НОХД №
518/2020 г.
МОТИВИ:
Обвинението против подсъдимия В.И. ***, е за
престъпление по чл.343б ал.1 от НК, а именно за това, на 15.12.2019г. в гр. Б., обл. Пазарджик, е управлявал МПС л.а. „***“ с ДК№ ***,
с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,4 промила,
установено по надлежния ред, съгласно Наредба №1/19.07.2017г. за реда за
установяване употребата на алкохол/или наркотични вещества и техни аналози, с
протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в
кръв и урина №800/17.12.2019г. на СХЛ при „УМБАЛ-Пловдив“ АД гр. Пловдив.
Производството пред **та инстанция е по реда на глава
ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.371 т.1 от НПК- подсъдимият
В. и неговият защитник дават съгласие да не се провежда
разпит на някои, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва
съдържанието на съответните протоколи.
Под се явява
лично и с упълномощен защитник в съдебно заседание. Не се признава за виновен и
дава обяснения, с които обобщено излага версия, че се е намирал в условията на
крайна необходимост. Лично и чрез защитника си пледира да бъде оправдан.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Счита, че от събраните доказателствени материали може да се направи несъмнен
извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен, като предлага да му
бъде наложено предвиденото в закона наказание в размер ориентиран към минимума
предвиден в закона и се активира наказанието ЛС по предходното осъждане на
основание чл.68 ал.1 от НК.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след
като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Свидетелят Н.Д.и колегата му С.Щ.- полицейски
служители при РУ- Септември към ОДМВР- Пазарджик били на работа за времето от
19,00 ч. на 14.12.2019 г. до 07,00 ч. като дежурен автопатрул. Около 01.05 часа
на 15.12.2020 г. в гр. Б., на бул. „Освобождение“ те спрели за проверка лек
автомобил марка „***“ с рег.№ ***. В хода на проверката установили, че
собственик на автомобила е А., а водач на същия бил под В.. В автомобила
пътували още св. Г. и св. Ц., съответно приятелка и сестра на подсъдимия. На
полицейските служители им направило впечатление, че под видимо бил под въздействието на алкохол- лъхал
на алкохол и говорел заваляно. Поради тази причина бил повикан за съдействие
служител от пътен контрол. На място пристигнал св. Х.- мл. автоконтрольор в РУ-
Септември, който подсъдимия с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410”, с
фабр.№ ARSM 0014 за употреба на алкохол. Уредът отчел 2,41 промила в издишания
от водача въздух. Резултатът от техническото средство бил показан на под .
Веднага след това св. издал на водача
Талон за изследване № 0029491, който той подписал и получил. В талона вписал собственоръчно, че не приемал
показанията на техническото средство. Той бил отведен от полицейските служители
във ФСМП Б., където дал кръв за химическо изследване за употреба на алкохол. За
констатираното нарушение на под бил
съставен АУАН с бланков № 136971/15.12.2020 г, който той подписал без
възражения. С акта били иззети СУМПС №********* и КТ. След това След това под бил задържан с полицейска заповед за 24 часа в
поделенията на МВР.
По повод на горното било отпочнато настоящето
наказателно производство.
От приложените по делото разпечатка от техническо
средство и протокол от проверка (л.7-8 от ДП) се установява, че техническо
средство „Алкотест Дрегер 7410”, с фабр.№ ARSM 0014 е калибровано на 04.09.2019
г. и е технически изправно към датата на извършената проверка. Извършеният тест
със същото на под е установил
концентрация на алкохол в издишвания въздух 2,41 на хиляда.
От
заключението на назначената в ДП химическа експертиза, което съдът цени като
обосновано и компетентно изготвено, се установява че концентрацията на
алкохол в кръвта на под е била 2,40 на
хиляда.
Видно от приобщената по делото като писмено
доказателство справка за нарушител/водач е, че В. е правоспособен водач на МПС,
от 23.02.2015 г. с придобити категории „В“ и „М“, като към датата на деянието е
санкциониран с 1 НП за извършени 4 административни нарушения на ЗДвП, като
наложените му глоби не са заплатени.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
доказателствата събрани в досъдебната фаза на процеса, приобщени по реда на
чл.283 от НПК във вр. с чл.371 т.1 от НПК, а именно показанията на свидетелите Х.
и Н.Д., както и писмените доказателства приложени по делото, приетото
заключение на химическата експертиза и частично от обясненията на под и показанията на свидетелите Г., дадени в хода
на съдебното следствие и тези на св. Ц., дадени на ДП и приобщени по реда на
чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.5 от НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите Д.и , които по убедителен начин сочат, че подсъдимият е бил водач
на процесния лек автомобил. Това обстоятелство не се отрича и от самия
подсъдим, а и се потвърждава от показанията и на свидетелите Г. и . Свидетелите
Д.и обаче са категорични и за това, че
са усетили мирис на алкохол от водача, както и са забелязали забавените му
реакции и завален говор, което е оформило първоначално и подозрението у св. Д.и
колегата му Щ., че е употребил алкохол.
Самият подсъдим в съдебно заседание призна, че преди да управлява автомобила е
пил две бири, а пред медицинското лице във ФСМП Е
ЗАЯВИЛ, ЧЕ Е ИЗПИЛ 1 литър бира, което е отразено и в Протокола за медицинско
изследване и вземане на проби за употреба на алкохол (л.14 от ДП). Полицейските
служители, както и подсъдимия и св. Г. заявяват, че уредът е отчел концентрация
на алкохол в издишвания от водача въздух, като първите са категорични, че
същата е била висока, а именно- 2,41 промила. Безспорно се установява от
доказателствата по делото и факта, че под не е приел показанията на техническото
средство и е пожелал да даде кръв за химичен анализ.
Количеството алкохол в кръвта на подсъдимия,
установено от експерта извършил химическата експертиза, е 2,40 на хиляда. Под не оспорва това обстоятелство, макар в
обясненията си и чрез показанията на свидетелите и Г. да твърди, че е изпил само 1-2 бири преди
да управлява МП Тези му твърдения обаче се опровергават от показанията на
свидетелите и Д., които категорично
заявяват че е лъхал силно на алкохол и е
завалял говора, което му състояние показва, че употребеното количество алкохол
е в по-голямо количество, респ. той е употребил по-силен алкохол- концентрат.
За последното свидетелстват и стойностите отчетени от техническото средство и
резултатите от химическата експертиза.
Всичко изложено до тук води до извода, че е
безспорно установено, че на инкриминираната дата и място под е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № *** и че това управление е станало след
като той е употребил алкохол, който е бил в концентрация над 1,2 на хиляда в
кръвта на подсъдимия, а именно 2,40 на хиляда. Тази концентрация е установена
по несъмнен начин с предвидените от закона средства. Без каквото и да е
съмнение е, че надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта в релевантното количество от над 1,2 на хиляда, е този по Наредба №
1/2017 г. и в случая специалните правила са изцяло съобразени. В случая след
тестване с надлежно калибровано (технически изправно към проверката) техническо
средство и след като не е приел неговите показания, подсъдимият е дал кръвна
проба за химичен анализ, който е извършен съгласно законодателно установените
правила.
Спорният момент в настоящия казус е очертан от
доводите на защитата за наличието на хипотезата на чл.13 ал.1 от НК- за липса
на субективните елементи на деянието, тъй като същото било извършено при крайна
необходимост и в този смисъл не било общественоопасно алтернативно за липса на
престъпление, поради малозначителност на извършеното деяние (чл.9 ал.2 от НК).
Съдът не споделя доводите на защитата, че става дума
за случай, при който подсъдимият е действал при условията на крайна
необходимост. Съображенията на защитата са, че крайната необходимост била
провокирана от наличие на непосредствена опасност за живота на св. Г.- интимна приятелка на подсъдимия към онзи
момент, а понастоящем съжителстваща с него на семейни начала, тъй като към
инкриминираната дата късно вечерта не се чувствала добре и имала остри коремни
болки. Това наложило тя да бъде откарана във ФСМП- Б., от където била пренасочена
за ФСМП- Пазарджик, за да бъде прегледана от специалист гинеколог. Твърди се
също така от подсъдимия и св. Г., че след като разбрали това обстоятелство, св.
се притеснила и понеже от скоро била
взела книжка, подсъдимият решил той да се качи и да управлява автомобила, тъй
като не се чувствал „пиян“ и тогава в гр. Б.били спрени от полицейските
служители. Твърди се от под и св. Г., че
до ФСМП в гр. Б.автомобилът бил управляван от св. , независимо че била
притеснена и млад водач. Св. в
показанията си, дадени на ДП, приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им на основание чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.5 от НПК, обаче е
заявила, че още от дома им в Г.до гр. Б.и
от ФСМПІ Б.до спирането им от полицейските служители, автомобилът бил
управляван от нейния брат- под . Междувпрочем точно това е заявила и св. Г. в
разпита си на ДП, макар тези и показания да не бяха приобщени към
доказателствения материал по делото. Поради тази причина и съдът счита, че през
цялото време от Г.до спирането му от
полицейските служители за проверка, управлението на автомобила се е
осъществявало единствено от под .
Тезата, развита от защитата е, че св. Г. е била във
влошено здравословно състояние, което е било опасно за здравето й, още повече,
че тя е имала гинекологичен проблем датиращ отпреди, като тази опасност не е
било възможно да се избегне по друг начин, освен с нарушаване на
забраната за управление на МПС след
употреба на алкохол от страна на подсъдимия. Тази теза защитата обосновава с
обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелките Г. и , както и от
писмените доказателства- медицинската документация отнасяща се до състоянието
на Г..
От доказателствата по делото действително се установи,
че през инкриминираната вечер св. Г. е имала проблем от медицинско естество,
който се изразявал от това, че тя е използвала медицински тампон, с оглед на
това че е имала менструален цикъл, който при нейния опит да го извади се скъсал
конеца и тампонът останал във влагалище й. Това й състояние обаче макар и
спешно не е представлявало заплаха нито за живота й, нито за нейното здраве.
Факт е, че във ФСМП- Б.не имало на разположение специалист-гинеколог, който да
извърши манипулацията по изваждане на тампона, поради което св. Г. е насочена
към СО на МБАЛ- Пазарджик, където да бъде извършена тази интервенция. Ако
състоянието й беше от такова естество, че да застрашава живота и здравето й, то
медицинските лица във СМП в Б.най-малкото биха я задържали в медицинското
заведение и щяха да повикат специалист, респ. щяха да я транспортират с линейка
до гр. Пазарджик, придружавана от медицинско лице. Видно от медицинската
документация, издадена от СО в МБАЛ- Пазарджик е, че при снетата анамнеза на Г.
е констатирано именно това, че е използвала тампон по време на цикъл, като
конецът на тампона се е скъсал и не може да го извади от влагалището (Лист за
преглед на пациент в СО на л.32 от ДП). След консултация, преглед и извършена
манипулация от специалист гинеколог, към когото е насочена от СО, св. Г. е
освободена веднага от лечебното заведение. Тя не е оставена нито за лечение,
нито за медицинско наблюдение. В допълнителния лист за преглед на пациент в СО
(л.25,33 от ДП) като резултат от прегледа и последващото диагностично и
терапевтично поведение, лекарят извършил прегледа и манипулацията е записал
„б.о.“- медицински термин, който се използва и означава „без особености, без
отклонения“. Пак от листа за преглед на пациент се установява, че Г. е
престояла в СО от 02,26 часа до 02,56 часа, тоест само 30 минути. Освен
прегледа и манипулацията по изваждане на тампона от влагалището й от
специалиста гинеколог, не е назначена каквато й да е друга спешна терапия или
манипулации, нито пък последваща терапия в домашни условия. Освен това видно от
Амбулаторен лист, издаден от личния лекар на Г. (л.24 от ДП), е че тя е имала
продължително и обилно кръвотечение при менструален цикъл в края на м.
септември и началото на м. октомври 2019 г., заради което е посетила и кабинета
на специалист гинеколог. Поставената и основна диагноза е „обилна и честа
менструация с нередовен цикъл“. Обективното състояние на Г. при извършената
ултразвукова диагностика (УЗД) прегледа с ултразвук е че гениталния й статус е
нормален, тоест няма състояние, което обективно да застрашава здравето и живота
й. Не са й били назначени други изследвания и е предписана медикаментозна
терапия. При това положение състоянието на св. Г. към инкриминираната вечер
нито е инцидентно, нито е било необичайно за нея. Освен това при положение, че
е имала обилно кръвотечение при менструалния цикъл, ползването на тампон едва
ли е било най-удачния вариант, при положение че биха могли успешно да бъдат
използвани други медицински изделия. Следва да се отбележи и това, че с
диагнозата на св. Г. са един голям процент от жените в България и по света,
което разбира се не изключва възможността от получаване на усложнения, водещи
до заплаха за здравето и живота на жените, съпроводени и с други придружаващи
заболявания, но в по-голямата си част случаите не разкриват такава застрашаваща
опасност, особено когато се следи и наблюдава от медицински специалист с
приложение на адекватно и навременно лечение, каквото очевидно в случая е
сторено.
Всичко коментирано до тук, сочи че към инкриминираната
дата непосредствена
опасност за здравето и живота на Г.- интимна
приятелка на подсъдимия към онзи момент, не е имало.
Освен това дори и да е било налице проблем от
медицинско естество по отношение на Г. и подсъдимият да е изпитвал страх за
нейното здраве и живот, то тази опасност е могла да бъде преодоляна и по друг
начин, а не чрез противоправното поведение на под , а именно с обаждане на
ЕЕНСП 112 и изискване на медицинска помощ и транспортиране до най-близкия
медицински център, повикване на такси или придвижване на автомобила от
правоспособен водач. Именно последната възможност е използвана, но след като
подсъдимият вече е бил задържан от полицейските служители и зад волана на
автомобила е седнала неговата сестра- св. Ц.. По този начин под е могъл да реагира още при уплахата на св. Г.
в дома им, като св. управлява
автомобила, вместо сам да седне зад волана да управлява, знаейки че е употребил
алкохол и да върши престъпление. Затова, че е бил наясно че не следва да
управлява автомобила, защото е употребил алкохол, е и обстоятелството както сам
подсъдимият твърди, а и в показанията си и св. Г., че са потърсили друг да
управлява автомобила- брата на подсъдимия и техни познати, които обаче също
били употребили алкохол и отказали. Дори и твърдението, че от дома им до ФСМП- Б.автомобилът
бил управляван от св. Ц., обстоятелство което не бе прието за достоверно от
съда, отново сочи на съзнанието на подсъдимия, че той не е следвало да
управлява автомобила.
Неприемливо е твърдението, че св. била млад и неопитен шофьор и след като се
притеснила след прегледа в СМП в Б.и узнала, че трябвало приятелката й да бъде
откарана в СО в гр. Пазарджик, не била в състояние да управлява автомобила.
Установи се обаче, че след задържането на подсъдимия от полицейските органи,
именно св. е откарала св. Г. ***, след
което е минала през ПУ в гр. Б., от където е забрала и брат си, след което са
се прибрали в Г.. Казано с други думи
въпреки че е била притеснена за приятелката си, а вече притеснена и за брат си,
св. не е потърсила друг вариант за
придвижването им до гр. Пазарджик (например такси, друг приятел или познат,
линейка на тел. 112), а се е качила зад волана на автомобила и е управлявала и
то по един доста дълъг маршрут и за продължително време. Не може да бъде приети
и твърдението, че св. понеже от скоро
била шофьор и била неопитна, не била готова да управлява автомобила от гр. Б.до
гр. Пазарджик. Последният маршрут обаче е доста по подходящ за едни млад
шофьор, отколкото маршрута от Г.до гр. Б.(през
който се твърди от защитата че е управлявала ). Твърдението, че е млад и
неопитен шофьор не може да бъде възприето и поради това, че макар все още да е
била неправоспособен водач, това не й е попречило да управлява МПС, че дори и
да извърши нарушения и то в район, който е далеч от дома й (виж Справка за
нарушител/водач на л. 36 от ДП).
Поради всичко изложено до тук, съдът счита, че
институтът на крайната необходимост, заложен в разпоредбата на чл.13 ал.1 от НК
е неприложим. Освен това съгласно разпоредбата на чл.13 ал.2 от НК, „няма крайна необходимост, когато самото отбягване от
опасността съставлява престъпление“. Управлението на МПС след употреба на
алкохол и то в концентрация в кръвта на водача над 1,2 на хиляда (какъвто е
настоящия случай), е именно такова деяние- съставлява престъпление само по себе си. Или казано с други думи съществува законова забрана
за приложение на института на крайната необходимост, когато
се касае за поведение, осъществяващо състав на престъпление. Друг е въпроса, че това поведение на подсъдимия води
и до други обществено опасни последици, тъй като поставя на риск здравето и
живота на пътниците в управлявания от него автомобил, но и на другите участници
в движението, още повече че това управление е осъществявано по път отворен за
обществено ползване и през нощта.
Съдът не приема и втората предложена от защита
алтернативна хипотеза, изключваща виновността на подсъдимия, а имено за малозначителност
на деянието. Изложените доводи се основават на липсата на настъпили вредни
последици от деянието на подсъдимия, независимо, че то формално осъществявало
признаците на състава на престъплението и че с оглед на създалата се обстановка
, обществената опасност на деянието е по-ниска в сравнение с останалите случаи
от този вид. Съдът не приема аргументите на защитата за малозначителност на
деянието, съгласно чл.9 ал.2 от НК. Вярно е, че от деянието не са настъпили
общественоопасни последици, но
процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „престъпления на просто
извършване“ или „формални престъпления“. Същото се явява довършено със самия
факт на управление на МПС от водач, който управлява след употреба на алкохол,
чиято концентрация в кръвта му е над 1,2 на хиляда. Тоест законът не поставя
изискване за настъпване на определен противоправен резултат. Разбира се,
приложението на чл.9 ал.2 от НК
не е изключено и при формалните престъпления, но преценката следва да бъде
направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с
която формалното престъпление застрашило обществените отношения. За да е
съставомерно деянието по чл.343б ал.1 от НК,
достатъчно е да бъдат доказани посочените елементи от състава на
престъплението. Това е така, защото законодателят е приел, че управлението на
МПС от водач с концентрация на алкохол в кръвта му над 1,2 на хиляда, е деяние
с по-висока степен на обществена опасност. В конкретния случай се касае за
деяние, накърнило обществените отношения, свързани с интересите на неопределен
кръг лица- участници в движението, накърнява обществените отношения свързани с
безопасността на движението, поради което следва да се приеме, че обществената
опасност на деянието на подсъдимия се отличава с достатъчен интензитет, още
повече, че се касае за управление на МПС през тъмната част на денонощието, по
пътища- част от републиканската пътна мрежа и то с концентрация на алкохол в
кръвта, която значително надвишава установената законодателно граница от 1,2 на
хиляда, а именно 2,40 на хиляда. Освен това тази висока концентрация на алкохол
в кръвта и управлението по републикански пътища през нощта са изложили на риск
здравето и живота на пътуващите в автомобила Г. и , но и на другите участници в
движението. От друга страна характеристичните данни за подсъдимия са негативни-
злоупотребява с алкохол, вследствие на което нарушавал обществения ред, дружи с
лица от криминалния контингент и не се ползва с добро име между съгражданите
си. Съдебното му минало е обременено, като едно от осъжданията му е за същото
по вид престъпление по чл.343б ал.1 от НК, а и статусът му като водач показва,
че той е нарушител на правилата за движение по пътищата. Освен това настоящето
му деяние се явява повторно извършено, предвид това, че от изтърпяване на
наказанието му по предходното осъждане за престъпление по чл.343б ал.1 от НК не
е изтекъл 5 годишния срок по чл.30 ал.1 от НК, поради което и настоящето му
деяние се явява по-тежко- такова по чл.343б ал.2 от НК, като макар и да не му е
повдигнато обвинение в тази насока, то това обстоятелство не може да не бъде
отчетено като завишаващо обществената опасност на дееца. Настоящето деяние се
явява и извършено в изпитателния срок на предходно осъждане за умишлено
престъпление. Последните две обстоятелства не са били за подсъдимия достатъчен контрамотив, че да се откаже от извършване
на настоящето престъпление. При
него очевидно е изразена трайна нагласа
към противообществени прояви, обуславяща чувство за безнаказаност. Всичко това показва, че и обществената
опасност на дееца е завишена. Освен
обстоятелството, че подсъдимият е с затруднено семейно и материално положение и
има малолетно- новородено дете, не са налице никакви други смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да правят деянието с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. В тази връзка не
може да се приеме, че деянието е малозначително, поради липсата или явната
незначителност на обществената му опасност.
При това положение авторството на деянието и другите
обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване се доказват по един
несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка
безспорно се установи, че под В. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на престъпния състав на чл.343б ал.1 от НК, тъй като на 15.12.2019г. в гр. Б., обл. Пазарджик, е управлявал
МПС л.а. „***“ с ДК№ ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно 2,4 промила, установено по надлежния ред, съгласно Наредба
№1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол/или наркотични
вещества и техни аналози, с протокол за химическа експертиза за определяне на
концентрацията на алкохол в кръв и урина №800/17.12.2019г. на СХЛ при
„УМБАЛ-Пловдив“ АД гр. Пловдив.
Престъплението е осъществено при форма на
вина пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Интелектуалният
момент на умисъла е включвал представите, че подсъдимият е изпил определено
количество алкохол преди да се качи в автомобила същата вечер и въпреки това се
е качил да управлява МП Във волево отношение той е желаел да управлява МП
Подбудите за извършване на престъплението очевидно се
коренят в незачитането на установения в страната правов ред и мисъл за
безнаказаност.
При определяне вида и размера на наказанията,
които следва да бъдат наложени на подсъдимия, съдът се ръководи от изискванията
на чл.36 от НК- относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54
и следващите от НК- относно индивидуализацията на същото.
Самият деец е личност със завишена степен на
обществена опасност. Осъждан е за умишлени престъпления, едно от които е от
вида на настоящето по чл.343б ал.1 от НК. Характеристичните данни за него са негативни,
не е трудово ангажиран и статусът му като водач е обременен.
В конкретния случай обществената опасност на
деянието съдът прецени като висока.
Касае се за престъпление, което е пряко свързано с безопасността на движението
по пътищата, живота и здравето на участниците в него, както и на случайните
граждани и минувачи. Подобен тип престъпни посегателства
много често завършват с тежки последици за невинни членове на обществото,
нерядко дори с фатален край, още повече, че е извършено в тъмната част на денонощието,
в населено място и с оглед твърде високата концентрация на алкохол в кръвта.
Като смекчаващи обстоятелства на подсъдимия
се отчетоха оказаното съдействие на контролните и разследващите органи, както и
неговото семейно положение- полагането на грижи за жената, с която съжителства
и новороденото им дете.
Като отегчаващи обстоятелства се отчетоха
високата концентрация на алкохол в кръвта, предходните му осъждания,
обременения статус като водач и високата концентрация на алкохол в кръвта,
както и че настоящето деяние е извършено в изпитателния срок на предходно
осъждане за умишлено престъпление.
При тези данни съдът обаче намери, че е
налице едно изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство,
а именно неговото тежко семейно положение- подсъдимият е баща на малолетно-
новородено дете. При наличието на това обстоятелство съдът намира, че и
най-лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. С
оглед на това съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК като определи
наказанието лишаване от свобода под минимума предвиден в закона и осъди под на шест месеца лишаване от свобода. С оглед
затрудденото му финансово и материално положение съдът приложи и разпоредбата
на чл.55 ал.3 от НК и не наложи кумулативно предвиденото от закона наказание
глоба.
На основание чл.343г във вр. с чл.343б ал.1 във вр. с
чл.37 ал.1 т.7 от НК, съдът наложи на под кумулативно предвиденото наказание лишаване от
право да управлява МПС, като ръководейки се от целия комплекс обстоятелства,
визирани по-горе, от значение за индивидуализацията определи неговия срок на
една година, отчитайки че подсъдимият е следвало да проявява по-голяма грижа и
самоконтрол при осъществяване на съответната правно регламентирана дейност.
Така определеното по вид и размер наказание, съдът
намери за справедливо и обосновано, като е от естество да изпълни предвидените
от законодателя в чл.36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо
дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на
обществото.
Предвид данните за личността на подсъдимия и миналото
му осъждане на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, съществува
законова забрана за приложението на института на условното осъждане по смисъла
на чл.66 ал.1 от НК по отношение на наложеното наказание лишаване от свобода.
Както се посочи вече, видно от справката за съдимост
на под той е осъждан по НОХД № 1289/2017
г. на ПзРС с присъда, влязла в сила на 23.04.2018 г., за извършено престъпление
по чл.129 ал.1 от НК, като му е наложено наказание 2 години лишаване от
свобода, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години. В
рамките на този изпитателен срок под е
извършил настоящото деяние. С оглед на всичко това и като законова последица от
факта на извършено ново умишлено престъпление от общ характер в рамките на
изпитателния срок, ще следва да се постанови ефективно изтърпяване и на
условното наказание лишаване от свобода.
По тези съображения и на основание чл.68 ал.1 от НК съдът
постанови подсъдимият В.И. да изтърпи отделно и изцяло определеното му
наказание от две години лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 1289/2017 г.
на ПзР
При това положение и т.к. сборът от двете наказания
лишаване от свобода- наложеното с настоящата присъда и активираното по реда на
чл.68 ал.1 от НК, надвишава две години, а именно 3 години, на основание чл.57
ал.1 т.2 бук. „в“ от ЗИНЗС съдът определи строг първоначален режим на
изтърпяване на наказанията лишаване от свобода.
На осн. чл.59 ал.4 от НК съдът приспадна от
наказанието лишаване от право да управлява МПС времето, през което подсъдимият В.
е бил лишен от това право по административен ред, считано от 15.12.2019г. до
влизане на присъдата в сила.
Сторените разноски за извършената химическа експертиза
са били заплатени от подсъдимия на ДП, което не наложи произнасяне в тази
насока.
По изложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: