017 г. и като не е предложил изпълнение в рамките на 5-дневния срок, даден от ищеца, то процесният договор за наем от ******г. бил развален поради неплащане на наемната цена. В подкрепа излага аргументи, че задължението на наемателя по процесния договор за наем било търсимо по арг. от чл. 68 б."в" от ЗЗД, поради което ищецът трябвало да потърси ответника за предаване на договореното наемно плащане, състоящо се в доставяне на родово определени вещи (60 кг зърно от добитата от наемателя реколта). Сочи още, че кредиторът-наемодател е бил този, който е бил длъжен да се яви в местожителството (седалището) на наемателя в уговорения в договора за наем срок и да потърси ответника за предаване на договореното наемно плащане и като не го е сторил, е станал причина за неизпълнението, поради което липсвало виновно поведение от страна на наемателя. На второ място въззивникът намира за неправилен извода на първоинстанционният съд за това, че не била на лице забава от страна на кредитора, тъй като щом търсимото задължение е срочно и кредиторът не е потърсил вземането си в срока, той изпада в забава поради неприемане, защото не е направил необходимото, за да получи изпълнение. Счита, че наемодателят първи е изпаднал в забава спрямо наемателя, поради което и неговото предизвестие за прекратяване на договора не пораждало правно действие. На трето място въззивникът сочи, че съгл. предвиденото в договора, естеството на задължението за престиране на пшеница и правилото на чл.68, б. „в" от ЗЗД , ищецът следвало да предостави необходимото съдействие  като се яви, за да получи наемното плащане. Настоява, че като не е сторил това, ищецът бил изпаднал в забава, поради което липсвали основания за разваляне на процесния договор за наем, респ. за предаване на ползваните по силата на този договор недвижими имоти. Заявена е претенция за присъждане на сторените по делото разноски.

  В ОСЗ процесуалният представител на въззивника поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.

              Въззиваемата страна е уведомена за постъпилата въззивна жалба на 19.09.2018 г., като в срока по чл. 263 ГПК от ответника С.Й. е постъпил писмен отговор, с който се оспорва депозираната жалба като неоснователна. Твърди се, че наемната цена е уговорена в размер на 60 кг. зърно на декар или левовата им равностойност. Наемателят бил наясно с факта, че имотите са закупени от Й., което се установявало и от извършените за *****г. плащания. Между страните било подписано споразумение, от което се установявала волята им за левово издължаване на наема. Представено било платежно нареждане от *****г. за всички земеделски земи, закупени от Й., със заплатен паричен наем по 50 лв за 44.9 дка и по 30 лв. за 232,32 дка, което също доказвало, че било постигнато съгласие за заплащане на левовата равностойност на зърното. Освен това се твърди, че наемателят разполагал с банкова сметка, ***. Въззиваемият изрично се противопоставя на възражението в жалбата за дължимост на наеманата цена в натура и следващото от това местоизпълнение на задължението, като се аргументира със съдебна парактика по повод кредиторовата забава. Сочи се още, че Й. не се занимава със земеделие и плащането в натура би било икономически неизгодно за него. Изтъква, че П.П., пълномощника на Й., многократно бил търсил управителя на ответното дружество като лично присъствал на среща, където между страните било уговорено плащането да стане в пари. Уточнява, че ответникът не е платил наемните вноски за всички земеделски земи в размер от 276.853 дка, вкл. процесните. Счита, че задължението е носимо, поради което приложение намира чл. 68, б. "а" от ЗЗД, съгл. който местоизпълнението е по местожителство на кредитора. Във връзка с твърденията за кредиторова забава, уточнява, че за да се освободи длъжникът от отговорност е следвало съгл. чл. 97, ал. 1 от ЗЗД да внесе дължимата сума в банка по местоизпълнението, което не е сторено. Излагат се допълнителни аргументи, касаещи предпоставките на фактическия състав на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. В заключение се твърди, че безспорно по делото е установено, че в договорения срок не е било на лице плащане нито в натура, нито в пари, поради което налична била хипотеза на пълно неизпълнение.

