Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение №571 от 17.01.2012 година, постановено по ГР.Д.№929 по описа за 2011 година на Г. районен съд, са отхвърленипредявените от Р. А. Т., ЕГН-*, против „. Т. П. Е. искови претенции, а именно: с правно основание чл.220, ал.1 от КТ в размер на 125.42 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 03.05.2011 година, до окончателното изплащане; с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва в размер на 35.40 лв. върху обезщетението по чл. 220, ал.1 от КТ за периода от датата на изискуемостта до датата на предявяване на исковата молба; с правно основание чл.222, ал.3 от КТ в размер на 1128.78 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане; с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва в размер на 318.64 лв. върху обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ от 1128. 78 лв. за периода от датата на изискуемостта до датата на предявяване на исковата молба. Отхвърлена е претенцията на ищеца за присъждане на съдебни разноски. Присъдени са разноски в полза на ответника. Постъпила е въззивна жалба в законоустановения срок от ищеца, чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Фирова. Обжалвано е решението в неговата цялост. Изложени са твърдения в какво се счита, че се състои неправилността на решението - в неговата незаконосъобразност и противоречие с материалния закон. Изложени са доводи и съображения във връзка с тези твърдения. Направено е искане да бъде отменено решението като незаконосъобразно и неправилно. Претендират се разноски. Не са направени доказателствени искания. Не са постъпили отговори на въззивната жалба или насрещни жалби в законоустановения срок. В съдебно заседание процесуалния представител на ответниците заема становище да бъде оставена въззивната жалба без уважение и да бъде потвърдено обжалваното решение. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Относно валидността на решението. Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта на решението. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право така, както е въведено с исковата молба. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК,въззивният съд счита решението за неправилно в частта, в която са отхвърлени исковите претенции с правно основание чл.220, ал.1 от КТ в размер на125.42 лв.; с правно основание чл.222, ал.3 от КТ в размер на 1128.78 лв., както и с правно основание чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД за законната лихва върху тези суми, считано от предявяване на исковите претенции – 03.05.2011 година, до окончателното изплащане на главниците, като в останалата обжалвана част решението е правилно. Съображенията за този извод на съда са следните: Предмет на въззивното производство са предявени претенции за: обезщетение, поради неспазено предизвестие; обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; обезщетение поради неизпълнение на парични задължения в размер на законната лихва. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват чрез тях, с изключение на извода, че „ищецът е работил на сумарно отчитане на работното време”. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд, с посоченото изключение. В.ГР.Д.№512/2012 г. ВТОС Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ - какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства, освен посоченото изключение. Обсъждайки заключението на вещото лице по допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза съдът констатира следното: Вещото лице е установило начина на изчисляване на полагания нощен труд от ищеца, а именно: „Работното време се е отчитало по предварителен график за месеца. Ищецът полагал нощен труд и възнаграждението за него му е изплащано заедно с основното трудово възнаграждение. Размерът на възнаграждението за положен нощен труд е според броя на отработените /положени/ часове от ищеца за месеца и съответно възнаграждението за положен нощен труд по месеци е различно”. Начинът е описан на стр.6 от заключението, л.59 от първоинстанционното дело, преди „Заключителна част”. В публично съдебно заседание, проведено на 03.11.2012 година, вещото лице описва същия начин на изчисляване на нощния труд, полаган от ищеца – л.96 от първоинстанционното дело. От така описания начин на изчисляване на положения нощен труд от ищеца, се налага единственият извод: Не е налице „сумарно изчисляване на работното време” по смисъла на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбата на ал.2 на чл.9 от НСОРЗ е достатъчно ясна и категорична. За да се направи правния извод, че е налице „сумарно изчисляване на работното време” по смисъла на посочената правна норма, е необходимо при изчисляването „нощните часове да се превръщат в дневни”. В съдебното заседание, проведено на 03.11.2012 година, вещото лице категорично е заявило, че не е изчислявало дали е имало превръщане на часовете на нощния труд в дневен съобразно с чл.9, ал.2 от НСОРЗ, тъй като не му е поставяна такава задача. И въпреки, че „не е изчислявало” – т.е. не е установен фактическият състав на „сумарното изчисляване на работното време”, визиран с посочената правна норма, е направило извод: „Сумарно е работното време”; „сумарно е отчитането на работното време”. Първоинстанционният съд прави извод, че „ищецът е работил на сумарно отчитане на работното време” единствено и само на изявлението на вещото лице. Направеният от вещото лице извод е правен. Недопустимо е вещото лице да прави правни изводи и въз основа на такъв извод решаващият съд да изгражда своите правни изводи. Както се посочи по-горе такъв извод - „сумарно е отчитането на работното време”, е обоснован единствено и само, ако е доказано, че е налице фактическият състав на „сумарното изчисляване на работното време”, визиран с чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Такъв начин на изчисляване - „нощните часове да се превръщат в дневни”, не е установен по делото. Тежестта на доказване лежи върху работодателя. Той черпи изгодни за себе си правни последици, ако ищецът е работил „при сумарно изчисляване на работното време”. По отношение на тези правни последици съдът ще изложи съображения в правните си изводи. Във въззивното производство не са събирани доказателства. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства, също приема за установени, с посоченото изключение, и от приетите за установени обстоятелства, изложени по-горе, въззивният съд прави следните правни изводи: Предявените обективно кумулативно съединени искови претенции са с правно основание: обуславящите - чл.220, ал.1 от КТ и чл.222, ал.3 от КТ, обусловените - чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД. По отношение на обуславящите искови претенции. Съгласно разпоредбата на чл.228 от КТ база за определяне размера на обезщетенията, включително и процесните, е брутното трудово възнаграждение, получено от работника или служителя през месеца, предхождащ месеца, през който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя брутното трудово възнаграждение. Кои видове възнаграждения се включват в брутното трудово възнаграждение по чл.228 от КТ е регламентирано с разпоредбата на чл.17, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В чл.17, ал.1 т.3 от НСОРЗ е регламентирано, че допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, които се включват в брутното трудово възнаграждение, трябва да имат постоянен характер. Кои допълнителни трудови възнаграждения имат постоянен характер е посочено изрично чл.15, ал.1 от НСОРЗ, като с ал.2 на чл.15 от НСОРЗ е регламентирана характеристиката на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. Тези, които „се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време”. В настоящия казус са налице всички посочени по-горе изисквания и белези за да направи съдът извод, чеполученото от ищеца допълнително трудово възнаграждение за положен нощен трудтрябва да се включи в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл.228 от КТ, каквито са и процесните, а именно: В.ГР.Д.№512/2012 г. ВТОС Нощният труд е „определен” с наредбата, като допълнително трудово възнаграждение. Аргумент чл.8 от НСОРЗ. Полаганият от ищеца нощен труд има „постоянен характер” по смисъла на чл.15, ал.2 от НСОРЗ. От описания начин на изчисляване на положения нощен труд от ищеца от вещото лице, обсъден при преценка на събраните по делото доказателства, се налага извод не само, че не е налице „сумарно изчисляване на работното време по смисъла на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, по изложените при обсъждане на събраните по делото доказателства съображения, а и че положеният нощен труд от ищеца има постоянен характер по смисъла на чл.15, ал.2 от НСОРЗ. Това е така защото ищецът е полагал нощен труд по график всеки месец и всеки месец му е изплащано допълнително трудово възнаграждение за положения нощен труд заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и размерът на възнаграждението за положен нощен труд е определян според броя на отработените /положени/ часове нощен труд от ищеца - т.е това допълнително трудово възнаграждение е в „зависимост единствено от отработеното време”. Налице са и двете изисквания, визирани с разпоредбата на чл.15, ал.2 отНСОРЗ. От факта, че не е налице „сумарно изчисляване на работното време по смисъла на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, се налага извод за неприложимост към настоящия казус на посочените от първоинстанционния съд иот процесуалния представител по пълномощие на работодателя решения на ВКС, постановени по реда и на основание чл.290 от ГПК. Тези решения са постановени във връзка с казуси преди всичко свързани с извънредния труд и други видове допълнителни възнаграждения, а по отношение на нощния трудрешенията са постановени във връзка с казуси за полаган нощен труд при „сумарно изчисляване на работното време” по смисъла на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Както се посочи при обсъждане на събраните по делото доказателства това е факт, от който работодателят черпи права, поради което в негова тежест е било да докаже по един безспорен и категоричен начин, че нощният труд, полаган от ищеца, е заплащан при „сумарно изчисляване на работното време по смисъла на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. С оглед на изложеното настоящият състав счита, че база за определяне на дължимите на ищеца обезщетения следва да бъде сумата, която е получил за месеца, предхождащ уволнението му. За да бъде включено допълнителното възнаграждение за положен нощен труд от ищеца в размера на дължимите обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ и по чл.222, ал.3 от КТ, не е необходимо да бъде уговорено с индивидуалния трудов договор или споразумения към него, както е приел районния съд.Аргумент за този извод е разпоредбата на чл.20 от НСОРЗ, която е изключила от приложното си поле чл.228 от КТ. Не е необходимо да е уговорено и с КТД. Аргумент за този извод е разпоредбата на чл.17, ал.1, т.3 от НСОРЗ – достатъчно е допълнителното трудово възнаграждение да е определено в наредбата, като такова. Допълнителното трудово възнаграждение за положен нощен труд е посочено като вид допълнителното трудово възнаграждение в чл.8 от НСОРЗ и отговаря на характеристиката на допълнителните възнаграждения с постоянен характер, визирана с разпоредбата на чл.15, ал.2 от НСОРЗ по изложените по-горе съображения. С оглед на изложеното обуславящите искови претенции са основателни и доказани и следва да бъдат уважени в предявените си размери. Видът и размерът на изплатените допълнителни трудови възнаграждения на ищеца е установен чрез прието заключение на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство експертиза, установен е и размерът на претендираните от ищеца неизплатени от работодателя обезщетения. По отношение на обусловените искови претенции. Исковите претенции за обезщетение за забавено плащане на паричните задължения преди предявяване на исковите претенции за главниците са неоснователни. Съображенията за този извод са следните: Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД се дължи обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД само когато денят на изпълнение на възникналото задължение е определен, длъжникът изпада в забава от този ден. С прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца са възникнали претендираните от него вземания за обезщетение. Но, не е регламентиран денят за изпълнение на възникналите задължения - не е определен денят на изпълнението.