М О Т И В И  към Присъда от 11.04.2019г. по НОХД № 419/2018 г.

 

Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на  Царевската районна прокуратура против Н.Т.Н. с ЕГН ********** ***, за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, предл. 1-во, т. 4 и т. 5, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 4, вр. с ал. 1 от НК, Б.Т.И. с ЕГН ********** ***, за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, предл. 1-во, т. 4 и т. 5, във вр. с чл. 281, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 4, вр. с ал. 1 от НК и И.К. К.с ЕГН ********** ***, за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 предл. 1-во, т. 4 и т. 5, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Царевската районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение със същата фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и квалификация на деянията по отношение на тримта подсъдими, които счита за доказано по несъмнен начин, като излага подробни доводи и съображения. Досежно определяне на наказанията на подсъдимите, прокурорът пледира същите да бъдат определени при условията на чл.54 ал.1 от НК, както следва: на подс.К. - „Лишаване от свобода” за срок от 6 години и „глоба” в размер на 15 000 лева, като наказанието „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим , както и основание чл. 68 от НК да бъде приведено в изпълнение наказанието му, определено му с присъда по НОХД №9796/2012г.  на СРС, което следва да бъде изтърпяно отделно; на подс.Н.  - „Лишаване от свобода” за срок от 6 години и „глоба” в размер на 10 000 лева, като наказанието „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим и на подс.Т.  - „Лишаване от свобода” за срок от 3 години и „глоба” в размер на 7 000 лева, като изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ да бъде отложено на основание чл.66 от НК с изпитателен срок от 5 години, като от така определените наказания „лишаване от свобода“  на подсъдимите да бъде приспаднато съответното време, през което същите са били задържани по ЗМВР и НПК. Що се отнася до вещественото доказателство лек автомобил„Ауди“, модел „Ку 7“ с рег. № ****, пледира за отнемането му в полза на държавата на основание чл.281 ал.3 от НК, като излага подробни съображения в тази насока. Относно останалите веществени доказателства, прокурорът предлага същите на бъдат върнати на правоимащите лица.  Относно сторените по делото разноски прокурорът счита, че следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимите поравно.

В с.з. адв.К. –защитник на подс.И.К., пледира за оправдателна присъда, като счита  обвинението за недоказано, за което излага подробни съображения и доводи.

В с.з. подс.И.К. заявява, че не признава вината си, отказва да дава обяснения и моли за оправдателна присъда.

 

В с.з. адв.И. –защитник на подс.Н.Н., пледира за оправдателна присъда, като счита  обвинението за недоказано, за което излага подробни съображения и доводи.

В с.з. подс.Н.  Н. заявява, че не признава вината си, дава обяснения и моли за оправдателна присъда.

В с.з. адв.С. –защитник на подс.Б.И., пледира за оправдателна присъда, като счита  обвинението за недоказано, за което излага подробни съображения и доводи.

В с.з. подс.Б.И. заявява, че не признава вината си, дава обяснения и моли за оправдателна присъда.

Съдът, въз основа на събраните по делото писмени и устни доказателства доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:  

Подсъдимият Н.Т.Н. с ЕГН **********,

Подсъдимият Б.Т.И. с ЕГН **********, Подсъдимият И.К.К. с ЕГН **********,

През месец август 2016г. подс.И.К. бил в затруднено финансово положение и решил да изкара бързо пари. По тази причина той се свързал с лице, с неустановена по делото самоличност, за което предварително бил разбрал, че предлагало пари за извозване на незаконни мигранти. По тази причина, на неустановена дата, в началото на месец август 2016 г., подс. К. се срещнал с горното лице. Двамата си поговорили и лицето предложило на подс. К. срещу съответната сума да извърши превоз на мигранти, като за целта трябвало да си осигури голямо МПС за превозването им. Подс. К. обещал да намери превозно средство, след което двамата си разменили телефонните номера и се разделили. Впоследствие на 15.08.2016 г. двамата разговаряли отново, като подс. К. бил уведомен, че имало група от около десетина човека, която трябвало да бъде извозена на следващия ден от района на с. Варвара и гр. Ахтопол, обл. Бургас.

По тази причина, още на същия ден – 15.08.2016 г., подс. К. *** с подс. Б.И., когото познавал отпреди това. Подс. К. казал на подс. И., че имало около десетина нелегални имигранти за извозване, които трябвало да бъдат взети някъде между с. Варвара и гр. Ахтопол, обл. Бургас. Ролята на подс. И. трябвало да се изразява в проверка на място дали по пътя имало полицейски патрули и при наличието на такива по телефона да бъде предупреден подс. К.. В замяна на помощта подс. К. щял да заплати на подс. И. определено възнаграждение.

След това, на същата дата – 15.08.2016 г., подс. К. се срещнал и с подс. Н.Н., на когото дал същите разяснения, като му казал, че от него се искало да му закара до гр. Ахтопол лекия автомобил марка „Ауди”, модел „Ку 7”, с рег. № *****, с който подс. К. да превози нелегалните мигранти. Освен това подс. Н. трябвало да подпише предварително подготвен от подс. К. договор за наем на горния автомобил, по силата на който св.М.С. му го предоставяла за ползване за срок от 48-часа. За целта на 15.08.2016 г. подс. К. помолил св.М.С., с която се познавали отпреди това, да сключи договор за наем на лекия й автомобил, който бил марка „Ауди”, модел „Ку 7”, с рег. № ****, за срок от 48 часа. Първоначално св. С. не била съгласна, но тъй като подс. К. бил много настоятелен, тя склонила. Около полунощ между 15 и 16.08.2016 г. подс. К. й занесъл  въпросния договор, по силата на който тя предоставяла за 48 часа автомобила си на подс. Н.Т.Н.. Св. С. го подписала и дала на подс. К. договора и ключа за колата. След това подс. К. взел автомобила и го закарал на подс. Н., който от своя страна също подписал договора.

Малко след полунощ, на 16.08.2016 г., подсъдимите вече били готови и всеки един от тях тръгнал от гр. София в посока морето с различно МПС – подс. К. бил със своя лек автомобил марка „БМВ”, модел „320 Д”, с рег. № ****, подс. И. бил с лекия автомобил собственост на брат му, който бил марка „Мерцедес”, модел „****”, тип комби, сив на цвят, с рег. № ****, а подс. Н. се движел с осигурения му от подс. К. лек автомобил марка „Ауди”, модел „Ку 7”, с рег. № ****.

Уговорката на подс. К. с подс. И. била след като пристигнат в гр. Царево, обл. Бургас, да се срещнат някъде в района на плажа „Нестинарка”. В изпълнение на уговорката си двамата се срещнали на горното място сутринта на 16.08.2016 г. Тогава подс. К. инструктирал подс. И. да отиде на сметището на гр. Китен и да наблюдава за приближаването на полицейски автомобили. Изпълнявайки точно казаното подс. И., който не знаел къде точно е въпросното сметище, отишъл до там с такси. За времето от около 08:30 до около 09:00 часа на 16.08.2016г. подс. И. бил там, но не видял полицаи и многократно се обаждал по телефона си на обв. К., за да му каже, че всичко било „чисто“.

Междувременно подс. Н. изпълнил уговорката си с подс. К., като на 16.08.2016 г., около 07:00 часа, управляваният от подс. Н.Н. лек автомобил марка „Ауди”, модел „Ку 7”, с рег. № ****, влезнал на територията на бензиностанция „Лукойл” гр. Царево, за да зареди гориво. Около 07:05 часа, след като заплатил зареденото гориво подс. Н. се качил обратно в лекия автомобил, направил ляв завой и продължил в посока към гр. Ахтопол. Там го чакал подс. К., на когото подс. Н. предал лекия автомобил марка „Ауди”, както му бил обещал, след което подс. Н. отишъл в района на Велика – Китен, на ул. „Странджа” № 20, където останал до късния следобед на същия ден. Подс. К. от своя страна се качил в колата и потеглил към мястото, за което знаел, че ще го чакат нелегалните мигранти.