В ОСЗ въззиваемата страна пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение по аргументи, сходни с изложените в отговора на въззивната жалба и за присъждане на разноски.  

След съвкупна преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Въззивникът "А.2010" ЕООД е страна по пет договора за наем на земеделски земи. Предмет на настоящото производство е Договор за наем от ******г. нотариално заверен под № ****на нотариус Т. П.при ЯРС, вписан в Служба по вписванията – Ямбол под № ****, том 8, стр.***, сключен с Й.И.И. чрез пълномощника й Д.И.Д., носещ неоспорените подписи на страните, правоотношенията във връзка с (не)изпълнението на който разкриват следната хронологична последователност:

Изначално наемател по договора е Н.Я.Н., като собственик на ЕТ „А-Н.Н.“ сГ.Т., Община Тунджа. Към *****г. ЕТ „А-Н.Н.“ продава търговското си предприятие на "А.2010" ЕООД, вследствие на което "А.2010" ЕООД встъпва в правата и задълженията на наемател.

Видно от съдържанието на представения договор за наем от ******г. (л. 8 по гр.д. №1261/18 г. на ЯРС), последният има за предмет отдаването за временно и възмездно ползване на три бр. земеделски земи (ниви), представляващи : ПИ№*****, ПИ№*****, ПИ№*****по плана за земеразделяне на сГ.Т., за период от десет години, считано от *****г. до *****г., при задължение на наемателя да си служи с имотите за земеделско ползване и производство. Видно от чл. 5, ал. 1 от договора наемателят е длъжен да заплаща годишна наемна цена в размер на 60 кг. зърно на декар от засетите за съответната стопанска година култури или левовата им равностойност, платима за същата година, като съгласно ал. 2 на чл. 5 от договора, годишната наемна цена се заплаща не по-късно от края на всяка стопанска година.

От приложения НА № *****г. на нотариус П.К.се установява, че ищецът е придобил собствеността върху процесните 3 бр. земеделски земи от продавачите И.Е.Г.и Й.И.И..

По делото е представено уведомително писмо от С.Й., изд. съгл. чл. 17, ал. 3 от Закона за арендата в земеделието, адресирано до управителя на "А.2010" ЕООД, представляващо уведомяване за настъпилата промяна в собствеността на земеделските земи и покана за издължаване на дължимата наемна цена за имоти в землището на сГ.Т. за стопанската *****г. Върху писмото е изписано ръкописно, че е получено, като е положен и подпис без възможност да се идентифиицира принадлежността му. Приложено е по делото и Платежно нареждане за кредитен превод (л. 17), от което е видно, че ответното дружество към *****г. (т.е. към момента на приключване на първата стопанска година след закупуване на имотите от С.Й.) е превело на ищеца по посочената от него в уведомителното писмо сметка, по 50 лв. за 44, 40 дка и по 30 лв. за 232,32 дка в сГ.Т. и по 45 лв. за 205 дка в с. Голям манастир.

По делото е представена и покана за плащане на наем за земеделски земи от ищеца до ответното дружество, от съдържанието на която е видно, че С.Й. уведомява наемателя за встъпването си в правата на наемодател по отношение на земеделските земи в землището на с. Г.Т., включително процесните. Изрично е заявено желанието на ищеца да получи плащане на наемната цена в левовата равностойност на 60 кг зърно, при това в пет дневен срок, след безрезултатното изтичане на който ще счита договорът за развален. Видно от представената товарителница от куриерска фирма, поканата е доставена до ответното дружество на ****г. На ****г. "А.2010" ЕООД е изпратило отговор на поканата, с който е призовало ищеца да конкретизира коя от посочените и закупени от него земеделски земи в кой договор за наем попада, тъй като последните се различавали в някои свои клаузи. Освен това, наемателят заявява, че изборът дали наемната цена да бъде заплатена в пари или в натура, принадлежи изключително на него. Допълва, че изискуемостта на годишната наемна цена настъпва на 30.10 всяка година и че тя се заплаща само лично на наемодателя  или на нотариално упълномощено лице, каквито условия за плащане С.Й. не е осигурил, поради което възраженията за неизпълнение по договорите счита за несъстоятелни. Наемателят заявява, че предвид забавата от страна на Й. да се яви, за да получи плащане, наемното възнаграждение за 2017 г. ще му бъде изплатено през 2018 г. във вид на зърно, в периода от 01.08.2018 г. до 30.10.2018 г., ведно с наема за 2018 г.

