РЕШЕНИЕ
№ 610
гр. гр. Хасково, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20225640101214 по описа за 2022 година
Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК
от Т. Х. Л., ЕГН:********** и Н. С. Л., ЕГН:**********, двамата със съдебен адрес:
**********, адв. Т. И. Т. от САК против И. М. П., ЕГН **********, с адрес: **********, за
признаване за установено спрямо ответницата правото на собственост на ищците на следния
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 77195.701.474 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Хасково, община Хасково, област Хасково, одобрени със
Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления
имот: гр.Хасково, п.к. 6300, местност „Кенана“, с площ 996 кв.м., трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за ниско застрояване (до 10 м.),
номер по предходен план имот 2092 по плана на гр.Хасково, при съседи: 77195.701.473,
77195.702.1, 77195.701.477, 77195.701.476, 77195.701.475 и 77195.701.467.
Ищците твърдят, че по силата на Нотариален акт за продажба на недвижим имот №
53 от 30.04.2019г., том I, peг. № 1042, дело № 47 от 2019г. на нотариус Гергана Велчева, с
peг. № 660 в регистъра на НК, с район на действие РС-Хасково, вписан в Служба по
вписвания - Хасково с вх. № 2334/30.04.2019г., Акт № 174, том VII, дело 1110/2019г. (НА №
53/2019г.), придобили в режим на СИО следния недвижим имот: Поземлен имот с
идентификатор 77195.701.474 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Хасково, община Хасково, област Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г.
на Изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: гр. Хасково, п.к. 6300,
местност „Кенана", с площ 996 кв. м., трайно предназначение на територията - урбанизира
НТП - ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план имот 2092 по плана на гр.
Хасково при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 77195.701.473, 77195.702.1,
77195.701.477, 77195.701.476, 77195.701.475 и 77195.701.467, представляващ новообразуван
имот в строителните граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с Решение №
67/29.02.2000г. на Общински съвет — Хасково, с идентификатор 77195.701.473 по ПНИ на
ж.р. „Кенана", землище на гр. Хасково с площ 996 кв.м., при граници и съседи: №
1
77195.702.1, № 77195.701.477, № 77195.701.476, № 77195.701.475 и №
77195.701.467,77195.701.473.
Имотът им бил прехвърлен от лицето Г. К., която се е легитимирала за собственик на
имота към датата на продажбата с Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот
№ 21, том I, рег. № 581, дело № 13/2011г. на нотариус Капка Войнска с рег. № 352 по
регистъра на НК, с район на действие PC Хасково, вписан в СВ-Хасково с вх. №
220/24.01.2011г., акт № 104, том I, дело № 76/2011г. /НА № 21/2011г./ Последната закупила
имота от П. Б., която от своя страна също разполагала с документ за собственост към
момента на прехвърлителната сделка, а именно: Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 143, том II, рег. № 2043, дело № 221/2008г. на нотариус Нели Тончева с рег. № 078
по регистъра на НК, с район на действие PC Хасково, вписан в СВ - Хасково с вх. №
4792/28.07.2008г., под акт № 162, том XIII, дело № 3213/2008г. /НА №143/2008г./ Дарената
П. Б. била дъщеря на Л. Л. К. /М. преди брака/, която от своя страна придобила имота от И.
И. Т. по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 165, том I, дело №
279/1965г. на ХРС.
Според ищците, при всяка от тези поредни сделки нотариусът проверявал
собствеността на праводателите върху притежавания от тях имот.
Посочено е в исковата молба, че със Заповед № ДС-28-2/26.06.2019г. на областния
управител на област Хасково, на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 32, ал. 1 от ЗА,
бил одобрен план за новообразуваните имоти за ж.р. „Кенана“, землище гр. Хасково, който
засягал поземления имот с идентификатор 77195.701.474 по КК на гр. Хасково, придобит от
ищците Т. Х. Л. и Н. С. Л. в режим на СИО и бил със същия идентификатор като
новообразуван имот по ПНИ на ж.р. „Кенана", гр. Хасково. Въз основа на този ПНИ, на
основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във вр. с § 4б, ал. 1, изр.
първо от ПЗР на ЗСПЗЗ, била издадена и Заповед № 837/18.05.2020 г. на кмета на община
Хасково. Със заповедта на кмета било наредено да бъде възстановено правото на
собственост на наследниците на В. Т. Т., И. И. Т. и наследниците на Т. Д. върху недвижим
имот с идентификатор 77195.701.474, представляващ по ПНИ новообразуван имот в
строителните граници на града (определени с околовръстен полигон, одобрен с решение №
67/29.02.2000 г. на ОС-Хасково) с идентификатор 77195.701.474, ж.р. „Кенана", землище гр.
Хасково, с площ от 966 кв.м., при граници и съседи: № 77195.702.1, № 77195.701.477, №
77195.701.476, № 77195.701.475, № 77195.701.467,77195.701.473 за който имот ищците
разполагали с документ за собственост - НА № 53/2019г. Заповед № 837/18.05.2020г. на
кмета на община Хасково влязла в сила на 05.05.2022г.
Ищците заявяват становище, че са заинтересовани от завеждането на настоящия иск,
тъй като посочената заповед касаела придобиване правото на собственост от трети лица
върху собствения им имот с идентификатор № 77195.701.474. От друга страна ответницата
се явявала единствен наследник на посочените лица в Заповед № 837/18.05.2020г. на кмета
на Община Хасково, което било видно и от приложените към исковата молба удостоверения
за наследници.
Сочи се още в исковата молба, че процесният имот неоснователно и
незаконосъобразно бил възстановен по силата на §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на
В. Т. Т., И. И. Т. и Т. Д., като съображенията за това били следните: Издадената от кмета на
Община Хасково Заповед № 837/18.05.2020г. била нищожна и незаконосъобразна. Съгласно
посоченото в нея, същата била издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а,
ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр. с § 4б, ал. 1, изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в
сила план на новообразуваните имоти за ж.р. „Кенана", землище на гр. Хасково, одобрен със
Заповед ДС-28-2 от 26.06.2019г. на областния управител на област Хасково, решение по чл.
14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ № 36- 51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление № 51180 по чл. 11 ЗСПЗЗ и
скица № 4223/27.02.2020г. Ищците считат, че издаденото решение по чл. 14, ал.1 т. 3 от
2
ЗСПЗЗ е нищожно, постановено от незаконен състав и неподписано. С последното се
възстановявала собствеността на реститутите и същото послужило като основание за
издаване на Заповед № ДС-28-2/26.06.2019г. на областния управител на област Хасково, с
която е одобрен план за новообразуваните имоти за ж.р. „Кенана", землище гр. Хасково,
както и на Заповед № 837/18.05.2020г. на кмета на община Хасково, което от своя страна
обуславяло и нищожността на заповедите. В тази връзка се иска от съда да осъществи
косвен съдебен контрол по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК относно наличието на
предпоставките за възстановяване правото на собственост върху процесния имот на
ответника по реда на ЗСПЗЗ и в частност относно Решение № 36-51/01.04.1998г. на ПК-
Хасково, Заповед № ДС-28-2/26.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково и
Заповед № 837/18.05.2020г. на Кмета на Община Хасково, доколкото ищците не били
участници в административното производство.
Следвало да се има предвид, че процесният имот никога не бил попадал в терен по §4
от ПЗР на ЗСПЗЗ, включващ земеделски земи, предоставяни за ползване на граждани по
посочени в същата разпоредба актове. Имотът не бил предоставян на ползватели, не бил
включван в ТКЗС, ДЗИ и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации.
Това обстоятелство обосновавало нищожността на ПНИ, одобрен със заповед № ДС-28-
2/26.06.2019 на областния управител на област Хасково, за частта на имот с идентификатор
№ 77195.701.474 в ж.р. „Кенана", землище гр. Хасково, поради липсата на предмет. Още
повече, че именно бабата на ответницата /И. И. Т./ се била разпоредила с процесния имот
приживе, дарявайки го на Л. Л. М. /К. след брака/. Извършеното дарение през 1965г.
категорично сочело, че имотът не бил отнеман от семейството на ответницата и съответно
не са били налице предпоставките за възстановяването му, визирани в § 4к, ал. 1 и ал. 7 вр. с
§4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Видно от изложеното, липсвало законово основание за включване на
имота в ПНИ по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Друг аргумент в тази насока било обстоятелството, че
към датата на одобряване на плана на новообразувани имоти /ПНИ/ - 26.06.2019г. и към
датата на издаване на заповедта на кмета на община Хасково за възстановяване правото на
собственост - 18.05.2020г., процесният имот нямал статут на земеделска земя, а бил включен
в строителните граници на гр. Хасково, поради което не били налице и предпоставките по
§4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
На следващо място, не била налице и идентичност между собствения на ищците имот
и този, възстановен на наследниците на Т. Д., И. Т. и В. Т. с Решение № 36-51/01.04.1998г.
на ПК-Хасково по заявление № 51180 от 06.09.1991 г. по чл. 11 от ЗСПЗЗ. В регистъра към
ПНИ като стар правоимащ собственик или собственик към датата на приемане на помощния
план били записани лицата Л. Л. К., Т. Д., В. Т. Т. и И. И. Т.. Правоприемници на
последните по силата на цитираните по-горе нотариални актове били ищците. Видно от
изложеното, процесният имот неправомерно бил възстановен по силата на §4к от ПЗР на
ЗСПЗЗ на ответницата, поради което единствени собственици на имота се явявали лицата,
легитимиращи се с НА № 53/2019г.
По тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за
установено в отношенията между страните, че ищците са собственици в режим на СИО на
следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 77195.701.474 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Хасково, община Хасково, област Хасково,
одобрени със Заповед № РД-18- 63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес
на поземления имот: гр. Хасково, п.к. 6300, местност „Кенана", с площ 996 кв. м., трайно
предназначение на територията - урбанизира НТП - ниско застрояване (до 10 м.), номер по
предходен план имот 2092 по плана на гр. Хасково, при съседи: 77195.701.473, 77195.702.1,
77195.701.477, 77195.701.476, 77195.701.475 и 77195.701.467.
Ответникът И. М. П. в депозирания писмен отговор в едномесечния срок по чл. 131,
ал. 1 ГПК не оспорва допустимостта на претенцията, а по същество излага, че доколкото и е
3
известно баба й И. И. Т. през 1965 година разделила притежаваното от нея лозе от 5 дка,
като дарила 2 дка от него на сина си М. В. Т. /баща на ответницата/ и 2 дка на Л. Л. М.. Тъй
като тези два декара били максималния размер земеделска земя позволен по това време за
притежаване също счита, че процесният имот не бил одържавяван и не попадал в терен по
пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, включващ земеделски земи, предоставени за ползване на граждани
по посочени в същата разпоредба актове. Не била запозната с последващите прехвърляния
на собствеността върху процесния имот. Допълва, че не и било известно имотът да е бил
предоставян на ползватели и да е включван в ТКЗС, ДЗИ и други, образувани въз основа на
тях селскостопански организации. В съдебно заседание, чрез пълномощника си – адв. Г. М.
от САК признава обстоятелствата, изложени от ищците в исковата молба като признава
изцяло предявеният иск, а в хода на устните състезания прави искане за постановяване на
решение при признание на иска по реда на чл.237 ГПК.
В съдебно заседание, проведено на 26.10.2022 г. ищците, чрез процесуалния си
представител, са заявили, че поддържат така предявените претенции и правят искане за
постановяване на решение при признание на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и
съобразявайки доводите и исканията на страните, намира следното:
Разпоредбата на чл. 237 ГПК предвижда, че признанието на иска от ответника
обвързва съда, като при наличието на предвидените положителни предпоставки и липсата на
процесуални пречки, съдът следва да прекрати съдебното дирене и да постанови решение
само съобразно признанието, тоест да уважи иска така както е предявен.
В настоящия случай са налице предпоставките, предвидени в чл. 237, ал. 1 ГПК за
постановяване на решение при признание на иска – ответникът е заявил изрично в първото
по делото съдебно заседание, че признава предявения иск, а ищецът е поискал
постановяване на решение при признание на иска. Същевременно не са налице
процесуалните пречки (отрицателните предпоставки), установени в разпоредбата на чл. 237,
ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или
да е признато право, с което страната не може да се разпорежда.
На следващо място, правното основание на иска е чл.124, ал.1 ГПК, следователно
претенцията не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е
постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК – по брачни
искове – чл. 324 ГПК, по искове за гражданско състояние – чл. 334 ГПК и по иск за
поставяне под запрещение – чл. 339 ГПК.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да се постанови исканото решение, с
което да бъде уважен предявения иск, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо
да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само указва, че то се основава на
признанието на исковете. Оттук следва, че съдът постановява съдебен акт, без да изследва
основателността на иска и без да прави собствени фактически и правни изводи по предмета
на спора, а постановява решение, с което уважава иска.
С оглед изхода на делото и липсата на искане от страна на ищците на разноски, то
такИ. не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.124, ал.1 ГПК, по отношение на
И. М. П., ЕГН **********, с адрес: **********, съдебен адрес: **********, адв. Г. Г. М. -
САК, че Т. Х. Л., ЕГН:********** и Н. С. Л., ЕГН:**********, двамата със съдебен адрес:
4
**********, адв. Т. И. Т. от САК, са собственици в режим на СИО на следния недвижим
имот, а именно: поземлен имот с идентификатор 77195.701.474 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Хасково, община Хасково, област Хасково, одобрени със
Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления
имот: гр.Хасково, п.к. 6300, местност „Кенана“, с площ 996 кв.м., трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за ниско застрояване (до 10 м.),
номер по предходен план имот 2092 по плана на гр.Хасково, при съседи: 77195.701.473,
77195.702.1, 77195.701.477, 77195.701.476, 77195.701.475 и 77195.701.467.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
5