№ 176
гр. Айтос, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20242110100063 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл. 29, ал. 3 СК.
Производството по делото е образувано по ИМ на И. Г. Г., ЕГН **********, чрез адв. З.К.,
съд.адрес: ***, срещу Й. С. Г., ЕГН **********, чрез адв. Р.Н., съд.адрес: ***. Твърди, че страните
са бивши съпрузи. В периода на брака им (от 30.10.2004г. до прекратяването му) придобили
движими и недвижими вещи, подробно описани в ИМ, в режим на СИО. Поддържа, че описаните в
ИМ л.а. и недвижим имот били закупени изцяло с негови средства, като с такива бил обзаведен и
имотът. Сочи, че ответницата нямала никакъв принос в закупуване на посочените вещи, освен в
полагане грижите за децата на страните. Ищецът моли да му бъде определен пo- голям дял от
общото семейно имущество, a именно: 80% от придобитото по време на брака им имущество за
него и 20% - за ответницата, поради значително по-голям принос на ищеца в придобИ.ето му.
Претендира разноски.
Ответница намира, че искът е неоснователен. Твърди, че средствата за закупуване и ремонт на
процесния недвижим имот били осигурени от родителите й. Твърди, че се е грижила за общите на
страните две деца, за дома и семейството. Моли за отхвърляне на иска, претендирайки разноски.
Съдът намира, че предявеният иск е допустим,т.к. е спазен преклузивният срок по чл. 31 СК.
Искът е неоценяем и е подсъден на РС Айтос (Р.№ 123 от 22.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 137/2014
г., II г.о.). ИМ е редовна, доколкото е индивидуализирано придобитото по време на брака
имущество, а в петитума й е посочен размерът на по-големия дял от цялото имущество, който се
претендира (ТР № 63/01.10.1984 г., ОСГК на ВС).
От доказателствата съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се, а не се и спори, че страните са сключили гр.брак на 30.10.2004 г., както и че бракът
им е бил прекратен с вл. в сила решение от 07.02.2023 г. на АРС.
Не се спори, а и се установява, че от брака страните имат родени две деца – Г., роден на
25.12.2004г. и М., роден на 10.01.2008г.
Страните не спорят по отношение на обема от вещни права, придобити при условията на
СИО, т.е. че по време на брака си са придобили процесните вещи, индивидуализирани в ИМ, като
след като развода станали съсобственици при равни квоти.
1
От представения НА №54/29.11.2004г. се установява, че бившите съпрузи са закупили
описания в него имот за сумата от 21 000 лв., като съгласно НА №4/30.11.2009г. страните като
продавачи са продали същия имот /тяхна съсобственост/ за сумата от 7 500 евро.
Видно от представения НА № 23/04.12.2009г. бившите съпрузи са закупили описания в ИМ
недв.имот за сумата от общо 30 000 лв., платена на продавача преди подписване на договора /видно
от отбелязването в нот.акт/. Не се спори, а и се установява, че описаният в ИМ л.а. също е бил
придобит по време на брака на страните /л.17 от делото/, като договор за покупко-продажба на л.а.
не е представен по делото.
Видно от представените доказателства /л.18-43 от делото/ за периода от м.01.2018г.-
м.08.2022г. ищецът е превеждал на ответницата парични суми по банков път. Във връзка с доходите
на ищеца от трудовата му дейност в чужбина по време на брака му с ответника са представени
писмени доказателства /л.61-67 от делото/.
Видно от доказателства ответницата през брачния период на страните почти не е реализирала
трудови доходи с изключение на периода 19.05.16г.-21.05.16г., както и 08.09.22г.-17.05.23г.
От показанията на свид. П.Г., ценени съгласно чл. 172 ГПК, се установява, че първоначално
бил купен недв.имот през 2004г., който бил продаден през 2009г., след което било закупено друго
жилище /процесното/. Ищецът винаги работел по време на брака, а ответницата никога не работела
през този период. Последната се занимавала с отглеждането на децата, за което й помагала и
нейната майка. Свидетелката често не била допускана от ответницата, за да й помага с грижите за
децата. Ищецът работел като международен шофьор през цялото брачно съжителство на страните,
а като се прибирал в България прекарвал време с децата, организирайки почивки и други
занимания с тях. Ищецът се прибирал по няколко пъти в годината в България. Дава показания, че
родителите на ответницата не й помагали финансово по време на брака. От показанията на
свид.Ю.И. се установява, че познавал бащата на ответницата, който споделил на свидетеля, че иска
да продаде свой имот в ***, за да помогне на дъщеря си за закупуване на апартамент, като това
станало в периода 2008-2009г. Ответницата споделила на свидетеля, че ищецът й казал, че ще я
поддържа с децата и че няма нужда същата да работи, а трябвало да се грижи за общите им деца,
каквото правела ответницата според свидетеля. За извършената продажба през 2008г. от бащата на
ответницата на зем.земи /в съсобственост/ са представени писмени доказателства.