По делото е представено платежно нареждане (л. 74) с вписано основание "наем ****38.497 дка по 18 лв/д" от "А.2010" ЕООД до С.Й., от което е видно, че ответното дружество е превело на ищеца сумата от 692, 95 лв. с изричната уговорка, че плащането в хода на процеса било извършено с цел "процесуална икономия", което не променяло приоритетно уговорения в чл. 5 от договора за наем от ******г. начин на плащане - в натура. Пред първоинстанционния съд е назначена и приета съдебно икономическа експертиза, вещото лице по която е дало отговор на въпроса за цената на тон мека пшеница според официалната статистика на НСИ за 2017 г. - 0,28747 лв. съотв. за 60 кг. са дължими 664, 07 лв. В резултат, искът за плащане на наемните внсоки за ****г. е бил оттеглен от ищеца, а делото прекратено в съответната част.

При така очертаните насрещни твърдения, въпросът от съществено, по смисъла на чл. 17 от ГПК, значение по предмета на спора, формулиран от страните, се концентрира върху това кому принадлежи правото на концентрация при алтернативно определена престация извън договорения срок, обуславящ падежа на задължението за плащане на наемна цена.

Окръжен съд–Ямбол, като взе предвид становищата на страните и техните възражения, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното от правна страна :

 Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от съответните надлежни страни, имащи право и интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Съгл. чл. 269, изр. 2 от ГПК служебната проверка на въззивния съд има за предмет валидността и допустимостта (в обжалваната част) на първоинстанционното решение. Пред ЯРС ищецът е поискал да се приеме за установено, че договорът за наем от ******г. е развален поради неплащане на наемната цена, като правният си интерес е обосновал с твърдения, че наемното правоотношение било вписано в Служба по вписвания, но не съществувала възможност прекратяването или развалянето му да бъде вписано, след като подобна хипотеза не била предвидена нито в ЗС, нито в Правилника за вписванията. В този смисъл ищецът е поискал да отстрани правната несигурност, която ответното дружество създавало, невръщайки имотите, предмет на разваления договор за наем, чрез предявяването на установителен иск.

Правото да се развали/прекрати двустранен облигационен договор принадлежи само на страните по него и се упражнява извънсъдебно. По съдебен ред се развалят договори, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, какъвто не е настоящия случай (чл. 87, ал. 3 от ЗЗД). Установяването на обстоятелството дали ответникът по иска незаконосъобразно е прекратил/развалил договора не може да бъде предмет на установителен иск в нито една от хипотезите на чл. 124 ГПК (арг. от Определение №***от ******г. по гр.д. №****от ****г. на ВКС ; Определение №***/*****по дело №****/****на ВКС) и е недопустимо да се иска установяване съществуване на право по прекратен договор, тъй като съдът би следвало да санира един прекратен договор (независимо дали е правилно или неправилно прекратен), което е недопустимо с оглед договорната автономия при сключване на договорите и тяхното действие. При предвидената извънпроцесуална възможност за упражняване на потестивното право на разваляне и при наличие на предпоставките по чл. 87 от ЗЗД, съдебната ревизия би била безпредметна. Неизпълнението по един двустранен договор на една от страните е основание за другата страна да търси обезщетение от неизпълнението (чл. 82 и сл. ЗЗД), при преценката за наличие на което ще се преценява изправността на страните по договора.  Следователно при създадената от законодателя, с  ал. 2 на чл. 87 от ЗЗД правна възможност за извънсъдебно разваляне на договора за наем, то липсва правен спор, разрешаването на който да е в правомощията на съда и това изключва допустимостта на иск както за установяване надлежно упражненото от наемодателя, като изправна страна, потестативно право на разваляне на договора, така и дали са били налице предпоставките на закона за неговото упражняване и дали съществува правоотношение по договор, за който се твърди, че е развален. При всички положения въпросните предпоставки следва да са предмет на проверка в производството по претенцията за последиците от развалянето (в случая - връщането на наетите имоти).