Междувременно на неустановена дата, в началото на месец август 2016 г. в гр. Истанбул, Р. Турция, група от общо 11 лица се свързали с местен каналджия, с неустановена по делото самоличност, който им обещал, че срещу сумата от 6000 долара на човек, ще ги прекара нелегално през България, за да стигнат до крайната им дестинация – Германия. След като предоставили уговорената сума, на 15.08.2016 г., единадесетте лица, между които били и ******, които не били навършили 16-годишна възраст, били натоварени от двама трафиканти, с неустановена по делото самоличност, в бял на цвят микробус, с неустановена марка, модел и регистрационен номер, и потеглили към границата на Р. Турция с Р. България. Около 19:00 часа, на 15.08.2016 г., групата била свалена в непосредственна близост до границата между Р. Турция и Р. България. Тогава водени от единия от каналджиите, който имал джипиес за ориентиране, те продължили през гориста местност, а след това прекосили и река широка около 4 метра и дълбока на нивото на коленете им. След като преминали през реката те продължили да вървят в продължение на около 6 часа, докато стигнали до ограда, която преминали. След като преодоляли тази ограда, те вървяли още около 2 часа и стигнали до втора река, която също прекосили, а след това се движили още около 5 часа, докато стигнали до т.нар. „крайна точка”. Там групата изчакала още докато там пристигнал лекият автомобил марка „Ауди”, модел „Ку 7”, с рег. № ****, управляван от подс. К., който знаел точното местоположение на групата, тъй като без да се лута спрял точно до тях. Всички единадесет лица се качили през задните врати и се настанили в задната част на МПС-то. Между предната и задната част на джипа била поставена предварително картонена преграда, като предпазна мярка, за да не видели превозваните мигранти лицето на превозвача. След като всички се качили подс. К. потеглил, а каналджиите останали навън, като тръгнали в неустановена по делото посока. В продължение на известно време след като тръгнали с джипа чуждестранните лица били транспортирани по асфалтов път, а след това лекият автомобил се отклонил по черен път, като продължил движението си по него. След около десетина минути пред тях на пътя се изпречил патрулен полицейски автомобил, в който били служителите при ГПУ – Царево: св. С.Я. и колегата му св. В.Д.. Около 09:15 часа, на 16.08.2016 г., те извършвали обход по направлението от гр. Китен към сметището на гр. Китен, към с. Фазаново, обл. Бургас, по вътрешния черен път. На около 3 километра от сметището, в посока от с. Фазаново, те забелязали движещия се срещу тях лек автомобил марка „Ауди”, модел „Ку 7”. Черният път бил тесен и двата автомобила едва можело да се разминат. По тази причина св. Я. спрял служебния автомобил, а св. Д. слезнал със стоп-палката, за да извърши проверка на насрещно движещото се МПС, тъй като този участък бил „рисков” и там били залавяни доста групи от нелегални имигранти. Св. Д. подал сигнал със стоп-палка на подс. К. да отбие и да спре за проверка, но подс. К. не изпълнил това разпореждане, като в момента, в който се доближил в непосредствена близост полицейския служител, той рязко подал газ и решил да премине през св. Д., който навреме се отдръпнал настрани, за да не бъде ударен. При самото разминаване св. Д. успял да види регистрационната табела на лекия автомобил – ****. Поради изключително близкото разстояние, на което преминал от него лекия автомобил, и ниската скорост, с която се движил преди да стигне непосредствено до него и рязко да ускори, св. Д. успял внимателно да възприеме лицето на водача му – подс. К.. Освен това св. Д. успял да види и че в задната част на автомобила се намирала група от лица, за които не му стигнало времето да преброи колко точно били. Веднага след като подс. К. подминал полицаите без да спре, св. Д. се качил обратно в служебния автомобил и заедно с колегата си св. Я. предприели преследване на управлявания от подс. К. лек автомобил, като междувременно предали сигнал за случващото се по радиостанцията, за да потърсят съдействие от колегите си.

По време на преследването полицейските служители забелязали, че управляваният от подс. К. лек автомобил се отклонил надясно, с посока към намиращата се там река и по тази причина те поели в същата посока. Междувременно подс. К. предвид високата скорост, която развил по черния път, спукал предните две гуми на лекия автомобил и решил да се спасява бягайки. По тази причина той спрял колата между дърветата, в близост до реката, отворил и казал на превозваните лица да бягат, след което заключил колата и сам побягнал, за да не бъде заловен от полицейските служители. Само след няколко минути св. Д. и св. Я. намерили спрян преследвания автомобил, който бил вече заключен и изпразнен, а предните му гуми били напълно спаднали. Полицейските служители предприели оглед на района, като на около 100 метра от колата, скрити в храстите, намерили групата от единадесет превозвани лица. Същите не владеели български език и не носили в себе си документи за самоличност. Впоследствие чужденците били задържани в ГПУ – Царево и заявили следните лични данни:, ****************. След установяване самоличността на чуждите граждани, пълнолетните от тях са били регистрирани от полицейските служители на ГПУ-Царево в информационните системи ЕВРОДАК и АФИС-чужденци с въвеждането на имената им, датата и мястото на раждане, гражданство, дактилоскопни отпечатъци и други данни, съгласно разпоредбите на закона /л.90-109, т.І от ДП/

Междувременно, след като бил провел последния си разговор с подс. К. и му бил казал, че в района нямало полицаи, за да не буди подозрение подс.И. се върнал пеша до гр. Китен, откъдето с такси се придвижил обратно до плаж „Нестинарка”. Оттам взел лекия автомобил, с който бил пристигнал и потеглил в посока към гр. Приморско. По пътя, обаче подс. И. получил телефонно обаждане от подс. К., който му казал, че колата била „паднала”, а това означавало, че лекият автомобил, с който са били превозвани чужденците е бил заловен. Подс. И. предварително знаел от подс. К., че тази кола била марка „Ауди”, модел „Ку 7”, но не знаел регистрационния й номер. Подс. К. поискал от подс. И. да се срещнат в гр. Приморско, на главния път, след светофара, до лавката за цигари и кафе. Малко след като подс. И. пристигнал, там дошъл и подс. К., който управлявал лекия си автомобил марка „БМВ”. На място подс. К. казал на подс.И. да го последва. После подс. К. потеглил с колата си, а подс. И. тръгнал след него. На бензиностанцията в гр. Приморско подс. К. паркирал лекия си автомобил и се качил в колата на подс. И., като му казал да кара към сметището на гр. Китен. Когато подс. И. го попитал какво ще правят там, подс. К. му отвърнал, че там било останало „Ауди”-то и той щял да се опита да си го прибере. След като стигнали до сметището, подс. И. паркирал, двамата подсъдими слезли от лекия автомобил и тръгнали към мястото, където била останала колата, но след като забелязали намиращите се там полицаи, те тръгнали обратно.

В това време за случващото се вече били уведомени и останалите служители при ГПУ – Царево, които незабавно започнали провеждането на ОИМ в района на местопроизшествието, с цел да бъдат установени и заловени всички съпричастни към извършването му лица. Около 10:15 часа, свидетелите С.С., Т.Н. и Г.В. – всички полицейски служители при ГПУ – Царево, преминали със служебен автомобил покрай сметището на гр. Китен, като се движели по черния път в посока към с. Фазаново. Целта им била да достигнат лекия автомобил марка „Ауди”, с който са били превозвани чуждите граждани. Тогава те били информирани, че мигрантите били вече заловени в близост до изоставения автомобил. На разстояние от около 300 метра след сметището на гр. Китен, встрани от пътя, полицейските служители забелязали паркиран лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „С 220 ЦДИ”, тип комби, сив на цвят, с рег. № *****, който бил заключен и празен. С цел да огледат по-обстойно въпросното МПС полицейските служители спрели до него. Тогава на разстояние от около 50-60 метра, в посока откъм с. Фазаново, към тях се задали подс. Б.И. и подс. И.К.. След справка от ОДЧ при ГПУ – Царево било установено, че двамата подсъдими не били обявени за издирване, а лекият автомобил марка „Мерцедес” бил собственост на брата на подс. Б.И.. Междувременно от дежурната част била подадена информация на граничния наряд, че подс. К. е направил в КАТ регистрацията на лекия автомобил марка „Ауди”, модел „Ку 7”, с който били превозвани незаконните мигранти. Освен това подс. К. бил засичан със същия този автомобил през месец март в района на с. Бордилово, обл. Бургас, но тогава лекият автомобил бил с друг регистрационен номер – *****. На полицейските служители двамата подсъдими К. и И. обяснили, че търсили майстор за ремонт на мотопеди. Освен това подс. К. заявил, че двамата с подс. И. се били срещнали на бензиностанция „Петрол” в гр. Приморско, където подс. К. оставил лекия си автомобил марка „БМВ”, модел „320 Д”, черен на цвят, с рег. № *****, и след това заедно с подс. И. пристигнал на това място в търсене на въпросния майстор. Всичко това усъмнило полицейски служители и те предположили, че в действителност двамата подсъдими били там, за да си приберат обратно лекия автомобил марка „Ауди”, с който били транспортирани чуждите граждани, поради което подс. К. и подс. И. били отведени до сградата на ГПУ – Царево, където били задържани за изясняване на случая и съпричастността на лицата към него/л.19, л.25/.

