Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.10.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IІ А въззивен състав, в
открито съдебно заседание на девети март двехиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното
от съдия Йовчева въззивно гражданско
дело № 6456 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба срещу решение, постановено по гр.
дело № 26833/2017г. СРС, 167 състав, с което са уважени предявените обективно
съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено дължимостта на сумата 600 лв. – незаплатено възнаграждение по
договор № С - 283/12.02.2013г., ведно със законната лихва от 02.08.2016г. до
окончателното изплащане и сумата 1200 лв. – възнаграждение по договор № ТР
78-С283/11.06.2014г., ведно със законната лихва от 02.08.2016г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 43511/2016г. на СРС, 46 с-в. С решението са присъдени разноски
съобразно изхода на спора.
Въззивникът – ответник А.И.Д. обжалва решението изцяло,
с оплаквания за неправилност и необоснованост. Поддържа, че е налице неточно и
некачествено изпълнение на процесните договори от ищеца. Сочи, че не са
издадени фактури за процесните суми, поради което не е възникнало задължение и
основание за плащането им. Моли съда да отмени решението и да постанови ново за
отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски.
Въззиваемият – ищец „Е.1.“ ЕООД
оспорва жалбата в депозиран писмен договор. Поддържа, че по делото е доказано възникнало
облигационно правоотношение между страните по двата процесни договора за
изработка с предмет – упражняване на строителен надзор на строителство и
съставяне на технически паспорт за сграда в строеж. Твърди, че представеното
удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация е доказателство, че
дейностите по изготвяне на технически паспорт на сградата и извършване на
строителен надзор са изпълнени. Сочи, че уговореният начин на плащане по двата
договора е по банков път, като основанието за плащане е предаването и
приемането на възложената работа, а не издаването на фактури. Моли съда да
потвърди решението. Претендира разноски.
Софийски
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд, в
рамките на правомощията си, намира, че
решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
СРС е сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 266, ал 1 ЗЗД.
Ищецът „Е.1.“ ЕООД претендира признаване дължимостта
на сумата 600 лв. като остатък от незаплатено възнаграждение по договор № С -
283/12.02.2013г., цялото в размер на сумата 4 000 лв., с предмет – упражняване
на строителен надзор при строителството на обект – „Триетажна жилищна сграда с
тавански етаж и подземен гараж – първи етап” в УПИ -392, кв. 17, м. Изток – Юг, София, ул.
Фредерик Жолио Кюри. Плащането се извършва съгласно График за плащанията –
Приложение № 1 към договора, по банков път по посочена банкова сметка, ***на
фактура - чл. 5 от договора. Съгласно
представения график за плащанията към чл. 5, т. 6 и 7, след внасяне на
окончателния доклад и получаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация,
въззивникът – ответник дължи заплащане съответно на 10 % и 5% от общо
договореното възнаграждение от 4000 лв., т.е. общо процесната сума от 600 лв.
По делото не е оспорено от ответника изрично наличието на частично изпълнение,
респ. частично плащане по договора.
В случая изпълнението на последните два етапа от
договора се установява от представеното удостоверение № 20/12.01.2015г., изд.
от директора на дирекция „Общински строителен контрол” на основание чл. 177,
ал. 3 ЗУТ за въвеждане в експлоатация на процесната сграда. В удостоверението
се сочи, че е издадено по заявление на възложителя, придружено с окончателен
доклад от 31.07.2014г. на „Е.1.” ЕООД, упражняващо строителен надзор, съгласно
удостоверение № РК-0192/21.05.2014г. на ДНСК и заповед на главния архитект на
СО.
По отношение на претендираната сума от 1200 лв., представляваща
уговорено глобално възнаграждение съгласно чл. 2 от договор № ТР
-78-С283/11.06.2014г., с предмет – съставяне на технически паспорт на
гореописаната сграда, по делото също е доказано изпълнение на договора, с оглед
представения неоспорен технически паспорт № 70/16.06.2014г., представен за
вписване от въззиваемия – ищец в регистъра на СО – район „Изгрев” с писмо изх.
№ ТП-070/16.06.2014г. Плащането по този договор е уговорено чрез аванс в размер
на 30 % при подписване на договора и 70 % след представяне на техническия паспорт
/чл. 4, ал.1/, но страните не твърдят и доказват да е налице авансово плащане.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора, страните съставят и подписват фактура за
дължимата сума по договора, като плащането се извършва по банков път в 3 дневен
срок от съставяне на фактурата.
По арг. от чл. 266, ал. 1 ЗЗД, поръчващият дължи
заплащане на възнаграждение за приетата работа. С оглед клаузите на всеки от
договорите, за приемането на работата страните не са уговорили съставянето на
фактура, каквито са доводите в жалбата. По отношение на договора за съставяне
на технически паспорт на сградата, изпълнението на работата е доказано с
представянето му по делото от ищеца, а досежно изпълнението на съответните
етапи от договора за упражняване на строителен надзор – изготвянето на
окончателен доклад и въвеждането на сградата в експлоатация, приемането им е
докзано от обсъденото по-горе удостоверение, както е приел и първоинстанционния
съд.
Възраженията на въззивника - ответник в тази връзка в
жалбата са неоснователни. Изискуемостта на вземането на ищеца за заплащане на възнаграждение е предпоставено
от приемане на работата от страна на възложителя и липса на явни недостатъци,
срещу които ответникът при приемането може да възрази. Доказване приемането на
работата може
да стане с всички доказателствени средства
и в случая това е направено по делото, при приложимата фикция на нормата на чл.
264, ал. 3 ЗЗД. Съставянето на фактури в случая е относимо към изпадане на изпълнителя
в забава, но не обуслувя изискуемостта на претендиранети вземания за
възнаграждения по всеки от договорите.
Други релевантни оспорвания не са релевирани в
жалбата.
Предвид съвпадението в изводите на двете инстанции, жалбата
е неоснователна и обжалваното решение следва да потвърдено.
С оглед изхода на спора, на въззиваемия следва да се
присъдят претендираните разноски за въззивната инстанция, които съобразно
доказателствата за изразходването им, възлизат на сумата 650 лв. - заплатено в
брой адвокатско възнаграждение. От въззивника е направено своевременно
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, което е основателно. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, възнаграждението следва да бъде
намалено до размера на сумата 400 лв., определено
съобразно минимален размер от 356 лв., съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1/2004г.
С оглед цената на исквете, по арг. от чл. 280, ал. 1 и
2 ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение,
постановено по гр. дело № 26833/2017г. СРС, 167 състав.
ОСЪЖДА А.И.Д., ЕГН ********** да заплати на „Е.1.“ ЕООД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
400 лв. – разноски за въззивната
инстанция.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ПОТВЪРЖДАВА
решение, постановено по гр. дело №
26833/2017г. СРС, 167 състав.ОСЪЖДА А.И.Д.
да заплати на „Е.1.“ ЕООД, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 400 лв. –
разноски за въззивната инстанция.