При тези факти съдът намира от правна страна следното: Определянето на по-голям дял
от СИО се реализира посредством упражняването на субективно потестативно право чрез
конститутивен иск по чл. 29, ал.3 СК, чието уважаване предизвиква изменение в дяловете на
съпрузите от прекратената СИО. Задължителна предпоставка за уважаване на иска е приносът на
единия от съпрузите в придобИ.ето на общото имущество значително да надхвърля приноса на
другия съпруг. В случая искът се основава изцяло на по-високите доходи, които страната твърди да
е реализирала по време на брака с ответницата. Основанието за изменяне на установеното от закона
равенство на дяловете (чл.28 СК) трябва да се установи не само чрез съпоставяне трудовото
възнаграждение на съпрузите, а като се държи сметка и за полагания от тях труд в домакинството
на семейството, за отглеждането на децата от брака, за създадената спокойна обстановка на другия
съпруг да се труди и за всички други обстоятелства, които са от значение за приноса в придобИ.ето
на общите вещи и изграждане благополучието на семейството /т. 8 на ППВС № 5/1972 г./. Ищецът
поначало следва да докаже своя принос, и то във всички изрично уредени от законодателя форми,
като на никоя от тях не може да бъде даден приоритет за сметка на друга, тъй като законодателят е
равнопоставил всички форми на принос /Р. № 73 от 13.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4874/2014 г., I г.
о. и Р. № 215 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1014/2010 г. на II г. о./. Т.е. необходимо е да се
изследват всички форми на принос по чл. 21, ал. 2 СК - влагане на средства, труд, грижи за децата и
работа в домакинството през целия период, докато е траел брака, като от значение е всяка форма на
принос. Следователно приносът не може да бъде функция само на финансовите възможности и
доходите, реализирани от съпрузите, а следва да се държи сметка и за други обстоятелства от
значение за приноса. Разликата в доходите не е абсолютна предпоставка, а съпругът с по-нисък
доход трябва да не е изпълнявал напълно задължението си за обща грижа за семейството или за
другия съпруг, което в настоящия случай не се установява да е налице. Действително разликата в
доходите е голяма, т.к. ответницата по време на брачното съжителство почти не е работела,
2
отглеждайки родените деца /съответно през 2004г. и 2008г./. Основното в случая е провежда ли
ищеца пълно и главно доказване, че така реализираният от него висок доход се е обективирал в
принос за семейството, в принос за придобИ.ето на общото имущество, т.к. съотношението между
доходите на двамата съпрузи може да има значение, само ако доходът се е реализирал като принос.
Разликата в доходите има значение само при значително надхвърляне на доходите и то, само ако
доходът се е реализирал като принос /Р. № 74 от 29.05.2019 г. по гр. д. № 5842/2015 г. на І г. о. на
ВКС/, т. е. без него не би било придобито общото имущество, като се отчитат фактите,
осъществени през цялото времетраене на брака /Р. № 117 от 22.12.2020 г. на ВКС по гр. д. №
780/2020 г., II г. о./.В случая според състава не се установява по несъмнен начин, че без
реализирания от ищеца доход не би било придобито общото имущество на страните и че доходът
на ищеца се е реализирал като принос. Липсата на превес в приноса на ищеца над този на
ответницата следва от факта, че от събраните доказателства се установи, че през брачния си живот
с ищеца, ответницата е работила (макар и за много кратко), реализирайки някакви доходи, ползвани
за задоволяване потребностите на семейството, полагала е труд и работа в домакинството и се е
грижила за общите на страните две деца. Т.е. по отношение на три от релевантните критерии по чл.
21, ал. 2 СК: влагане на труд, грижи за децата и работа в домакинството, няма основание приносът
на ищеца в придобИ.ето на общото имущество да се счете за значително по-голям от приноса на
другия съпруг. Въпреки значителната разлика в получените от страните доходи, съдът приема, че
приносът на ответницата надвишава чисто финансовата компонента и се състои основно в
отглеждането на двете деца на страните, влагане на труд и в грижите й за домакинството и като
цяло за семейното благоденствие. Без да се омаловажава грижата на ищеца за децата, която се
установи да е полагал, когато е бил в България, съдът отчита, че тази грижа е била споделена от
страните, докато през останалите (и то дългогодишни и продължителни) периоди от време е била
изцяло поета от ответницата предвид работата на съпруга в чужбина, осъществявайки се с
финансовата помощ на ищеца. Съдът намира,че според възможностите си страните са се стремили
да осигурят благополучието на семейството и отглеждането на децата съобразно чл. 17 СК. Макар
ищецът да е получавал повече средства, работейки в чужбина като международен шофьор през
цялото брачно съжителство, и да е изпращал пари на ответницата, то ответницата с отглеждането
на децата и грижата за домакинството е допринесла за създаването на спокойна семейна
обстановка, даваща възможност на ищеца да работи и да издържа семейството. Освен това според
състава не може да се приеме, че без осигуряваните от ищеца средства не би било възможно
придобИ.ето на закупеното имущество. Недвижимият имот е бил закупен за сума близка до
данъчната оценка към момента на придобИ.е през 2009г., като съдът прави извод, че половината от
сумата е била осигурена от средствата на съпрузите от продаден техен имот на 30.11.2009г, както и
от парични средства на бащата на ответницата от продадени зем.земи, а разликата до пълния
размер е била платена от ищеца. Съдът намира, че сторените по имота СМР са ирелевантни за
предмета на делото – законът изисква принос, значително надхвърлящ този на другия съпруг, но
принос в придобИ.ето, а не в ремонтирането на вече придобито имущество. В случая съпрузите
през по-голямата част от времето не са живеели заедно и макар работата на ищеца да е осигурила
материално благополучие, то е лишила ищеца от ежедневните контакти със семейството, като
ежедневните грижи по поддръжката на домакинството и отглеждането на децата са били за
ответницата, а в малка част от периода същата е работила и по трудово правоотношение, а е била
на два пъти и в майчинство. Относно придобитото МПС съдът намира, че отново недоказан остава
факта на по-голям принос, твърдян от ищеца, т.к. липсва доказване, че средствата използвани за
закупуването на МПС са лични такива – нито се твърди, нито се установява за каква сума е бил
придобит процесният л.а. и с какви средства е бил закупен. Отчитайки изложеното, съдът приема,
че ищецът няма по-голям принос в придобиването на общото имуществто на страните.
Действително събраните доказателства разкриват реализиран значително по-голям трудов доход от
ищеца, но не дават основание да се заключи, че този принос е значителен в цялост. Съдебната
практика приема, че присъждането в полза на ищеца на по-голям дял от общото имущество поради
принос, надхвърлящ значително приноса на съпруга-ответник, предполага наличие на по-големи
доходи, получавани от съпруга ищец по време на брака. Освен това предполага доказване на
поведението на ответника, наред със значително по-ниските доходи или липсата на постоянен
такъв, на разхищение, водене на живот, надхвърлящ възможностите на семейството, неизпълнение
3
на съпружеските задължения, че не полага грижи за децата по тяхното отглеждане и възпитание,
какъвто настоящият случай не е. Значителността на приноса, която е основание за определяне на
по-голям дял, следва да се отнася за всичките му проявни форми, и означава отклонение от
обичайното, което да сочи на изключителност, каквато в случая не е налице. Безспорно е, че
имущественият принос на ищеца /като суми, получени от трудови доходи/ е по-голям от този на
ответницата. В същото време безспорно се установява, че ответницата има по-голям нематериален
принос, тъй като тя е полагала повече грижи за децата. Трябва да се има предвид и че по делото
липсват категорични доказателства, че именно трудовите доходи на ищеца представляват
значителен принос, благодарение на който е придобито имуществото по време на брака.Нормата на
чл. 29, ал. 3 СК отдава значение на "приноса", а не на "дохода" на всеки от съпрузите, поради което
и съдът изследва не сам по себе си дохода на всеки съпруг отделно, а приносът на съпрузите в
придобИ.ето на общото имущество, обуславящо извод за отхвърляне на иска.
На осн. чл. 78, ал.3 ГПК и поради изхода от спора само ответницата има право на разноски в
размер на 1200 лв. – действително заплатено адв.възнаграждение, които да се възложат в тежест на
ищеца. Поради изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл. 29, ал.3 СК, предявен от И. Г. Г., ЕГН
**********, чрез адв. З.К., съд.адрес: ***, срещу Й. С. Г., ЕГН **********, чрез адв. Р.Н.,
съд.адрес: ***, за определяне на по-голям дял поради принос, значително надхвърлящ този на
другия съпруг – в съотношение 80 % за ищеца и 20 % за ответницата, от общото имущество,
придобито по време на брака им, състоящо се от: АПАРТАМЕНТ ***, находящ се във вх.Б, на
първи жил.етаж, със ЗП от 84,28 кв.м., състоящ се от две спални, дневна, кухня, тоалетна, антре,
ведно с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №10, с площ от 16,16 кв.м., както и ведно с
прилежащото TABAНCKO ПОМЕЩЕНИЕ с площ от 13,60 кв.м., КАКТО И от лек автомобил
марка „Пежо 607", с рег. № А 1276 МТ.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 ГПК И. Г. Г., ЕГН **********, чрез адв. З.К., съд.адрес: ***, да
заплати на Й. С. Г., ЕГН **********, чрез адв. Р.Н., съд.адрес: ***, сумата от 1200 лв. – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в 2-седм. срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4