№ 394
гр. Варна, 01.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20223100502523 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по:
1.Въззивна жалба вх. № 64687/21.09.2022г./ уточнена с молба вх.№
30208/21.12.2022г./ от В. ф. – 32140 в гр. Варна, чрез процесуален представител срещу
Решение № 2771/02.09.2022г. по гр.д. № 2523/2022г. на ВРС, 10св., в частта:
- за присъждане на обезщетение в размер на 28 161,42 лева главница
представляваща разликата от сумата над 5221.51 лв. представляваща стойност на
неизплатено обезщетение за положен извънреден труд за периода от 01.04.2001г. до 31.08.2017г.,
/некомпенсирани 262 дни или 2096 часа служебно време/, до присъдената сума от 33382.93 лева –
главница /1061 дни или 8488 часа /на осн. сключен между страните Договор за кадрова военна
служба с номер 79 от 04.09.1996г., ведно със законната лихва върху главницата, дължима от датата
на подаване на исковата молба в съда - 27.08.2020г. до окончателното изплащане на
възнаграждението.
- за присъждане на сумата от 9001.63 лева представляваща разликата от сумата над
1124.53 лева до присъденета сума от 10 126,16 лв. (десет хиляди сто двадесет и шест лева и
шестнадесет стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата от 33 382,93 лв.
(тридесет и три хиляди триста осемдесет и два лева и деветдесет и три стотинки),
представляваща стойност на неизплатено обезщетение за положен извънреден труд за периода от
01.04.2001г. до 31.08.2017г., с продължителност от 1061 дни или 8488 часа, на осн. сключен между
страните Договор за кадрова военна служба с номер 79 от 04.09.1996г., изчислена за периода
01.09.2017г. до 27.08.2020г.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, постановено при
съществени процесуални нарушения и при неправилно прилагане на материалния закон
моли за отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете да
бъдат отхвърлени над посочения размер.
Излагат се твърдения, че съда неправилно е приложил материалния закон относно
определяне броя на часовете служебно време за т.н. компенсации за едно делнично
дежурство. Оспорва се и извода на съда , че носенето на дежурство от дома изисква
заплащане в пълния размер., като се твърди , че произнасянето на съда е в противоречие с
практиката формирана от Съда на ЕС по Директива № 2003/88/ЕО на Европейския
1
парламент и Съвета от 04.11.2003г. /цитират се решения/ , както и на националната такава –
ТР № 8 от 14.11.2014г. по ТД № 8/2013г. на ВКС, ОСГК. Изложени са аргументи, че
обжалваното решение е немотивирано относно определяне на присъдения размер и
кредитиране заключението на вещото лице по ССЕ.Претендира отмяна на решението в
обжалваните части и отхвърляне на исковете, както и за присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозиран отговор от насрещната по жалбата
страна, в който жалбата се оспорва като неоснователна.Отправено е искане
първоинстанционното решение, като правилно и обосновано , в обжалваната част да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Страните не са направили доказателствени искания.
2. Частна жалба вх.№ 77775/11.11.2022г. от С. О. С., ЕГН **********,чрез
процесуален представител против Определение № 11580/20.10.2022г. по гр.д. №
2523/2022г. на ВРС, 10св., с което е оставена без уважение молба на въззивника с правно
основание чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските.
Изложени са твърдения, че неправилно съда е намалил по възражение на ответника
с правно основание чл.78 ал.5 от ГПК, претендиранато от ищеца адвокатско
възнаграждение до сумата от 1835.27 лева. Оспорва извода на съда за липса на фактическа
и правна сложност на делото. Претендира се отмяна на обжалваното определение и
уважаване на депозираната от него молба по чл.248 от ГПК и присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 4000 лева.
В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в
който жалбата се оспорва като неоснователна. Претендира потвърждаване на обжалваното
определение, като правилно и законосъобразно.
Постъпилите въззивна и частна жалби са редовни и отговорят на изискванията на
чл.260 от ГПК – подадени са от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и
съдържат останалите необходими приложения.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ: 1. Въззивна жалба вх. № 64687/21.09.2022г./
уточнена с молба вх.№ 30208/21.12.2022г./ от В. ф. – 32140 в гр. Варна, чрез процесуален
представител срещу Решение № 2771/02.09.2022г. по гр.д. № 2523/2022г. на ВРС, 10св.
2. Частна жалба вх.№ 77775/11.11.2022г. от С. О. С., ЕГН **********,чрез
процесуален представител против Определение № 11580/20.10.2022г. по гр.д. №
2523/2022г. на ВРС, 10св.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 13.03.2023г.
от 13.30 ч.,за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3