След като денят на изпълнение не е определен с оглед разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД ответникът изпада в забава след покана от страна на ищеца. По делото няма доказателства, установяващи отправянето на покана от страна на ищеца до ответника преди предявяване на исковите претенции. Исковата молба е „покана” по смисъла на чл.84, ал.2 от ЗЗД. Поради основателността на обуславящите искови претенции и обусловените искови претенции за законната лихва, считано от предявяване на обуславящите искови претенции до окончателното им изплащане също са основателни и следва да бъдат уважени. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, и фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, въззивната инстанция намира, че решението на районния съд е валидно, допустимо и неправилно в частта, в която са отхвърлени исковите претенции с правно основание чл.220, ал.1 от КТ в размер на 125.42 лв.; с В.ГР.Д.№512/2012 г. ВТОС правно основание чл.222, ал.3 от КТ в размер на 1128.78 лв.; с правно основание чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД за законната лихва върху тези суми, считано от предявяване на исковите претенции – 03.05.2011 година, до окончателното изплащане на главниците. В останалата обжалвана част обжалваното решение е правилно. Жалßата е частично основателна и решението на районния съд в посочената неправилна част следва да бъде отменено, вместо което да бъдат уважени исковите претенции така, както се посочи по-горе. В останалата обжалвана част като правилно обжалваното решение следва да бъде потвърдено. При този изход на делото: Работодателят следва да бъде осъден да заплати ДТ върху уважените от въззивната инстанция искови претенции в размер на 50, 17 лв.; да заплатиизплатеното на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-икономическа експертиза от бюджетните средства на съда възнаграждение в размер на 60 лв.; както и да заплати на ищеца направените разноски в двете инстанции, съразмерно с уважената част от исковите претенции в размер на 160 лв.; Решението следва да бъде отменено и в частта, в която са присъдени разноски в полза на работодателя над 48 лв.и е отхвърлена претенцията на ищеца за присъждане на съдебни разноски. На основание чл.280, ал.2 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване – делото е гражданско и исковите претенции са под 5 000 лв. Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1 от ГПК Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №571 от 17.01.2012 година, постановено по ГР.Д.№929 по описа за 2011 година на Г. районен съд, в частта, в коятоса отхвърлени исковите претенции с правно основание чл.220, ал.1 от КТ в размер на125.42 лв. /сто двадесет и пет лева и четиридесет и две стотинки/; с правно основание чл.222, ал.3 от КТ в размер на 1128.78 лв. /хиляда сто двадесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки/; с правно основание чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД за законната лихва върху тези суми, считано от предявяване на исковите претенции – 03.05.2011 година, до окончателното изплащане на главниците, както и в частта, в коятоса присъдени разноски в полза на „. Т. П. Е., ЕИК-.................., със седалище и адрес на управление гр. С., Р. С.,, ул.”И. В.” №3, над 48 лв. /четиридесет и осем лева/, и е отхвърлена претенцията на Р. А. Т. за присъждане на съдебни разноски, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА на основание чл.220, ал.1 от КТ „. Т. П. Е., ЕИК-.................., със седалище и адрес на управление гр. С., Р. С., ул.”И. В.” №3, да заплати на Р. А. Т., ЕГН-*, с адрес гр. П., ул.”К. Б. І” №., вх.”Б”, .6, А., сума в размер на 125.42 лв. /сто двадесет и пет лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща неизплатено обезщетение за неспазено предизвестие; заедно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата претенция – 03.05.2011 година, до окончателното изплащане на главницата. ОСЪЖДА на основание чл.222, ал.3 от КТ „. Т. П. Е., ЕИК-.................., със седалище и адрес на управление гр. С., Р. С.,, ул.”И. В.” №3, да заплати на Р. А. Т., ЕГН-*, с адрес гр. П., ул.”К. Б. І” №., вх.”Б”, .6, А., сума в размер на 1128.78 лв. /хиляда сто двадесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща неизплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; заедно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата претенция – 03.05.2011 година, до окончателното изплащане на главницата. ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ. ОСЪЖДА „. Т. П. Е., ЕИК-.................., със седалище и адрес на управление гр. С., Р. С.,, ул.”И. В.” №3, да заплати ДТ върху уважените от въззивната инстанция искови претенции общо в размер на 50, 17 лв. /петдесет лева и седемнадесет стотинки/, както ида заплатиизплатеното на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-икономическа експертиза от бюджетните средства на съда възнаграждение в размер на 60 лв. /шестдесет лева/, и 3 лв. /три лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист. ОСЪЖДА „. Т. П. Е., ЕИК-.................., със седалище и адрес на управление гр. С., Р. С.,, ул.”И. В.” №3, да заплати на Р. А. Т., ЕГН-*, направените разноски в двете инстанции общо в размер на 160 лв. /сто и шестдесет лева/, съразмерно с уважената част от исковите претенции. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ: 1.________________ 2.________________ |