№ 2334
гр. София, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20211110135522 по описа за 2021 година
Страни в производството са ищецът Р. ДР. К. с ЕГН **********, гр. София, ул. Равнище 24,
и ответниците 1) Р. ИЛ. К., гр. София, ул. Люботрън №76, вх.А, ет.1, ап. 3, чрез настойника
й СТ. П. ВЛ., гр. София, ул. Вечерница №5, и 2) АЛ. ГР. К., гр. София, ул. Люботрън №76,
вх.А, ет.1, ап.3, чрез особения представител адв. А..
Предявен е иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.266 ЗЗД за сумата 18000лв. – възнаграждение по
договор за социални услуги от 13.10.2014г. за периода 19.6.2018г.-20.6.2021г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба 21.6.2021г. до плащането. Ищцата твърди, че
на 13.10.2014 г. е сключила договор за социални услуги с Р. ИЛ. К., представлявана от сина
си А.К. като пълномощник, упълномощен устно при подписване на договора за социални
услуги, по силата на който ищцата се е задължила да осигурява подслон и храна и да полага
грижи за Р.К. срещу задължението на насрещната страна по договора да заплаща сумата от
500 лв. всеки месец. Ищцата твърди, че за периода от 19.06.2018 г. досега няма извършвани
плащания, А.К. се укривал и не заплащал сумите, поради което се е натрупала сума за
плащане в размер на 18000 лв., която претендира да бъде заплатена солидарно от
ответниците А.К. и Р.К..
Ответникът Р.К. чрез настойника й С.В. не е подала отговор на исковата молба в срока по
чл.131 ГПК.
Ответникът А.К. чрез особения представител адв. А. е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва иска. Сочи, че ответникът К. е бил пълномощник на ответницата К., не е
уговорена солидарна отговорност, поради което същият не отговаря за плащането на
1
възнаграждението по договора за изработка. Оспорва наличието на представителна власт у
пълномощника да сключи договора, тъй като не е представено пълномощно по делото.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно
отношение между страните, по силата на което ответникът му дължи възнаграждение за
изработка в претендирания размер, че е изпълнил точно задълженията си по договора, че
двамата ответници отговарят солидарно.
От представените писмени доказателства се установява, че на 13.10.2014 г. страните са
сключили процесния договор за социални услуги. От представения договор е видно, че
възложителят, в случая Р. ИЛ. К. се е задължила да заплати на изпълнителя Р.К. сумата от
500 лв. на месец срещу полагани грижи и осигурена издръжка от страна на изпълнителя. От
свидетелски показания в открито съдебно заседание на 22.02.2022 г. на свидетеля Г.
Манчева – служител в дом за стари хора се установява, че ответницата е била обслужвана и
обгрижвана в дома за стари хора в Горна баня. Съдът намира, че свидетелските показания
кореспондират с останалия по делото доказателствен материал и че са достоверни, поради
което ги кредитира. В доказателствена тежест на ответника е да представи доказателства за
погасяване на неговото задължение по договора. По делото никой от ответниците не
представя разписка, преводно нареждане или друг документ за заплащане на уговорените
такси.
Следователно твърдените суми са дължими от ответницата Р.К. като страна по договор за
социални услуги в периода за периода 19.6.2018г.-20.6.2021г. или ответницата дължи
незаплатени суми за 36 месеца по 500 лв. на месец или суми в общ размер от 18 000 лв.
Съгласно чл. 4 от договора от 13.10.2014 г. Р.К. е възложител и в качеството си на такава
дължи заплащане на сумите на насрещната страна. В договора страните не са договорили, че
друго лице ще отговаря за заплащане на сумите, не са представени и доказателства за това
твърдение. В свидетелските показания на свидетелката Манчева тя посочва, че първите 3
или 4 месеца след сключване на договора сумата е плащана от сина ѝ, но след това
плащанията спрели. Свидетелските показания установяват, че сумите са били заплащани за
първите няколко месеца след сключване на договора, извън процесния период, но не и че
синът на Р.К. е поел такова задължение за заплащане на суми по договора, още повече, че
след като страните са уговорили своите права и задължения в представен по делото писмен
договор по силата на чл. 164, ал.1, т.5 ГПК не е допустимо със свидетелски показания да се
установява промяна на съдържанието на договора. Съгласно уговореното в договора синът
на Р.К. е пълномощник, което кореспондира и със свидетелските показания по делото, че
синът е довел ответницата К. в дома за стари хора. Към датата на сключване на договора
няма данни Р.К. да е била поставена под запрещение – от представеното удостоверение от
Столична община, район „Лозенец“ е видно, че на ответницата е назначен настойник със
съдебно решение на СГС едва през октомври 2017 г., поради което към момента на
сключване на договора е могла да упълномощи свободно всяко друго лице, като доколкото
договорът не е в квалифицирана писмена форма, а е частен писмен договор, по аргумент от
чл. 37 ЗЗД упълномощаването може да бъде и устно. В същото време обаче пълномощникът
2
не отговаря за изпълнението или неизпълнението на договора и не е страна по него, поради
това претенцията на ищеца срещу А.К. се явява неоснователна. В случай, че ищцата е
искала синът на възложителя по договора да отговаря за заплащането на вноските е могла да
включи допълнително изрична клауза в договора.
В хода на процеса обаче ответницата Р.К. е починала, видно от представен в открито
съдебно заседание препис-извлечение от акт за смърт, представен от ищцовата страна.
Поради това делото срещу нея следва да се прекрати. Съгласно чл. 227 ГПК когато страната
умре производството по делото продължава с участие на правоприемника. Поради това
делото следва да продължи с участието на наследника на Р.К.. Видно от представено от
ищеца удостоверение за наследници № 03385/02.12.1993 г. А.К. е единствен син на Р.К.,
поради което и доколкото е конституиран като ответник, делото не следва да се спира по чл.
229, ал.1, т.2 ГПК, а да продължи с участието на ответника в качеството му на наследник на
Р.К.. Доколкото отказът от наследство е благоприятен за ответника факт, тъй като го
освобождава от отговорност, той следва да представи доказателства, че се е отказал от
наследството, но такива не са представени. Поради това искът следва да се уважи в пълен
предявен размер.
При този изход на дело съдът следва да присъди разноски в полза на ищеца в пълния
предявен размер или присъжда разноски в размер на 2890 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА АЛ. ГР. К., с ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „Люботрън“ №76, вх.А,
ет.1, ап.3, като наследник на Р. ИЛ. К. с ЕГН **********, да заплати на Р. ДР. К., с ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „Равнище“ № 24 сумите от 18 000 лв. представляваща
неплатени месечни такси, дължима по договор за социални услуги от 13.10.2014 г., за
периода от 19.06.2018 г. до 20.6.2021 г.
ОСЪЖДА АЛ. ГР. К., с ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „Люботрън“ №76,
вх.А, ет.1, ап.3, да заплати на Р. ДР. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„Равнище“ № 24, сумата 2890 лв. разноски в исковото производство.
3
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4