Легитимен интерес от предявяване на иск по чл. 124 от ГПК не би могъл да се обоснове чрез твърдения, сочещи на невъзможност за вписване на прекратяването на договора за наем и произтичащата от това несигурност в оборота. Действително съгласно чл. 2 от ПВ вписването в имотния регистър, с присъщите му оповестително и оповестително-защитно действие, е допустимо само в изрично предвидените от закона случаи.  Вписването на договора за наем, предвидено в чл. 237, ал.1 ЗЗД, цели защита на наемателя и то само в хипотеза на прехвърляне собствеността върху наетия имот, т.е. с оглед евентуалната противопоставимост на правоотношението на новия собственик. Следователно тук вписването е предвидено в защита единствено на наемателя. Прекратяването на наемния договор е неотносим към интереса на наемателя от вписването факт, а друг защитен с вписването интерес, в това си качество, той не притежава. За третите лица, вкл. хипотетичен приобретател на наетия имот, е достатъчна оповестителната функция на фактическото държане на вещта, въз основа която и ако не би искал да се обвърже с обременен от договор за наем имот, за същият е достатъчно да предприеме проверка за вписването на договор за наем с наемател, който да е и държателят на вещта (арг. от Определение №*******по дело №*****на ВКС).

            По тези причини районният съд недопустимо се е произнесъл по претенцията за установяване развалянето на договор за наем, поради което решението му в тази част следва да бъде обезсилено, а производството по недопустимата претенция да бъде прекратено.

              Изложеното до тук обуславя възможността за произнасяне по правилността на решението в останалата обжалвана част.

Съгласно чл. 269, изр.2 ГПК и задължителните указания по приложение на нормата, дадени с т.1 на ТР № 1 от 09.12.****г., при произнасянето си по правилността на обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалноправните норми, както и до проверка за правилно прилагане на императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

При преценка по същество - атакуваното решение се прецени за правилно. Изложените от ЯРС подробни мотиви се споделят и на основание чл. 272 ГПК настоящия съдебен състав препраща към тях.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с основание чл. 233, ал.1, изр.1, вр. чл.87, ал. 1 от ЗЗД, за уважаването на който е необходимо установяването на следните предпоставки : 1. Наличие на облигационни отношения между страните, основани на сключен договор за наем, по който договор ищецът да е предоставил за временно ползване на ответника процесните имоти срещу заплащане на уговорена наемна цена; 2. наемът да е бил развален с едностранно волеизявление от наемодателя поради виновно неизпълнение на поето от наемателя договорно задължение; 3. Ответникът да държи без правно основание наетия имот и да не го предава на наемодателя след прекратяването на договора за наем.

Правата и задълженията на страните по договора за наем са определящи за разпределението на доказателствената тежест. При доказан факт на предаване на държането на наетата вещ от наемодателя на наемателя при сключването на договора, фактът на връщането на вещта след прекратяване на наемния договор подлежи на доказване от наемателя. Развалянето на договора подлежи на доказване от страната, която се позовава на последиците от развалянето.

В конкретния случай не се спори за това, че на наемателя е било осигурено ползването на процесните имоти, в т.ч. и извличането на земеделска продукция от тях. Спорен се явява моментът, обуславящ изправността на развалящия, т.е. наемодателят. Аргументите на ответното дружество са съсредоточени в посока на това, че първи е изпаднал в забава наемодателят, като по отношение на задължението за плащане на наемната цена по договора не е оказал необходимото съдействие на наемателя, поради което кредиторовата забава освобождава длъжника от неговата забава, съотв. Й. се явява неизправна страна и като такава не разполага с правото да инициира разваляне на договора.

При доказано предаване на обекта на наема, наемателят доказва плащането на цената. Последното е уговорено в  чл. 5, ал. 1 от процесния догоовр за наем от ******г., като е предвидено право на избор - дали годишната наемна цена да бъде платена в натура - под формата на 60 кг. зърно на декар от засетите за съответната стопанска година култури или - левовата им равностойност, платима за същата година. Като в ал. 2 е уговорен падеж на задължението за плащане на годишната наемна цена - не по-късно от края на всяка стопанска година, който съгл. пар. 2, т. 3 от ДР на ЗАЗ настъпва на първи октомври. Отстраняването на състоянието на неопределеност се извършва, чрез упражняване на правото на избор. В зависимост от волята на страните правото на избор може да принадлежи на длъжника или на кредитора, но ако с договора не е определено кому принадлежи избора, то съгл. чл. 130, ал. 1 от ЗЗД правото на избор принадлежи на длъжника. С оглед на това предвид разпоредбата на ЗЗД, правото да избере формата на изпълнение е принадлежало на ответника "А.2010" ЕООД, но до един момент. Съгласно чл. 131, ал.1 от ЗЗД ако правото на избор принадлежи на длъжника и той не го упражни до определения за това срок или ако няма такъв срок – до времето когато задължението трябва да се изпълни, правото на избор преминава върху кредитора (в този см. и Решение № ***от ***.***8 г. на ВКС по т. д. № ***/***7 г.). В случая, е настъпил падежът на задължението за заплащане на наемната цена за ****г. на *****г., до която дата няма данни (а и твърдения) по делото длъжникът да е бил упражнил правото си на концентрация. Първият възможен момент, в който се доказва получено от наемодателя изявление от наемателя за избор да плати наема за ****стоп. година в натура е писмото му от ****г. (л. 27-28) в отговор на уведомлението на С.Й. за разваляне на договора. Следователно длъжникът е неизправна страна, която е изгубила правото си на избор в алтернативната престация, впоследствие не е погасила в срок (съгл. договора или дори поканата от ****г.) задължението си за плащане на годишната наемна цена. Кредиторът, в хипотезата на чл. 131, ал. 2 от ЗЗД, с поканата от ****г., а впоследствие и с предявяването на исковете за заплащане на цената по наемния договор, е избрал допустимата от закона и от договора алтернатива да претендира сумите по сделката в левовата равностойност на земеделската продукция. Следователно неявяването лично на наемодателя или неизпращането на пълномощник, тъй като задължението за предаване на родово определени вещи съгл. чл. 68, б. "в" от ЗЗД било търсимо, е неоснователно, тъй като в случая и съгл. изборът, направен от наемодателя задължението е било парично и в това си качество "носимо", съгл. чл. 68, б. "а" от ЗЗД.

Независимо от гореизложеното и на още едно основание, предвид представеното по делото Платежно нареждане за кредитен превод (л. 17), изборът е бил направен от наемателя още през време на първата година от встъпването на С.Й. в качеството му на наемодател по процесния договор. По своята правна същност изявлението за избор е едностранна сделка, която има обратно действие – алтернативното задължение се счита за просто от деня на възникване на облигационното отношение. Освен това изборът става неотменяем, когато бъде съобщен на другата страна, съгл. чл. 130, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД. Престирайки паричната равностойност на задължението си за заплащане на наемната цена, наемателят е направил своят избор още към *****г., като никъде не е предвидено, че изборът ще се извърша за всяка стопанска година, независимо от предходната. Поради това следва да се приеме, че към момента на предявяване на иска, наемателят е бил в забава по отношение задължението си за заплащане на наема. Имайки предвид гореизложеното, може да се заключи, че ищецът е изправната страна по възникналата облигационна връзка, след като по последната той е изпълнил всички свои задължения и от него не се е изисквало съдействие за осъществяване на дължимата престация.

              Поради това договорът за наем от ******г.  се приема да е бил надлежно извънсъдебно развален с безрезултатното изтичане на 5-дневния срок, в който ответното дружество е било призовано да плати задълженията си, а именно - на *****г.

С развалянето на договора отпада облигационното отношение между страните, а разменените между тях престации подлежат на връщане поради отпадане на основанието за тази размяна. В конкретния случай, договорът за наем е с периодично изпълнение, поради което на основание чл. 88, ал. 1 от ЗЗД развалянето няма обратно действие, но наетия имот се дължи от неизправния наемател на основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД. При съобразяване на гореизложените правни изводи, касаещи развалянето на договора, следва, че ищецът има право да получи обратно наетите земеделски земи. Следователно и както правилно е преценил първоинстанционният съд, претенцията по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД се явява доказана, поради което искът е бил уважен, съответно въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено в тази му част.

Районният съд, като е достигнал до същите правни изводи, е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, визирани във въззивната жалба и при условията на чл. 271, ал.1 ГПК, следва да бъде потвърдено в частта, в която "А.ЕООД" е осъдено да предаде фактическата власт върху  нива - ПИ с идентификатори № *******; № *******и № *******в землището на с. Г.Т., а в останалата част, в която се е произнесъл по претенцията за установяване развалянето на договор за наем - решението следва да бъде обезсилено.

Ето защо се налага и ревизиране на първоинстанционния акт в частта за разноските, предвид това, че разпределението им е изрично оспорено с въззивната жалба. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЯРС е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер от 764 лв. Съгл. чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, а производството по един от общо трите кумулативно съединени претенции поради липса на правен интерес следва да бъде прекратено пред настоящата инстанция. Втората претенция за осъждане заплащането на наемните вноски е била оттеглена още пред първата инстанция, в която част делото също било прекратено, а на ответника са присъдени разноски, съразмерно с прекратената част. Пред първата инстанция ответното дружество се е защитавало срещу трите иска, като е представило списък по чл. 80 от ГПК, видно от който разноските му възлизат на общо 350 лв. Поради гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 4 вр. с чл. 271, ал. 1 от ГПК  решението в частта за разноските следва да бъде отменено, като вместо това ищецът бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата от 254 лв., а ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 232, 66 лв.

              По изложените съображения и на основание чл. 270, ал. 3, пр. 1, чл. 272 и чл. 271 от ГПК, окръжният съд

 

Р Е Ш И:

 

            ОБЕЗСИЛВА Решение №491/19.07.2018 г., постановено по гр.д. № 1261/2018г. по описа на ЯРС, в частта, с която първоинстанционният съд е приел за установено, че Договор за наем от ******г., нотариално заверен под № ****на нотариус Т. П.при ЯРС, вписан в Служба по вписванията – Ямбол под № ****, том 8, стр.***, с наемодател Й.И.И. и наемател ЕТ „А-Н.Н.“, е развален поради неплащане на наемната цена, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

              ОТМЕНЯ Решение №491/19.07.2018 г., постановено по гр.д. № 1261/2018г. по описа на ЯРС в частта, в която "А.2010" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Г.Т., Общ. Тунджа, Обл. Ямбол, ул. "Х.Д." № 2, представлявано от управителя Д.Д. е осъдено да заплати на С.Б.Й. с ЕГН ********** ***, сумата от 500 лв. - разноски и С.Б.Й. е осъден да заплати на "А.2010" ЕООД 116,67 лв. – разноски, като вместо това постановява:

              ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и сл. 4 от ГПК "А.2010" ЕООД да заплати на С.Б.Й. сумата от 232, 66 лв. (двеста тридесет и два лева и шестдесет и шест ст.) съдебни разноски.

              ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С.Б. да заплати на "А.2010" ЕООД сумата от 254 лв. (двеста петдесет и четири лева) съдебни разноски.

            ПОТВЪРЖДАВА Решение №491/19.07.2018 г., постановено по гр.д. № 1261/2018г. по описа на ЯРС в останалата част.

             

              Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.