С протокол за доброволно предаване от 16.08.2016 г. подс. К. предал  лекия си автомобил марка „БМВ”, модел „320 Д”, черен на цвят, с рег. № ****/л.68 , т.ІІ от ДП/.

С протокол за доброволно предаване от същата дата подс. И. предал лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „С 220 ЦДИ”, тип комби, сив на цвят, с рег. № ***** /л.67, т.ІІ от ДП/.

При задържането му у подс. И.К. били намерени и иззети с протоколи за обиск от 16.08.2016г. следните вещи: 1 бр. мобилен апарат марка „Нокиа”, модел „RM-1012”, с ИМЕЙ *****; 1 бр. автомобилен ключ за автомобил марка „БМВ”; 1 бр. автомобилен ключ за автомобил марка „Мерцедес”; 1 бр. автомобилен ключ за автомобил марка „Ауди” – пластмасов, секретен, поставен на ключодържател заедно с 2 бр. дистанционни управления и 1 бр. черно на цвят дистанционно управление; 1 бр. банкнота с номинал 100 лева; 50 бр. банкноти с номинал 50 лева; 67 бр. банкноти с номинал 20 лева; 26 бр. банкноти с номинал 10 лева; 2 бр. банкноти с номинал 5 лева; 1 бр. банкнота с номинал 5 английски лири; 1 бр. банкнота с номинал 100 щатски долара; 3 бр. банкноти с номинал 5 евро; 5 бр. банкноти с номинал 10 евро; 1 бр. банкнота с номинал 20 евро и 1 бр. банкнота с номинал 50 евро/л.21-24, т.І от ДП/. 

При задържането му у подс. Б.И. били намерени и иззети с протокол за обиск следните вещи: 1 бр. мобилен телефон марка „Айфон”, с ИМЕЙ № ********** 1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа”, с ИМЕЙ № ***********, и малка сума пари/л.27, т.І от ДП/.

Още на същия ден – 16.08.2017 г., броени часове след случилото се, било извършено разпознаване на лице, при което св. В.Д. разпознал подс. И.К. като лицето, което е превозвало нелегалните мигранти с лекия автомобил марка „Ауди”, модел „Ку 7”, с рег. № *****, на инкриминираната дата/л.55-59, т.І от ДП/.

С протокол за оглед на местопроизшествие от 16.08.2016г. лекият автомобил марка „Ауди”, модел „Ку 7”, с рег. № *****, позициониран до река Узунчаирска, на около 1 километър западно от сметището на гр.Китен, бил иззет, а от рамката на предната му лява врата били снети дактилоскопни следи, като протоколът в частта за изземването е одобрен от съда с определение № 204/17.08.2016г. по ЧНД №960/2016г. на ЦРС /л.31-35 , т.І от ДП/ . При огледа на автомобила на местопроизшествието е изготвен фотоалбум /л.36-38/

С Определение № 203/17.08.2016 г. на Районен съд – Царево било разрешено да бъде извършено претърсване и изземване от лекия автомобил марка „Ауди”, модел „Ку 7”, с рег. № *****. По време на проведеното претърсване и изземване лекият автомобил бил отключен и поставен на контакт с ключа за лек автомобил марка „Ауди”, който бил намерен при задържането у подс. И.К.. В резултат на проведеното на 18.08.2016 г. претърсване и изземване от горното МПС били иззети СРМПС Част II, което било издадено на името на св. М.Г.С.. Иззети били още международна карта за автомобилна застраховка от 30.07.2016 г., с № А****, също на името на св. М.С.; Удостоверение на техническа изправно на лекия автомобил № ****, с рег. № ***** Квитанция № **********/23.07.2016 г. за застраховка „ГО” за автомобил марка „Ауди”, модел „Ку 7”, с рег. № ****; Комбинирана застрахователна полица № BG **** за застраховка „ГО” на същия автомобил; Фактура № ******** г., ведно с касов бон към нея; и Фактура № ********** г., ведно с касов бон към нея /л.66-81, т.І от ДП/. При претърсването и изземването е изготвен фотоалбум /л.7481, т.І от ДП/

Вследствие на проведените ОИМ бил установен и подс. Н.Н., у когото при задържането му на 31.08.2016г. били намерени следните движими вещи: 1 бр. мобилен телефон марка „Ел Джи”, с ИМЕЙ № ******, документи и малка сума пари/л.38, л.91, т.ІІ от ДП/.

При огледа на 16.08.2016г. процесния автомобил са били открити и иззети дактилоскопни следи - 3 пръстови от предната лява врата, 6 пръстови от задната лява врата и 2 пръстови от  задната дясна врата, като съгласно заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство дактилоскопна експертиза /л.126-129, т.2 от ДП/  3-те пръстови следи от предната лява врата и 3 пръстови следи от задната лява врата са оставени от подс.Н.Н., а останалите пръстови следи са на неустановени лица.

По делото е била изготвена техническа експертиза на иззетите мобилни телефони и анализ на проведените по тях разговори, включително и на движението им съобразно клетките на покритие на мобилните оператори, което потвърждава изложената по-горе фактическа обстановка/л.142-148, л.182-191, т.І от ДП/.

Горната изложена фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и устни доказателства, а именно: от показанията на свидетелите С.Я., В.Д., С.С.,Т.Н., Г.В., М. С., Д.Д., Д.П., К.П., С.С., Ф.Д., Ж.О., А.Х., М.., обясненията на подсъдимия И., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствата по надлежния ред, частично от обясненията на подс.К., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствата по надлежния ред, частично от обясненията на подс.Н., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези, дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствата по надлежния ред, протоколите за доброволно предаване, протокола за оглед на местопроизшествие и албум към него, протоколите за претърсване и изземване, протоколите за обиск, справките за съдимост, справките от мобилните оператори и анализа на данните от тях, техническата експертиза на мобилните телефони, дактилоскопната експертиза, техническата експертиза на процесния автомобил на лек автомобил марка „Ауди”, модел „Ку 7”, с рег. № *****, докладните записки, протоколи и др.

Съдът кредитира изцяло показанията на полицейските служители С.Я., В.Д., С.С.,Т.Н., Г.В. и Д.Д. като последователни, взаимосвързани, логични, подробни и кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства. Съдът няма основание да се съмнява в достоверността на показанията на свидетелите. Посочените свидетели са гранични полицейски служители, които при изпълнението на служебните им задължения, са възприели различни моменти от разкриването на  транспортирането на чужди граждани към вътрешността на страната и установяването на съпричастните към това лица.

В дадените пред съда показания св.С.Я. и св.В.Д. представят точни, конкретни и хронологично свързани факти, рамкиращи действията от момента, в който са забелязали  да се движи по вътрешния път между с.Фазаново и гр.Китен на около километър и половина от сметището на гр.Китен процесния автомобил марка „Ауди”, модел „Ку 7”, с рег. № **** и водача му подс.К., опита на св.Д. да спре същия за полицейска проверка, неподчинението на водача и бягството на същия, преследването на процесния автомобил по вътрешния път и отбивката му към реката,  до момента в който са установили процесния автомобил, паркиран и заключен в близост до реката и след претърсване на местността са открили и задържали укриващите се в близките храсти до автомобила 11 чужденци от иракски произход.

От заключението на вещото лице по назначената от съда СТЕ, което е извършило оглед на процесния автомобил,  се установява, че предното панорамно стъкло, предното дясно стъкло и предното ляво стъкло на лекия автомобил марка „Ауди”, модел „Ку 7”, с рег. № ***** са фабрични без затъмнения, и прозрачността на стъклата позволява на  хората, които са от външната страна на автомобила на разстояние до около 5 метра фронтално срещу него, да възприемат лицето на водача без никакви пречки от техническо естество. Вещото лице посочва, че на процесния автомобил са затъмнени само задното стъкло и двете странични задни стъкла, което е пречка през тези стъкла да се гледа към вътрешността на автомобила. От заключението на вещото лице също така се установява, че има видими външни белези, по които може да се определи дали даден автомобил е натоварен – автомобилът е полегнал в задната част, а предницата е повдигната.

Слънчевото и ясно време през този ден и час на годината / около 9:15 часа  на 16 август 2016г./, местоположението, на което са били свидетелите Я. и Д. /открито пространство, каквото представлява вътрешния път/, близкото разстояние между свидетелите и процесния автомобил /първоначално на около 5-6 метра, а в последствие непосредственото до него/, позицията на свидетелите спрямо автомобила / фронтално срещу процесния автомобил, а след това странично при преминаването на същия покрай тях/, бавната скорост  на автомобила, с която първоначално се е приближил към тях / „със скорост не повече от 5 км/ч“/, прозрачността на предното панорамно стъкло и предните странични стъкла /същите са фабрични без изменения със стандартна пропускливост на светлината/, външните белези на автомобила /т.нар. “виснала задница“/ и развитите специфични умения и качества на свидетелите Д. и Я. в  резултат на многогодишната им полицейска работа на терен в граничен район, са дали възможност на св.Д.  да възприеме през предното панорамно стъкло лицето на водача, да го запомни, а в последствие да разпознае същия по снимки, както и да възприеме, че колата е натоварена поради външните й белези –„виснала задница“ и че регистрационния номер на същата е *****, а на св.Я. - да възприеме през предното панорамно стъкло и предното ляво странично стъкло силуета на водача и силуетите на хора във вътрешността на автомобила. Св.Д. още същия ден броени часове след залавянето на чуждите граждани, е разпознал по фотоалбум водача на процесния автомобил –подс.К., като това процесуално действие е извършено при спазването на законовите норми и обективирано в съответния протокол, приобщен по надлежния ред към доказателствата по делото. В показанията си пред съда св.Д. е категоричен, че именно подс.К. е управлявал процесния автомобил като посочва в зала същия. Показанията на св.Д. , че именно подс.К. е управлявал процесния автомобил, с който е извършен превоза на чуждите граждани, кореспондират на събраните по делото доказателства – от протокола за обиск на лице, извършен на 16.08.2016г., се установява, че  именно у К. е бил открит ключа за процесния автомобил, а от протокола за претърсване и изземване от 18.08.2016г. на МПС се установява, че с открития в К. ключ автомобилът е бил отключен.

От обясненията на К., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствата по делото по надлежния ред,  от обясненията на подс.Н.  и показанията на св.С. се установява, че именно К. е съдействал за снабдяването на подс.Н. с  пълномощно от св.С. да управлява процесния автомобил в инкриминирания период. За да не буди съмнение при евентуални полицейски проверки, К. уговорил срещу възнаграждение подс.Н. да транспортира процесния автомобил от гр.София до гр.Ахтопол, където да му предаде автомобила, с който да извози мигрантите от граничната зона към София, което се установява от обясненията на подс.Н., дадени в хода на досъдебното производство и пред съда.

От показанията на св.С., записите от охранителните камери на бензиностанцията в гр.Царево, от обясненията на подс.Н., дадени в хода на досъдебното производство и пред съда, и обясненията на подс.К., дадени в ходана досъдебното производство, от справките от мобилните оператори и анализа към тях по категоричен начин се установява, че подс.Н. е управлявал процесния автомобил от гр.София до гр.Ахтопол, където е предал автомобила на К..

Липсата на пръстови следи от К.  по вратите на процесния автомобил по никакъв начин не внася съмнение в достоверността и категоричността на показанията на св.Д., който лично е възприел факта, че именно подс.К. е управлявал процесния автомобил, в който са били превозвани в нарушение на закона чуждите граждани, поради което възраженията на защитата в тази насока са неоснователни.  Следва да се отбележи, че по волана на процесното МПС, чрез който се осъществява управлението на автомобила, не са били открити дактилоскопни следи нито от подс.К., нито от подс.Н., въпреки че по делото са събрани категорични доказателства, че всеки един от тях  в различен момент е управлявал процесния автомобил според предварителната им уговорката за осъществяване на превоза на нелегалните мигранти от граничната зона към вътрешността на страната. Това сочи, че липсата на отпечатъци на К. по процесното МПС не може да бъде тълкувана изолирано от събраните по делото доказателства, а следва да бъде преценена в съвкупност със всички събрани по делото доказателства.

Показанията на св.Д., че именно подс.К. е управявал процесния автомобил, в който са били превозвани в нарушение на закона чуждите граждани, кореспондират на обясненията на подс.И., дадени на 19.08.2016г. пред съдия в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствата по делото по надлежния ред /л.137-138 от т.1 на ДП/ и обясненията, дадени на 07.02.2017г. в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствата по делото по надлежния ред /л.141 т.1 от ДП/ . В обясненията си подс.И. подробно, последователно и ясно разкрива механизма и начина на извършването на престъплението, предварителното разпределение от подс.К. на ролите между тях двамата за транспортирането на мигрантите, като подс.И. е следвало да получи възнаграждение в размер на 300 евро за оказване на помощ на К., като следи за наличието на полицейски коли и своевременно да съобщава за това по телефона на подс.К., който трябвало да извози мигрантите от граничната зона и да ги закара до град  София.

Що се касае до възраженията на защитниците, че са налице противоречия в показанията на двамата полицейски служители свидетелите Я. и Д., дадени в хода на досъдебното следствие и в хода на съдебното следствие, то тези неточности касаят дребни детайли от възприятията им, а именно: дали откритите в близост до колата мигранти са били на 100 метра или 150 метра от нея. Освен това съдът намира, че тези дребни неточности се дължат на изминалия голям период от време /над две години и половина/ от момента, в който непосредствено след залавянето на превозваните чужденци свидетелите са дали показания в хода на досъдебното производство и спомените на същите са били ясни и точни,  до момента, в който дават такива пред настоящия съдебен състав, когато несъмнено вече с изминаването на голям период от време и множеството случаи на залавяне на превозвачи на нелегални мигранти, по които са работили през този период, спомените на свидетелите са избледнели. В конкретния случай обстоятелството дали нелегалните мигранти са били открити от св.Я. и св.Д. на 100 или на 150 метра  от процесния автомобил не е от съществено значение, доколкото се касае за сравнително малко разстояние / разликата е само от 50 метра /. По-важното и съществено в случая е, че откритите в близост до автомобила нелегални мигранти  са били транспортирани от граничната зона към вътрешността на страната именно с процесния автомобил, което се установява от показанията на самите чужди граждани – свидетелите С.С., Ф.Д., Ж.О., А.Х. и М. М.. Съдът кредитира напълно и показанията на свидетелите С.С., Ф.Д., Ж.О., А.Х., М. М., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствата по надлежния ред. Тези свидетели не са заинтересовани по никакъв начин от изхода на делото и няма причина, поради която съдът няма никакви основания да се съмнява в достоверността на техните показания, дадени в хода на досъдебното производство пред съдия.

Що се касае до възраженията на защитата, че тези свидетели били с неустановена самоличност, то същите са неоснователни. Видно от приложените по делото регистрационни карти от информационните системи АФИС-чужденци и ЕВРОДАК, тези свидетели – чужденци са били идентифицирани от полицейските органи не само по заявените от тях имена и дати на раждане, а преди всичко със снемането на пръстови отпечатъци, което е едно от най-сигурните и надеждни средства за идентификация на лица. Обстоятелството, че към настоящия момент тези свидетели са  с неизвестен адрес на местопребиваване по никакъв начин не се отразява на тяхната идентификация, която е била извършена по надлежния ред при задържането им от граничните полицаи. Обстоятелството, че пръстови отпечатъци от чуждите граждани липсват по вратите на процесния автомобил не води до извода, че същите не са били превозвани с него, тъй като те не са докосвали вратите на автомобила при качването си в  него – в показанията си  свидетелите С.С., Ф.Д., Ж.О., А.Х., М. М. категорично посочват, че се качили в процесния автомобил черен джип „Ауди Ку 7“ след като шофьорът на автомобила отворил вратата, а след като се качили - отново шофьорът  затворил вратите и тогава тръгнали. При слизането от автомобила при реката чуждите граждани отново не са докосвали вратите на автомобила – в показанията си и петимата свидетели посочват, че шофьорът е отворил вратите и им казал да слизат, след което побегнали.

Показанията на свидетелите –чужди граждани С.С., Ф.Д., Ж.О., А.Х., М. М.,  представят точни, конкретни и хронологично свързани факти, рамкиращи действията от момента, в който всеки от тях се е свързал поотделно с каналджия, на когото са заплатили по 6 000 долара на човек за да преминат нелегално през Турция и България и достигнат до желаната от тях държава в Европа - Германия, преминали са пеша турско-българската граница, достигнали са т.нар.“крайна точка“ в граничната зона на община Царево, от където са били натоварени в процесния автомобил и превозени с него първо по асфалтов път, а след това по черен път докато видели насреща полицейска кола, след което водачът на автомобила увеличил скоростта, а после спрял и им казал да бягат, до  момента, в който били открити от граничните полицаи в близост до автомобила и задържани в граничното полицейско управление. От показанията на тези свидетели се установява, че всичките 11 чужди граждани, от които двама ненавършили 16-годишна възраст, били натоварени в задната част на процесния автомобил, като техническите параметри на процесния автомобил, който е от висока класа и разполага със сравнително голямо купе, напълно позволяват на задните седалки на същия да се съберат 11 лица, от които две деца под 16 год. Ето защо възраженията на защитата в тази насока са напълно неоснователни.

Що се касае до възраженията на защитата, че е невъзможно в рамките на 5 /пет/ минути превозваните лица да се отдалечат на около 100 метра от процесния автомобил, след спирането на същия до реката, то същите са неоснователни поради следните съображения:

Ноторно известно е, че средната скорост на движение при човека при нормален вървеж е около 4 км/ч, а средната скорост при бягане е около 10 км/ч.. Въз основа на тези факти и след просто математическо пресмятане се установява, че човек може да се пробяга разстояние от 100 метра средно за 36 секунди, следователно за времето от 5 минути, през което време граничните полицаи Я. и Д. са загубили от полезрението си поради наличието на завой преследвания от тях процесен автомобил „Ауди Ку 7“, е било напълно възможно автомобилът да спре рязко, превозваните лица да напуснат автомобила и да се отдалечат на бегом на 100 -150 метра от него, поради което възраженията на защитата в тази насока са неоснователни.

На следващо място следва да се посочи, че подс.К. и подс.И. били установени от полицейски служители св.В., св.С. и св.Н. в близост до лек автомобил „Мерцедес“, паркиран на около 3 км. от сметището на гр.Китен. В показанията си свидетелите посочват, че са задържали и отвели лицата в полицейското управление за установяване на съпричастността им към  извършеното престъпление поради съмнителната причина, посочената от тях за пребиваването им в този район - търсене на майстор за поправка на мотопед, при положение, че на полицейските служители било известно, че такива сервизи и майстори в този животновъден район нямало. Освен това свидетелите извършили справка по телефона с дежурния от ГПУ-Царево, при което получили от същия оперативна информация, че лекия автомобил  „Мерцедес“ е собственост на брата на И., а К. имал отношение към процесния автомобил „Ауди Ку 7“ със софийска регистрация, като преди инкриминираната дата К. е бил засичан многократно с процесния автомобил „Ауди Ку 7“в тъмните часове на денонощието в района на пограничните села в община Царево ведно с други лица, разследвани и привлечени като обвиняеми за престъпления по чл.281 от НК, но тогава процесния автомобил бил с бургаска регистрация, а именно: с рег.№ ****.

Твърденията на  подс.К. и подс.И. и защитниците им, че на посоченото място са търсили майстор за ремонт на мотопеда на И., категорично се опровергават от показанията на свидетелите Д.П. и К.П., сочени от защитата на подсъдимите като собственици на сервиз за ремонт, находящ се в животновъдната зона на гр.Китен на около 3 км. от сметището. От показанията на свидетелите Д.П. и К.П. се установява, че на посоченото място имат помещение за ремонт, само че същото е било построено за собствените нужди на свидетелите и то едва през 2017г., т.е. много време след инкриминираната дата, като свидетелите са категорични, че към датата 16.08.2016г. - момента на извършването на престъплението, на посоченото място са имали само „една съборетина“ постройка от ламарини, без ток, без вода, в която „съборетина“ са отглеждали пилета и кокошки. Ето защо съдът приема твърденията на подсъдимите К. и И.,*** за ремонт на мотопеда на И., за защитна версия неотговаряща на обективната действителност с цел да се избегне наказателната отговорност.

На следващо място съдът намира за необходимо да отбележи, че в хода на досъдебното производство от тримата подсъдими са били иззети по надлежния ред различни мобилни апарати с поставени СИМ-карти в тях, била е извършена техническа експертиза на телефоните, били са изискани справки от мобилните оператори за разговорите, проведени с тези СИМ-карти, поставени в мобилните апарати и извършен обстоен анализ от св.Д. на комуникацията, водена между тримата подсъдими и местонахождението на клетките, където са се провели разговорите. От така събраните доказателства, които не се оспорват от защитата, безспорно се установява, че 1/Апарат с IMEI ********** се използва с мобилен номер ************* от мрежата на „Виваком“; 2/ апарат с IMEI ********* се използва с мобилен номер ******** от мрежата на „Виваком“;  и 3/ апарат с IMEI номер ********* се използва с мобилен номер **********от мрежата на „Теленор“. Св.Д., който е анализирал данните от мобилните оператори и е разполагал с оперативни данни кой от подсъдимите кой телефон е ползвал, е категоричен в показанията си, че последният посочен номер се водил на името на Р. К. и се използвал от лицето Б.Т.И.. От телефонният апарат били проведени голям брой интернет комуникация и комуникация с два телефонни номера – първият номер е *****,  с който са проведени 10 входящи и изходящи разговора, като телефонът се използвал от И.К.К.. Вторият номер, с който била осъществена комуникация, бил ***** и от него са били проведени два изходящи разговора. От извършеният анализ на комуникацията, от разпечатките, е видно, че комуникацията е започнала в 00:10 часа на 16.08.2016г. Първоначално абонатът се намирал в гр. София, ж.к.“Люлин“, а от 03:00 часа на 16.08.2016г. започва придвижване по клетки от гр. София до гр. Приморско, където ползвателят на този телефон се намирал около 06:45 часа. В 08:30 часа абонатът получава входящо обаждане от телефонен номер *****, установен като ползван от И.К., а клетката на абоната е гр. Царево, ул. „Хан Аспарух“. В последствие се използва интернет комуникация, като движението на абоната по клетките на оператора е Военна база в гр.Царево - къмпинг „Оазис“ – село Лозенец - гр. Китен, ул. „Странджа“ № 18. В периода 08:33-09:45 часа е осъществена интензивна комуникация между абоната и посоченият телефонен номер, ползван от И.К., като движението по клетки на оператора е в района гр. Китен – гр. Приморско. В последствие клетката на абоната е ул. „Хан Аспарух“ в гр. Царево, като клетката покрива района на ГПУ-Царево, където и двете лица са задържани.

Вторият анализиран от св.Д. мобилен апарат е бил с IMEI *******и се използвал от мобилен номер ***** в мрежата на „Виваком“, като номерът се води на името на М. Я. С. и се използва от Б. Т.И.. Предоставените трафични данни имат комуникация от 02:59 часа – 10:06 часа на 16.08.2016г. За периода абонатът е имал кореспонденция само с два абоната – единият с номер *****, който водил на лицето А.Н. А., а вторият номер ****, се водил на дружество „****“ ЕООД и е с неустановен ползвател. Комуникацията в 02:59 часа започва с входящо обаждане от телефон ****, водещ се на А.Н. А., като клетката на телефона, ползван от Б. И. ***. В периода до 06:13 часа няма комуникация, като в същият час - 06:13 часа получава входящо обаждане от телефона, водещ се на А. Н. А., като клетката посочва, че ползвателят на телефона – Б. И. *** по клетка на оператор. В 06:51 часа клетката на оператора показва, че абонатът се намирал близо до село Лозенец, а в периода 07:00-07:30 часа били осъществени комуникации от клетки на оператора, намиращи се на къмпинг „Нестинарка“, гр. Царево. Продължила интензивна комуникация между двата по-горе посочени абоната и в последствие Б.И. е бил задържан и междувременно до този час клетките на оператора показват, че същият се придвижва по клетки  къмпинг „Нестинарка“ - село Варвара - Папия- село Варвара – гр. Царево – гр. Китен - местността „Китка“ – гр. Приморско – гр. Китен. В периода на това движение, което св.Д. описва, Б.И.  е осъществил 6 изходящи обаждания към телефонен номер ****, който се водил на „****“ ЕООД.

Третият, анализиран от св.Д.апарат е бил с IMEI ****,  използван с мобилен номер ***** в мрежата на „Виваком“. Водил се на името на Н.Т.Н. и се използвал от него. Предоставените трафични данни от мобилните оператори са за периода 16.08.2016г.-17.08.2016г. Комуникацията е започнала в 00:37 часа на 16.08.2016г. с изходящ разговор, в който е видно, че лицето по клетка на оператора се намира в село Калотина – постоянен адрес на Н.Н.. Продължава комуникацията със същият телефонен номер, като около 02:56 часа Н. се намира по клетка в гр. София и следва движение по клетки на оператора в посока гр. Бургас-гр.Царево, където се позиционира около 07:00 часа. През периода на придвижването си, Н. неколкократно е комуникирал с номер *****, а при преминаването си през гр.Бургас, започнал комуникация с телефонен номер ****, водещ се на М. Я.С. След достигане до района на гр.Царево, Н. започнал входяща комуникация с номер ****, водещ се на „****“ ЕООД. Със същият телефонен номер комуникирал и Б. И., като при него разговорите са само изходящи. От посочените до момента два телефонни номера - **** и *****, Н.Н. получавал само входящи обаждания. В периода от 07:00-07:30 часа на 16.08.2016г. Н.Н. се придвижвла по клетки гр. Царево, ул. “Хан Аспарух“ - къмпинг „Нестинарка“- село Варвара – гр. Ахтопол, като получава входящи обаждания от телефонен номер ****. В периода от 07:30-08:30 часа движението по клетки на абоната е гр. Ахтопол – Папия -  гр. Царево - село Лозенец, като при това придвижване получава входящи обаждания от номер *****. От 08:30-10:20 часа продължава интензивна комуникация само с тези два номера, като клетките на оператора показват, че се намира в район село Велика - град Китен, ул. „Странджа“ № 20, като на клетка гр. Китен, ул. „Странджа“ № 20 се задържа на това местоположение до 17:40 часа. В последствие Н. осъществявал интернет комуникация, като се установил в район по клетка на оператора в гр. Приморско ул. „Трети март“. В този период след 13:20 часа на 17.08.2016г., Н. се придвижил по клетки на оператор до гр. София.

В обобщение на гореизложеното, въз основа на така събраните по делото доказателства – справки от мобилните оператори и анализ на проведените разговори, се установява безспорно, че в инкриминирания период подсъдимите са осъществявали усилена предимно интернет комуникация помежду си, като местоположението и движението на ползвателите на СИМ-картите и подсъдими по настоящето дело по клетките на мобилните оператори съответства по време на местонахождението на същите, установено чрез свидетелските показания на полицейските служители и снимките от охранителните камери.

И на последно, но не по-важност място, съдът намира за необходимо да посочи, че обясненията на И. и Т., дадени в хода на досъдебното производство, не са единствените доказателства, установяващи преследваната от подсъдимите користна цел – да набавят имотна облага за себе си. Този факт, макар и по косвен път се подкрепя и от показанията на свидетелите С.С., Ф.Д., Ж.О., А.Х., М. М.. Всеки от тях е посочил, че за да бъде преведен през държавните граници от Ирак през Турция и България до избраната от тях страна от Европейския съюз – Германия, е заплатил определено възнаграждение в размер на 6 000 долара на човек на непознато и неустановено по делото лице, което възнаграждение е включвало всички разходи по транспортирането им от Турция до крайната цел - Германия, включително преминаването им през България. т.е. преведените през границата от неустановено по делото лице и преминаващи през територията ни чужденци не са се придвижвали безвъзмездно, а срещу определено заплащане. Това че за конкретното действие – транспорт от землището на с.Фазаново до град София, те не са платили парична сума на самите подсъдими, не може да изключи нито целта за получаване на такава, нито заявеното в обясненията на подс.И. и подс.Н. обещание на К. за заплащането на точно определено по размер възнаграждение.

Цялостното представяне на фактите от подс.И. и подс.Н. в  дадените от тях в хода на досъдебното произовство обяснения в присъствието на техните защитници, свързани с подбудите и начина на извършване на престъплението, всъщност се характеризират с такава яснота, хронологична подреденост и конкретика относно места, лица и предмети, които изключват каквито и да е съмнения както за наличието на заявените пред съда емоционални и психологически мотиви по отношение на И., така и за нерегламентирана манипулация в резултат на физически или психически натиск по отношение на Н.. Не може да не се отчете  и отсъствието на каквато и да е житейска логика в обясненията на И., че направил самопризнания за да излезе по-бързо от полицейското управление, тъй като на място били дошли бившата му съпруга и настоящата жена, с която живеел на съпружески начала, и той не желаел те да влизат в конфликт помежду си. Не се събраха по делото каквито и да било доказателства, че по отношение на Т. в хода на досъдебното производство и бил упражнен какъвто и да било психологически натиск, поради което съдът приема твърденията на същия в тази насока за защитна версия с цел избягване на отговорността.

Предвид така установената по делото фактическа обстановка съдът  достигна до правните изводи, че подс. И.К.К. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 281, ал. 2, т. 1 предл. 1-во, т. 4 и т. 5, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, като на 16.08.2016 г., в землището на с. Фазаново, обл. Бургас, и по черен път от с. Фазаново, общ. Царево, в посока гр. Китен, общ. Приморско, обл. Бургас, в съучастие с Б.Т.И. и Н.Т.Н., в качеството им на помагачи, действайки като извършител, с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно е подпомогнал група чужденци – 11 (единадесет) лица, между които и 2 (две) лица – ******************без документи за самоличност, да преминат и да пребивават на територията на Република България в нарушение на чл. 19, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България: „Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава – редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима, Съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 г. на Съвета от 15.03.2001 г., като деянието е било извършено, чрез използването на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди” модел „Ку 7” с рег. № ****, собственост на М.Г.С. ***, и деянието е било извършено по отношение на повече от едно лице.

Подсъдимия Н.Т.Н. и подсъдимия Б.Т.И. са осъществили от обективна и субективна страна престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, предл. 1-во, т. 4 и т. 5, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 4, вр. с ал. 1 от НК, като  на 16.08.2016 г., в землището на с. Фазаново, обл. Бургас, и по черен път от с. Фазаново, общ. Царево, в посока гр. Китен, общ. Приморско, обл. Бургас, в съучастие с И.К.К. – извършител, Н.Т.Н., действайки като помагач – транспортирайки лекия автомобил марка „Ауди“, модел „Ку 7“, рег. номер *****, с който са били превозени чуждите граждани, от град София до град Ахтопол, и Б.Т.И. действайки като помагач - следейки дали и по кое време ще преминат полицейски патрули, с цел да набавят за себе си имотна облага, противозаконно са подпомогнали група чужденци – 11(единадесет) лица, между които и 2 (две) лица ненавършили 16 годишна възраст, да преминат и да пребивават на територията на Република България в нарушение на чл. 19, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България: „Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава – редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима, Съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 г. на Съвета от 15.03.2001 г., като деянието е било извършено, чрез използването на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди” модел „Ку 7” с рег. № *****, собственост на М.Г.С. ***, и деянието е било извършено по отношение на повече от едно лице.

Подс. И.К. е действал като извършител, а подс. Б.И. и подс. Н.Н. са действали  като помагачи. Подс.К. е организирал извършването на деянието и активно е участвал в извършването му, управлявайки процесното МПС, с което са били превозвани чужденците, като е подбудил подс. Б.И. и подс. Н.Н. да го подпомогнат при реализацията му, като им е обещал имотна облага. Подс.К. е разпределил предварително ролята на всеки от участниците за извършването на деянието  - подс.Н., действайки като помагач, е трябвало да транспортира процесното МПС -  лек автомобил марка „Ауди” модел „Ку 7” с рег. № ***** от гр. София до гр. Ахтопол, с което да бъдат превозени в последствие чуждите граждани и да го предаде в гр. Ахтопол на подс. К., който оттам насетне да пристъпи към изпълнение на намисленото престъпление. Подс. И., действайки като помагач, е трябвало, след като пристигне на място, да следи внимателно за наближаването на полицейски патрули, като своевременно да уведоми подс. К. при наличието на такива, докато последният товарел и извозвал незаконните мигранти. Деянието е било извършено от тримата подсъдими, като К. е действал като извършител, а подс.Н. и подс.И. –като помагачи  съобразно предварително разпределените роли на участниците, чрез използване на МПС – лек автомобил марка „Ауди” модел „Ку 7” с рег. № *****, по отношение на повече от едно лице, като две от лицата са били ненавършили 16-годишна възраст. Тези действия правилно са били квалифицирани от държавното обвинение като противозаконно подпомагане на чужденци да преминат в страната в нарушение на закона – на чл.19 ал.1 т.1 от Закона за чужденците в Република България и Съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 г. на Съвета от 15.03.2001 г., защото иракските граждани не са имали паспорти и издадени визи, не са имали разрешение от органите на властта да влезнат на територията на  страната и разрешението на службите за административен контрол на чужденците да пребивават на територията на страната. Действията на подсъдимите  са осигурили възможността на пресеклите  държавната граница без документи за самоличност или заместващи ги такива 11 на брой иракски граждани да се придвижват /преминават/ в територията на страната ни в изпълнение на намислената от тях цел – да преминат през страната и да се установяват в избраната от тях европейска държава - Германия. Използването на моторно превозно средство, извършването на деянието по отношение на повече от едно лице и по отношение на 2 лица, ненавършили 16 годишна възраст обосновават възприемане на предложената от прокурора квалификация на извършеното по чл. 281, ал. 2, т. 1, предл. 1-во, т. 4 и т. 5, във вр. с ал. , от НК. Обективните характеристики на поведението на всеки един от тримата подсъдими обосновават наличието на пряк умисъл като субективен елемент на престъплението, както и наличието на специална цел като допълнителен признак на интелектуалния момент.

От субективна страна престъплението е било извършено умишлено от страна на обвиняемите, при форма на вината „пряк умисъл”. И тримата обвиняеми са съзнавали общественоопасния характер на извършеното престъпление, а именно, че са подпомогнали група чужденци да пребивават и да преминават в страната ни в нарушение на закона, като за това им е била обещана имотна облага. Според съдебната практика за наличието на тази цел не е необходимо паричната облага да е дадена предварително или да бъде реализирана действително. Достатъчно е да бъде установено, както е в случая, че подсъдимите са извършили деянието с цел имотна облага, поради което не от някакви хуманитарни съображения са искали настъпването на обществено-опасните последици по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК.

За извършено престъпление по чл.218 ал.2 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба от 5000 до 15 000 лева. При определяне на вида и размера на наказанието за подсъдимите, съдът взе предвид: от една страна степента на обществена опасност на деянието, а от друга – степента на обществена опасност на подсъдимите и подбудите за извършване на  престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца.

При определяне на наказанието на подс.К., съдът отчете като смекчаващо вината обстоятелство постоянната трудова заетост на подсъдимия. Съдът отчете  като утежняващи вината обстоятелства на първо място, че К. е с обременено съдебно минало – с Присъда по НОХД №9796/2012г. по описа на РС – София, влязла в сила на 24.01.2014г., И.К.К. е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, за престъпление извършено на 27.01.2012г. по чл.234, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, което наказание е било отложено с изпитателен срок от три години на осн. чл.66, ал.1 от НК. К. е извършил настоящото деяние в изпитателния срок, определен му с присъдата по НОХД № 9796/2012 г., по описа на Районен съд – София и очевидно предишното му осъждане не е въздействало на същия превъзпитателно и възпиращо. При извършването на престъплението К. е действал като извършител и е подбудил подс. Б.И. и подс. Н.Н. да го подпомогнат при реализацията му, като им е обещал имотна облага. Подс. К. е разпределил предварително ролята на всеки от участниците за извършването на деянието.  Съдът отчита като утежняващо вината обстоятелство активното участие на К. и водещата му роля като организатор и извършител при извършване на деянието. Престъплението, извършено от К. се отличава с една изключителна  дързост – същият не само, че не се е подчинил на полицейското разпореждане да спре за проверка, дадено му от св.Д. със стоп-палка, а е положил всячески усилия да избегне полицейската проверка, като е направил дори опит да прегази опитващия се да го спре полицейски служител св.Д., който съвестно е изпълнявал служебните си задължения и само бързата на реакция последния го е спасила от нараняване. На следващо място съдът отчита немалкият брой на превозените от К. лица на задната седалка на процесното МПС – 11 на брой лица, от които две деца, който брой в съпоставка с използвания лек автомобил, въпреки високата му класа, логично предполага застрашаване на тяхното здраве, а с предприетото от К. рисковано шофиране с висока скорост по неравен път в гориста местност, същият безспорно е застрашил и живота на превозваните от него лица. След като е избягал от местопроизшествието, разтоварил превозваните чужденци и оставил до реката процесния автомобил със спукани предни гуми, подс.К. с изключителна самоувереност и арогантност малко след това  се връща отново на мястото с подс.И. за да прибере „падналия“ автомобил. Всичко това недвусмислено говори за  създадени трайни престъпни навици в К., за твърда решимост и упоритост на същия да извърши престъплението с  цел да придобие по нерегламентиран начин имотна облага и след това да избегне каквато и да било наказателна отговорност за действията си. Не на последно място следва да се отбележи и липсата на съжаление и разкаяние у К. за извършеното деяние. Ето защо съдът намери, че наказанието на К. следва да се определи при условията на чл.54 от НК при превес на многобройно утежняващи вината обстоятелства, като наложи на подсъдимия К. наказание лишаване от свобода за срок от две години и четири месеца и глоба в размер на 7 000.00 / седем хиляди/ лева, като на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от две години и четири месеца  К. следва да се изтърпи при първоначален „общ“ режим. Съдът  счита, че така  наложеното наказание на  подсъдимият К. е необходимо  и достатъчно за постигане целите на наказанието, визирани  в чл.36 от НК и преди всичко намира, че същото ще окаже предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху  самия подсъдим, така и върху останалите членове на обществото. По време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода подсъдимият К. ще има възможност да преосмисли постъпките си и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото. Това наказание би въздействало най-вече превъзпитателно върху подсъдимият, който явно е избрал грешен път в живота си, но корекция според съда е все още възможна и има реална възможност да се поправи, като започне да води порядъчен и законосъобразен начин на живот.

На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна от така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ по присъдата времето, през което подсъдимият И.К.К. е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, считано от 16.08.2016г.

На основание чл.68, ал.1 от НК съдът приведе в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от една година, наложено на И.К.К. – ЕГН **********, с Присъда по НОХД №9796/2012г. по описа на РС - София за престъпление извършено на 27.01.2012г. по чл.234, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, което наказание е било отложено с изпитателен срок от три години на осн. чл.66, ал.1 от НК, влязла в сила на 24.01.2014г., което наказание да изтърпи отделно при първоначален „общ“ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.  .

При определянето и индивидуализацията на наказанието на подс. Н.Т.Н., съдът отчете на първо място, че същият  е с изключително обременено съдебно минало, като е бил осъждан за множество тежки умишлени престъпление от общ характер по смисъла на НК и е търпял ефективни наказания „Лишаване от свобода”. Очевидно търпените от Н. наказания не са подействали  на същия превъзпитателно и възпиращо. Не са налице доходи за подсъдимия  от трайна трудова дейност, като очевидно у него е налице стремеж към лично облагодетелстване по неправомерен начин. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете оказаното от подсъдимия до известна степен съдействието за разкриване на обективната истина, както и по-малкия му принос за извършването на престъплението – същият е действал като помагач, транспортирайки процесното МПС от гр.София до гр.Ахтопол, след което го е предал на подс.К.. Ето защо съдът намери, че наказанието на Н.  следва да се определи при условията на чл.54 от НК при превес на многобройно утежняващи вината обстоятелства, като наложи на подсъдимия лишаване от свобода за срок от  една година и  четири месеца и глоба в размер на 5 000.00 /пет хиляди/ лева, като на основание чл. 57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца подсъдимия следва да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

На осн. чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна от така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ по присъдата времето, през което подсъдимият Н.Т.Н. – ЕГН ********** е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, считано от 31.08.2016г.

Съдът  счита, че така  наложеното наказание на  подсъдимият Н. е необходимо  и достатъчно за постигане целите на наказанието, визирани  в чл.36 от НК и преди всичко намира, че същото ще окаже предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху  самия подсъдим, така и върху останалите членове на обществото. По време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода подсъдимият Н. ще има възможност да преосмисли постъпките си и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото. Това наказание би въздействало най-вече превъзпитателно върху подсъдимият, който явно е избрал грешен път в живота си, но корекция според съда е все още възможна и има реална възможност да се поправи, като започне да води порядъчен и законосъобразен начин на живот.

При определянето и индивидуализацията на наказанието на подс. Б.Т.И., съдът отчете наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства – И. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, липсват данни за каквито и да било криминалистични прояви на лицето. Налице са добри характеристични  данни за лицето – същия работи на постоянен трудов договор и полага трайни грижи за отглеждането и финансовата задоволеност на двете си деца - едното родено от брака с бившата му съпруга, а другото, родено от съвместното съжителство на подсъдимия с майката на детето. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете и оказаното от подсъдимия съдействието в хода на досъдебното производство за разкриване на обективната истина, както и по-малкия му принос за извършването на престъплението – същият е действал като помагач, като задължението му било да следи внимателно за наближаването на полицейски патрули и своевременно да уведоми подс. К. при наличието на такива. Ето защо съдът намери, че наказанието на И.  следва да се определи при условията на чл.55, ал.1 т.1 и ал.2 от НК,  и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца и глоба в размер на 2 500.00 /две хиляди и петстотин/ лева, като на основание чл.66, ал.1 НК съдът отложи изпълнението на така наложеното наказание ЛОС  за срок от осем месеца с изпитателен срок от три години. Съдът  счита, че така  наложеното наказание на  подсъдимият И. е необходимо  и достатъчно за постигане целите на наказанието, визирани  в чл.36 от НК и преди всичко намира, че същото ще окаже предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху  самия подсъдим, така и върху останалите членове на обществото.

На основание чл. 281 ал. 3, вр. ал. 2 т. 1 от НК съдът отне в полза на Държавата превозното средство, с което е извършено престъплението и което е било предоставени доброволно с договор за възмезден наем от св.С. за послужване на подсъдимия Н., а той от своя страна е предоставил автомобила на подс.К. съгласно предварителната им уговорка, и приобщено като веществено доказателство, намиращо се на съхранение в ГПУ – Царево, както следва: 1 бр. лек автомобил марка „Ауди“ модел „Ку 7“, с peг. № ****, 1 брой черен пластмасов ключ с емблема на автомобилната марка Ауди за ВД „Ауди“, модел „Ку 7“, с peг. № **** , 1 бр. свидетелство за регистрация част втора за същия автомобил; 1 бр. международна карта за автомобилна застраховка за същия автомобил, 1 бр. удостоверение за техническа изправност за същия автомобил, 1 бр. квитанция за платена сума по застраховка за същия автомобил, 1 бр. комбинирана застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ за същия автомобил, Документи от застрахователно дружество „Армеец“ относно лек автомобил „Ауди“, модел „Ку 7“, с per. № *****; 2 бр. фактури с номера ****** г., като всеки документ е с прикрепен към него касов бон;

На основание чл.53, ал.1, б.„а“ НК съдът отне в полза на държавата вещите, принадлежащи на подсъдимите и послужили за извършване на престъплението и приобщени като веществени доказателства, намиращи се на съхранение в ГПУ – Царево  , както следва : 1 бр. мобилен апарат Нокия с ИМЕЙ № ******, ведно с батерия и СИМ-карта на Виваком и 1 бр. мобилен апарат „Нокия“, с ИМЕЙ № ******, ведно с батерия и СИМ-карта на Мобилтел, 1 бр. мобилен апарат „Айфон“, модел „А 1688“, ведно с батерия и СИМ-карта на Теленор, като СИМ-картите следва да бъдат унищожени като вещи с малозначителна стойност.

На основание чл. 53 ал. 2 б.“б“ от НК съдът отне в полза на Държавата веществените доказателства, намиращи се на съхранение в ГПУ-Царево, както следва: Валута: британски лири, една банкнота с номинал от 5, американски долари, една банкнота с номинал от 100, евро – 10 банкноти като една с номинал от 50, една с номинал от 20, пет с номинал от 10 и три с номинал от 5; Левове, както следва: една банкнота с номинал от 100; 15 броя с номинал от 50; 67 банкноти с номинал от 20; 24 банкноти с номинал от 10; две банкноти с номинал от 5 и една с номинал от 2.

След влизане в сила на присъдата, съдът постанови препис от същата да бъде изпратена на НАП, с оглед реализиране правомощията им по чл.13 от Закона за  НАП по отношение на  отнетите в полза на държавата вещи,.

Съдът постанови да се върнат на собствениците им веществените доказателства, намиращи се на съхранение в ГПУ-Царево, както следва: 1 бр. лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „220 ЦДИ“, с per. № *****;  1 бр. лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 Д“, с per. № ****, 1 бр. свидетелство за регистрация част втора за същия автомобил, 1 бр. удостоверение за техническа изправност за същия автомобил, 1 бр. контролен талон за застраховка „Гражданска отговорност“ за същия автомобил; 2 бр. ключове с емблемата на автомобилната марка „Мерцедес“ и един ключ с емблемата на автомобилната марка „БМВ“, както и 3 бр. дистанционни управления; 1 бр. договор за наем на автомобил от 15.08.2016 г., сключен между М.С. и Н.Н..

При този изход на делото и на осн. чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимите  И.К., Н.Н. и Б.И. да заплатят поравно в полза на държавата по сметка на РДГП-Бургас сумата общо в размер на 419.73 лева,  или по 139.91 лева за всеки един от тях, представляващи  разноски по делото, направени в хода на досъдебното производство, както и да заплатят поравно в полза на държавата по сметка на РС - Царево сумата общо в размер на 390.60 лева, или по 130.20 лева за всеки един от тях, представляващи разноски по делото, направени в хода на съдебното производство.

По гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

                                                             

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: